№ 129
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601926 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на частния тъжител Н. В. В. срещу разпореждане №
263163 от 16.07.2021г за прекратяване на производството по НЧХД № 6071 / 2020г на
съдията-докладчик при Районен съд – Пловдив. В обжалваното разпореждане съдията-
докладчик е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК,
въпреки дадената за това възможност и на основание чл.247а ал.2 т.2 вр.чл.250 ал.1 т.1
вр. чл.24, ал.5, т.2 НПК е прекратил образуваното наказателно производство.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от частния тъжител В., която счита, че
е изпълнила указанията на съда, а последният е бездействал. Иска се да бъде отменено
прекратяващото наказателното производство разпореждане.
Пловдивският окръжен съд, като провери обжалваното разпореждане по
наведените в жалбата оплаквания и анализира доказателствата по делото намира
следното:
Жалбата е допустима - подадена е от жалб.Н. В. В. като правоимащо лице в
последния ден от 15-дневния срок по чл. 319 ал.1 вр.чл. 250 ал.4 от НПК.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови своя съдебен акт съдията-докладчик съд е приел, че подадената
до съда тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 ал.1 от НПК, като на тъж.В. бил
даден 7-дневен срок за изправяне на недостатъците.
С разпореждане от 08.01.2021г. съдията-докладчик при първоинстанцонния съд
е оставил тъжбата без движение за внасяне на дължимата ДТ от 12 лева за образуване
на производството от частен характер, както и за индивидуализиране на лицето, срещу
което е насочено обвинението. Посочено е, че в противен случай производството по
делото ще бъде прекратено.
Съобщението е получено от тъжителката лично на 02.02.2021г.
В последния ден на дадения от съда срок – на 09.02.2021г. тъж.В. заплатила
държавната такса и поискала да й се издаде съдебно удостоверение, за да изпълни
указанието на съда относно данните за подсъдимото лице.
Съдът не е издал удостоверение, а на 16.07.2021г. постановил обжалваното
разпореждане. Същото е законосъобразно.
Следва да се посочи, че дадените от докладчика указания касаят изпълнението
им в рамките на предоставения срок, а не депозиране на нови искания при все още
неизпълнени предходни указания. По този начин може да се стигне до многобройни
във времето отлагания на привеждането на тъжбата в съответствие със законовите
изисквания. В дадения от съда 7-дневен срок тъжителката е следвало да изправи
всичките недостатъци по тъжбата. Ако това е било невъзможно, е следвало преди
изтичане на срока да поиска удължаването му, което същата не е сторила.
Нещо повече, жалб. Н.В. е подала тъжбата в последния ден от 6-месечния
преклузивен срок по чл.81 ал.3 от НПК. Деянието, описано в тъжбата е било
извършено на 31.03.2020г., а тъжбата е подадена на 01.10.2020г., като не се сочи от
тъжителката да е узнала по-късно за деянието, в какъвто смисъл първият съд не е давал
указания. Съдебната практика е последователна, че попълването на непълнотите в
тъжбата следва да бъде сторено в срока по чл.81 ал.3 от НПК /Р 48-2020- ІІ НО ВКС, Р
29-2017-І НО, ТР 34/90 ОСНК ВС/. Именно поради тези причини законодателят е дал
дълъг срок 6-месечен на частното обвинение за сезиране на съответния съд, а изрична
уредба на процедурата по „оставяне без движение“ на тъжбата в НПК не е
регламентирана. Прочее всякога при прекратяване на производството от частен
характер на горното основание, ако не е изтекъл преклузивният срок по чл.81 ал.3 от
НПК тъжителят може да подаде нова частна тъжба.
2
В случая, след като тъжбата е била нередовна още с подаването й в края на
шестмесечния срок, първостепенният съд е следвало да прекрати производството още
тогава, но той е дал възможност да бъдат санираи недостатъците й, които пропуски
отново в срок не са били отстранени от жалб.В.. В този смисъл е ирелевантно, че съдът
се е произнесъл с атакувания акт на 16.07.2021г.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна.
Окръжният съд констатира, че жалбоподателката не е внесла дължимата
съобразно т. 12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието
(Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998 г., бр. 14 от
2000 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 94 от 2005 г.) държавна такса за настоящето производство
в размер на 6.00 лв., която следва да бъде осъдена да заплати.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 263163 от 16.07.2021 г. на съдията-докладчик
по НЧХД № 6071 / 2020 г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Н. В. В. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на ВСС, по
сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от 6.00 /шест/ лева държавна такса за
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3