Р Е
Ш Е Н
И Е №____
гр. Сливен, 01.10.2014 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди и четиринадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2103 по описа на съда за 2014
година, за да се произнесе
съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 49 от СК и производството се движи по реда на чл. 318
и следващите от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на
25.12.1987 година в гр. Твърдица, като от брака си нямат ненавършили пълнолетие
деца. В молбата се твърди, че по време на фактическото им съжителство, преди
настъпването на фактическата раздяла помежду им са обитавали общо жилище в гр.
Твърдица, което представлява семейно жилище по смисъла на закона. В самото начало
брачните им отношения се развивали относително нормално, но с течение на
времето постепенно се отчуждили един от друг и това довело до фактическата им
раздяла през месец февруари 2012 година. От посочената дата ответницата
обитавала втория етаж, а ищецът първия етаж от семейното им жилище.
От съда се иска да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак
между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по
въпроса за вината. Предявена е претенция за разпределяне ползването на
семейното жилище находяща се на административен адрес: гр. Твърдица, обл. Сливен, ул. „Княз Борис І ”
№ 113 по следния начин: ищеца ще ползва и обитава първия жилищен етаж от
жилищната сграда, а ответницата ще ползва и обитава втория жилищен етаж от
жилищната сграда. Заявено е,че след прекратяване
на брака ответницата желае да носи брачното си фамилно име - К.. Искане за
присъждане на разноски ищецът не е
заявил.
В законноустановения срок от ответницата е депозиран
писмен отговор, с който излага, че молбата е допустима и по същество
основателна. Насрещни претенции не е предявила. Не се претендират разноски.
Ищецът , редовно призован в съдебно заседание се явява лично. Исковата
молба се поддържа и се моли за нейното уважаване.
Ответницата, редовно призован в
съдебно заседание не се явява, но се
представлява от пълномощник, който счита исковите претенции за основателни и не се противопоставя на
уважаването им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Д.С.К. и Г.Й.К. са сключили граждански
брак на 25.12.1987 година в гр. Твърдица, област Сливен. От брака си имат
родени две пълнолетни деца. При сключване на брака ищцата е приела да носи фамилното име К.. От
около шест години ответницата преимуществено пребивава в чужбина . Отношенията между
съпрузите постепенно започнали да охладняват. През месец февруари 2012 година настъпила
и фактическата раздяла, като всеки един от тях заживял отделно и самостоятелно,
разпределяйки си ползването на семейното
жилище, находяща се на административен адрес: гр. Твърдица, обл. Сливен, ул.
Княз Борис І № 113. Ищецът ползвал и обитавал първия жилищен етаж от жилищната
сграда, а ответницата, при завръщането си в страната ползвала и обитавала
втория жилищен етаж от същата жилищна сграда. От фактическата раздяла през 2006
година не поддържат съпружески
отношения. Усилия за запазване на брака, никой от тях не е правил.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и свидетелски показания, които са относими, допустими и
безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл. 49 от СК е допустима и
основателна.
Безспорно се установи, че страните са във фактическа раздяла и между тях е
налице отчуждение, което не може да бъде преодоляно. Между съпрузите напълно и
невъзвратимо са изчезнали взаимната привързаност, уважението, доверието и
желанието за полагане на общи усилия за осигуряване благополучието на
семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание и съществува само формално
и юридически. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде
прекратен с развод.
Страните не са поискали
произнасяне относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, поради което съдът не следва да обсъжда този въпрос.
Ответницата не е
заявила искане за промяна на фамилното
име, поради което същото следва да бъде
това , което е придобила при сключването на гражданския брак.
Претенцията на ищеца
относно ползването на семейното жилище е допустима и основателна. Жилището е придобито
по време на брака и представлява масивна жилищна сграда на два етажа, разполагаща
със самостоятелен вход за всеки етаж. Ответницата няма надлежно заявена
претенция за ползването му, но чрез процесуалния си представител е изразила
становище разпределението на ползването да е по искания от ищеца начин.
Други претенции от страните няма предявени.
По правилата на процеса всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати
окончателна държавна такса за развода в размер на по 20 лева.
Съгласно чл. 329, изр. последно от ГПК, разноските остават в тежест на
всяка от страните, така както са ги направили.
Ръководен от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 25.12.1987
година в гр. Твърдица, област Сливен граждански брак между Г.Й.К. с ЕГН **********
*** и Д.С.К. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. Сливен, ул. Г. С.
Раковски, № 1, ет.1,офис.1, чрез адв. П.Н. от СлАК, поради настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брачните отношения.
ПАСТАНОВЯВА и разпределя между
страните ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, находящо се в гр. Твърдица, обл.
Сливен, ул. „Княз Борис І”, № 113 по следния начин:
- Г.Й.К. с ЕГН ********** ще ползва и обитава първия жилищен етаж от
жилищната сграда, находяща се на административен адрес: гр. Твърдица, обл.
Сливен, ул. „Княз Борис І”, № 113.
- Д.С.К. с ЕГН ********** ще ползва и обитава втория жилищен етаж от жилищната
сграда, находяща се на административен адрес: гр. Твърдица, обл. Сливен, ул. „Княз
Борис І” № 113;
ОСЪЖДА Г.Й.К. с ЕГН ********** ***
да заплати в полза на съдебната власт окончателна
държавна такса в размер на 20 лева / двадесет лева /.
ОСЪЖДА Д.С.К. с ЕГН ********** ***
със съдебен адрес гр. Сливен, ул. Г. С. Раковски, № 1, ет.1,офис.1, чрез адв. П.Н.
от СлАК да заплати в полза на съдебната власт окончателна държавна такса в
размер на 20 лева / двадесет лева /.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: