Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30.12.2020
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На тридесети ноември 2020 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА И.
БИСЕРА МАКСИМОВА
секретар Милка Тончева
разгледа
докладваното от съдия И.
В.гр.дело № 268 по описа на съда за
2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“***, чрез
процесуален представител Адвокатско съдружие „С., Д. и партньори”, БУЛСТАТ
*********, действащо чрез адв. Р. Д., срещу решение № 53 /03.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 270/2019г. по описа на PC – Попово, с което са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от „Ч.Е.Б.“ АД против Т.З.К.,
ЕГН **********,***, ИСКОВЕ по чл. чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във
вр. чл. 98а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване вземането на „Ч.Е.Б.“ АД от Т.З.К.
за сумата 267.50 лв. (двеста шестдесет и седем лева и 50 ст.),
представляваща главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени за
периода 19.01.2018 г. – 19.05.2018 г., за обект на потребление в гр. Б., ул. „Х.С.“
№ 4, с ИТН 310226209158, както и сумата 9.76 лв. (девет лева и 76 ст.)
– законна лихва за забава за периода 29.03.2018 г. – 04.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 892/01.11.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 974/18 г.
по описа на Поповски районен съд.
Във въззивната жалба, се излагат оплаквания, че атакуваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му и
постановяване на решение, с което предявените установителни искове да бъдат уважени; претендира разноски. Съображенията в
жалбата се свеждат до следното: първоинстанцонният съд е допуснал груби
нарушения при водене на производството. Ответникът не е депозирал отговор в
предвидения за това срок по чл. 131 ГПК и съгласно чл. 133 ГПК възможността му
да прави възражения и да посочва доказателства е преклудирана. Въпреки липсата
на каквито и да било оспорвания от страна на ответника, както и представените
от ищеца още с исковата молба доказателства, съдът е постановил неправилно
съдебно решение, отхвърляйки изцяло предявените искове - служебното начало изисква
от съда да съдейства на страните за разкриване на обективната истина чрез
изясняване на делото от фактическа и правна страна, но не може да се разпростре
по отношение на незаявени възражения и доказателствени искания, каквито са
преклудираните възражения, свързани с основателността на предявения иск; оспорват се констатациите в приетата в
първоинстанционното производство СИЕ по подробно изложени в жалбата
съображения, с позоваване на представените към исковата молба „Справки за
консумация на клиент”, неоспорени от страната, установяващи консумирана ел.
енергия в посочените в исковата молба размери.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
В с.з. страните не се явяват. От процесуалния представител на въззивника е
депозирано писмено становище.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Въззивната жалба е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно и допустимо.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 974/2018 г. на РС-Попово, ищецът е
подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, уважено от заповедния съд като е издадена
Заповед № 892/01.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Т.З.К. ***, да заплати на кредитора сумата 267.50 лв., представляваща главница за незаплатена ел.
енергия за периода 19.01.2018 г. – 19.05.2018 г. за обект в гр. Б., ул. „Х.С.“
№ 4, клиентски № 31022609158, сумата 9.76 лв. – лихва за забава за периода
29.03.2018 г. – 04.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 17.09.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и да заплати сумата 83.00 лв. – разноски по
делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което е
даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си,
предявен в законовия срок по отношение на вземането, предмет на заповедта,
поради което е допустим.
Установителните искове са обосновани с обстоятелството, че като абонат на
ищеца по силата на облигационни
правоотношения, регулирани от ОУ на договорите за продажба на ел.
енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, съгласно които ищцовото дружество е изпълнило
задължението си за доставка на ел. енергия до имота на ответника, находящ се в
гр. Б., общ. Б., ул. „Х.С.“ № 4, с ИТН 310226209158, за периода 19.01.2018 г. –
19.05.2018 г., но последният не е изпълнил задължението си да заплати
доставената ел. енергия на обща стойност 267.50 лв., по следните издадени
фактури: № **********/28.05.2018 г. на стойност 5.08 лв. за периода 20.04.2018
г. – 19.05.2018 г.; фактура № **********/26.04.2018 г. на стойност 58.90 лв. за
периода 21.03.2018 г. – 19.04.2018 г. фактура № **********/27.03.2018 г. на
стойност 82.02 лв. за периода 18.02.2018 г. – 20.03.2018 г. и фактура №
**********/25.02.2018 г. на стойност 121.50 лв. за периода 19.01.2018 г. –
17.02.2018 г.. Предвид забавата в задълженията за плащане се претендира и лихва
за забава за периода 29.03.2018 г. – 04.09.2018 г., в размер на 9.76 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор от ответника не е постъпил.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На името на ответника е открита партида за доставяна му от ищеца ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Б., общ. Б., ул. „Х.С.“ № 4,
с клиентски № 310226209158. Представени към исковата молба са горецитираните
фактури, с описани суми, за които ищецът твърди, че не са заплатени от
ответника. В приложената справка за консумация на клиенти изрично са посочени №
СТИ, тарифност, показания на СТИ към конкретните дати на отчитане, описани са и издадените фактури.
По искане на ищеца, обективирано в исковата молба, първоинстанционният съд
е назначил съдебно-счетоводна експертиза.
Според изготвената експертиза, при извършената проверка на документите по
делото и справки за актуална информация към 16.03.2020 г. за сметките за
електроенергия, в които е подчертано, че информацията за дължими суми се
актуализира периодично и всички платени задължения преди датата на актуализация
не са видими като дължими суми, вещото лице е установило, че към датата на
проверката – 16.03.2020 г., на електронната партида на ИТН 310226209158, клиентски
№ 310226209158, с адрес: гр. Б., ул. „Х.С.“ № 4, с титуляр Т.З.К., е посочена
една фактура за отчетена консумирана ел.енергия - от 26.02.2020 г., чийто краен
срок за плащане не е изтекъл (тази фактура не е и сред посочените в заявлението
и в исковата молба). Открита е партида в счетоводството на ищеца за ответника,
която да отразява извършеното снабдяване с ел. енергия на длъжника. Съгласно
заключението, задълженията по посочените в исковата молба фактури са погасени и
своевременно счетоводно са отразени. Наличието на плащане автоматично е снето
от задължението в пълен размер за всяка посочена в ИМ фактура. Данните за
предходни плащания по издадени от дружеството фактури автоматично се заличават
в електронното досие на ответника.
Заключението на вещото лице е своевременно
представено, прието от съда в о.з. от 03.06.2020 г., в което страните не са се
явили, не е постъпвало от тях становище, не са депозирани възражения срещу
изготвената експертиза. По молба на ищеца от 08.06.2020 г. на ищеца е изпратен
препис от протокола от о.с.з. от 03.06.2020 г.
на посочената в молбата му ел.поща.
При така установеното, въззивът
прави следните правни изводи:
Исковете с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, са предявени в
изпълнение указанията на съда по чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в срока по чл. 415 от ГПК, поради което са
допустими, при наличието на установен правен интерес.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на процесното вземане, т.е.
наличието на съществуващо валидно правоотношение между страните, породено от
договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът е доставчик, а ответникът–
купувач; че е изпълнил точно задълженията си, доставяйки ел. енергия на
ответника в посочения обект на потребление за претендирания период и в
посочените във фактурите стойности.
По делото е установено, че до посочения обект на потребление е доставена
ел.енергия на стойност и за период, посочени в издадените от ищцовата страна
фактури и справки. Въпросът е заплатена ли е тази ел.енергия от потребителя. Съгласно
приетото заключение на СИЕ задължението на ответника по процесните фактури е
погасено, и тази информация е отразена в електронно извлечение на партидата му
при ищеца за консумирана електрическа енергия – т.е. за процесния период и по
посочения обект на потребление не съществуват задължения за плащане на ел.
енергия, тъй като посочените в исковата молба като дължими суми по описаните фактури
са платени, обосноваващо неоснователност на предявения иск за главница.
При липсата на задължение по главницата, неоснователно се явява и искането
за присъждане на лихва за забава, предвид акцесорния му характер към главното
задължение.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи и резултат, поради което
решението му, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са оплакванията на въззивника за допуснати от съда
процесуални нарушения –за нарушаване на преклузиите по чл. 133 от ГПК,
доколкото ответникът не е депозирал отговор, не е правил допълнителни искания,
не се е явил в с.з., съответно съдът не се е произнасял по незаявени възражения
и доказателствени искания. Относно
назначената СИЕ – не само право, но и задължение на съда е, когато не разполага
със специални познания, необходими за да се произнесе по предявения иск, да
допусне съответната експертиза (чл. 195 ГПК), още повече че поставените на СИЕ
задачи са именно тези, посочени от ищеца в исковата молба. Неоснователно е
оплакването, че изготвената експертиза не е сведена до знанието на ищеца, че
съдебният състав не е дал възможност с оглед неправилните констатации на вещото
лице ищецът да потвърди посоченото от експерта плащане. Експертизата е
представена по делото на 18.03.2020 г. и съответно от тази дата е била на
разположение на страните за запознаване с нея. Съдебното заседание е било
насрочено и проведено на 03.06.2020 г. За съда не съществува задължение да
изпраща на страните преписи от заключението на вещото лице, но за ищеца е
съществувала възможността да депозира искане за снабдяване с препис от
експертизата, при невъзможност да стори това лично в съда. Без значение е и обстоятелството,
посочено в депозираната пред ОСТ молба, че РС Попово не е нито в района на
ищцовото дружество, нито в района на кантората на пълномощника му, както и броя
на делата, които води упълномощеното адвокатско дружество.
Водим от горното и
на осн. чл. 271 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53 от 03.07.2020 г., постановено по гр.д. №
270/2019г. по описа на PC – Попово.
Решението не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал. 3, т. 1 ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.