Решение по дело №9195/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263137
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20201100109195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                  

 

                                          Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      гр. София, 17.10.2022 г.

 

                            В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров

 

при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 9195 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

          Производството е образувано по иск с правно основание чл.30, ал. 1 от Закона за Наследството ( ЗН ) предявен от А.Г.П., ЕГН ********** против Н.А.М., ЕГН **********, за възстановяване на ищцата на запазената й част от наследството на Г.Д.П.чрез намаляване на дарения от него недвижим имот чрез договор, обективиран в нотариален акт, вписан в СВ – София под  № 150, том CCXLI, дело № 65253/16.12.2008 г., представляващ  апартамент с адрес гр. София, ул. *****, със застроена площ от 70.79 кв.м., заедно с таванско помещение от 2.5 кв.м. и 1.696 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева, представляващи парично уравнение на възстановената запазена част от наследството, ведно със законната лихва.  Размерът на претендираната исковата сума е  съобразно уточнение, направено с молба от 21.10.2020 г.

          В  искова молба се твърди, че ищцата е законен наследник на своя баща Г.Д.П.(починал на 11.10.2018 г.), чието наследство ищцата приема по опис, допуснат по гр. дело № 80738/2018 г. на  СРС, 83 състав. Твърди, че приживе с нотариален акт за дарение, вписан в СВ – гр. София под  № 150, том CCXLI, дело № 65253/16.12.2008 г., наследодателят дарява на ответницата Н.М.апартамент с адрес: гр. София, ул. *****със застроена площ от 70, 79 кв.м., заедно с таванско помещение от 2, 50 кв.м. и 1, 696 % идеални части от общите части  на сградата и от правото на строеж върху мястото. От своя страна на 14.09.2017 г. ответницата продава имота на трето лице.

           Сочи, че към момента на смъртта на наследодателя наследствената маса се състи от: 13/120 идеални части от земеделски имоти в землището на гр. Банско и 0, 141 % идеални части от поземлени имоти в гр. Поморие и 0.1250 ид.ч. от парцел в с. Габровница, общ. Монтана, с площ от 820 кв.м., ведно с построения в него склад.

           Ищцата поддържа, че оставеното имущество не е достатъчно за попълване на запазената  й част от наследството.

           В тази връзка ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск и претендира разноски по делото.

           Ответницата  Н.А.М. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло като неоснователен. Възразява срещу твърдението, че е накърнена запазената част на ищцата от наследството. Не оспорва, че ищцата е нейна майка. Излага, че към момента на дарението ответницата е малолетна и е представлявана именно от своята майка. Сочи, че волята на дядо й е да я надари с имота, за да може в последствие тя да го продаде и да ползва парите за образованието си.

           Оспорва твърдението, че с посочените в исковата молба имоти се изчерпва наследствената маса, тъй като с нотариално извършено дарение приживе от нейния дядо, на ищцата е дарена идеална част от магазин, находящ се на партерния етаж на жилищната сграда на бул. ******в гр. София, заедно с избено помещение под магазина. Според доводите на ответната страна ищцата следва  да прихване, съгласно текста на чл. 30 ЗН, така направеното в нейна полза дарение.

            В отговора се излагат и твърдения, че приживе наследодателят на ищцата е извършил делба на притежаваното от него имущество, разделяйки имотите между ищцата и нейния брат, поради което всеки от наследниците е получил своя дял от наследството. Изтъкват се и доводи, че братът на ищцата  е получил с дарение недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, район „Средец“, ул. „******над партер, със застроена площ около 91 кв.м., заедно с таванско помещение № 6, заедно с избено помещение № 1. В последствие на 09.07.2014 г. синът дарява баща си със същия имот с цел да го получи отново с продажбена сделка, за да избегне евентуални бъдещи спорове с други роднини. Поради ниската продажна цена на имота, находящ се в централана Софийска част, от ответницата се поддържа, че договорът за продажбата му е симулативен и прикрива акт за дарение. При това положение следвало и този имот да се включва в наследствената маса.

             Заявява евентуално възражение за прихващане на сумата от 72 400 лева, която ответницата е платила на ищцата от продажбата на процесния имот за уравняване на нейния дял от наследството. Сочи в тази връзка, че на 29.09.2017 г. ответницата превела по банкова сметка ***.; на 12.10.2017 г. изтеглила 3 000 лв. – дадени на ръка; на 23.10.2017 г. изтеглила 2 000 лв. – дадени на ръка; на 30.10.2017 г. е изтеглила 2 000 лв. – дадени на ръка; на 10.11.2017 г. изтеглила 900 лв. – дадени на ръка; на 23.11.2017 г. изтеглила 4 000 лв. – дадени на ръка; на 27.11.2017 г. изтеглила  3 000 лв. – дадени на ръка; на 30.11.2017 г. изтеглила още 1 500 лв. – дадени на ръка; на 13.12.2017 г. изтеглила 1 000 лв. – дадени на ръка; на 12.03.2018 г. изтеглила още 30 000 лв. – дадени на ръка, както и на други, конкретизирани в отговора дати е осъществила тегления от сметката си и е предавала сумите на ищцата на ръка.  

          Ответницата оспорва, като погасени по давност, пасивите, отбелязани в Решение № 106159/02.05.2019 г. по гр. дело № 80738/2018 г., Софийски районен съд, 83 състав, с което  е допуснато на основание чл. 61, ал. 1 от ЗН приемане на наследството на починалия Г.П. по опис от наследниците му - А.П.а и Д.Г.П..

        Прави възражение за изтекла придобивна давност по отношение на процесния апартамент.

        Претендира присъждане на разноски.

        Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема от фактическа  страна следното:

         Видно от Препис – извлечение от Акт за смърт, издаден от длъжностно лице по гражданското състояние ори Район „Средец“, Столична община, лицето Г.Д.П.почива на 11.10.2018 г.  Оставя наследници по закон, които от Удостоверение за наследници, изх. № РСЦ18-УГ01-6442 от 15.10.2018 г. на Район „Средец“, Столична община, се установяват като А.Г.П. / дъщеря/  и Д.Г.П. / син/.

         Наследниците премат наследството, оставено от наследодателя по опис, допуснато с влязло в сила Решение № 106159 от 02.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 80738 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 83 състав. Молбата на наследниците, видно от Справка на л. 206 от делото е депозирана на 21.12.2018 г. – в срока по чл. 61, ал. 1 от ЗН. Описаните в решението активи са следните: 13/120 ид.ч. от поземлен имот, с пл. № 132036, с площ от 7633 кв.м. в гр.Банско, м. Доброкьовица; 13/120 ид.ч. от от поземлен имот с пл. № 051015, площ 3272 кв.м., в гр. Банско, м. Сатевица; 13/120 ид.ч. от поземлен имот пл. № 005150, площ 10 465 кв.м., гр. Банско, м. Рахова Върба; 13/120 ид.ч. от поземлен имот, пл. № 006116, с площ 3976 кв.м., в гр. Банксо, м. Конещица; 0,141 ид.ч. от 64% от недвижим имот с идентификатор 57491.33.9 представляващ поземлен имот с площ по документи 47 090 кв.м. в гр.Поморие, обл. Бургас;  0,141 ид.ч. от 64% от недвижим имот с идентификатор 57491.33.18 представляващ поземлен имот с площ по документи 26 429 кв.м. в гр.Поморие, обл. Бургас и 0.1250 ид.ч. от парцел 6-20, кв. 38 с.Габровница, общ.Монтана, с площ от 820 кв.м., ведно с построения в него Склад ( производствен ) с РЗП 281 кв.м. Според съдебния акт в наследството се включват  следните банкови сметки: 1.Разплащателна сметка в „Райфайзен банк“ ЕАД с IBAN ***; 2. Разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN   ***; 3. Спестовна  сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN   ***; 4. Разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN   ***; 5.  Спестовна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с номер ******в лева и 6. Спестовна сметка в банка „Сосиете Женерал Експрес банк“ АД с  IBAN   ***.

            Като пасиви са вписани следните задължения на наследидателя на ищцата: 83,47 лева – задължение за местни данъци и такси за имота в с. Габровница; 7 447,64 лева задължение към В.И.П. по изпълнително дело № 1261/2012 г. по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 при КЧСИ, район на действие СГС; 368,93 лева – задължение за местни данъци и такси за апартамент на ул. „Деян Белишки“ ( процесното жилище ) и задължение в размер на сумата от 627,63 лева – данък върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ******.  

           От приета по делото Справка за банкови и платежни сметки на физическо лице, изходяща от БНБ  ( л. 117 ) се установява, че спестовната  сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN   ***.06.2019 г. ( след откриване на наследството ); разплащателната сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN   *** на 27.12.2018 г. ( след откриване на наследството ) както и спестовната сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с номер ******в лева също е закрита на 21.12.2018 г. след откриване на наследството. Спестовната сметка в банка „Сосиете Женерал Експрес банк“ АД с  IBAN   ***а на 01.05.2020 г. при „Банка ДСК“ АД с IBAN   ***.

           Видно от Справка за движение по банковата сметка в „Райфайзен банк“ ЕАД с IBAN ***, към датата на смъртта на Г. П. е имало налична сума в размер на 7 лева.

           Съдът на основание чл. 162 от ГПК  и въз основа на Справка на л. 123 и сл. от делото, с изх. № 14-ИСК – 12656/1/ на „Банка ДСК“ ЕАД  относно движението по сметките на Г.П. установява, че  общо по сметките наличността към датата на откриване на наследството е възлизала на сумата 496,57 лева.

            Видно нотариален акт, вписан в СВ – София под  № 150, том CCXLI дело № 65253/16.12.2008 г., на нотариус С.П., рег. № 045 при НК , с район  на действие СРС, на  16.12.2008 г. наследодателят на ищцата Г.Д.П.дарява на внучката си – ответницата Н.А.М., действаща чрез своята майка и законен представител  и представлявана от пълномощник – адв. В.К., следния свой собствен недвижим имот, представляващ  апартамент с адрес гр. София,район „Триадица“,  ул. *****, със застроена площ от 70.79 кв.м., заедно с таванско помещение от 2.50 кв.м. и 1.696 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Дарителят запазва право на ползване върху дареното имущество – пожизнено и безвъзмездно. Данъчната оценка на имота в вписана в размер на сумата от 43 825,60 лева.

           От нотариален акт № 121, том 1, рег. № 2530, дело № 109/2017 г. на нотариус А.М., вписан в Служба по вписванията – гр. София, се установява, че на 14.09.2017 г. ответницата Н.М.продава процесния недвижим имот на Н.Н.Л.за сумата от 78 500 евро  или 153 532 лева.

           От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 198, том XXXIV, дело № 7302/92  г. на I нотариус при Софийска нотариална служба се установява, че на 18.05.1992 г. Г.П. дарява на децата си – А.Г.П. и Д.Г.П. по ¼ ид.ч. от собствената си ½ ид.ч. от магазин, находящ се в  партерен етаж на жилищна сграда на бул.“******в гр. София, при запазено пожизнено право на ползване за дарителя.

            От прието по делото като писмено доказателство Споразумение от 23.05.2017 г., сключено между Г.П. и Н.А.М. е видно, че наследодателят се е съгласил да се откаже от учреденото в своя полза пожизнено право на ползване върху процесния недвижим имот срещу сумата от общо 15 000 евро, платена му на вноски, съгласно представени разписки на л. 201 – гръб, л. 202, л.203 и л. 204, по отношение на които е проведена процедурата по сверяване с оригиналните документи по чл. 183 от ГПК. Сумите са платени от ответницата, съответно на 23.05.2017 г. – 1000 евро; на 10.06.2017 г.- 4 000 евро; на 20.06.2017 г. – 5 000 евро и на 28.07.2017 г. – 5 000 евро.

          Не се оспорва от ищцата, че е получила от ответницата в превод по банковата си сметка на 29.09.2017 г. сумата от 10 000 лева, което обстоятелство се установява и от представено извлечение от сметка на л. 198 от делото. Представени са и 2 бр. Авизо за местен превод от 29.09.2017 г. за сумата от 10 000 лева, и от 12.03.2018 г. за сума от 30 000 лева. Прието е  банково удостоверение, изх. № 0181 – 64-008548/21.07.2021 г. на банка „Уникредит Булбанк“ АД – обслужваща банка на ответницата, отно извършените преводи и тегления от Н.М.за периода от 31.07.2017 г. – 31.12.2017 г., както и Банково удостоверение на „Уникредит Булбанк“ АД  за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. ( л. 91 ).

          От прието заключение на съдебно – оценителна експертиза се установява, че средната пазарна цена на процесния апартамент на ул. „Деян Белишки“ към датата на откриване на наследството – 11.10.2018 г. възлиза на сумата от 177 220 лева. Заключението на експертизата относно описаните имоти в гр. Банско ( 13/120 ид.ч. от четири имота ) дава стойност на същите в размер на 42 805,91  лева. Изводите на вещото лице се базират на нормативно установени критерии за оценка на земеделски земи, обективирани в Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи и сравнителен ( пазарен )  метод за оценка на база предлагани имоти за продажба с характеристики, близки до оценяваните към процесния период. Средната пазарна цена на имотите в гр. Поморие, представляващи солници, съответна на протежаваните от наследодателя ид. части от същите, е определена от вещото лице в размер на сумата от 880 лева за имот с идентификатор 57491.33.9 и сума от 494 лева за имот с идентификатор 57491.33.18. Оценката на имуществото в с. Габровница, община Монтана, според експертизата възлиза на сума от 13 185 лева. Определена след съобразно със средната цена на парцелите в община Монтана, а цената на производствения склад по инвестиционния метод.  Заключението на съдебно – оценителната експертиза дава оценка на два имота, дарени на ищцата А.П.а и нейният брат Д.П., приживе от наследоателя Г.П., както следва: ½ ид.ч. от Магазин, находящ се в партерен етаж на сграда на  ул. „******, за който недвижим имот средната пазарна цена към 2018 г. е  29 335 лева. За апартамент № 15, находящ се в гр.София, ул. ****** с площ от около 91 кв.м., който е продаден от Г.П. на сина му Д.Г.П., заключението определя средна пазарна цена към 2018 г. в размер на  247 481 лева.

          Назначена е повторна експертиза относно цената на имотите в гр. Банско и цената на имота в с. Габровница, което заключение посочва следните суми за описаните  по – нагоре недвижимости: според вещото лице общата стойност на притежаваните от Г.П. 13/120 ид.ч. от поземлени имоти в гр. Банско възлиза на 17 243 лева, а на имотът в с.Габровница 3 788 лева. Експертът е използвал метод на пазарните аналози, сочейки че сумите, с които е извършвано сравнението са коригирани след отразяване на различията на оценявания и сравняваните имоти по отношение на местоположение, характеристики, състояние, функционалност, разстояние до населено място, възможности за достъп, категория на земята  и пр. При излсушването си по реда на чл. 200 от ГПК вещото лице заявява, че не е огледало имотите, а е ползвало ортофотокарти, както и наземни снимки в google. Уточнява, че когато се оценяват имоти оценката е обърната към бъдеще време, тъй като това е актив, който се ползва години напред. Същевременно конкретизира,че не е ползвал инвеститорски подход. Към заключението на повторната съдебно – оценителна експертиза не са приложени източниците, които вещото лице е ползвало  при прилагане на сравнителния метод на оценка.

            В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.А.М.– брат на ответницата и син на ищцата. Свидетелят установява, че след продажбата на апартамента, дарен от дядо му на неговата сестра, ответницата често – понякога и всяка седмица, е теглила пари от банковата си сметка, които в къщи е предавала на ищцата в пликче на „Булбанк“. Св. М.сочи за суми от порядъка на по  2000 лева, 3000 лева, а през пролетта на 2018 г. и по – голяма сума от 30 000 лева.

          Останалите доказателства събрани по делото, съдът не обсъжда като намира, че същите не са годни да установят релевантни за спора факти.

         При  така  установена фактическа  обстановка,  съдът  приема от  правна страна следното:

         Основателността на предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1  от ЗН, изисква ищцата, чиято е доказателствената тежест затова, да установи пълно и главно в процеса качеството си на наследник по закон на починалия Г.П., осъщественото приживе безвъзмездно  разпореждане с имота, описан подробно в исковата молба, в полза на ответницата и обема на наследствената маса към момента на откриване на наследството.

           Не е спорно по делото, а и се установява от описаните подробно писмени доказателства, че ищцата е наследник по закон на Г.Д.П., починал на 11.10.2018 г. Наследник по закон на общия наследодател е и братът на ищцата Д.Г.П.. Атакауваната разпоредителна сделка, извършена на 16.12.2008 г. – приживе от наследодателя, под формата на дарение с нотариален акт също по безспорен начин е установена по делото.

         Възраженията на ответницата за давност - придобивна давност по отношение на процесния апаратмент, който е продаден през 2017 г. на трето за спора лице не подлежат на разглеждане в настоящия процес, а възраженията за изтекла погасителна давност, по отношение на вземанията, отразени като пасиви на наследството, са неоснователни – съдът дължи преценка за изискуемостта на същите към момента на откриване на наследството, а не към датата на исковата молба.

         Твърденията за симулативна покупко – продажба на апартамент на ул.“Иван Вазов“, извършена приживе от наследодателя и братът на ищцата Д.П. са недоказани по делото.

        Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 38 от 09.05.2016 г. по гр.д.№ 3559/2015 г. на II ГО на ВКС; Решение № 72 от 25.06.2018 г. по гр.д.№ 1934/2017 г. на IV ГО на ВКС и Решение № 34 от 12.05.2014 г. по гр.д. № 3542/2013 г., І ГО на ВКС др., „за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН с извършено дарение/ завети/, е необходимо най-напред да се определи масата по член 31 ЗН, като имущество и в стойностно изражение, и съответно стойността на запазените и разполагаемите части. от стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците със запазена част получават по закон следва да се определи тяхната част, като тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена. Ако наследодателят е извършил дарения, без значение дали е оставил завещание или не, за да се определи накърнена ли е запазената част, според член 31 ЗН към чистата стойност на наследството се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването за движимостите. след като по този ред се определи каква стойността на масата по член 31 ЗН и от нея се определя и каква е стойността, която наследникът трябва да получи като запазена част от наследството-паричната стойност на запазената му част и едва когато тя бъде определена да се види дали запазената част е накърнена. затова е необходимо да се види дали има в наследството свободни/незавещани/ имоти в достатъчен размер, за да се попълнят от тях запазените части на наследниците“.

          Съдът, съобразно с посочения алгоритъм намира следното: към момента на смъртта си наследодателят Г.П. е притежавал в собственост следните имоти: 13/120 ид.ч. от поземлен имот, с пл. № 132036, с площ от 7633 кв.м. в гр.Банско, м. Доброкьовица; 13/120 ид.ч. от от поземлен имот с пл. № 051015, площ 3272 кв.м., в гр. Банско, м. Сатевица; 13/120 ид.ч. от поземлен имот пл. № 005150, площ 10 465 кв.м., гр. Банско, м. Рахова Върба; 13/120 ид.ч. от поземлен имот, пл. № 006116, с площ 3976 кв.м., в гр. Банксо, м. Конещица; 0,141 ид.ч. от 64% от недвижим имот с идентификатор 57491.33.9 представляващ поземлен имот с площ по документи 47 090 кв.м. в гр.Поморие, обл. Бургас;  0,141 ид.ч. от 64% от недвижим имот с идентификатор 57491.33.18 представляващ поземлен имот с площ по документи 26 429 кв.м. в гр.Поморие, обл. Бургас и 0.1250 ид.ч. от парцел 6-20, кв. 38 с.Габровница, общ.Монтана, с площ от 820 кв.м., ведно с построения в него Склад ( производствен ) с РЗП 281 кв.м. В притежание на наследодателя на ищцата е бил и остатъкът от недарената ½ ид.ч. от собствената му 1/2 ид.ч. от магазин на бул.“******, както и наличностите по банковите му сметки от общо 503,57 лева. За определяне на стойността на имотите, съдът се позовава на първоначланото заключение на съдебно – оценителна експертиза, което следва да се кредитира, предвид използваните методи на оценка – сравнителен пазарен и инвестиционен метод, както и приложени източници за тях, включително нормативно установените правила с Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи,  което прави заключението  пълно, обосновано и обективно. Съгласно експертизата общата оценка на имотите ( без дарения на ищцата и този, който е продаден на нейния брат Д.П.  ) е 72 032,32 лева, към която сума следва да се прибави наличността по сметките от 503,57 лева., при което стойността на наследсвената маса към 11.10.2018 г. възлиза на сумата от 72 535.89 лева.

          От посочената сума следва да се извадят задълженията, съгласно влязлото в сила решение№ 106159 от 02.05.2019 г. по гр.д.№ 80738/2018 г. на СРС, в размер на 8 527,67 лева.Остатъкът възлиза на 64 008,22 лева.   

          Към горната сума следва да се прибави стойността на дарените имоти към момента на откриване на наследството – апартамент № 35 на ул.“Деян Белишки“ и по ¼ ид.ч. за всеки надарен ( ищцата и нейния брат ) от ½ ид. част от притежавания от наследодателя Г.П. магазин на ул.“Христо Ботев“, в размер на 206 555 лева ( сбор от 177 220 лева за апартамента по СОЕ и 29 335 общо за частите на дарените от магазина ).

         Стойностното изражение на имуществото на наследодателя определено по горния начин възлиза на сумата от 270 563.22 лева. От тази сума се определя запазената част за ищцата и разполагаемата част за наследодателя. Предвид  данните по делото, относно оставени наследници по закон, приложение следва да намери нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗН, въз основа на моято запазената част за ищцата и нейния брат е общо 2/3 от наследството. При съобразяване на посочената разпоредба е видно, че ищцата има запазена част от 1/3, или за сумата от 90 187.74 лева, брат й има запазена част от 1/3 и разполагаемата част на наследодателя е също 1/3.

         Свободното имущество - това, с което наследодателят не е се е разпоредил посредством дарствени разпореждания, обхваща имотите в гр. Банско, имотите в гр. Поморие, имотът в с. Габровница, неговата ½ ид. част от собствената му 1/2 ид.ч. от магазина на ул.“Христо Ботев“ и наличностите по банковите сметки – всичко посочено съдът взема предид към датата на откриване на наследството. Общата стойност на това имущество е 72 535,89 лева. От същото А.П.а на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН следва да наследи ½ част, или имущество на стойност 36 267,94 лева.

          Изложеното налага извода, че с процесното дарение, извършено приживе  в полза на ответницата е накърнена запазената на ищцата със сума, възлизаща на разликата между 90 187.74 лева и 36 267,94 лева, или със сумата от 53 919,80 лева, с която следва да се намали  това дарение.

            Съобразно с горния извод,факта че процесния апартамент е отчужден и не може да се върне в наследството на Г.Д.П.и предвид диспозитивното начало в процеса, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата за допълване на разполагаемата й част от горното наследство сумата от 50 000 лева, върху която на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва считано от исковата молба до окончателното плащане.   

            На разглеждане при това положение подлежи заявеното от ответницата възражение за прихващане със сумата от 72 400 лева. Съдът намира възражението за неоснователно по следните съображения:

            Според съда по делото е доказано обстоятелството,че в продължение на около две години ответницата е дала на ищцата сумата от 72 400 лева.Това обаче не е достатъчно да се уважи възражението,тъй като няма доказателства,че тази сума е заплатена за компенсация и уравнение на дела на А.Г.П. от наследството на Г.П..

На първо място буди недоумение твърдението за уравнение на дял от неоткрито наследство, тъй като към датата на плащанията  Г.П. е бил жив.Според съда всякякви уговорки в тази насока преди смъртта на  Г.П. са недействителни.

На второ място дори и след преценка на свидетелските показания на св. Сергей М.основанието за даването на горните суми не бе установен. От показанията на последния, които макар и да се подкрепят от представените банкови удостоверения за теглените от ответницата суми, не се установява по категоричен начин, че същите са предавани на ищцата за уравняване на дела й.  Напротив свидетелят сочи, че не знае къде са отивали тези пари и не е питал майка си – ищцата А.П.а, защо кара сестра му – ответницата М., да тегли тези пари.

Ето защо ответницата,която носи доказателствената тежест да установи възражението си и не го е доказала,следва да понесе последиците от това , като възражението не следва да се приема.

         По разноските:

         При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 2250 лева, представляващи разноски за ДТ, депозити за вещи лица и 800 лева адвокатски хонорар, доказано платен съгласно чл. 2, ал. 1 от договор за правна защита и съдействие, който в тази си част е годен да служи като разписка.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, направеното от наследодателя Г.Д.П., починал на 11.10.2018 г. дарение на недвижим имот, в полза на Н.А.М., ЕГН **********, обективирано в нотариален акт, вписан в СВ – София под  № 150, том CCXLI, дело № 65253/16.12.2008 г., представляващ  апартамент с адрес гр. София, ул. *****, със застроена площ от 70.79 кв.м., заедно с таванско помещение от 2.5 кв.м. и 1.696 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с пазарна цена към 11.10.2018 г. от 177 220 лева, със сумата от 53 919.80 лева.

              ВЪЗСТАНОВЯВА на А.Г.П. запазена част от наследството на Г.Д.П., починал на 11.10.2018 г. и ОСЪЖДА Н.А.М., ЕГН ********** да заплати на А.Г.П., ЕГН ********** сума в размер на 50 000 лева, необходима за допълване на възстановената запазена част на ищцата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 31.08.2020 г. до окончателното изплащане,както и разноски по делото в общ размер на 2250 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.                                                                                

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: