№ 2933
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110202373 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. В. Н., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 24-4332-000238/19.01.2024 г., издадено от Началник сектор
в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е
наложена "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева.
В жалбата бланкетно са изложени доводи, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, поради което се претендира отмяната му. При издаването
на АУАН и НП не били спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, не
ставало ясно подписалият свидетел – очевидец ли е на нарушението или
свидетел на съставяне на АУАН.
В съдебните заседания, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. В съда са депозирани писмени бележки от юрк. С., в които се
излагат аргументи, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, поради което следвало да бъде потвърдено от съда.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.01.2024 г. около 01:10 часа св. П. Г. и колегата му С. С. – полицаи
към 09 РУ - СДВР, изпълнявали служебните си задължения в гр. София на
1
бул. "П. Дертлиев". Същите спрели за извършване на полицейска проверка
лек автомобил "*********" с рег. № ********. Автомобилът се движел по
бул. "П. Дертлиев" с посока на движение от бул. "Царица Йоанна" към бул.
"Панчо Владигеров".
В хода на извършената полицейска проверка била установена
самоличността на водача – жалбоподателят М. Н..
В хода на проверката било установено, че водачът управлява МПС без
поставен обезопасителен колан.
За констатациите от извършената проверка св. Г. съставил против водача
на МПС – М. Н. АУАН, Серия GA с бланков № 1142919/09.01.2024 г., в който
квалифицирал установеното нарушение чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил
предявен и връчен срещу подпис на нарушителя, който след като се запознал
със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени
възражения против АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 24-4332-
000238/19.01.2024 г., с което при идентичност на описанието на нарушението
и правната му квалификация, жалбоподателят е санкциониран на основание
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП с "глоба" в размер на 50 лева.
Препис от наказателното постановление било връчено срещу подпис на
жабоподателя на 24.01.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН– АУАН с бланков № 1142919/09.01.2024 г., справка-
картон на водача, Заповед № 8121 к-13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8121 з-
1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи, както и от гласните
доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля актосъставител Г. –
присъствал при установяване на нарушенията и съставил АУАН на
нарушителя. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие
свидетелят беше категоричен, че при извършената полицейска проверка на
водача било констатирано, че същият управлява МПС без поставен предпазен
колан. В показанията на свидетеля не се констатира заинтересованост от
изхода на спора, поради което и не са налице основания, изложеното да не се
кредитира. От показанията на св. С. се наблюдава не обострена конкретика на
спомените за конкретната случка, но потвърждава, че положеният подпис на
свидетел е именно неговият. Обсъдените гласни доказателствени средства се
явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за
обосноваване изводите по съществото на настоящия спор. На следващо място
гласните доказателствени средства се подкрепят от писмения доказателствен
материал, като позволяват категорично да бъде възприета гореописаната
2
фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол административнонаказателен акт, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи (
видно от приложените към материалите на делото заповеди на министъра на
МВР), в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При
съставянето на АУАН и издаването на НП е спазена предвидената в закона
писмена форма и съдържание, не са нарушени сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчване на АУАН и НП на жалбоподателя срещу подпис.
Настоящият съдебен състав противно на изложеното в жалбата, намира,
че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Административнонаказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са
допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на
защита на административно-наказаното лице. В атакуваното НП ясно, точно и
пълно са описани нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени,
поради което не е налице нарушение на процесуалните правила при издаване
на НП, нито е нарушено правото на лицето да узнае за какви точно
административни нарушения е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Датата и мястото на нарушенията са посочени ясно. Описани са
и всички съставомерни признаци от състава на нарушенията, като е дадена и
съответна правна квалификация на същите, поради което нарушителят е бил в
състояние да възприеме повдигнатото му административно –наказателно
обвинение, както от фактическа, така и от правна страна и адекватно да
организира защитата си, което в действителност е и сторил. Неоснователно е
оплакването, че не ставало ясно дали свидетелят С. е свидетел на
нарушението или на съставяне на АУАН, доколкото ясно се установи от
показанията му, че е свидетел на двете обстоятелства.
По същество на нарушенията съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е категорична, че водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и
3
N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани, като в ал. 2 законът изрично
посочва кои лица могат да не използват колани.
В случая от доказателствата по делото - от показанията на Г. /за който
няма данни за предубеденост към конкретния случай/, който пряко е възприел
действията на жалбоподателя безусловно се установи, че водачът е
управлявал МПС без обезопасителен колан, като не е посочил данни да
попада в кръга от лица, на които законът дава право да не използват такъв при
движение с МПС, поради което и съдът намира, че издаденото НП е
законосъобразно, поради което и следва да се потвърди. В обстоятелствената
част на двата административни акта –АУАН и НП с достатъчна яснота е
описано МПС, управлявано от жалбоподателя, както и фактът, че същото е
било оборудвано с обезопасителен колан, от където може да се изведе и
задължението му като водач на МПС да използва обезопасителен колан по
време на движение на автомобила.
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на
вината пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял настъпването им.
Правилно АНО е наложил санкция на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
от ЗДвП, визираща ангажирането на отговорността на водач на МПС за
гореописаното нарушение и тъй като наложеното за това нарушение
административно наказание е в абсолютния размер, предвиден от
санкционната норма, съдът е лишен от възможност да го ревизира.
Предвид изложените по –горе аргументи, настоящият съдебен състав
приема, че правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в неговата цялост.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушение по този закон не
се прилага чл. 28 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда
маловажност на дениято.
При този изход на правния спор, основателно се явява искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски, поради което
и на основание чл. 64д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от
80 (осемдесет) лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
000238/19.01.2024 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел "Пътна
полиция", с което на М. В. Н., ЕГН *********, на основание чл. 183, ал. 4, т.
7, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, е наложена
"глоба" в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА М. В. Н., ЕГН ********* да заплати на СДВР, Отдел "Пътна
полиция" разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5