№ 3776
гр. Варна, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233110108461 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.79,ал.1 ЗЗД от
„*****” ЕАД срещу Д. Ж. К. за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи заплащането сумите по Заповед за
изпълнение №***/02.05.2023г., издадена по ч.гр.д. №*****/2023г. по описа на
ВРС, дължими по Договор за потребителски кредит №*****/12.02.2020г.,
както следва : в размер на 985.35 лева, представляваща дължима главница; в
размер на 369.35 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода
20.12.2021г. до 16.11.2022г.; в размер на 67.32 лева, представляваща законна
лихва за периода 16.11.2022г. до 27.04.2023г., както и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 28.04.2023г. до
окончателно изплащане на вземането, и за осъждане на ответницата да
заплати сумата от 154.36 лева, представляваща възнаграждение за закупена
услуга ***** и сумата от 324.05 лева, представляваща възнаграждение за
закупена услуга *****.
В исковата молба се твърди, че на 12.02.2020г. между ищцовото дружество
като кредитор и ответника като длъжник, бил сключен Договор за
потребителски кредит №***** при следните параметри : сума на кредита –
1500 лева, срок на кредита – 36 месеца; размер на вноската – 73.04 лева; ГПР
– 48.80 %; годишен лихвен процент – 41 %; лихвен процент на ден – 0.11 %,
1
общо задължение по кредита – 589.59 лева. По избран пакет от допълнителни
услуги : възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ***** - 300
лева; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ***** 630
лева при общ размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги –
25.83 лева или общо задължение – 2 629.67 лева. Твърди се, че ищцовото
дружество е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора като на
12.02.2020г. превело сумата от 1500 лева по посочената от ответника банкова
сметка. Излага се, че ответницата закупила допълнителен пакет услуги, които
съгласно т.15.1. от ОУ към договора не били задължителни, а по избор.
Закупените услуги съдържали следните възможности : приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит; отлагане на определен брой
погасителни вноски; намаляване на определен брой погасителни вноски;
смяна на падежната дата на вноските.Твърди се, че между страните бил
подписан Анекс №1 към договора за кредит от 25.09.2020г. , с който било
договорено отлагането на вноска №7, като тя трябвало да бъде погасена в
края на погасителния план, като последният се коригирал и погасителни
вноски се определяли на 36 броя.Твърди се, че между страните бил подписан
Анекс №2 към договора за кредит от 15.04.2021г., с който било договорено
отлагането на вноска №13, като тя трябвало да бъде погасена в края на
погасителния план, като последният се коригирал и погасителни вноски се
определяли на 38 броя.Твърди се, че между страните бил подписан Анекс №3
към договора за кредит от 30.11.2021г., с който било договорено отлагането
на вноски №19, 20 и 21, като те трябвало да бъдат погасени в края на
погасителния план, като последният се коригирал и погасителни вноски се
определяли на 40 броя.Твърди се,че ответницата не изпълнявала поетите
договорни задължения и направила 18 пълни и една непълна погасителна
вноска, като след изпадането й в забава с повече от две погасителни кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.12.3 от ОУ.Размерът на
погасеното задължение по договора бил 2 041.20 лева, от които 1711.46 лева
били задълженията по погасителен план; 196.63 лева погасили лихвата за
забава и 110 лева погасили задължението погасяване на такси за
извънсъдебно събиране на вземането съгласно чл.17.4 от ОУ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за неоснователност.
2
Твърди се, че процесният договор за кредит е нищожен поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД и поради
това, че е сключен при неспазване на клаузите на чл.10 и чл.11 ЗПК, при
което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита.Оспорва се сумата от 1500 лева да е била получена реално от
ответницата.Оспорва се да е било налице надлежно право на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка се твърди, че
ответницата не е била надлежно уведомена.Оспорва се дължимостта на
претендираните суми за услугите ***** и ***** с твърденията, че стойността
им не е включена в ГПР и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, което е самостоятелно основание за нищожност. Сочи се, че
споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на основание чл.26,ал.1
ЗЗД поради противоречие с добрите нрави при нееквивалентност на
престациите. Сочи се, че нарушена и разпоредбата на чл.10а, ал.2
ЗПК.Твърди се недействителност на процесния договор и поради
несъобразяване на формата му със задължителните законови изисквания за
шрифт, отстояние на абзаци и редове като същият не бил изпълнен по начин,
който лесно и адекватно да бъде възприет от потребителя, което било в
противоречие с чл.10,ал.1 ЗПК.Твърди се, че в противоречие с чл.11,ал.1, т.6
ЗПК в договора не бил посочен срока му. Същият съдържал единствено
погасителен план на вноски, което не можело да се тълкува като срок на
договора.Твърди се, че противоречие с чл.11,ал.1, т.9 а ЗПК липсвала
посочена методика за изчисляване на референтния лихвен процент. Сочи се,
че грубо нарушена императивната разпоредба на чл.11,ал.1, т.11 ЗПК като от
договора и от погасителния план не можела да се извлече информация за
размера на включените в месечната погасителна вноска суми – лихва,
главница, такса. Оспорва се начисленият лихвен процент по договора като се
твърди, че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите
нрави. Сочи, че лихвеният процент надхвърля 4 пъти законната лихва, а ГПР
надхвърля почти пет пъти законната лихва, което представлява нарушение на
добрите нрави. Твърди се, че клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна.Отправя се искане за отхвърляне на исковете.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда
на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
3
Съгласно Договор за потребителски кредит №***** от 12.02.2020г.
„*****” ЕООД е предоставило на Д. Ж. К. кредит в размер от 1500 лева, при
срок на кредита 36 месеца, размер на вноската 73.04 лева, ГПР 48.80 %; ГЛП
417 %, лихвен процент на ден 0.11 ; дължима сума по кредита 2629.67 лева,
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги ***** – 300 лева и
възнаграждение за закупени услуга ***** - 465.66 лева при размер на
вноската за закупен пакет допълнителни услуги 25.83 лева, дата на
погасяване 20-ти ден от месеца. При общо задължение включващо и
дължимо възнаграждение за закупени пакети допълнителни услуги 3559.67
лева и размер на вноската 98.87 лева.
Представени са ОУ на „*****” ЕООД към договор за потребителски
кредит.
Съгласно погасителни план към договора за кредит първата падежна дата
по кредита е 20.03.2020г., а последната 20.02.2023г.
Със сключен Анекс №1 към договора за кредит от 25.09.2020г. е отложено
плащането на седма по ред погасителна вноска респ. подписан е нов
погасителен план.
Със сключен Анекс №2 към договора за кредит от 15.04.2021г. е отложено
плащането на тринадесета по ред погасителна вноска респ. подписан е нов
погасителен план.
Със сключен Анекс №3 към договора за кредит от 30.11.2021г. е намален
размер на 19.20.21 погасителна вноска на 48.87 лева респ. подписан е нов
погасителен план, като последната падежна дата е 20.06.2023г.
Представена е разписка за връчено уведомление за предсрочна
изискуемост, получчено от Д. К. на 14.12.2022г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си,
ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането
си.
Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
4
По делото безспорно се установява, че ищецът има качеството на
потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, а ответникът, предоставил
кредита е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.26,ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
За процесните отношения са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Не се констатират пороци в договора, които да обосноват наличието на
предпоставки за неговата недействителност съгласно нормата на чл.22 от
Закона за потребителския кредит при неспазване на изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Същият е в писмена
форма, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения
кредит, индивидуализация на страните по него, срок, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент, условия за издължаване на кредита. В
съответствие с чл.11, ал.1, т.10 е посочен годишния процент на разходите с
описаните допускания. Не са налице данни и доказателства договорът да е
изпълнен с шрифт по-малък от 12, като всички условия са ясно и четливо
написани.
Фактът на извършване на месечни погасителни вноски от ответницата
по конкретния договор за кредит сочи, че същата е получила заемната сума
според договореното.
Посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му (чл.
11, ал. 1, т. 7 ЗПК). Лихвеният процент е фиксиран, оповестен е план с
посочване на остатъчна главни при всяка вноска, което е достатъчно да се
прецени каква част от нея е вече погасена с текущата вноска над включената в
нея текуща фиксирана лихва (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК). Ясно са посочени
месечните задължения по пера. Оповестен е ГПР.
Не се установяват твърденията на ответницата за нищожност на
уговорката за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите
нрави. В съдебната практика се приема, че уговорка за лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите
нрави. Уговореният размер на фиксирания годишен лихвен процент по заема
41 %, като конкретния размер на възнаградителната лихва възлиза на 1129.67
5
лева при отпуснат кредит в размер на 1500 лева със срок за издължаване 36
месеца; Теза сума като размер и с оглед на срока на издължаване не
противоречи на закона.
Неоснователно е и възражението за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва. Процесуалният представител поддържа нищожност
поради противоречие с добрите нрави, което извежда от разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Видно е обаче, че ГПР по договора е в рамките на максимално
предвидения размер в посочената норма, поради което липсва основание да се
достигне до извод за прекомерност, или противоречие с добрите нрави.
Предметът на осъдителната претенция касае възнаграждение по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. С това
споразумение заемодателят е поел задължение да предостави на клиента по
негово искане и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания една или
всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски, за
смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. За така поетото задължение, заемателят дължи
възнаграждение в общ размер на 930 лева.
Съдът преценява, че тази договорна клауза е нищожна, като
противоречаща на закона, поради и което възнаграждение на кредитора в тази
връзка не се дължи. Действително, нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда
възможност за кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни
услуги свързани с договора за потребителски кредит. Съдът намира обаче, че
процесното споразумение отговаря само формално на тази законова
разпоредба, предвид естеството на уговорените с него услуги стоящи на
разположение за потребителя. По същността си те реално касаят усвояване и
управление на кредита. С чл. 10а, ал. 2 ЗПК е въведена забрана кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. С уговарянето на допълнително
възнаграждение в размер на 1080, 48 лева, дефакто се заобикаля и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Видно от съдържанието на споразумението 15 % от общия размер на
възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране разходите на
6
кредитора. Тази договорна уредба, макар и формално да съответства на
буквата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, по същество противоречи на закона. След като
само 15 % покриват разходите на кредитора, останалата част по същество е
печалба за същия. С оглед на изложеното следва изводът, че това
споразумение заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на годишна база
по потребителските кредити, а именно да е в размер не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с ПМС.
Съгласно сключения между страните договор, това възнаграждение не е
включено в ГПР и ако се добави към тази величина, безспорно ще надхвърли
лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
На основание чл. 21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. В заключение тази претенция следва да се отхвърли.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се доказване
твърдението на ответницата, че е заплатила сумата от 2041.20 лева. При това
положение същата е погасила съобразно погасителния план изцяло
задълженията за заплащане на възнаградителна лихва и частично
задължението за връщане на дължима главница до размера 82.61 лева, при
недължимост от възнаграждение за допълнителни услуги, което видно от
приложената справка от кредитора е било погасявано от ответницата заедно с
всяка от платените вноски.
При обявена предсрочна изискуемост на кредитните задължения
16.11.2022г. законна лихва за забава се дължи върху неплатеното задължение
за главница в размер на 82.61 лева до датата на подаване на заявлението в
съда 27.04.2023г. и възлиза в размер на 4.91 лева.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК,
както следва : за заповедното производство –3.48 лева; за исковото
производство – 9.75 лева за държавна такса;4.46 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.38,ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на
ответницата адв. В. С. се следва адвокатско възнаграждение за оказаната
7
безплатна правна помощ, което с оглед изхода на делото и липсата на
фактическа и правна сложност на същото съдът определя в размер на 1000
лева.
С оглед горното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Ж.
К.,ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ***** дължи на „*****“ ЕООД, ЕИК:
***** със седалище и адрес на управление гр.*****, ***** следните суми по
Заповед за изпълнение №***/02.05.2023г., издадена по ч.гр.д. №*****/2023г.
по описа на ВРС, дължими по Договор за потребителски кредит
№*****/12.02.2020г., както следва : в размер на 82.61/осемдесет и два лева и
шестдесет и една ст./лева, представляваща главница, сумата от 4.91/ четири
лева и деветдесет и един/ лева, представляваща законна лихва за периода
16.11.2022г. до 27.04.2023г., както и законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда 28.04.2023г. до окончателно изплащане на
вземането, на основание чл.422 ГПК вр. чл.79,ал.1 и чл. 86 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главница за разликата от 82.61 лева до 985.35 лева;
иска за сумата от 369.35 лева, представляваща договорно възнаграждение за
периода 20.12.2021г. до 16.11.2022г.; иска за законна лихва за разликата от
4.91 лева до 67.32 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*****“ ЕООД, ЕИК: ***** със седалище
и адрес на управление гр.*****, ***** срещу Д. Ж. К.,ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, ***** иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждането на
ответницата да заплати сумата от 154.36 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга ***** и сумата от 324.05 лева,
представляваща възнаграждение за закупена услуга ***** по Договор за
потребителски кредит №*****/12.02.2020г.
ОСЪЖДА Д. Ж. К.,ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ***** да
заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление
гр.*****, ***** сумата от 17.69 /седемнадесет лева и шестдесет и девет
ст./ лева, представляваща стойността на направените разноски по делото, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на
управление гр.*****, ***** да заплати на адв.В. Ф. С., ЕГН: ********** с
адрес гр.*****, ***** сумата от 1000/хиляда/ лева, представляваща
8
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9