Решение по дело №78/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и се развива по постъпила частна жалба от А.Х. и А.С. – и двете от БАК, в качеството им на процесуални представители на „. – 2.Е. – ищец по Г.д. № 929/2009 г. по описа на РС С. насочена против Определение от с.з. от 29.06.2010 г., постановено по същото дело.

В жалбата са наведени доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – в частност на нормата на чл.537, ал.2 ГПК.

По изложените в тази насока подробни съображения се иска от настоящата инстанция отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия в прекратената му част.

Към жалбата не се представят нови писмени доказателства.

Ответниците по делото не са взели становище по жалбата.

БОС в решаващия състав, като се запозна с данните по делото и съобрази доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба епроцесуално допустима, като депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно упълномощен процесуален представител на страна, имаща правен интерес от атакуване на съдебния акт – жалбоподателят, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното определение.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното определения РС С. е прекратил образуваното пред себе си производство във връзка с исковата молба на дружеството жалбоподател в частта му, с която е било поискано отмяна на Постановление за възлагане на недвижим имот с изх.№ 01717/08.05.2008 г. на ЧСИ А.Ц. с рег.№ 701 и Р. на действие ОСБ.

За да постанови последното изложил съображения, че правната квалификация на така заявената претенция, с оглед изложеното и в обстоятелствената част на исковата молба, е по чл.537, ал.2 ГПК, а по реда на посочената разпоредба се отменят охранителни актове – т.е. такива, издадени в охранително производство.

Постановлението за възлагане на съдебния изпълнител обаче не е от категорията на тези актове, поради което и за ищеца липсва правен интерес от предявяване претенция за отмяна на конкретното постановление за възлагане по посочения правен ред.

Настоящият състав на въззивната инстанция изцяло споделя становището на районната такава досежно липсата на правен интерес за жалбоподателя от предявяване на претенцията за отмяна на постановлението за възлагане на ЧСИ по реда на чл.537, ал.2 ГПК.

Както правилно е посочил в мотивите си районния съд, постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не е акт, издаден в хода на охранително производство, а на изпълнително такова.

То касае процедурата по принудително изпълнение върху недвижими вещи, като на практика я финализира /чл.496 ГПК/.

Единствената процедура по отмяна на постановлението за възлагане е уредена от разпоредбата на чл.497 ГПК, като тя е пряко свързана с нормата на чл.435, ал.1 т.3 ГПК.

Ето защо правнонесъстоятелни са наведените доводи на процесуалните представители на дружеството жалбоподател, че по аналогия от охранителното производство, т.к. бил едностранен акт на ЧСИ, за отмяната на постановлението за възлагане на ЧСИ следва да се прилага нормата на чл.537, ал.2 ГПК.

Действащият /а и отменения/ ГПК са създали самостоятелен ред за защита срещу действията на съдия изпълнителя, материализирани Ч. Постановлението за възлагане при приключване на публичната продан, като способ за провеждане принудително изпълнение върху недвижими вещи /посочениет вече чл.497, във вр. с чл.435, ал.1, т.3 ГПК/.

Той изключва прилагането по аналагия на правилата на други специални производства, уредени от същия кодекс, вкл. и на охранителните такива.

Изложеното налага потвърждаване на атакуваното о´ределение, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила.

Мотивиран от горното и на осн.чл.278 ГПК, БОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от с.з. от 29.06.2010 г., постановено по гл.д. № 929/2009 г. по описа на РС С..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: