№ 3975
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110141063 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от ****************** срещу
****************** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10
968,04 лева, представляваща сбора от стойността на заплатена щета и ликвидационни
разходи, представляваща регресно вземане по платено застрахователно обезщетение по
щета № 20701489213 по застраховка „Каско“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 17.01.2022г., около 06:50 часа, в
гр.София, на ****************** е настъпило ПТП причинено от водача на л.а. марка
«Нисан Патфайндер» с рег.№ ******************, застрахован при ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че
водачът на гореописаното МПС при извършване на маневра излизане от реда на
паркираните МПС, не пропуска и реализира ПТП с движещият се направо до него л.а.
марка „Санг Йонг Корандо“ с рег.№ ****************** застрахован в ищцовото
дружество по застраховка „Каско +“. Ищецът твърди още, че за настъпилото събитие
бил съставен протокол за ПТП от компетентните органи, а на виновния водач издадено
наказателно постановление. По повод предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в дружеството била заведена щета и съставен опис, като
с ликвидационен акт ищцовото дружество одобрило сумата от 10 953,04 лева, от която
сумата от 10 900,00 лева била изплатена на собственика на увредения автомобил, а
1
сумата от 53,04 лева била заплатена във връзка с ползвана пътна помощ за
преместването на автомобила. Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение
ищецът твърди, че предявил регресна претенция до ответника за сумата от общо 10
968,04 лева, включваща и 15 лева разноски по определяне на застрахователното
обезщетение, но въпреки редовното връчване на покана на ответника, плащането не
последвало. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя
правния си интерес от предявения иск, като моли за неговото уважаване. Претендира
направените по производството разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП по отношение на л.а. марка
«Нисан Патфайндер» с рег.№ ******************, но оспорва изложените в исковата
молба твърдения относно наличието на виновно поведение от страна на водача на
гореописания автомобил. Излага доводи за съпричиняване /които не могат да бъдат
взети предвид, тъй като писмения отговор е подаден след изтичане на
законоустановения преклузивен срок/. Алтернативно се изразява становище, че не
всички вреди са в причинна връзка с процесното ПТП, а претендираното обезщетение
е заплатено за детайли, които не са увредени от него, съответно цената е силно
завишена.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
л.а. марка „Санг Йонг Корандо“ с рег.№ ******************; наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и причинителя на вредата; извършеното от ищеца плащане на
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 10
900,00 лева.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – застрахователна полица № 440221213019277/
28.09.2021 г., справка на интернет страницата на Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност, уведомление за щета, опис-заключение по щета,
ликвидационен акт, фактури, приемо-предавателен протокол, регресна покана, списък
на извършени плащания по щети.
От представения по делото протокол за ПТП № 1776190, рег.№ 592 се
установява, че на 17.01.2022 г. служители на СДВР са посетили местопроизшествие в
2
******************, където са констатирали настъпило ПТП между Участник 1 –
„Нисан Патфайндер" с рег.№ ****************** и Участник 2 - „Санг Йонг
Корандо“ с рег.№ ******************. В протокола е отразено, че вина за настъпване
на ПТП-то има водачът на „Нисан Патфайндер“, който излизайки от реда на
паркираните на булеварда автомобили, не пропуска движещият се по пътното платно
Участник 2. В протокола е обективирана скица, описани са щетите и е подписан и от
двамата участници в ПТП, като водачът на автомобила – участник 1 и записал, че не е
съгласен.
Видно от приложената по делото административно-наказателна преписка е, че
на водачът на л.а. „Нисан Патфайндер“ е наложено административно наказание
„глоба“ за извършено нарушение на ЗДвП във връзка с процесното ПТП. Видно от
отбелязването върху наказателното постановление е, че същото не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 14.04.2022 г. По делото е приложена квитанция, от която се
установява, че водачът е заплатил наложените му глоби.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Д. А.
и И. М. П..
В показанията си св.А. разказва, че на процесната дата бил паркирал л.а. „Нисан
Патфайндер“ на бул.******************, преди светофара на кръстовището за
болница „******************“. Преди да потегли подал ляв мигач, огледал се и
предприел маневра за включване в движението в средната лента. Разказва, че когато
вече набирал скорост, от най-лявата лента навлязъл друг автомобил, който го блъснал
в предната лява част. След удара автомобилът се обърнал наляво, а свидетелят спрял.
Според свидетеля шофьорът на обърналия се автомобил говорел по телефона и се
движел със скорост над разрешената. Свидетелят заявява, че полицаите съставили
протокола за ПТП, в който написали, че той е виновен, но това не отговаряло на
истината.
В показанията си св.П. разказва, че на процесната дата се движела по
бул.****************** със скорост от около 40 км./ч., когато чула „изръмжаване“ на
двигател и с периферното си зрение видяла как „нещо я връхлита странично“. Удар в
десния калник на управлявания от нея автомобил, го вдигнал на страни и след влачене
в продължение на няколко метра, автомобилът спрял обърнат на лявата страна.
Разказва, че другият автомобил я е ударил с неговата предна лява част, при тръгване от
паркирало положение. След произшествието свидетелката се обадила на свои колеги и
с помощта на събралите се на мястото хора, излязла от автомобила. На мястото на
произшествието пристигнала полиция, които запазили местопроизшествието до
връщането и от преглед във ВМА. Едва към 19:00 часа, когато се върнала и дала
документите на полицаите, последните съставили протокол за ПТП, в който другия
водач записал, че не е съгласен, по препоръка на неговия баща.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
3
заключение не е от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено.
Видно от същото е, от разчитане на схемата към ДКП с описания на обстоятелствата
при възникване на произшествието, свидетелските показания и описа на щета, вещото
лице приема, че най-вероятния механизъм на настъпване на ПТП-то е поведението на
водача на лек автомобил „Нисан Патфайндер“ с рег.№ ******************, който
предприема маневра за излизане от реда на паркираните МПС и със силно навит ляв
волан напуска паркомястото и навлиза в средната пътна лента, когато по нея се е
движел и приближавал л.а. „Санг Йонг Корандо“. От тази страничен удар, л.а. „Санг
Йонг Корандо“, движещ се със скорост от порядъка на 46 км./ч., се приплъзва и
преобръща на лявата пътна лента до погасяване на кинетичната си енергия, като се
установява в лявата пътна лента, в близост до лявата мантинела. Съгласно
заключението, нанесените щети по лек автомобил „Санг Йонг Корандо“ с рег.№
******************, са в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Видно още от
заключението е, че стойността на щетите възлиза на 11 115,12 лева, като на
автомобилът е възстановен в доверен сервиз при средни пазарни условия за 10 900,00
лева, с направени отстъпки при калкулиране на влаганите части и бояджийски
материали. Вещото лице е посочило, че за увредения автомобил алтернативните
доставчици не предлагат резервни части. Изслушано в съдебно заседание вещото лице
уточнява, че дори водачът на застрахования при ищеца лек автомобил да се е движел с
позволената скорост от 40 км./ч., то ударът е бил непредотвратим, тъй като водачът на
паркирания автомобил е излязъл внезапно.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма
на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на
вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят
за следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л.а. марка „Санг
Йонг Корандо“ с рег.№ ******************; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
4
причинителя на вредата; извършеното от ищеца плащане на застрахователно
обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 10 900,00 лева.
Спорът между страните се концентрира върху наличието на причинно-
следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, както и относно размера на
дължимото обезщетение.
Настоящият съд приема, че механизма на произшествието безспорно се
установява от описаните в протокола за ПТП обстоятелства, заключението на САТЕ и
частично от събраните по делото гласни доказателства. Следва да се има предвид, че
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП, в т.ч. и констатираното положение на участниците в пътно-транспортното
произшествие, заварено от длъжностното лице и отразено в съставената от него схема
на произшествието. С оглед предходното, видно и от заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана автотехническа експертиза, което съдът при преценката му
по реда на чл.202 ГПК кредитира като обективно и компетентно е, че от техническа и
професионална гледна точка, причина за настъпване на процесното ПТП е внезапното
навлизане на л.а. „Нисан Патфайндер“ в средната пътна лента, по която в този момент
се е движел л.а. „Санг Йонг Корандо“. Заключението е изготвено от вещото лице въз
основа на неговите знания и опит, като видно от изслушването му в открито съдебно
заседание е, че по делото има снимки /представени от СДВР към административно-
наказателната преписка/, които показват разположението на автомобилите, а от
анализа на свидетелските показания се определя и траекторията на движението на
увредения автомобил. Ето защо, съдът не възприема показанията на св.А. в частта, в
която същият разказва, че вече се движел в средната лента, когато внезапно бил ударен
от водача на застрахования при ищеца лек автомобил. Това е така, тъй като в тази част
показанията му са изолирани и не кореспондират с нито едно от събраните по делото
доказателства. Нещо повече, свидетелят не е обжалвал наложеното му
административно наказание по повод допуснатите нарушения на ЗДвП и наличието на
вина за настъпване на процесното ПТП, наказателното постановление е влязло в сила и
наложените глоби са били платени доброволно.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че при така установения
механизъм на настъпване на ПТП именно водачът на увреждащото МПС, застраховано
в ответното дружество е действал противоправно. Вината в случая се предполага до
доказване на противното, на основание презумцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, която не бе
оборена в хода на производството от ответника.
Видно още от заключението е, че вещото лице е категорично, че нанесените
щети по лек автомобил „Санг Йонг Корандо“ с рег.№ ******************, са в
причинно-следствена връзка с ПТП-то.
5
С оглед предходното, настоящият съд намира, че по делото са установени
предпоставките за уважаване на иска - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на
застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрИ. риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Вземането на застрахователя
е за това, което дължи виновният водач на пострадалия при встъпване в правата му, т.е.
обезщетението се дължи с лихви и разноски. Настъпването на застрахователното
събитие е основание за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” в размер на действително причинените щети, които
съгласно изискването на чл.400, ал.2 КЗ се изразяват във възстановителната
застрахователна стойност.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.400, ал.1 и 2 КЗ, действителната стойност
на щетата е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество, може да се
купи друго от същия вид и качество. С разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ е приета
легалната дефиниция, въведена с практиката, че при частична вреда, е налице
възстановителна застрахователна стойност на имуществото и същата съставлява
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число и всички присъщи разходи.
Видно от заключението на автотехническата експериза е, че щетите по
увреденият към датата на настъпване на ПТП-то и при средни пазарни условия
възлизат на 10 900,00 лева, за пътна помощ са направени разходи в размер на 53,04
лева, а за ликвидационни разноски – 15,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде
уважена в предявения размер от общо 10 968,04 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.07.2023 г. до
окончателното изплащане.
Видно от постановеното по делото определение по реда на чл.140 ГПК е, че
подадения от ответника писмен отговор е извън срока по чл.131 ГПК, поради което и
на основание чл.133 ГПК обективираното в него възражение за съпричиняване с
правно основание чл.51 ЗЗД не е прието за разглеждане.
По разноските:
6
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък за разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът претендира и е направил разноски за държавна
такса, депозит за свидетел и САТЕ, както и адвокатско възнаграждение в общ размер
на 2443,26 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****************** да заплати на ****************** на
основание чл.411 КЗ, сумата от общо 10 968,04 лева, представляваща сбора от
стойността на заплатена щета и ликвидационни разходи, представляваща регресно
вземане по платено застрахователно обезщетение по щета № 20701489213 по
застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил марка „SsangYong“, модел „Korando“ с
рег.№ ****************** в резултат от ПТП на 17.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.07.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „****************** да заплати на
****************** сумата от общо 2 443,26 лева, представляваща разноски по
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7