№ 469
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001001132 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. Й. Д., срещу решение №
260 777/14.06.2021 г. по т. д. № 133/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца,
с което е уважен предявения от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу В. Й. Д. и
„Грифон Естейтс България“ ЕООД /н./ иск с правно основание 694, ал. 3, т. 1
ТЗ, като е признато за установено, че вземането на В. Й. Д. към „Грифон
Естейтс България“ ЕООД /н./ включено в списъка на приетите предявени
вземания по т. д. № 160/ 2019 г. по описа на ОС – Враца, с определение на
съда № 260123/29.10.2020 г. постановено на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, като
намалено в размер на сумата до 8 967, 66 лв. представляващо възнаграждение
за управление на трудов договор за периода от 01.10.2005 г. до 16.09.2011 г.,
произтичащо от сключено между ответниците споразумение от 18.10.2012 г.,
не съществува.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и моли да бъде
отменено.
Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че с молбата по чл.
1
685 ТЗ е предявил само вземане за обезщетение от неизпълнение на
задължението на дружеството за изплащане на възнаграждение, но не и
самото вземане в размер на 8 976, 66 лв., представляващо неизплатени
възнаграждения.
Твърди, че предявеното вземане от 89 766, 60 лв. представлявало сбор
от дължимото възнаграждение в размер на 8 976, 66 лв. и договореното с
длъжника обезщетение в размер на 80 798, 94 лв. С молбата за предявяване на
вземанията, те били посочени общо, като произтичащи от трудови
възнаграждения, възникнали преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Никъде не било казано, че се претендира само обезщетение.
Въззиваемата страна „КТБ“ АД /н./ оспорва жалбата и моли решението
да бъде потвърдено, съобразно поддържаните пред първоинстанционния съд
възражения.
Въззиваемите „Грифон Естейтс България“ ЕООД /н./ и синдика на
дружеството Р. С. Т., не изразяват становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице и в установения от
закона срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е
изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС
напълно споделя и към които препраща, съгласно дадените му за това
правомощия по чл. 262 ГПК. По правилността на решението, съдът е
обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.
С диспозитивната част на молбата от 18.03.2020 г. за предявяване на
вземанията, ответникът е посочил, че настоява да бъдат приети вземанията му
към дружеството в размер на 89 766, 60 лв., произтичащи от трудови
правоотношения възникнали преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност. По – горе обаче, в обстоятелствената
част на молбата, излагайки фактите от които произтичат твърденията му за
вземания към дружеството, ответникът еднозначно е посочил, че сумата от
89 766, 60 лв. представлява обезщетение. Същото било резултат на
споразумение от 18.10.2012 г., в което предвид неизплатените му трудови
възнаграждения и поетия от дружеството ангажимент, задължението за тях да
2
бъде погасено в срок до 18.10.2017 г., страните се договорили, след тази дата,
да се дължи обезщетение в размер на 89 766, 60 лв. При така предложената с
молбата дефиниция на вземанията, няма как да се стигне до друг
граматически прочит, освен до този, който е възприел в обжалваното решение
и съда, че сумата от 89 766, 60 лв. представлява само договорено
обезщетение. Ако тя включваше и задължението за трудово възнаграждение,
то по правилата на нормалната правна логика, с оглед различните основания
на вземанията, това обстоятелство трябваше да намери израз в молбата за
предявяване на вземанията, но в случая не е така. Неяснотата във волята по
тази молба, можеше да бъде преодоляна, ако ответникът беше представил по
делото, описаното към същата като приложение, споразумение от 18.10.2012
г., от което да стане ясно, какъв е размера на обезщетението и дали сумата от
89 766, 60 лв., представлява само обезщетение или е сбор от
възнаграждението и обезщетението, но въпреки дадените от
първоинстанционния съд указания, това не е сторено. Неизпълнението от
ответника на процесуалното му задължение, да обезпечи с доказателства
възраженията, отблъскващи претенцията на ищеца, обуславя основателността
на предявения установителен иск, поради което и като е уважил иска,
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 777/14.06.2021 г. по т. д. № 133/2020
г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4