Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 28. 11. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на
двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 4445 по описа за 2018
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Л.Я.П., ЕГН **********,***, пълномощник – адв. Т.Д.К.,***, съдебен
адрес:***, кантора 6, против В.В.М., ЕГН
**********,***, с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК и цена
на иска 1298, 70 евро.
В исковата
молба се посочва следното:
Ищецът е
подал заявление за издаване Заповед за
изпълнение на основание чл. 410 от ГПК против Л.Я.П., по което е образувано ЧГД
№ 1919 / 2018 г. По това производство съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №
1727 /
24. 04. 2018 г, с която е разпоредил ответницата да заплати на ищцата
сумата 1298,70 евро – главница,
представляваща предоставен заем на парични средства, чрез система за
международен трансфер на пари ***, както следва: на 11.04.2012г. – 134 евро; на
08.05.2012г. – 208,90 евро; на 04.06.2012г. – 168,90 евро; на 03.07.2012г. –
124 евро; на 20.11.2012г. – 208,90 евро; на 18.03.2013 г. – 232 евро и на
19.04.2013г. – 222 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 19.03.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направени разноски по делото: 50,80 лв. – внесена държавна
такса и 300 лв. – адвокатски хонорар. Вземането
произтича от следните обстоятелства: предоставен заем на парични средства, чрез
система за международен тансфер на пари ***, както следва: на 11.04.2012г. –
134 евро; на 08.05.2012г. – 208,90 евро; на 04.06.2012г. – 168,90 евро; на
03.07.2012г. – 124 евро; на 20.11.2012г. – 208,90 евро; на 18.03.2013г. – 232
евро и на 19.04.2013г. – 222 евро в общ размер 1298,70 евро, която сума включва
направени разходи по изпращането. В срока по 414 от ГПК ответницата е депозирала
възражение, поради което за ищцата се поражда правен интерес от предявяване на
иск с правно основание чл. 415, от ГПК
за осъществяване съществуването на дължимостта на заявеното вземане по чл. 410
от ГПК. Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е изпълнил задълженията си.
Съдът е сезиран с искане да се произнесе с
решение, с което да признае за установено, че В. В. М., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Л.Я.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, парична сума в размер на 1298,70 /хиляда
двеста деветдесет и осем евро и седемдесет евроцента/, представляваща дадени в
заем средства, изпратени чрез системата за международен трансфер на пари ***
със следните преводи: на 11.04.2012г. - 134,00 евро; на 08.05.2012г. - 208.90
евро: на 04.06.2012г. - 168,90 евро; на 03.07.2012г. - 124.00 евро; на
20.11.2012г. - 208,90 евро; на 18.03 2013
г. - 232 евро и на 19.04.2013г, - 222 евро, като сумата включва и
направените разходи по изпращането / дължимите такси за трансфер/, както и
законната лихва върху вземането от
подаване на заявлението в съда
19.03.2018г, до окончателното издължаване.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответницата, в който се оспорва предявеният иск и се излагат
подробни съображения. Посочва с , че вземанията са погасени по давност.
Ищцата, Л.Я.П., редовно
призована, не се явява, представлява се
от адв. Т.К.
с пълномощно и поддържа исковата молба.
Ответницата,
В. В.
М., не се явява и се представлява от адв. Н.Я., поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно се установява от приложеното ч. гр. д. № 1919
/ 2018 г, че съдът е разпоредил длъжникът
В.В.М., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Л.Я.П., адрес: ***, пълномощник – адв. Т.Д.К.,***,
съдебен адрес:***, кантора 6, сумата 1298,70 евро – главница, представляваща
предоставен заем на парични средства, чрез система за международен тансфер на
пари ***, както следва: на 11.04.2012г. – 134 евро; на 08.05.2012г. – 208,90 евро;
на 04.06.2012г. – 168,90 евро; на 03.07.2012г. – 124 евро; на 20.11.2012г. –
208,90 евро; на 18.03.2013г. – 232 евро и на 19.04.2013г. – 222 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 19.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
разноски по делото: 50,80лв. – внесена държавна такса и 300 лв. – адвокатски
хонорар.
След като прецени
всички доказателства по делото, съдът приема,
че претендираните заеми са върнати от ответницата. Този факт е доказан
безспорно и от свидетелските показания на ***М., ***. От друга страна, противоречивите показания на свидетеля ***, посочен от ищцовата страна, доказват, че няма основания отново да бъдат
търсени процесните суми. Съдът намира,
че заемите не са дължими и на отделно основание, а именно –
поради изтеклата погасителна давност към
май 2018 г, тъй като са дадени от ищцата към ответницата и договаряни с падеж един месец след датата на
предоставянето им.
По изложените
съображения, съдът счита, че следва да постанови съдебен акт, с който да
отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. При този изход на делото и на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответницата сумата
от 300 лв, за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен така предявения иск от Л.Я.П.,
ЕГН **********, с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено, че В. В. М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на Л.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
парична сума в размер на 1298,70 /хиляда двеста деветдесет и осем евро и
седемдесет евроцента/, представляваща дадени в заем средства, изпратени чрез
системата за международен трансфер на пари *** със следните преводи: на 11. 04.
2012 г. – 134 евро; на 08. 05. 2012 г. -
208. 90 евро: на 04. 06. 2012 г. - 168, 90 евро; на 03.07.2012г. - 124 евро; на
20.11.2012г. - 208,90 евро; на 18.03 2013 г. – 232 евро и на 19. 04. 2013 г, - 222 евро, като сумата включва и направените
разходи по изпращането /дължимите такси за трансфер/, както и законната лихва
върху вземането от подаване на заявлението в съда 19. 03. 2018 г, до
окончателното издължаване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лв, представляваща направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: