Р
Е Ш Е
Н И Е
№156./гр. Варна,2707.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито публично съдебно заседание
на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева като разгледа докладваното
от съдия Г. Йовчев в.т.д.№235/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивни жалби на
К.С.Н. *** срещу решение
№16/27.03.2019 г. по т.д.132/2018 г. по описа на ОС – Шумен, допълнено с
решение №66/16.12.2019 г. по т.д.132/2018 г. по описа на ОС – Шумен, в частта с
която са отхвърлени предявените против ЗК „Уника” АД, със седалище гр.София,
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца поради
настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от Д И Дпри управление на л.а.
„Пежо 406” с №Н ХХХХ ХХ, по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника”
АД, ЕИК *********, със седалище гр.София имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност” по полица №22111890270178, сключена на 22.08.2011 г., настъпило на
16.09.2013 г., около 8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с.
Стан, в района на км 140+018, смърт на сестрата на ищеца - З С Н, за
горницата над 25 000 лева до предявения размер от 100 000 лева, както и в частта с която е отхвърлен
предявения от него иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за
обезщетение по реда на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), за период от 16.09.2013 г. до
13.09.2015 г., поради направено възражение за изтекла погасителна давност.
В жалбите се
твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани
изводи. Поддържа, че
присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем
претърпени болки и страдания. Счита,
че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената
съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди
Насрещната страна ЗК „Уника” АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Постъпили са и въззивни жалби от ЗК
„Уника” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №16/27.03.2019
г. по т.д.132/2018 г. по описа на ОС – Шумен, допълнено с решение
№66/16.12.2019 г. по т.д.132/2018 г. по описа на ОС – Шумен, в частта с която
въззивникът е осъден да заплати на К.С.Н. ***, обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на ищеца поради настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от Д И Дпри управление на
л.а. „Пежо 406” с №Н ХХХХ
ХХ, по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника” АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по
полица №22111890270178, сключена на 22.08.2011 г., настъпило на 16.09.2013 г.,
около 8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан, в района на
км 140+018, смърт на сестрата на ищеца - З С Н, в размер на 25 000
лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.09.2015 г. до
окончателно изплащане на сумата.
Във въззивната
жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи
се в противоречие с
материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е
прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания.
Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената
съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Насрещната страна
К.С.Н. *** е подала
писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Варненският
апелативен
съд, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие
с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Страните не оспорват предпоставките за
възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при
съответното авторство, противоправност на деянието; наличието на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество
по застраховка „гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя; наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия, в размер на 50 %.
Следователно – процесните претенции са
доказани по основание, доказано е и насрещното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, предвид съвпадащите твърдения
на страните, че вредоносният резултат е причинен по равно от виновният за ПТП Д
И Ди починалата Златина Николова.
Въззивните възражения на ищеца са
сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на
материалния закон – чл.52 ЗЗД, като се поддържа, че е налице неправилно
определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му занижаване в
нарушение на принципа за справедливост.
Въззивните възражения на
застрахователя се свеждат до твърдението за липса на активна материалноправна
легитимация на ищеца да претендира обезщетение с оглед качеството му роднина по
съребрена линия от втора степен на починалото лице с оглед обстоятелството, че
помежду им не е съществувала толкова силна привързаност и смъртта на сестра му,
не е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, евентуално до неправилно
определения размер на обезщетението, с оглед въведения с разпоредбата на
чл.493а, ал. 4 от КЗ лимит на застрахователното обезщетение за роднините извън
тесния семеен кръг в размер на 5 000 лева, приложим и към процесния случай,
предвид придаденото обратно действие -
параграф 96. ал. 3 от КЗ. Поддържа се, че не са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, респективно че е налице
неправилно определяне на дължимото обезщетение.
В този предметен обхват следва да се
произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
С влязла в
сила присъда от 20.03.2015 г., постановена по ВНОХД №29/2015 г. на ВнАС, подсъдимият Д И Де признат за виновен в това, че на 16.09.2013
г., около 8:20 часа при управление на л.а. „Пежо 406” с регистрационен №Н ХХХХ
ХХ на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан, в ррайона на км 140+018,
нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като причинил
смъртта на З С Н, деяние по чл.343, ал.1, б. „в”, предл. 1 от НК, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК.
Съобразно
разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно
факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, каквато е
налице по ВНОХД №29/2015
г. на ВнАС, поради което съдът намира, че не може да преразглежда
въпросите свързани с това дали е
извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателства се установява, че към датата на
настъпване на произшествието,
отговорността на водача на л.а. „Пежо 406” с регистрационен №Н ХХХХ ХХ е
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица №05113001289827/08.05.2013, сключена с въззивника ЗК
„Уника” АД, валидна от 12.05.2013 г. до 11.05.2014 г.
От
представеното удостовереие за родствени връзки, издадено от Община Нови Пазар
се установява се, че въззивникът К.С.Н. *** е брат на починалата при ПТП-то
Златина Николова.
Разрешението
на спорния пред настоящата съдебна инстанция
въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016
г. С решението по него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В
мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод,
че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен кръг,
а връзките помежду им се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Ето защо когато съдът
установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени
вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и №
5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките
на починалия.
От показанията на
свидетелите М М И и Н И К, които се кредитират от съда като отразяващи
непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение
на починалата З С Н и нейния брат К.Н., се установяват близки отношения на обич
и привързаност.
Според свидетелите,
отношенията между брата и сестрата били много близки, поддържали трайни
контакти, подпомагали се емоционално и материално, като като ищецът помагал на
сестра си в търговска ѝ дейност и при отглеждане на детето ѝ.
Показанията и свидетелите са непротиворечиви и по отношение състоянието на
ищеца след смъртта на сестра си, а именно реагирал много тежко на новината,
дълго време не можел да повярват, че това се е случило, до смъртта на сестра си
бил общителен, но след това започнал да избягва контакти с хора, вдигал високо
кръвно.
Тези
доказателства дават основание на съда да приеме, че между пострадалата и нейния
брат е съществувала здрава и продължителна семейна връзка. Със загубата на сестра си, ищецът се е
лишил от моралната подкрепа и опора на един от най-близките си роднини в
живота, като завинаги и до края на живота си ще трябва да живее с болката от
нелепата загуба, изгубвайки сестра си при трагични обстоятелства.
Ето
защо настоящият състав намира, че ищецът е претърпял пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата на своята сестра, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на
чл.52 ЗЗД.
Застраховката
застраховката "ГО" е сключена с полица №05113001289827/08.05.2013 г. и
по силата на § 22 от Преходните
и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в сила от
01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила
на КЗ /01.01.2016 г./, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015
г./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито
данни по делото няма. Ето защо, съдът намира, че при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на
обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в чл.266 от КЗ (отм.) -
2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице за
всяко събитие, а при две или повече пострадали лица до 10 000 000 лв.
Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер
от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат
братята и сестрите, като е придадено обратно действие за съдебните претенции,
предявени след 21.06.2018 г., но съдът намира, че настоящата претенция, макар и
предявена на 13.09.2018 г., не попада в тази хипотеза, тъй като материално
правните норми на новия Кодекс за застраховането, обхващат само произшествията,
в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали
след влизането му сила, а именно 01.01.2016 г.
Дори
да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на
действие на кой кодекс е възникнало застрахователнто съдитие, настоящият състав
намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена
по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2
от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл.9, ал.1 предвижда,
следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR
за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
При
констатиране на това противоречие между европейското и националното право съдът
е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти,
като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които
му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната
правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.
В тази връзка според Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май
2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5, не допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства, да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора
директива 84/5.
Съобразно разпоредбата на чл.633 от ГПК,
решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и
учреждения в Република България.
Ето защо, при зачитане
горните актове и решения, съдът намира, че за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди за процесния период – септември 2013 г.
Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до
изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и
след това и съобразявайки се с факта, че загубата на сестра няма паричен
еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото
обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът
счита, че обезщетение в размер от 75 000 лева, би възмездило по справедливост
претърпените от ищеца вреди. Този размер съдът намира за съобразен с нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период – септември
2013 г. съгл. чл.266 от КЗ (отм.), а именно 2 000 000 лева за всяко
събитие при едно пострадало лице, а при две или повече пострадали лица до 10
000 000 лв.
При окончателното определяне размера
на обезщетението следва да бъде взето предвид степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия. Съпричиняването на вредоносния резултат от
пострадалия не е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е
признат за виновен деликвента /извършителя на деянието Димитър Димитров/,
поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на
отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по
чл. 52 от ЗЗД. Обстоятелства, от които би могъл да се направи обоснован извод
за наличие на съпричиняване от страна на починалия са били обсъждани от
наказателния съд в присъдата, но този извод не ангажира съда, разглеждащ
имуществените последици от установеното престъпно деяние доколкото не
представлява елемент от престъпния състав.
Предвид съвпадащите твърдения на
страните, че вредоносният резултат е причинен по равно от виновният за ПТП Д И
Ди починалата Златина Николова, съдът намира, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от 75 000 лв., след определяне на приноса на пострадалата
за настъпилия вредоносен резултат, следва да се намали на 37 500 лева.
С оглед на изложеното, съдът приема
разглежданата претенция за основателна до размера от 37 500 лева, поради
което обжалваното решение следва да се отмени в отхвърлителната част за
горницата над 25 000 до 37 500 лева, като вместо него се постанови друго, с
което се присъди допълнително обезщетение в размер на 12 500 лева.
Решението в останалите обжалвани
части, следва да бъде потвърдено.
С оглед
направеното искане и на осн. чл.227, т.2 от КЗ (отм.) вр. чл.84, ал.3 и чл.86
от ЗЗД, върху допълнително присъденото обезщетение от 12 500 лева, се дължи и законната лихва, която с
оглед основателното възражение за давност, следва да се присъди за период три
години преди датата на подаване на исковата молба, а именно считано от
13.09.2015 г. до окончателното плащане на главницата.
С оглед изхода
на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за
правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на
пълномощника на въззивницата, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди
адвотско възнаграждение за първата и въззивната инстанция в минимален размер,
съобразно общия обжалваем интерес, в размер на 1280 лева.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемите Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД,
със седалище гр.София и Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, със седалище
гр.София, следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда, държавна
такса върху уважената част от иска,
в размер на 500 лева
и държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 250 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №16/27.03.2019 г. по т.д.132/2018 г. по описа на ОС – Шумен, допълнено
с решение №66/16.12.2019 г. по т.д.132/2018 г. по описа на ОС – Шумен, в
частта с която е отхвърлен иска
на К.С.Н., с ЕГН ********** *** срещу ЗК
„Уника” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление
ул.„Юнак” №11-13, за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, поради настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от Д И Дпри управление на
л.а. „Пежо 406” с №Н ХХХХ
ХХ, по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника” АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София е сключена застраховка „Гражданска отговорност” по полица
№05113001289827/08.05.2013 г., настъпило на
16.09.2013 г., около 8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с.
Стан, в района на км 140+018, смърт на сестрата на ищеца - З С Н, за разликата
над 25 000 лв. до 37 500 лв., ведно със законната лихва от 13.09.2015 г. до
окончателното заплащане, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗК „Уника” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление
ул.„Юнак” №11-13 ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Н.,
с ЕГН ********** ***, сумата от 12 500
(дванадесет хиляди и петстотин) лева, представляващи допълнително
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради
настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от Д И Дпри управление на л.а.
„Пежо 406” с №Н ХХХХ ХХ, по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника”
АД, ЕИК *********, със седалище гр.София е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” по полица №05113001289827/08.05.2013 г.,
настъпило на 16.09.2013 г., около 8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови
пазар за с. Стан, в района на км 140+018, смърт на сестрата на ищеца - З С Нот
ПТП, на основание
чл.226, ал. 1 от КЗ/ отм./, ведно със законната лихва считано от 13.09.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №16/27.03.2019 г. по т.д.132/2018 г. по описа на ОС – Шумен, допълнено
с решение №66/16.12.2019 г. по т.д.132/2018 г. по описа на ОС – Шумен, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА
ЗК „Уника” АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София и адрес на управление ул.„Юнак” №11-13 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.Й.Н., с ЕГН **********, служ. адрес ***,
сумата от 1280 (хиляда двеста и
осемдесет) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство в две инстранции, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София и адрес на управление ул.„Юнак” №11-13 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА, сумата от 750
(седемстотин и петдесет) лева, представляваща държавна такса върху
уважената част от исковете, вкл. за въззивното обжалване, на осн. чл.78, ал.6
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: