Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1305
гр. Бургас, 03.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на трети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3158 по описа на РС - Бургас за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г.В.Р., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 5170 от 12.06.2018 г., издадено от началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ , дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на жалбоподателя
на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за извършено нарушение
на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП е наложено наказание „глоба” в размер
на 1000 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление като
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Д..
Поддържа жалбата и излага подробни съображения за незаконосъобразност на НП. Сочи,
че в АУАН и НП липсва описание на факти и обстоятелства, които да описват в
достатъчна степен нарушението, тъй като разпоредбата на чл. 53 от Закона за
пътищата включва няколко хипотези и не се посочва от АНО, коя е налице. Оспорва
представеното свидетелство за калибриране, като издадено от неквалифицирана
лаборатория. Счита, че липсата на изискуемото разрешително за извършване на
превоз с извънгабаритно превозно средство не може да се вмени на жалбоподателя,
тъй като той няма качеството превозвач. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган АПИ гр. София, чрез
процесуалния си представител юк. М., моли жалбата да бъде отхвърлена обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Твърди, че наложеното наказание е справедливо предвид тежестта на извършеното
нарушение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На
16.05.2018 г., в 19:45 часа, на АМ Тракия, км. 335 в посока гр. София-гр.
Бургас, Г.В.Р. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси
марка „Скания“ модел „Р124ГА“ , с peг. № ********и полуремарке с три оси с per. №*******. Свидетелят Х.И.Г. в качеството си на инспектор в АПИ гр. София спрял за
проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил. При проверката се
установило, че жалбоподателят извършвал превоз на товар – пясък. По време на
проверката било извършено измерване, при което било установено натоварване на
задвижващата втора единична ос на МПС от 12.585 тона, при максимално допустимо
натоварване на задвижващата ос 11.5 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква
„А“ от Наредбата. При измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на
ос на тройната ос на полуремаркето е било 29.750 т., при допустимо максимално
натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т. 3, буква „Б“ на Наредбата. Измерването било извършено с техническо средство ел. везна DFW-KR № 118829 и ролетка Р05. При
тези параметри актосъставителят достигнал до извод, че ППС е извънгабаритно и
тежко, като водачът не представил на проверяващия валидно разрешение за
движение на такова ППС. За констатираното нарушение бил съставен от свидетеля Г.
АУАН № 0006108 от 16.05.2018г., а впоследствие било издадено НП, предмет на
обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:
акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление, Пълномощно
на председателя на Управителния съвет на АПИ от 30.01.2018 г., Заповед № РД –
11-42/29.01.2018 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, свидетелските
показания на актосъставителя Г., пътен лист, товарителница, свидетелство за
калибриране, заявление за електронна везна, писмо с изх. № Р180207СР – 01 на
„Либра Инженеринг“ ООД. Показанията на актосъставителя изцяло се подкрепят от
събраните писмени доказателства. Жалбоподателят не оспорва фактическата
обстановка, като неговите възражения са по правната страна на спора.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление и
съставения АУАН са издадени от компетентни
органи съгласно Пълномощно на председателя на Управителния съвет на АПИ от
30.01.2018 г. и Заповед № РД – 11-42/29.01.2018 г. на председателя на
Управителния съвет на АПИ, в предвидените в чл. 34 ЗАНН
срокове. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не ставало ясно коя от предвидените
в чл. 53 ЗП хипотези е налице. Видно от НП АНО е отразил, че наказанието е
наложено на основание чл. 53, ал. 1, т.2 във връзка с
нарушаване на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква А от Закона за
пътищата, която точка (т. 2 на чл. 53, ал. 1 ЗП) гласи, че се наказват лица,
които извършват или нареждат да се извърши движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Както в АУАН, така и
в НП вмененото на жалбоподателя нарушение е подробно описано. Изложени са
фактите и обстоятелствата, при които е било извършено, като е отразено, че на
посочените дата и час жалбоподателят е извършвал превоз на товари –пясък, като
е управлявал извънгабаритно и тежко ППС, съгласно предвидените нормативни
изисквания в Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, без да притежава издадено
разрешение от администрацията, стопанисваща пътя.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, съгласно която разпоредба за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че жалбоподателят е извършвал превоз на товар –пясък със съчленено ППС с пет оси марка
„Скания“ модел „Р124ГА“ , с peг. № ********и полуремарке с три
оси с per. №*******. От
показанията на актосъставителя Г. се установява, че след извършено измерване се констатирало,
че ППС, управлявано от жалбоподателя е било извънгабаритно и тежко по смисъла
на Параграф 1, т. 1 от ДР и на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ.
По делото са представени писмени доказателства (свидетелство за калибриране
№ 839А–Д-15/17.09.2015 г., заявление за последваща периодична проверка) за
годността на измервателните средства –ролетка и ел. везна, от които се
установява, че средствата са технически изправни, което води до извод, че
резултатите от измерването следва да бъдат напълно кредитирани. В тази връзка
съдът не споделя изложеното от адв. Д. възражение, че свидетелството за
калибриране на ролетката не е издадено от квалифицирана лаборатория. След
извършена справка от настоящия състав на посочения от процесуалния представител
списък на квалифицираните лаборатории, се установява, че списъкът е действащ към
2018 г. Видно от свидетелството за калибриране същото е издадено през 2015 г.,
поради което съвсем логично може да се допусне, че към тази дата лабораторията
Метрология холдинг е била включена в
списъка. По делото не са събрани доказателства, които да навеждат на извод за
неизправност на използваните за измерване технически средства.
С оглед изложеното безспорно по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на
случая. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР №
1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9
от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Извършеното от жалбоподателя нарушение засяга изключително важни обществени
отношения, свързани
със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането,
ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на
безопасността на пътната инфраструктура в Република България.
Като е управлявал извънгабаритно и тежко ППС без необходимото разрешение
жалбоподателят е поставил в опасност сигурността на участниците в движението по
пътищата, както и целостта на пътната инфраструктура. По тази причина съдът
счита, че процесното нарушение не представлява такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от
ЗП предвижда наказание глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Санкционната
норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния
случай
и на жалбоподателя е била наложена глоба в минимално предвидения размер от 1000
лева. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че същият не
следва да бъде санкциониран, тъй като не е превозвач или собственик на ППС и за
него не съществува задължение да снабди управлявания автомобил с разрешение. Чрез
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за
пътищата законодателят е забранил движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без разрешение, като движението на ППС се осъществява чрез управлението му от съответния
водач. Следователно след като едно извънгабаритно ППС е приведено в движение в
нарушение на предписаните изисквания, отговорността по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а” от Закона за пътищата следва да се понесе от водачът, който е бил длъжен
преди да предприеме управление на ППС да се увери, че всички законоустановени
правила са спазени, в това число да провери дали за извънгабаритното ППС, което
следва да управлява, има издадено разрешение да се движи по пътищата. В случая
жалбоподателят не е положил дължимата грижа на водач на ППС, поради което
правилно е бил санкциониран с процесното наказателно постановление.
Съдът счита, че с
така наложеното наказания ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление като
законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 5170 от 12.06.2018 г., издадено от началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ , дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Г.В.Р.,
ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП е наложено
наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС