Р Е Ш
Е Н И Е
№ 413
гр.Бургас, 04.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44–ти наказателен състав, в публично заседание на първи април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 5888 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на
Д.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***
против Наказателно постановление № 16-0346-000306/03.10.2016 г., издадено от РУ
– Созопол при ОД на МВР Бургас- М П Н, упълномощен със Заповед №
8121з-748/24.06.2015 г., с което за нарушение на чл. 102 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
С жалбата е направено искане за отмяна
на наказателното постановление, като се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост.
В
открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като
не се представлява.
Административнонаказващият орган,
надлежно призован не се представлява.
По делото в качеството му на свидетел е
разпитан актосъставителят П.И.Х..
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът,
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На жалбоподателя
Д.С.М. на 12.08.2016 г. е бил
съставен акт, за това, че на 12.08.2016 г. около 13.00 часа на ул. „Света
Никола“, гр. Черноморец, по общински път № BGS 1210 до хотел К, като собственик на лек
автомобил „БМВ 316И“, с рег.№, предоставил същия на водача В Б С, ЕГН **********
от с. Згороград, която била неправоспособен водач. Разпитан в качеството на
свидетел актосъставителя –Х., съставил процесния акт за нарушение на чл.102 от
ЗДВП, посочва, че на 12.08.2016 г. бил
на работа дневна смяна и обслужвал
територията на РУ – Созопол при ОД на МВР - Бургас по линия на „ПП”. Бил повикан, от автопатрула в гр. Черноморец, за
да им окаже съдействие и да състави АУАН по ЗДвП на въпросния водач Д.С.М.. При проверката от колегата му
Стоянов, който впоследствие бил записан и като свидетел в акта, разбрал, че не
му е било представено свидетелство за управление на МПС, при което той също извършил проверка през оперативния дежурен в
районното и след направена справка се потвърдило, че действително водача В Б С,
ЕГН ********** няма свидетелство. Съставен
на място бил АУАН на водача Станкова, при което на въпроса защо тя управлява,
след като е неправоспособна, в процеса на разговор станало ясно, че автомобилът
е на пътника, който се вози във въпросния автомобил и че той е предоставил на
неправоспособната да управлява. На водачката
бил съставен АУАН за това, че автомобилът е бил спрян от движение, но
продължава да се управлява. След това свидетелят Х. съставил АУАН и на
жалбоподателя за това, че е преотстъпил автомобила на неправоспособен водач.
Автомобилът беше л.а. БМВ 316И с рег. №. Направил справка чрез дежурния ОДЧ, за
да разбере, че именно жалбоподателят е собственик на МПС-то, за да състави
акта, което се потвърдило при справката. Констатациите му не били оспорени от
лицата, на които актовете били съставени. Нарушена за жалбоподателя Д.С.М. била
разпоредбата на чл. 102 от ЗДвП. По време на проверката и двете лица още били в
автомобила, така както били спряни - за да се установи начинът, по който са се
намирали към момента на спиране- В Б С, на шофьорското място и жалбоподателят
на мястото до нея. Актът бил предявен Д.С.М., който не е вписал възражения. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано и писмено възражение.
Административнонаказващият орган е приел
констатациите в акта за доказани и е издал обжалваното наказателно
постановление, като е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 150 лева за
нарушение на чл.102 от ЗДВП на
основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло.
Бургаският районен съд намира, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. АУАН и наказателното постановление са съставени от
компетентните за това органи, в съответствие с предвидения за това ред и
съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като
съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Фактическа обстановка, описана в акта за
нарушение не се оспорва от жалбоподателя и същият не представя доказателства,
оборващи констатациите, поради което Съдът я приема за безспорно установена.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове за
нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказауемо с административно наказание, налагано по административен
ред. От своя страна разпоредбата на чл.
7, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че деянието, обявено за административно нарушение,
е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбите
на ЗАНН (за разлика от НК) по правило непредпазливите деяния са наказуеми, като
изключение се допуска само в изрично предвидените случаи ( чл. 7, ал. 2 ЗАНН).
Умисълът като форма на вината включва знание за всички елементи от обективната
страна на нарушението и стремеж да се постигнат обществено-опасните последици.
Съгласно чл.11, ал.3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици,
но е мислил да ги предотврати.
В настоящия казус видно от разпита и на
двамата свидетели, че при проверката са констатирали, както мястото на всяко
едно от лицата в автомобила, така и собствеността на същия, а именно на
жалбоподателя, както и че го е предоставил на неправоспособната водачка, като
не може в този смисъл да се възприеме за основателно възражението, в жалбата,
че при все че двамата са били в автомобил и той и го е предоставил, че не е
знаел, че същата е неправоспособна.. В разпоредбата на чл.102 от ЗДвП /акт към
момента на нарушението/ е посочено, че чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007
г.) На водача, собственика или упълномощения
ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното
превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества, или на неправоспособен водач, като впоследствие
редакцията е била-(Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) - На водача, собственика или упълномощения
ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното
превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, или на неправоспособен водач. Тоест налице
е изрично вписана забрана на собственика на автомобила да не
предоставя управлението на неправоспособен водач. В този смисъл жалбоподателят
е бил длъжен да предприеме необходимите действия, за да се убеди притежава ли
лицето, на което предоставя управлението на автомобила правоспособност, т.е
налице непредпазлива форма на вината съгласно която жалбоподателят е могъл и е
бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици, въпреки
че не ги е предвиждал /в този смисъл виж Решение по КАНД № 1991/2017г БАС,
където е посочено- „За това, за установяване на нарушение
като процесното е достатъчно наказващият орган да докаже, че автомобилът е
собственост или предоставен за управление на лицето, чиято отговорност ще
ангажира, както и че водачът на автомобила(различен от собственика или
упълномощения да го управлява) е неправоспособен“. Тези факти в настоящия случай са
установени по несъмнен начин.
По посочените съображения съдът счита,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
нарушението визиран в чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП, за това че на 12.08.2016 г.на
12.08.2016 г. около 13.00 часа на ул. „Света Никола“, гр. Черноморец, по общински
път № BGS 1210 до хотел Коско, като собственик на лек автомобил „БМВ 316И“, с
рег.№, предоставил същия на водача В Б С, ЕГН ********** от с. Згороград, която
била неправоспособен водач в нарушение на чл.102 от ЗДВП. Съгласно разпоредбата
на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП /акт към процесния момент редакция/ собственик,
длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно
превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за
управление, се наказва с глоба от 100 до 300лв. Определеното административно
наказание е над минималния предвиден в закона размер, поради което и при липса на други утежняващи факти и
обстоятелства и при все че се касае за първо нарушение от този вид, то съдът
намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено само в
наказателната му част, като глобата бъде намалена от 150 на 100 лева.
Нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
Предвид гореизложеното
на основание чл.63, ал.1, от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 16-0346-000306/03.10.2016 г., издадено от РУ – Созопол при ОД
на МВР Бургас- М П Н, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г., с
което за нарушение на чл. 102 от ЗДвП на
основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП на Д.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** е
наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, КАТО НАМАЛЯВА така
наложената глоба от 150 лева на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВО:К.А.