Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 09. 11. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети октомври
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2552
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.
55 ал. 1 пр. 3 и пр. 1 от ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от С.В.Т. *** против Ж.Г.С. ***. В молбата се твърди, че на 09.
10. 2017 год. в присъствието на свидетел между страните е бил сключен устен
договор за доставка и продажба на лек автомобил. Твърди се, че по силата на
този договор ищцата е възложила на ответницата, а последната е приела в срок до 31. 12. 2017 год. да достави и продаде на
ищцата лек автомобил марка BMW 3- та серия, година на производство: 2008- 2010 год., за сумата от
17 000 лв., платими както следва: 8 500 лв. авансово в седмодневен
срок от сключването на договора и остатъкът в размер на 8 500 лв. при
прехвърляне на собствеността върху автомобила чрез сключване на писмен договор
с нотариална заверка на подписите. Твърди се, че в изпълнение на договорните си
задължения ищцата е заплатила на ответницата сума в размер на 8 500 лв. /авансово
плащане за покупка на автомобил/ на 10. 10. 2017 год. чрез банков превод по
посочената от ответницата банкова сметка *** „Централна кооперативна
банка“. Твърди се, че
ответницата не е изпълнила договорните си задължения за доставка и продажба на
лекия автомобил нито в договорения срок, нито впоследствие. Твърди се, че в
резултат на това ищцата е уведомила ответницата, че разваля сключения договор
поради неизпълнение и неколкократно я е канила да й върне авансово заплатената
сума. Твърди се, че това не е било сторено,
което обуславя и правния интерес от предявяването на настоящите искове. В
заключение ищцата моли съда да осъди ответницата да й заплати сумата от
8 500 лв., получена на отпаднало основание, а именно: развален поради
неизпълнение договор за доставка и продажба на лек автомобил, сключен на 09. 10. 2017 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 19.
09. 2018 год. е допуснато изменение на исковата молба, като е прието, че при
условията на евентуалност с първоначално предявения иск по чл. 55 ал. 1 пр. 3
от ЗЗД е предявен и иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за връщане на процесната
сума като дадена без правно основание.
Ответницата ангажира становище, че предявените искове са неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, а и видно от приложеното
потвърждение за плащане от 10. 10. 2017 год., че на посочената дата ищцата С.В.Т. е превела на
ответницата Ж.Г.С.
сумата от 8 500 лв., като за основание за превода е посочена покупка на
автомобил.
Основният спорен въпрос по делото е дължи ли ответницата
връщане на горепосочената сума като получена на отпаднало, респ. без правно
основание.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
Първата от претенциите на ищцата намира
своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, според
която който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне.
Фактическият състав на получаването при
отпаднало основание се характеризира с това, че в момента на престирането между
страните съществува правоотношение, по силата на което едната е била длъжна да
даде нещо, а другата е имала право да го иска и да го получи. С оглед момента
на получаването следователно е извършено даване на нещо дължимо, даване при
наличност на основание. Впоследствие обаче по една или друга причина
съществуващото основание отпада и престава да обвързва страните. В конкретния случай основните твърдения в исковата молба са, че между
страните е бил сключен устен договор за доставка и продажба на лек автомобил на
стойност 17 000 лв. Според съда при така изложените факти следва да се
приеме, че се касае не за договор за продажба на лек автомобил или
предварителен договор /които биха били нищожни поради неспазване на
установената в закона форма за действителност/, а за отношения, произтичащи от
договор за поръчка. Доколкото процесният договор е на стойност надвишаваща
5 000 лв. и предвид забраната на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК доказването на
същия със свидетелски показания е процесуално недопустимо. По делото не са
представени други доказателства, които да установяват наличието на договор за
поръчка между страните и съществените елементи от неговото съдържание. Тук е
мястото да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС на РБ /срв.
напр. решение №
670- 2010- ІV г. о., решение № 724- 2010- ІV г. о., решение № 25- 2012- ІV г. о. и др./ всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или
възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за
фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, и следва
да проведе главно и пълно доказване на тези факти- за
несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При липса на такова
доказване съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната
действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови
решението си. В настоящия случай поради липсата на документ,
удостоверяващ наличието на договор за поръчка, и поради процесуалните пречки за
установяване съществуването на последния със свидетелски показания се налага
изводът, че не е доказана първата предпоставка на иска по чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД: съществуването на
правоотношение, по което ищцата С.В.Т. е заплатила на ответницата Ж.Г.С.
процесната сума от 8 500 лв., което впоследствие е било прекратено с
едностранно волеизявление на изправната страна поради виновно неизпълнение. При това положение първият от
предявените искове се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Поради отхвърлянето на първоначалния осъдителен иск
следва да се разгледа по същество втората искова претенция- за връщане на
процесната сума като дадена без основание. При хипотезата на получаване при начална
липса на основание в момента на престирането между страните не е съществувало
правоотношение, по силата на което
едната е трябвало да даде, а другата е имала право да получи нещо. В производството по иска по чл.
55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже плащане, а в тежест на
ответника е да докаже, че плащането е получено на годно правно основание /така
опр. № 21- 2011- ІІ т. о., което препраща към основните положения, отразени в
ППВС № 1 от 1979 год./. Както вече се
посочи, по делото не се спори, че на 10. 10. 2017 год. по банков
път ищцата е превела на ответницата сумата от 8 500 лв. Това е достатъчно,
за да се приеме, че първото условие за уважаване на иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД е доказано. В хода на
съдебното дирене ответницата не е установила наличието на правно основание за
така получената сума. Основното нейно възражение се свежда до твърдението, че сумата
е във връзка със закупуването на лек автомобил Ауди Q5 на стойност 21 700 лв. Така направеното възражение
е несъстоятелно и се опровергава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
На първо място, от приложените по делото договор за покупкопродажба на МПС от
10. 10. 2017 год. и фактура № 118 от същата дата се установява, че „КАШЕ- БГ“
ЕООД с. Брестовец, представлявано от ответницата Ж.Г.С., е продало на ищцата С.В.Т.
употребяван лек автомобил Ауди Q5, бензин, черен металик, за сумата от 4 500 лв., която купувачът е
получил в брой от продавача. Представените от ответницата писмени доказателства
не опровергават съдържанието на визираните по- горе частни документи, а
свидетелски показания са недопустими предвид разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 6
от ГПК. Косвено потвърждение за действителната цена на закупения лек автомобил Ауди
Q5 е приложеният по делото и
неоспорен от страните договор за покупкопродажба- фактура от 30. 05. 2017 год.,
съставен в ***, в който е отразено, че цената на автомобила е 1 300
швейцарски франка, което е съобразено и с установените дефекти в двигателя и
скоростната кутия. От друга страна в показанията на свидетеля Д.Р.се съдържат
ясни сведения относно начина на плащане на уговорената между страните продажна
цена на автомобила- в брой в офиса на
автокъщата. Съдът кредитира тези свидетелски показания, доколкото са депозирани
от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото и има непосредствени
впечатления от отношенията между страните, а и същите кореспондират с
цитираните по- горе договор за покупкопродажба и фактура от 10. 10. 2017 год.
При преценката на така събраните безпротиворечиви писмени и гласни
доказателства, които установяват по несъмнен начин, че ищцата е изплатила
изцяло и в брой сумата от 4 500
лв., с което е изпълнила задължението си като купувач по договора за закупуване
на лек автомобил Ауди Q5 и при липсата на установено по делото правно основание за получаването от
страна на ответницата на процесната сума от 8 500 лв., преведена по банков
път, следва да се приеме, че исковата претенция по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД следва
да бъде уважена.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 1 160 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от С.В.Т. ***, ЕГН **********, против Ж.Г.С. ***, ЕГН **********,
иск по чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 500 лв.,
получена на отпаднало основание /развален поради неизпълнение договор за
доставка и продажба на лек автомобил BMW 3- та серия, година на производство: 2008- 2010 год., сключен на 09. 10.
2017 год./.
ОСЪЖДА Ж.Г.С. ***, ЕГН **********, да заплати
на С.В.Т. ***, ЕГН **********, сумата
от 8 500 лв., получена без основание, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /16. 04. 2018 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ж.Г.С. ***, ЕГН **********, да заплати
на С.В.Т. ***, ЕГН **********, сумата
от 1 160 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: