ПРОТОКОЛ
18.12.2020г. гр.Силистра,
СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
На осемнадесети декември 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: К.Д.
М.Е.
Секретар:
МИРЕНА СТЕФАНОВА
Прокурор: СТЕФКА ГАНЧЕВА
Сложи за разглеждане
докладваното от с.ВЕЛИКОВА
НОХД № 301 по описа за
2020г.
На именното повикване в 10:30
часа се явиха:
Вносител: Окръжна прокуратура – Бургас чрез
представител Окръжна прокуратура - Силистра – редовно призовани, явява се прокурор
Ст.Ганчева.
Подсъдим: М.А.Т. – редовно призован, явява се
лично и с адв.Р.Н., редовно упълномощен и приет от съда.
Адвокат: Р.Д.Н. – редовно призован, явява се
лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки, предвид
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.
Образувано е по реда на чл.270 от НПК във връзка
с депозирана жалба от подсъдимия М.Т., който желае мярката му за неотклонение
„домашен арест“ да бъде изменена в по-лека такава. Като основание за искането
излага мотиви за трудности от страна на неговия баща за осъществяване на битовите
си потребности с оглед усложненията от Ковид-19 в страната.
АДВ.Н.: Поддържам искането както е предявено. Имам
въпроси към доверителя ми.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам жалбата за неоснователна. Мотиви ще
изложа в ход по същество.
Съдът допуска въпросите.
АДВ.Н.: От кога живеете на този адрес,*** 3, с кого живеете?
ПОДС.Т.: От 30 години живея на този адрес, с баща си.
Майка ми е починала.
АДВ.Н.: Сестра ти къде живее?
ПОДС.Т.: Сестра ми не живее на този адрес, тя е в Англия.
Нямам друго жилище. Баща ми е на 71г.
СЪДЪТ: Сестра Ви от кога живее в Англия?
ПОДС.Т.: Имам две сестри. Нямам съпруга и деца. Финансови
доходи нямам в момента, не работя никъде.
СЪДЪТ: Как бихте защитили баща си, ако Ви бъде
променена мярката?
ПОДС.Т.: В момента му е трудно да ходи до магазин, отопляваме
се на дърва и му е трудно да ги носи.
Бих искал да добавя нещо. Аз не съм искал да се
укривам, доброволно съм дошъл. Съдията в Бургас, като ми определиха мярката, каза
да ме конвоират до Силистра, но си дойдох сам. В дома си стоях без никакви електронни
устройства. В момента вече имам такова. С него мога да се придвижвам само в
апартамента. До нас има хранителен магазин, който е на около 700м.
АДВ.Н.: Казахте, че след като Ви наложиха тази мярка, Вие
се прибрахте до Силистра абсолютно сам.
ПОДС.Т.: Да. Един приятел дойде да ме транспортира. Нямах
конвой, не знам защо.
Страните заявяват, че нямат искания, няма да
сочат доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа
страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ.Н.: Бил съм доста оскъден в молбата, целта беше да
се инициира мярката. Ще се опитам да бъда малко по-обстоятелствен с оглед
сложната конструкция на обвинението, както е предявено и поддържано от Бургаска
окръжна прокуратура.
Аргументите ми за налагане на по-лека мярка на
първо са, че действително към настоящия момент няма опасност лицето да се укрие
или да попречи на разследването. Това се разбира от самосебе си, тъй като всички
процесуално-следствени действия, които би трябвало да бъдат извършени, са
извършени, в съдебна фаза на процеса сме. Целият съвкупен доказателствен материал
е събран и от тук нататък следва единствено съдебното заседание. На този етап М.Т.
си е в дома. В подкрепа на това изтъкваме и обстоятелството, за което противни
аргументи не се намериха в кориците на делото, а именно това твърдение на Т.,
че той сам, на собствени разноски, след налагане на втората по тежест мярка в
НК „домашен арест“, се е прибрал в гр.Силистра и е чакал органите на пробацията,
след като са уведомени, да му поставят необходимото електронно устройство, с
което е и в момента.
По отношение на обвинението искам да щрихирам.
Относно вината на М.Т., действително сложна правна конструкция, а и като погледнем
диспозитива, той е по чл.244 от НК. В кориците на делото има АУАН и доказателства,
че М.Т. си е платил този акт. Става дума за чл.233, ал.1 от Закона за
митниците. Този закон и този текст, чл.233, възпроизвежда изцяло чл.244, предл.
4, т.е. деецът е наказан по административен път. В тази връзка намирам, че мярката
е абсолютно нецелесъобразна.
По отношение на най-тежкото обвинение – за пране
на пари. Не е достатъчно да намериш у някого една сума пари, за да го обвиниш в
пране на пари. Мисля, че действително мярката се явява нецелесъобразна и няма
как да попречи да се разкрие обективната истина. Още повече в момента противоепидемичните
мерки така или иначе са строги. Баща му е в рискова възраст, живеят само двамата.
От 30 години е на този адрес, сам се е придвижил, дисциплиниран е. В тази
връзка Ви моля да измените мярката му в
по-лека.
ПОДС.Т.: Няма логика да се укривам при положение, че съм
дошъл сам тук в момента.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам жалбата за неоснователна по следните
съображения. В настоящото производство няма да коментирам събраните в хода на
разследването в съдебен район Бургас доказателства по делото. Няма да коментирам
доказателствата по същество, а ще се спра само на моментите, които касаят
взетата мярка за процесуална принуда от страна на ОС-Бургас по това наказателно
производство.
Производството по делото касае деяния, извършени
през 2014г. По отношение на Т. са повдигнати и предявени три обвинения – по чл.244, по
чл.246, ал.3 и чл.253, ал.5 от НК. Така посочените престъпления по смисъла на
закона се явяват тежки предвид предвиденото от законодателя наказани е „лишаване
от свобода“, което надхвърля 5 години, т.е. налице е хипотезата на чл.93 от НК,
сочеща кога кои деяния са тежки.
Производството в съдебната си фаза е протекло в
срокове, в които, след като М.Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем, са
започнали издирвателни мероприятия поради неизвестното му пребиваване. Установява
се от материалите по делото, че от м.11.2015г. до м.08.2020г. той не е пребивавал
на територията на Р.България, а е бил в екзотични за нашите разбирания държави
като Мианмар. Извършените многократно действия по реда на международното
сътрудничество по наказателни дела сочи, че съгласно указаното от чуждестранните
власти от посочените държави, на 20.08 М.Т. е следвало да пристигне в Р.България.
Въпреки това обаче, от м.август до м.октомври 2020г. той не се е намирал на
територията на Р.България. Данните по делото сочат, че при извършени справки на
граничен контрол и изискани такива от съответните структури, имащи възможност
да установят местонахождението му, през м.09.2020г. той все още за органите на
властта е бил в неизвестност. Едва през м.10 т.г. е бил задържан и е бил
приведен в ареста в гр.Русе.
От 29.10.2020г. с определение на ОС-Бургас той е
с взета мярка за неотклонение „домашен арест“. При всички тези данни от една
страна, а от друга степента, тежестта, последиците и обществената опасност на
дея-нията, за които е привлечен като обвиняем и предаден на съд считам, че не
формират изводи, че към настоящия момент взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „домашен арест“ следва да бъде променена, тъй като съществува реална
опасност той отново да се укрие или да напусне терито-рията на Р.България, имайки
предвид, че откакто сме членове на ЕС граничен контрол се извършва е на
принципа на риска.
В жалбата и в днешното с.з. бяха изложени причини
от личен характер, а именно, че Т. следва да полага грижи за своя баща, който е
възрастен, още повече са налице затруднения в противоепидемичната обстановка,
която е валидна за територията на целия ЕС. Това е така, но тук следва да
зададем въпроса през м.март, когато бяхме в извънредно положение, кой помагаше на
бащата на Т., къде беше той тогава и защо не направи всичко възможно да е тук.
Аз не мисля, че това е основателна причина и довод, който би послужил за
промяна на мярката за неотклонение.
На следващо място, както сам заяви молителят, към
настоящия момент не реализира доходи и явно няма как да му бъде наложена мярка
„парична гаранция“. Имайки предвид престъпленията, за които е предаден на съд
считам, че въпреки изминалия период от време, мярката „подписка“ се явява
неадекватна в конкретната ситуация и не следва да бъде наложена такава. Евентуално
може да се разшири периметърът на електронното устройство, което му е
поставено. Моля да потвърдите взета мярка за неотклонение „домашен арест“.
АДВ.Н.:*** работят на принципа на анализ на риска. От
много време има задача, във връзка с противоепидемичните мерки, всички лица
задължително да се вкарват в автоматизирана информационна система. В тази връзка
и законодателят е предвидил палитра от мерки като чл.68 за ненапускане пределите
на страната и няма пречка да се наложи такава. Пак считам, че е тежка и
нецелесъобразна тази мярка. Още повече, че сме в навечерието на Светли християнски
празници и трябва да бъдем по-смирени. Нека всички да посрещнат Коледа както повеляват
традициите.
Съдът дава възможност за последна дума на
подсъдимия:
ПОДС.Т.: М.март баща ми е бил в Англия и сестрите ми са
се грижили за него. Уведомил съм, че не мога да се явя м.септември и съм
получил документ, който съм подписал. В документа пишеше да посоча кога мога да
се явя. Бях сигурен за м.януари и съм подписал този документ. Бях тогава в Мианмар.
На Малко Търново на един господин също съм обяснил.
След тайно съвещание, съдът се произнесе със
следното
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Производството е по реда на чл.270 от НПК,
образувано по искане от страна на подсъдимия М.Т. за изменение на мярката му за
неотклонение от „домашен арест“ в по-лека. Излагат се съображения във връзка с
битови нужди на бащата на подсъдимия.
В съдебно заседание подс.Т. се явява лично, с редовно
упълномощен защитник. Изцяло поддържа направеното искане.
Съответно прокуратурата, в лицето на представителя
ѝ прокурор Ганчева счита, че направеното искане е неоснователно.
Съдът, разглеждайки материалите по делото и
съобразявайки се със становището на страните, счита искането за допустимо, но
разгледано по същество за неоснователно.
Макар и в разпоредбата на чл.270 от НПК да не е изрично
забранено обсъждане на обосновано предположение за извършено престъпление,
съдът счита, че дължи произнасяне само и единствено по въпроса за наличието на
реална опасност от укриване на подсъдимия или извършване на престъпление. В
противен случай, ако се изрази становище относно обосновано предположение или
не, съдът би следвало в определена степен да коментира налични доказателства по
делото, което би довело до предубеденост на съдебния състав по повод изхода на
делото.
Видно от материалите наказателното преследване срещу
подсъдимия е започнало през 2014г., като първоначално са му били повдигнати обвинения
по чл.244, ал.1 и чл.246, ал.3 от НК, като местоизвършването на тези деяния е
било на ГКПП Малко Търново, обл.Бурагс.
На обвиняемия е била взета мярка за неотклонение
„подписка“ като същият е бил запознат със задълженията, които произтичат за
него във връзка с наложената мярка за процесуална принуда. От страна на Окръжна
прокуратура - Бургас е било постановено Постановление от 05.11.2014г., с което
на обв.Т. е било забранено да напуска пределите на Р.България.
В по-късен етап от разследването обаче, се
установява, че обвиняемият, без съответното разрешение, е напуснал страната. Досъдебното
производство срещу него е приключило по реда на чл.269 от НК ,като му е било
повдигнато още едно обвинение за извършено престъпление по чл.253, ал.5 от НК.
След внасяне на обвинителния акт са започнати
съдопроизводствени действия, при които е установено, че подс.Т. не може да бъде
открит на посочения от него адрес, с оглед на което са последвали многократни спирания
и възобновявания на производството, като в крайна сметка се е стигнало до обявяване
на подсъдимия за общодържавно издирване и вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Установено е било, че подсъдимият се намира в затвора в
гр.Янгон, Мианмар, за извършено престъпление на територията на тази държава,
като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“
След пристигането му в Р.България същият е бил
задържан и съответно приведен в арестите в гр.Бургас, където производството е
започнало по новия процесуален ред с насрочване на разпоредително открито
заседание за решаване на въпросите по чл.248 от НПК. В същото това производство
отново е била разгледана мярка за неотклонение по реда на чл.270 от НПК и
същата е била изменена в „домашен арест“ с поставяне на съответно електронно
устройство.
Безспорно, въпреки забраната за напускане на
страната и въпреки знанието, че срещу него е налице неприключило наказателно
производство, подсъдимият Т. е напуснал пределите на Р.България, като е
извършил престъпление в друга държава. В тази връзка не може да се приеме, че
реалната опасност от укриване на подсъдимия или извършване на друго престъпление
е отминала. Липсват основателни обстоятелства,
които да налагат изменението на мярката за неотклонение на подсъдимия с оглед етапа,
на който се намира настоящото наказателно производство. Мярката „Домашен арест“
в конкретния момент се явява възможно най-адекватната и достатъчна, за да обезпечи
и гарантира по-нататъшните съдопроизводствени действия и своевременното приключване
на съдебното производство по отношение на Т..
Не на последно място следва да се отчете, че
двете му сестри са трайно установени извън пределите на Р.България, в Кралство
Великобритания, което се явява допълнителна предпоставка за възможност от
укриване въпреки наличието на забрана за напускане на страната и въпреки
пандемичната обстановка в целия свят.
Съдът преценява, че високата обществена опасност
на деянията, в които е обвинен подсъдимият Т. също следва да бъдат отчетени при
преценяване на риска от укриване и извършване на престъпление. Видно е, че и
трите престъпления по смисъла на закона са тежки и наказуеми с „лишаване от
свобода“.
Доколкото в молбата се излагат съображения, че
родителят на Т. е на преклонна възраст и трудно може да се справя с битовите
потребности, съдът счита, че в страната са създадени доста условия за
подпомагане на възрастните хора - от страна на социалните служби е налична услуга
„разнос на храна по домовете“; налице са „ зелени коридори“ за извършване на покупки и плащане на битови сметки. В този ред на мисли, обстоятелството, че
родителят на подс. Т. е възрастен, не
може да изиграе решаваща роля при преценката на данните по делото, относими към
реалната опасност от укриване и извършване
на престъпление.
От друга страна, доколкото беше направено предложение
от страна на прокуратурата за разширяване периметъра на електронното устройство,
с което се извършва контрол на взетата мярка „домашен арест“, същото не може да
бъде изпълнено, тъй като тези електронни устройства се кодират точно до размера
на жилищния периметър, в който пребивава подсъдимият и напускането на адреса се
осъществява само с разрешение от страна на пробационен служител.
Предвид горното и на основание чл.270, ал.1 от НПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ: №260056
Оставя без уважение искането на подсъдимия М.А.Т.,
ЕГН **********, за изменение на мярката за неотклонение от „домашен арест“ в по-лека.
Копие от определението да се изпрати на Пробационен
съвет – Силистра за сведение и наблюдаване във връзка с изпълнение на мярката „домашен
арест“, а така също и на структурите на МВР – Силистра.
Копие от определението да се изпрати и на Окръжна
прокуратура-Силистра.
Настоящото определение подлежи на обжалване или
протест в 7-дневен срок от днес по реда на глава XII от НПК, пред ВнАпС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Заседанието приключи в 11:25
часа.
Протоколът е воден в съдебно
заседание и изготвен на 18.02.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: