№ 16
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500667 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.278 ГПК.
С Определение № 1152/21.10.2021г., постановено по гр.д.№ 2090/2021г. по описа на ОС -
Пловдив, се оставя без разглеждане жалба, вх.№ 24036/05.04.2021г., подадена от ИВ. АН. Д.,
ЕГН **********, длъжник по изп.д.№ 20098240400156 по описа на ЧСИ К. П., и се
прекратява производството по делото.
Срещу Определение № 1152/21.10.2021г., постановено по гр.д.№ 2090/2021г. по описа на
ОС – Пловдив, е постъпила частна жалба, вх.№ 14515/08.11.2021г., подадена от ИВ. АН. Д.,
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. К. А.Т..
Оплакванията във частната жалба са за незаконосъобразност на обжалваното определение, а
искането е неговата за отмяна и за присъждане на разноски.
В постъпилия в срок писмен отговор на жалбата, вх.№ 18334/16.12.2021г., от насрещната
въззиваема страна, взискателя „А. Б. Б., ЕИК ********, чрез пълномощник адв.В.А.,
частната жалба се оспорва.
Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на
въззивно обжалване определение по чл.274, ал.1 ГПК на контролно-отменителен окръжен
съд по местоизпълнението от съдебния район, в законния срок, от активно процесуално
легитимирано лице, длъжника в изпълнителния процес, имащо правен интерес от въззивно
обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане
на препис от жалбата за отговор до насрещната въззиваема страна, взискателя,, поради което
се поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията в жалбата и след като
извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното определение,
намира следното:
1
От фактическа страна по делото е установено следното:
По молба на взискател „Т. К.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№
2254/2007г по описа на РС - Пловдив, срещу длъжник ИВ. АН. Д., ЕГН **********, е
образувано изп.д.№ 20098240400156 по описа на ЧСИ К. П. за принудително изпълнение на
парично вземане в размер на 1066.90лв., дължимо по запис на заповед, издаден на
24.11.2006г. в гр. Пловдив с падеж на предявяване, предявен за плащане на 24.11.2006г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2007г. и 61.34лв. съдебни
разноски.
По изпълнителното дело е постъпила молба, вх.№ 27799/13.06.2015г. от „А. Б. Б., ЕИК
********, за конституирането му като взискател в качеството му на цесионер на
изпълняемото вземане (л.74)
На 29.11.2016г. на длъжника И.Д., на адрес в гр.П.,бул. В. А. № *****, чрез залепване, е
връчена покана за доброволно изпълнение, заедно със съобщение за налагане на запор върху
вземанията й от „У. Б.“ АД, и същата е поканена в двуседмичен срок да се яви в кантората
на ЧСИ за получаване на книжата по изпълнителното дело.
Подадена е до ЧСИ молба, вх.№ 70224/30.08.2017г. (л.94), от длъжника И.Д. с искане за
вдигане на запора върху разплащателната й сметка в „У. Б.“ АД, по която получава трудово
възнаграждение като личен асистент към О. Б. Д..
Молбата е оставена без уважение с Разпореждане на ЧСИ от 13.09.2017г., връчено лично на
длъжника И.Д. на адрес с.Б. Д. 19.09.2017г.( л.100), с което е указано на „У. Б.“ АД запорът
да не се счита наложен върху несеквестируеми суми, съгласно действащото законодателство
в РБ.
Постъпила е молба, вх.№ 84209/17.10.2017г.(л.103) от длъжника И.Д., с посочен адрес за
кореспонденция с.Б. Д., обл. С. З., с искане за вдигане на наложения запор върху трудовото
й възнаграждение в „У. Б.“ АД с приложена към нея декларация за семейно положение, по
която липсва произнасяне от ЧСИ.
По молба на взискателя „А. Б. Б., вх.№ 62502/16.10.2020г.(л.112), е наложен запор върху
всички банкови сметки и депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети и суми,
поверени за доверително управление на длъжника Ив.Д. в „Б. Д.“ АД, както и върху
трудовото й и върху всяко друго възнаграждение, изплащано от Община Б. Д., за което
длъжникът Ив.Д. е уведомена с ППИ на 12.11.2020г. (л.119)
Постъпила е молба до ЧСИ от длъжника, чрез адв.Кл.Т., вх.№ 72528/26.11.2020г. (л.122) за
прекратяване на изпълнението в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и за вдигане на
наложените запори, която е оставена без уважение с Разпореждане на ЧСИ от 03.12.2020г.
(л.130), за което длъжникът Ив.Д. е уведомена на 10.12.2020г.
Срещу Разпореждане на ЧСИ от 03.12.2020г. е постъпила жалба от длъжника Ив.Д., вх. №
274108/23.12.2020г. по описа на Регистратурата на ОС - Пловдив, която е разгледана и е
оставена без уважение с Решение № 260284/25.02.2021г. по гр.д.№ 408/2021г. по описа на
ОС - Пловдив ( л.163-167)
2
До длъжника Ив.Д. е изпратена нова ППИ, връчена чрез адв.Кл.Т. на 30.03.2021г., която е за
налагане на запор върху вземанията й по изп.д.№ 20168240400991 по описа на ЧСИ К. П.(
л.191).
Постъпила е жалба, вх.№ 24036/05.04.2021г., подадена от длъжника И.Д., в която са
въведени доводи за погасителна давност и за несеквестируемост на запорираните вземания
за трудово възнаграждение и са заявени искания за спиране на изпълнението и за
обезсилване на изпълнителния лист.
По жалба, вх.№ 24036/05.04.2021г., първоначално е било образувано приложеното гр.№
1333/2021г. по описа на ОС - Пловдив, което е прекратено и делото е върнато на ЧСИ, като
са дадени указания за уточняване на жалбата.
Подадена е молба, вх.№ 47236/13.07.2021г.по описа на ЧСИ, за уточняване на жалба, вх.№
24036/05.04.2021г., след което е образувано гр.д.№ 2090/2021г. по описа на ОС - Пловдив,
по което е постановено обжалваното определение, с което жалбата е оставена без
разглеждане, тъй като е прието, че в това производство съдът няма правомощия да спира
изпълнението и да обезсилва изпълнителния лист, както и в него не могат да се изследват
доводите за погасителна давност на изпълняемото вземане, а жалбата в частта срещу
наложените запори върху вземанията на длъжника с доводи за несеквестируемост е
просрочена, като подадена след изтичане на законоустановения двуседмичен срок от
съобщаването за налагане на запорите на 12.11.2020г.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно приложимата процесуална уредба, чл.435, ал.2 ГПК (Изм. ДВ бр.100/2010 и
бр.86/2017г.) длъжникът в индивидуалното принудително изпълнение има право на жалба
само срещу изчерпателно посочени изпълнителни действия на изчерпателно посочени
основания, сред които са насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът
смята за несеквестируемо (чл.435, ал.2, т.2 ГПК) и отказът на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение (чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Съгласно даденото нормативно тълкуване в т.1 ТРОСГТК на ВКС № 2/26.06.2015г. по
тълк.д.№ 2/2013г., запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на
самостоятелно обжалване, а на обжалване подлежи насочване на изпълнението върху
(твърдяно да е) несеквестируемо имущество.По жалбата съдът дължи да се произнесе
секвестируем ли е имущественият обект и, ако приеме несеквестируемост, съдът отменя
всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са) с несеквестируемостта
и без да има искане за това.Срокът за обжалване на насочването на изпълнението върху
парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчване на съобщението, като
пропускането на срока само осуетява отмяна от съда на наложения запор като изпълнително
действие, но не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител вдигане на
запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми, докато те не са получени от
кредитора.
В разглеждания случай, производството пред съда, образувано по подадена на
3
05.04.2021г.жалба от длъжника в индивидуалното принудително изпълнение на парично
вземане, е контролно-отменително, по реда на чл.435 и сл ГПК и е за съдебен контрол за
процесуална/а неза материална/ законосъобразност на обжалваните изпълнителни действия,
които са за насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за
несеквестируемо.
Като законосъобразни, следва да се споделят мотивите, че в производството по жалбата на
длъжника срещу насочване на принудителното изпълнение съдът няма правомощия да се
произнесе по доводи за погасителна давност и по искания за спиране на изпълнението и за
обезсилване на изпълнителния лист, а в него следва да се извърши съдебен контрол за
процесуална законосъобразност на обжалваното изпълнително действие на посочените
основания. За пълнота на изложението следва да се посочи, че жалбоподателката е подала
молба до ЧСИ, чрез адв.Кл.Т., вх.№ 72528/26.11.2020г. (л.122) за прекратяване на
изпълнението в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и за вдигане на наложените запори
върху всички банкови сметки и депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети и
суми, поверени за доверително управление на длъжника Ив.Д. в „Б. Д.“ АД, както и върху
трудовото й и върху всяко друго възнаграждение, изплащано от Община Б. Д., за което
длъжникът Ив.Д. е уведомена с ППИ на 12.11.2020г., която е оставена без уважение с
Разпореждане на ЧСИ от 03.12.2020г. (л.130), за което длъжникът Ив.Д. е уведомена на
10.12.2020г., а жалбата й срещу Разпореждане на ЧСИ от 03.12.2020г., вх. №
274108/23.12.2020г. по описа на Регистратурата на ОС- Пловдив, е разгледана и е оставена
без уважение с Решение № 260284/25.02.2021г. по гр.д.№ 408/2021г. по описа на ОС -
Пловдив, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
Формално, жалбата на длъжника Ив.Д., вх.№ 24036/05.04.2021г., е подадена в рамките на
законнния срок от получаване на ППИ, връчена чрез адв.Кл.Т., на 30.03.2021г. Принципно,
доводи за несеквестируемост, каквито са поддържани в жалбата, са относими в
производството за съдебен контрол за процесуална незаконосъобразност на обжалванотото
изпълнително действие по насочване на изпълнението по жалба от длъжника, каквото е
качеството на жалбоподателката.
Като краен резултат, мотивите за недопустимост на жалбата, вх.№ 24036/05.04.2021г., на
въведените в нея оплаквания следва да бъдат споделени, тъй като с ППИ, връчена на
жалбоподателката на 30.03.2021г., не й се съобщава за налагане на запор върху трудовото й
възнаграждение или върху вземанията й по банкови сметки, по които получава трудово
възнаграждение, а й е съобщено за налагане на запор върху вземанията й по изп.д.№
20168240400991 по описа на ЧСИ, поради което са неотносими въведените в жалбата
доводи за несеквестируемост, които касаят налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на жалбоподателката, съобщение за което тя е получила на 12.11.2020г.,
спрямо която дата жалбата от 05.04.2021г. е просрочена.
Поради изложеното, като законосъобразно, обжалваното определение се потвърждава.
Тъй като с настоящото определение, постановено в упражняване на функционалната
компетентност по чл.274, ал.2 ГПК, приключва предвидения в закона инстанционен контрол
4
на обжалваното определение, по арг. на чл. 437, ал.4 ГПК, същото е неподлежащо на
обжалване, което следва да се посочи.
Мотивиран от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1152/21.10.2021г., постановено по гр.д.№ 2090/2021г. по
описа на ОС - Пловдив, с което се оставя без разглеждане жалба, вх.№ 24036/05.04.2021г.,
подадена от ИВ. АН. Д., ЕГН **********, длъжник по изп.д.№ 20098240400156 по описа на
ЧСИ К. П., и се прекратява производството по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5