№ 649
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Д.
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000519 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна
жалба на «Риджънт кепитъл»АД, ЕИК *********, чрез адв.А.В. от САК насочена против
Решение № 260253/12.02.2021 г., постановено по т.д. № 2339/2018 г. по описа на СГС, ТО.
Със същото първоинстанционния съд е уважил предявените от «КПМГ Одит»ЕООД
при условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на въззивника да му заплати съответно сумата от 24 240
евро, представляваща дължимо възнаграждение по фактура № *********/06.11.2013 г. за
предоставени консултантски услуги и превод, възложени с писмо за ангажимент от
24.09.2013 г. и допълнително споразумение към него от 29.10.2013 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 06.11.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 7 381,64 евро, представляваща законна лихва за забава върху присъдената главница за
периода от 06.11.2015 г. до 05.11.2018 г. вкл., а отделно от това и сторените по делото
разноски.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на
приобщените по делото доказателства, довела до неточно установяване на релевантните
факти, а от там и до неправилно приложение на материалния закон.
Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение
и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.
1
В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи
и е навела подробни такива в подкрепа твърдението й за правилност на обжалвания съдебен
акт.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с
правно основание съответно чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „КПМГ
Одит“ЕООД против „Риджънт кепитъл“АД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото били
обвързани от договорно правоотношение, основано на договор за предоставяне на
консултантски услуги, изразяващи се в извършване на финансов дю дилиджънс /финансов
анализ/ на „Токуда банк“АД и съдействие при сключване на сделка за придобиване на дял от
акционерния капитал на посочената банка, вкл. основано на допълнително споразумение от
29.10.2013 г. към посочения договор, по силата на което възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел да извърши допълнителни услуги, изразяващи се в превод на
изготвения доклад за финансов анализ на английски и руски език.
Работата му била възложена с писмо за ангажимент от 24.09.2013 г. и допълнително
споразумение към него, подписани от изпълнителния директор на „Риджънт кепитъл“АД К.
Д..
Твърдяло се е и че ищцовото дружество изпълнило в срок задълженията си по
договора и допълнителното споразумение, като изработило и предало възложения му анализ
на 29.10.2013 г., обективирайки го в доклад, изпратен по ел.поща на посочената дата, вкл. в
превод на руски език на 02.11.2013 г.
По доклада не постъпили възражения от възложителя, с което изпълнителят счел, че
работата му е приета.
За същата издал две фактури - № **********/30.09.2013 г. и № **********/06.11.2013
г. и № **********/14.01.2014 г., от които ответното дружество заплатило единствено
дължимата по първата фактура сума.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да го осъди за заплати и
задължението му по втората фактура, ведно с дължимата лихва за забава, считано от датата
на предоставянето й на насрещната страна - 12.11.2013 г., от която дата се твърди, че
ответникът е изпаднал в забава да плати паричното си задължение, посочено във фактурата.
В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове по
основание и размер.
Оспорило е наличието на договорно правоотношение между страните по делото,
основано на договор за консултантски услуги така, както се поддържа в исковата молба,
като е поддържало от своя страна, че такъв и не се представя по делото. Освен това към
момента на изпращане на писмото ангажимент и допълнението към него изпълнителният
директор, който ги е подписал, не е имал самостоятелна представителна власт, поради което
и извършените от него действия не ангажирали акционерното дружество.
Отделно от горното е възразил, че дори да се приеме, че такъв договор съществува, то
ответникът не е страна – възложител по него, а такъв се явява трето за спора лице.
На самостоятелно основание е възразил ищецът да е извършил възложения му
финансов анализ, вкл. да е отчел извършеното на възложителя, а последния – да го е приел.
Въвел е и възражение за погасяване на претендираното парично вземане по давност.
2
В допълнителните искова молба и отговор по нея страните са поддържали вече
изложените твърдения и доводи.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в
съответната писмена форма и е подписано.
При преценка на оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Според ангажираното като писмено доказателства "Писмо за ангажимент за
предоставяне на консултантски услуги” от 30.09.2013 г., подписано от К. Д., в качеството
му на представител на «Риджънт кепитъл»АД, се установява, че посоченото дружество е
предложило постигането на споразумение „КПМГ България” ООД, като му е възложило да
извърши анализ на финансовата дейност на „Токуда банк” АД /т.нар. „финансов дю
дилиджънс“/, за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2013 г./, вкл. да предостави съдействие по
изготвянето на договор за покупко-продажба на акции и друго необходимо съдействие по
сделката.
Отразено е в писмото ангажимент, че е известно на страните, че „Риджънт
кепитъл“АД е консултант на няколко чуждестранни дружества, между които и ОАО
„Инвестбанк” АД, Русия, които разглеждат възможността да придобият дял от акционерния
капитал на „Токуда банк” АД.
Отразено е още, че при съгласие с условията му /предложени от въззиваемата страна/,
както и общите условия към него, посочени в Приложение № 1 /неразделна част от
писмото/, насрещната страна следва да го приподпише и да върне екземпляр от него, което
действие автоматично го превръща във валиден и обвързващ договор за двете страни.
За извършването финансовия анализ /дю дилиджънс/ е уговореното възнаграждение в
размер на 32 000 евро, като отделно е договорено възнаграждение за съдействието за
извършване на сделката и договор за покупко-продажба на акции - таван от 16 000 евро,
базирано на усреднена часова ставка от 160 евро и условие, че ангажиментът няма да отнеме
повече от 100 часа.
Уговорено е още, че възнаграждението ще бъде фактурирано 50 % при започване на
работа по ангажимента и 50 % при издаване на доклада в работен вариант, а фактурите ще
се издават на ответното дружество и дължимата по тях сума следва да се плати при
представяне на фактурата.
С допълнително споразумение от 29.10.2013 г. към писмото за ангажимент страните
са се споразумели и че въззивното дружество възлага на въззиваемото извършването на
превод на финансовия дю дилиджънс доклад от английски на руски език срещу
възнаграждение за работния доклад от 4 200 евро без ДДС и за окончателния доклад –
превод единствено на добавените към финалния доклад параграфи, който следва да бъде
таксуван по часова справка, възлизаща на 120 евро на час.
3
Установява се от ангажираните писмени доказателства, че писмото ангажимент и
допълнителното споразумение са подписани от страна на въззивното дружество от К. Д.,
съответно на 30.09.2013 г. и 29.10.2013 г., в качеството му на изп.директор.
Противно на твърденията във въззивната жалба, в хода на първоинстанционното
производство като писмени доказателства са приобщени възложения и изготвен дю
дилиджънс доклад, съответно на английски език и руски език, изготвени от въззиваемото
дружество във връзка с горепосочените първоначално и допълнително споразумения между
страните.
Същото дружество е издало следните фактури във връзка с така постигнатите
споразумения с писмото ангажимент и допълнителното споразумение към него: 1/ №
**********/30.09.2013 г., за сумата от 37 551,94 лева с ДДС /31 293,28 лева без ДДС,
представляваща равностойността на 16 000 евро/; 2/ № **********/06.11.2013 г., за сумата
от 47 409,32 лева с ДДС /39 507,77 лева без ДДС, представляваща равностойността на 24240
евро/, в която е отразено, че представлява окончателно плащане във връзка с изготвяне на
финансовия дю дилиджънс, вкл. 4 200 евро плащане във връзка с превод на финансов дю
дилиджънс доклад по споразумение № 1 и 3/ № **********/14.01.2014 г. за сумата от
41 682,65 лева с ДДС /34 735,54 лева без ДДС, представляваща равностойността на 17 760
евро/ с основание - плащане във връзка със съдействие при изготвяне на договора за
покупко-продажба на акции, съгласно писмото за ангажимент.
Първоинстанционният съд е допуснал и изслушал съдебно счетоводна експертиза,
която не се е оспорила от страните по делото и следва да се кредитира, като компетентна и
обективна.
Същата е докладвала, че и двете фактури – съответно с № **********/30.09.2013 г. за
сумата от 37 551,94 лева с ДДС и № **********/06.11.2013 г. за сумата от 47 409,32 лева, са
осчетоводени при въззиваемото дружество, включени са в дневниците за продажба по ЗДДС
и са подадени със справка-декларация до ТД на НАП. В счетоводството на същото
дружество е осчетоводено плащане само по първата фактура, извършено на 07.10.2013 г. по
банков път.
Т.к. липсва осчетоводяване на плащане по втората фактура към датата на предявяване
на процесните искове в счетоводството на въззиваемия е отразено вземане към въззивника
по тази фактура.
Вещото лице е изследвало и отговорило и на въпроса дали това вземане е било обект
на прехвърляне по сключения между ищеца и „КПМГ Адвайзъри“ ЕООД договор по чл. 15
от ТЗ от 01.09.2017 г., като е дало отрицателен отговор на този въпрос.
Докладвало е и че в счетоводството на въззивника е осчетоводена единствено първата
от обсъжданите фактури – тези от 30.09.2013 г., вкл. и извършеното по нея плащане на
07.10.2013 г., като само нея е включил в дневника за покупки по ЗДДС и е подал със
справка декларация пред НАП, съответно – само за нея е ползвал данъчен кредит.
Фактурата от 06.11.2013 г. не е осчетоводена при въззивника и за нея той не е ползвал
данъчен кредит.
Вещото лице е изчислило и размера на дължимата законна лихва върху процесната
сума от 24 240 евро, за периода от 06.11.2015 г. до 05.11.2018 г., като е посочило, че тя
възлиза на 7 381,71 евро, чиято левова равностойност е 14 437,37 лева.
По отношение на спорния по делото въпрос дали въззиваемото дружество е изпълнило
задълженията си по договора за консултантски услуги, респ. – предало ли е изработеното и
придружаващите го документи на възложителя, страните са ангажирали като писмени
доказателства разменената между техни служители електронна кореспонденция – З. М. –
служител на „КПМГ България” ООД, с променено наименование „КПМГ Одит“ООД,
4
вписано на 28.11.2017 г. в ТР при АВп, който е отговарял пряко за оперативното управление
на проекта и комуникацията с възложителя, К. Д. – изпълнителен директор на „Риджънт
кепитъл“АД и А. Т. - представител на инвеститорите.
От кореспонденцията се установява, че обсъдените две фактури са били изпратени от
М. на Д., съответно на 02.10.2013 г. и на 12.11.2013 г., заедно с превод на доклада от
английски на руски език.
Съответно – на 14.01.2014 г. М. е изпратил на Д. и сканирани копия на двете фактури,
които са останали неплатени.
За тези две фактури на въззивника е била връчена нот.покана на 23.10.2018 г. от
пълномощник на въззиваемия, да плати дължимите по фактурите от 06.11.2013 г. и
14.01.2014 г. суми, в 5-дневен срок от получаване на поканата.
Междувременно – на 29.10.2013 г. М. е изпратил на Т. финансовия
дю дилиджънс доклад на английски език, а на 02.11.2013 г. – същия доклад на руски език.
Извършената справка по партидата на въззивното дружество и от решаващия състав
установи, че за периода 28.11.2011 г. - 19.09.2013 г. като законни представители на
„Риджънт кепитъл“АД са вписани К. Х. Д. и Р. Й. Н., който е заличен като представляващ
дружеството на 19.09.2013 г. Според вписаното начинът на представляване на дружеството
пред трети лица до посочената дата се е извършвало от двамата изпълнителни директори
заедно, или всеки един от тях, заедно с прокуриста на дружеството С. С. С..
След заличаването на Н. до 17.04.2014 г. , за единствен законен представител на
дружеството е вписан К. Х. Д., когато самият той е заличен като такъв.
Изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, чиeто
заключение също не е било оспорено от страните и вкл. настоящата инстанция приема, че
следва да кредитира изцяло, като обективно и компетентно е установила при извършена
проверка и при двете страни по делото, че в изходящата пощенска кутия
на *******@****.*** /„КПМГ Одит“ООД/ са запазени представените по делото
електронни писма /подробно посочени като дати и час/, изпратени от К. М. към Кирил
Д. и А. Т., със съответните приложени /прикачени файлове към тях/. Към изпращаните
съобщения няма служебна информация, от която да се установят ІР адреси на изпращача и
получателя, като е-
мейл адресите *****************@*****.*** и ***************@*****.*** са коректни, а
вторият посочен е-мейл фигурира и в получените във входящата поща съобщения.
Във входящата поща на *******@****.*** са запазени представените по делото
писма, получени от *******@**************.*** *********@**************.**,
***************@*****.***, с относими към предмета на спора съдържания. От
съдържащата се служебна информация към съответните писма може да се установи ІР
адресите, от които са изпратени тези писма, като ІР адресите, от които са изпратени писмата
във входящата поща са от адресни пространства, които се намират в България, София;
Руската федерация, Москва и САЩ, Моунтин Вю и Лос Анжелис.
В хода на първоинстанционното производство са били събрани и гласни
доказателства, чрез показанията на свидетелите З. М. и К. Д..
От тях М. е заявил, че е заемал длъжността „старши мениджър“ в отдела, занимаващ
се със сливане и придобиване при въззиваемото дружество в периода 2012 г. - 2014
г., когато дружеството е имало друго наименование /КПМГ България“ ООД/. Служебните
му задължения и отговорности включвали оказване съдействие на инвеститори при покупка
или продажба на бизнеси в България, основно чрез изготвянето на финансови анализи,
свързани с тези сделки. Заявил е, че с въззивното дружество е работил лично по два проекта,
които били свързани с евентуалното придобиване на мажоритарен дял от „Токуда банк“ АД.
5
Свидетелят дава подробни показания относно сключването на договора за възлагане
изготвянето на финансовия анализ /дю дилиджънс/, страните по него, броя на проектите, по
които е работил, заедно с екипа си, извършването на работата и отчитането й, вкл.
изготвянето и изпращането на документите относно нея на насрещната страна.
Сочи, че по първия от проектите екипът на свидетеля участвал чрез предоставяне
съдействие както на “Риджънт кепитъл“ АД, така и на инвеститорите, които посоченото
дружество представлявало, във връзка с потенциалната сделка - договор за покупко-
продажба на акции, преглед на този договор и коментари по него.
Вторият проект включвал на първо място изготвянето на финансов, данъчен и правен
анализ на банката и след това отново съдействие, във връзка с договора за покупко-
продажба на банката.
Сочи, че в периода м. декември 2012 г. - м. януари 2013 г. с тях се свързал Р. Н. -
изпълнителен директор на “Риджънт кепитъл“ АД, който на среща в офиса на „КПМГ
Одит“ООД представил плановете на въззивното дружество за придобиване на „Токуда
банк“АД, заедно с консорциум от инвеститори, воден от руската „Инвест банк.
Свидетелят определя функциите на “Риджънт кепитъл“ АД като на консултант на
консорциума от инвеститори на „Инвест банк“ - играел ролята на местен партньор, който да
съдейства за намирането на консултанти за целите на финансов анализ и съдействие по
време на сделката на потенциалните инвеститори, които били водени от руската „Инвест
банк“.
Изричното желание както на инвеститорите, така и на „Риджънт кепитъл“АД, чрез Р.
Н., било страна по писмата за ангажимент с „КПМГ Одит“ООД /тогава „КПМГ България“/
и по двата проекта да бъде „Риджънт кепитъл“АД.
Свидетелят твърди, че е присъствал лично на срещи, на които е обсъждано
изпълнение на договорените ангажименти между въззиваемото дружеството и
възложителите, на които също са присъствали Р. Н. и М. Н. /по първия ангажимент/ и А. Т.
и г-н М./мажоритарен собственик на „Инвест Банк“/, като представители на инвеститорите,
по втория ангажимент. На посочената среща с последните двама се обсъждал проект на
договор за продажба на акции, а на нея присъствал и съответно г-т С., като представител на
собствениците на „Токуда банк“.
Твърди че на срещата, проведена през м. ноември 2013 г., е присъствал на
обсъждания, като част от преговорите с продавачите, включващи и резултатите от вече
направения от „КПМГ Одит“ООД финансов анализ / дю дилиджънс/, тъй като имали
отношение към определяне на цената и параметрите по договора за покупко-продажба. На
срещата присъствали мажоритарният собственик на руската банка „Инвест банк“ г-н М. и
А. Т.. Последната била проектен мениджър от тяхна страна, а на практика и
основният човек за контакт, с който екипа на въззиваемото дружество обсъждал всички
аспекти.
Сочи, че крайни ползватели на доклада винаги са били потенциалните инвеститори -
„Инвест банк“ и екипа на Т..
Възложените задачи за изпълнение на екипа на въззиваемия включвали съдействие в
прегледа на проекто-договора за покупко-продажба, респ. - неговите коментари и
наблюдения по този договор, а не да преговаря за параметрите на самата сделка.
Всички въпроси по повод възложеното и извършеното били обсъждани с
представители на инвеститорите и основно с Т.. На нея именно бил представен и
извършения дю дилиджънс, и чрез нея инвеститорите поискали доклада да бъде преведен и
6
на руски език.
За уреждане взаимоотношенията по повод на превода било подписано допълнително
споразумение към писмото за ангажимент, с което да се уредят взаимоотношенията
свързани с този превод. И двата документа – първоначалното писмо и допълнителното
споразумение били подписани от К. Д..
След като преводът на дю дилиджънса бил направен със съдействието на колеги на
въззиваемия от Москва, той бил предоставен на инвеститорите и на руски език.
Свидетелят твърди, че не знае да са постъпвали някакви възражения по дю
дилиджънса, нито от страна на „Риджънт кепитъл“АД, нито от страна на инвеститорите.
Твърди и че е имал лични телефонни разговори с изпълнителния директор на
въззивното дружество по това време – К. Д., касаещи организационни въпроси на
ангажимента, тъй като именно „Риджънт кепитъл“АД било посочено като страна по
писмото за ангажимент – коментирали темповете на изпълнение на възложения анализ,
потенциалните инвеститори, представянето на доклада и на фактурите, издадени от
изпълнителя за извършеното от него.
С Д. се срещнал само веднъж на рецепцията в офиса на „КПМГ Одит“ООД, когато
същия поискал да му предоставят оригиналите на издадените от фактури от въззиваемия.
Категоричен е, че Д. не е възразявал нито относно изпълнението и приключването на
ангажимента, нито относно дължимите суми.
Сочи, че към края на 2013 г. Централната банка отнела лиценза на „Инвест банк” и
това било причина да се прекрати планираната сделка.
М. твърди и че е завършил „Бизнес-администрация“ в Софийски университет, че
сертифициран финансов анализатор към Асоциацията на финансовите анализатори на САЩ,
както и сертифициран счетоводител към Британска счетоводна асоциация лицензиран, вкл.
оценител към Камарата на независимите оценители в България.
С оглед квалификацията си и предвид професионалния си опит /работил по голям
брой подобни ангажименти, свързани с дю дилиджънс и подобни финансови анализи, като
повече от 13 г. има опит точно в това поле/ свидетелят твърди, че е често срещана подобна
практика на структуриране на ангажиментите, когато става дума за дю дилиджънс, а именно:
писмото за ангажимент да е с местен представител, а не директно с потенциалните
инвеститори.
Тази практика обикновено се е наложила, защото чуждестранните инвеститори
предпочитат този начин на организиране на нещата, т.е. някой друг от тяхно име да сключи
договора - местен партньор, с който работят, за да може след това по-бързо да се изчистят
взаимоотношенията между страните.
Установеното от свидетеля М. относно наличието на договорни отношения между
страните по делото, характера на облигационната връзка, изпълнението й и заплащането й,
се подкрепя и от показанията на свидетеля К. Д., който, както вече се посочи, е заемал
длъжността изпълнителен директор на въззивното дружество до м. април 2014 г.
Именно в това му качество твърди, че знае за поръчка от чужд клиент – „Инвест
банк” Русия, който да използва услугите на „КПМГ Одит“ООД за изготвяне на поръчка за
финансов анализ за евентуално бъдещо закупуване на „Токуда банк“ България. Твърди, че
не се е занимавал пряко с това и не е участвал в преговорите, срещите и разговорите
между клиента и „КПМГ Одит“ООД, тъй като имало и други представляващи дружеството
заедно с него.
7
Според него „Реджйнт Кепитъл“АД е било като консултант по тази бизнес идея, а
„Инвест банк“ дори имали желание да отворят свой клон или офис в България, като в тези
разговори ползвали въззивника като партньор, който на местна почва, с определени
контрагенти да осигурява необходимите контакти, защото представители на „Инвест
банк“ пристигали в България само за определени срещи и после се прибирали. Той лично
провеждал срещи с г-н М. и А. Т., която не знаел какво пряко отношение има към „Инвест
банк“, но е придружавала М..
Сочи, че писмото за ангажимент, сключено между страните по делото, му
било предадено от тогавашния собственик на „Инвест банк“ – г-н М., за да го подпише. По
това време се сменяло ръководството на въззивното дружество, Д. подписал писмото и го
дал на М.., след което нямал преки впечатления от изпълнението му и взаимоотношенията
във връзка с него между „КПМГ Одит“ООД и „Инвест банк”. При подписване на писмото
за ангажимент обаче коментирал с представителя на „Инвест банк”, че плащане ще се
извършва след потвърждение от „Инвест банк” и респ. - получаване на финансови средства
за това плащане, Д. се опитал да получи такова потвърждение след като получил по мейла
фактурите от свидетеля М..
Твърдял е първоначално при разпита си пред първоинстанционния съд, че не си
спомня за е подписвал допълнителното споразумение от 29.10.2013 г., с което е уговорен
превод на доклада от английски на руски език. При предявяването на документа от
материалите по делото е заявил, че поставеният под споразумението подпис е негов.
Знае, че „Риджънт кепитъл“АД е получило около м. септември 2013 г. по сметката
си финансова сума от клиента със санкция, че оторизират ответника да плати фактура към
„КПМГ Одит“. Това плащане било извършено своевременно. След него не помни да
е участвал в срещи, във връзката между клиента „Инвест банк“ Русия и „КПМГ Одит“, нито
да са идвали в офиса или той да е ходил при тях.
Към края на м. септември започнал да получава на имейла си фактури от свидетеля М.,
от името на „КПМГ Одит“, в които били описани определени суми за свършена работа по
поръчката от клиента на „Риджънт кепитъл“АД към „КПМГ Одит“. От този факт заключил,
че между това дружество и „Инвест банк” Русия явно тече диалог по отношение на
поръчката, но той лично не бил запознат с нейните параментри. Затова потърсил от руската
банка обяснение или потвърждение в писмена форма, че е свършено възложеното по
ангажимента.
Твърди със сигурност за извършването на едно плащане - по първата издадена от
въззиваемото дружество фактура, за което били получили сума на сметката си от „Инвест
банк”. Плащането по нея било забавено около 2-3 месеца, защото първо дошли средствата,
а фактурата била задържана, докато свидетелят получи оторизация да я плати.
След като през зимата на 2013 г. бил отнет лиценза на „Инвест банк” в Русия както
опитите на свидетеля, както и на останалите му колеги след неговото напускане в
управлението на въззивното дружество да осъществят контакт с „Инвест банк” били
неуспешни.
Т.к. не получил потвърждение, че всичко, което е свързано с поръчката за изготвяне на
финансовия доклад за бъдеща евентуална покупка на „Токуда банк” е одобрено и
прието без забележки по работата на „КПМГ Одит“ по случая, Д. не насочвал получените
фактури към счетоводството на „Риджънт кепитъл“АД защото считал, че първо трябва да
получи потвърждение от техния клиент, че фактурираната работа наистина е свършена в
параметрите и уговорките, които имал клиента с „КПМГ Одит“.
Именно затова освен първата фактура, по която „Инвест банк” е извършил
потвърждаване и по която е извършено плащане от въззивника след получаване на
оторизация за това, други плащания от негова страна не били правени поради невъзможност
да се осъществи контакт с руската банка, съответно да се получи потвърждение за
8
извършената работа.
Решаващият състав приема, че следва да кредитира показанията и на двамата
разпитани по делото свидетели в частта им, подкрепяща се изцяло от на установеното от
анализа на останалите приобщени по делото доказателства /писмените и изслушаните
експертизи/, доколкото в тези им части са плод на личните им възприятия и са
последователни и безпротиворечиви, респ. – съответстват изцяло на установеното от
останалите доказателства.
В останалата им част, в която се намират в отклонение и частично противоречие от
установеното от анализа и на другите приобщени доказателства, не ги кредитира,
съобразявайки нормата на чл.172 ГПК с оглед евентуалната заинтересованост и на двамата
свидетели, предвид личната и професионалната им обвързаност със страните по спора.
Гореустановеното от фактическа страна предпоставя следните правни изводи:
Анализът на сключените между страните писмени съглашения - писмо за ангажимент
за предоставяне на консултантски услуги от 30.09.2013 г. и допълнително споразумения
към него от 29.10.2013 г., както и на останалите писмени и гласни доказателства по делото
установяват еднозначно, че страните по делото са се обвързали от договор за консултантски
услуги, който поради правната си природа и при липса на изрична уредба се подчинява на
правилата за договора за изработка /чл. 258 - 269 ЗЗД/, предвид че има за предмет
престиране на резултат и от умствен труд, доколкото водещо значение имат
интелектуалните усилия на изпълнителя, като е възможно и обединяването им със
задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт /Решение № 12 от 31.05.2013 г.
на ВКС по т. д. № 239/2012 г., I т. о. Определение № 295 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
440/2020 г., IV г. о., ГК и др./.
Писмените съглашения сочат изрично, че въз основа на този договор по възлагане на
„Риджънт кепитъл“АД изпълнителят – „КПМГ Одит“ООД е поело задължение да извърши
конкретни действия - извършването на анализ на финансовата дейност на „Токуда банк” АД
/финансов дю дилиджънс/, за конкретен период - от 01.01.2012 г. до 30.06.2013 г., както и
предоставяне на съдействие по изготвянето на договор за покупко-продажба на акции и
друго необходимо съдействие по сделката, вкл. – с допълнителното споразумение от
29.10.2013 г. и извършването на превод на изготвения във връзка с писмото за
ангажимент финансов дю дилиджънс доклад от английски на руски език.
Т.е. – страните по делото ясно и конкретно са определили вида на дължимото
/престацията/, съобразно изразената от тях воля в писмен вид, като изпълнението намира
изражение в предоставяне на резултата от труда на консултанта.
Решаващият състав счита за неоснователно възражението на въззивната страна, че
страните не са се обвързали договорно, т.к. липсвал изричен договор, от една страна, а от
друга – постигнатите писмени споразумения от страна на въззивника били подписани от
лице, което нямало правомощията да ангажира отговорността му.
На тези възражения следва да се отговори, че договорът за изработка е двустранен,
неформален и консенсуален по своя характер, поради което и писмената му форма не е за
установяване действителността му, а за доказване постигането на договорната обвързаност
между страните.
В случая такава писмена форма, установяваща възникване на договорната връзка, е
налице – обсъдените писмо за ангажимент и допълнително споразумение към него,
доколкото съдържанието им не дава основание да се заключи друго – в тях са посочени
страните по съглашението, неговия предмет, както и правата и задълженията на всяка от тях
9
– все елементи, сочещи на договорна обвързаност по договор за поръчка - извършване на
консултантска услуга, като същите са подписани двустранно от въззивника и въззиваемия.
Обстоятелството, че от страна на въззивното дружество договорът е сключен
/подписан/ от изпълнителния директор К. Д., който към релевантият момент не е имал
самостоятелна представителна власт, уредена за дружеството въззивник като задължително
съвместно представителство на двамата вписани членове на управителния съвет,
алтернативно – на единия от членовете съвместно и прокуриста, не може да обоснове извод
за недействителност на договора, поради липса на представителна власт, с оглед
разпоредбата на чл.30 ТЗ.
Решаващият състав изцяло споделя установената съдебна практика по приложението на
последната за случаи като процесния - в хипотеза на осъществено представителство на
акционерно дружество при сключване на договор само от единия от двамата съвместно
овластени да го представляват негови представители, съобразно която практика
разпоредбата на чл.301 ТЗ е приложима и в посочената хипотеза на общо основание
/Решение № 18 от 4.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 24/2013 г., I т. о., ТК/.
И в тази хипотеза не може да се заключи друго, освен че сделката, по която страна е
търговецът, също е търговска, а при търговските сделки, сключени при липса или при
превишаване пределите на представителна власт, или при недостатъчна представителна
власт, е налице висяща недействителност до узнаване и непротивопоставяне на търговеца,
от чието име е сключена сделката без представителна власт.
В отлика от установеното в ЗЗД правило на чл.42, ал.2 за сделките, сключени без
представителна власт или извън представителната власт на представителя, които се намират
във висяща недействителност и не може да породи действие докато не бъдат потвърдени от
лицето, от името на което са сключени търговецът, от името на когото е сключен договор
без представителна власт или при превишаването й, трябва да се изрично да се
противопостави след узнаването й.
Следователно - действието на лицето без представителна власт поражда правен ефект
за търговеца, но той може да може да отпадне с обратна сила, ако същият се противопостави
веднага след узнаването за сключване на договора.
В ТЗ липсват установени от закона основания за неотносимост на нормата на чл.301
ТЗ към представителството, осъществявано по отношение на акционерното дружество и
свързаните с отношенията на вписаните в търговския регистър негови органни
представители.
Затова се приема, по аргумент за по-силното основание, че след като според нормата
на чл.301 ТЗ лице без представителна власт може да обвърже валидно дружеството, то
действията по сключване на договор на единия от двамата представляващи акционерното
дружество също го обвързват валидно, до изричното противопоставяне на дружеството. В
подобна хипотеза, за разлика от потвърждаването, което за да породи правно действие
изисква изричното изявление и на двамата представители, при противопоставянето по
смисъла на чл.301 ТЗ е достатъчно единия от тях да изрази несъгласие със сделката.
Последното действие би означавало, че обща воля за запазване действието на сделката не
може да бъде формирана.
В процесния казус независимо от твърденията на въззивното дружество в хода на
производството и пред двете инстанции не се ангажираха доказателства, които да установят
изричното противопоставяне на другия органен представител на действията на Д. по
сключване на процесния договор след узнаването за сключването му от което и следва, че
сделката е породила правното си действие и валидно е обвързала страните по нея.
Недоказани са и възраженията на въззивника, че същият не е страна по сделката -
10
възложител, а действителният такъв е трето за спора лице – Инвест банк, Русия.
Установеният от показанията и на двамата свидетели по делото, а частично и от
съдържанието на писмото ангажимент за конкретния случай факт, че „Риджънт
кепитълс“АД е действала като консултант на Инвест банк Русия на територията на
РБългария, сам по себе си не може да обоснове извод, че всички договорни
правоотношения, в които е встъпвало въззивното дружество по повод възложените му дела
във връзка с консултирането, са били сключвани от името и за сметка на Инвест банк.
Доказателства за наличие на консултантски договор, съдържащ такива съглашения,
сключен между въззивника и Инвест банк Русия, не са ангажирани по делото.
По изложените съображения и т.к. договорът за поръчка е комутативен и възмезден,
валидното възникване на материалното правоотношение по него поражда за изпълнителя
задълженията да извърши възложената работа в срок, без отклонение от нея и без
недостатъци на изработеното /чл.260 ЗЗД/ , както и да предаде работата на възложителя.
Реципрочните задължения на възложителя са да приеме извършената работа /да я одобри –
чл.264, ал.1 ЗЗД/, както и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя /чл.266,
ал.1 ЗЗД/.
По въпроса какво представлява приемането на работата от възложителя теорията и
практиката възприемат, че това уредено от закона като правно действие представлява
фактическо получаване на изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното.
Такова приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се
придружава както от изрично, така и от мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че
счита работата за съобразна с договора, т.е. че я одобрява.
Горният извод се налага от нормите на чл.264, ал.2 и ал.3 ЗЗД, възлагащи на
поръчващия задължението да прегледа работата, както и да направи всички възражения за
неточно изпълнение, в противен случай законът установява необоримата презумпция, че
работата се счита за приета.
В настоящия казус анализът на ангажираните доказателства сочи, че изпълнителят-
въззиваем е извършил възложената му работа и я е предал на възложителя, като последният
не е възразил изрично, че същата съдържа някакви недостатъци или е изпълнена в
отклонение от възложеното.
Нещо повече – установи се безсъмнено и че е налице частично изпълнение от страна на
възложителя на задължението му за заплащане на изработеното – по фактурата от 30.09.2013
г., която е осчетоводена от възложителя-въззивник, вписана в дневниците за покупки и за
нея е ползван данъчен кредит и е платена на изпълнителя-въззиваем по банков път.
За остатъка до изцяло дължимата сума по обвързващия страни договор не са
ангажирани доказателства да е платена от въззивника, поради което и предявеният главен
иск за осъждането му да я заплати, се явява доказан по основание и размер до установения
такъв от съдебно-счетоводната експертиза в размер на 24 240 евро, чиято левова
равностойност е 47 409,32 лв., по фактура № **********/06.11.2013 г.
Съобразно постигнатото между страните съглашение задължението за плащане на
възнаграждението от възложителя е възникнало, считано от момента на предаване на
издадената във връзка с него фактура, което се установи по делото, че е станало на
12.11.2013 г.
Ето защо следва да се приеме, че считано именно от този момент въззивникът се е
задължил да плати възнаграждението, без да е необходимо изпращането на покана. В този
смисъл и основателен и доказан се явява предявеният акцесорен иск за заплащане на
обезщетение за забава върху търсеното парично вземане, в размер на законната лихва върху
11
същото, считано от 06.11.2015 г. до 05.11.2018 г. - датата на предявяване на иска в съда.
Според неоспореното заключение на счетоводната експертиза дължимото обезщетение е в
размер на 7 381,71 евро, за който размер и искът следва да се уважи.
Неоснователно се явява и въведеното правопогасяващо възражение от въззивника за
изтичането на давностния срок по отношение на процесните вземания.
Както вече се посочи, в писмото ангажимент изрично е закрепено постигнатото между
страните споразумение, че задължението за плащане на уговореното възнаграждение се
счита дължимо от датата на предаване на възложителя на издадената от изпълнителя
фактура.
В случая предаването на фактурата с № **********/06.11.2013 г. е станало на
12.11.2013 г., поради което и следва, че вземането е станало изискуемо от 13.11.2013 г. При
съобразяване, че исковата молба, инициирала производството по делото е постъпила в СГС
на 05.11.2018 г. следва, че към посочената дата не е изтекъл петгодишния срок, установен от
чл.110 ЗЗД, след изтичането на който процесното вземане би се погасило по давност.
По отношение на акцесорното вземане за лихва, то такава е претендирана за периода
от 06.11.2015 г., т.е. за период от време, необхванат от тригодишния срок, посочения в чл.
111, б. „в“ ЗЗД, който факт обуславя извод за неоснователност на възражението и за това
вземане.
По изложените съображения и поради пълно съвпадение на изводите на първата и
въззивната инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изходът от спора и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят сторените от нея по делото разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител пред въззивната инстанция, в
размер на 3 600 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК и приложените към същия
доказателства, установяващи реалното извършване на разноските.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260253/12.02.2021 г., постановено по т.д. № 2339/2018 г. по
описа на СГС, ТО.
ОСЪЖДА «Риджънт кепитъл»АД, ЕИК ********* да заплати на «КПМГ
Одит»ООД, ЕИК ********* сумата от 3 600 лв. разноки по делото пред въззивната
инстанция за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13