МОТИВИ към Присъда № 108/21.07.2020г. по НОХД 5430/2019г. по описа на РС-***
Производството по делото е образувано
въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Т.И.Н. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в
това, че: на
неустановена дата в периода от 24.07.2018г. до 30.07.2018г. в гр. ***, от
апартамент намиращ се на ул. „***“ № 45, при условията на опасен рецидив,
противозаконно присвоил чужди движими вещи, както следва: 1 бр. лазерен нивелир
с кръстосани линии марка „Parkside“, модел „PKLL“ на стойност 94,00 (деветдесет
и четири) лева, 1 бр. винтоверт „Bosh - SSR6-45 ТЕ“
ведно с куфар на стойност 480,00 (четиристотин и осемдесет) лева, 1бр. миксер за строителни смеси „Raider” на стойност 100,00 (сто)
лева и 1 бр. перфоратор „Raider“ ведно с куфар на стойност 96,00 (деветдесет и
шест) лева, всички вещи на обща стойност от 770,00 (седемстотин и седемдесет)
лева, собственост на К. ***, които владеел и пазел –
престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. с ал.1, вр. чл.
29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Пред съда, производството по делото протече
по общия ред, като бяха приобщени всички относими и
необходими доказателствени материали.
В хода нс
съдебното следствие подсъдимият Н. депозира обяснения, в които заяви, че
действително е работил при пострадалия К. в процесния период, както и че
действително е взел от строителния обект две от описаните в обвинителния акт
машини (инструменти), без да има разрешение за това от собственика. Въпреки
това твърди, че намерението му е било само да ползва машините, а не да ги
присвоява, като категорично отрича да е взимал останалите две строителни
машини.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Прави
анализ на приобщените материали, като достига до извод, че следва да се
кредитира изцяло тезата на пострадалия, за сметка на тази на подсъдимия. С
оглед това счита, че Н. следва да бъде признат за виновен, като с оглед
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, счита, че в случая справедливо би
било да му се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок четири години,
което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Упълномощеният защитник на подсъдимия -
адв. К.К. – БАК не се ангажира със становище по
същество. Заявява единствено, че иска съда да възобнови съдебното следствие да
му даде възможност да възстанови лично той всички посочени в обвинителния акт
вреди.
Подсъдимият Т.Н.
оспорва изводите на прокурора. Заявява, че не е взел четири машини, а само две,
които в последствие е върнал, поради което и не е виновен по повдигнатото
обвинение. Изразява желание за връщане на делото в досъдебната фаза. В
предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска
свободата си и иска да работи.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Т.И.Н. с ЕГН: ********** е роден
на ***г***. Той е българин, български гражданин, неженен, с основно образование
и адрес: с. ***,
общ ***, ул. “***” № 40.
Подсъдимият
е осъждан общо 10 пъти. С Определение № 525/09.07.2012г. по НЧД № 1520/2012г.
на РС-***, изменено с Определение № 403/01.10.2012г.
на ОС-***, в сила от 01.10.2012г. на подсъдимия е определено едно общо
най-тежко наказание измежду наложените му по две от осъжданията в размер на
една година и осем месеца „Лишаване от свобода“, което е било изтърпяно
ефективно до 30.08.2013г. Със Споразумение от 16.10.2015г. по НОХД № 1918/2015.
на РС-***, на подсъдимия е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, които той е изтърпял ефективно и
е бил условно предсрочно освободен на 28.06.2016г. с остатък от един месец и
шестнадесет дни.
Свидетелят К.К.
се занимавал със строително-ремонтни дейности. На 16.07.2018г., във връзка с
обява във вестник „Ало ***“ за наемане на строителен
работник, с него се свързал подс.Т.Н. и предложил услугите си. Тъй като му
бил нужен човек, който да извърши ремонт на апартамент намиращ се в гр.*** на ул. „***“ №4 5, св. К. наел подс. Т.Н. за работата. Подс. Н. не
разполагал с машини (инструменти) и по тази причина св. К. му предоставил
своите, за да извърши с тях възложената му работа. К. предал на подс. Н. - 1
бр. лазерен нивелир с кръстосани линии марка „Parkside“, модел „PKLL“, 1 бр. винтоверт „Bosh - SSR6-45 ТЕ“, 1бр. миксер за строителни
смеси „Raider” и 1 бр. перфоратор „Raider“ ведно с куфар. Машините били
оставени в апартамента, който трябвало да бъде ремонтиран, като св. К. предал
на подс. Н. и всички ключове за апартамента – общо три броя на една връзка.
Свидетелят К. не бил разрешил на подсъдимия да изнася машините от апартамента,
нито да ги ползва на други обекти.
До 24.07.2018г. включително,
св. К. посещавал строителния обект. След тази дата св. К. спрял да ходи на
обекта и на 30.07.2018г. решил да го посети отново. Позвънил на подс. Н., който
трябвало да бъде в апартамента и да работи, но той не му отговорил. Затова св. К.
отишъл на място. Жилището било заключено и тъй като всички ключове се намирали
у подсъдимия, а свидетелят искал да разбере какво се случва, той разбил
поставения на вратата катинар и влязъл. Когато влязъл вътре установил, че
строителните машини, които бил предоставил на подс. Н. и които Н. следвало да
владее и пази, както и да държи в обекта, липсвали. Тогава св.К.
позвънил на Н., за да разбере какво се е случило, но
той продължил да не му отговаря. Веднага след това К. *** и
подал жалба, за това че Н. без негово знание и разрешение е присвоил описаните
по-горе строителни машини. Междувременно свидетелят се чул и с адв. К., за
когото знаел, че представлява подсъдимия по други дела и на него също му казал
за липсващите машини.
На следващия ден, на
31.07.2018г. К. получил съобщение от куриерска фирма „***“,
че има пратка. Когато отишъл да я получи, разбрал че подс.
Н. му е изпратил ключовете за обекта, но не му върнал нито една от четирите
машини.
Във връзка подадената от
пострадалия жалба в Първо РУ-***, била заведена
преписка и на 14.08.2018г. Т.Н. бил призован да се яви
в районното управление, за да даде сведения по случая. В телефонен разговор,
св. Я.Я. - полицейски служител в Първо РУ-***, му обяснил какъв е повода за призоваването му.
Когато подс. Н. отишъл в районното управление, св. Я. му
обяснил, че трябва да върне присвоените от К. инструменти
и че няма право да ги задържа в себе си, след което Н. си тръгнал. Няколко часа
по-късно се върнал с два от инструментите, а именно: един бр. лазерен нивелир с
кръстосани линии марка „Parkside“, модел „PKLL“ и един бр. винтоверт
„Bosh - SSR6-45 ТЕ“ ведно с куфар и ги предал с протокол за доброволно
предаване. За останалите машини подсъдимият заявил, че не ги е взимал от
апартамента. В последствие двете машини били върнати на собственика срещу
разписка.
По преписката било образувано
досъдебно производство № 431 ЗМ-746/2018г. по описа на Първо РУ-***,
пор. № 2433/2018г. по описа на РП-***, като в
хода на същото била назначена съдебно-оценителна експертиза, която дала
заключение, че стойността на инкриминираните вещи е както следва: 1 бр. лазерен нивелир с кръстосани линии марка „Parkside“, модел
„PKLL“ на стойност 94,00 (деветдесет и четири) лева, 1 бр. винтоверт „Bosh - SSR6-45 ТЕ“ ведно с куфар на
стойност 480,00 (четиристотин и осемдесет) лева, 1бр. миксер за строителни
смеси „Raider” на стойност 100,00 (сто) лева и 1 бр. перфоратор
„Raider“ ведно с куфар на стойност 96,00 (деветдесет и шест) лева, всички вещи
на обща стойност от 770,00 (седемстотин и седемдесет) лева.
Подсъдимият бил привлечен като
обвиняем няколко пъти, като в последвалите разпити заявил, че не е взимал
всички машини, а само двете, които е върнал и то не с цел да ги присвои, а само
да ги ползва.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в производство доказателствени материали, а
именно:
От гласните доказателства: частично от обяснения на подсъдимия Т.Н. (л. 68 гръб - 69 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 279, ал.1, т. 3 НПК обяснения от
досъдебното производство (л.72 от ДП), дадени при
проведена на 07.06.2019г. очна ставка; показанията на свидетеля К.К. (л. 66 гръб –
68 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. с ал.1, т. 2 НПК показания от
досъдебното производство (л.18 от ДП) и от приобщените
по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
с ал.1, т. 2 НПК показания от
досъдебното производство (л.100 гръб от ДП) и частично
от показанията на св. Я. Я.(л.66 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.
5, вр. с
ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство
(л. 70 от ДП) .
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 31-33 от съдебното
производство); писмо от 01 РУ-*** (л. 73 от съдебното производство);
характеристична справка (л. 75 от съдебното производство); протокол за
доброволно предаване (л. 7 от ДП); разписка (л. 8 от ДП); справка от *** (л. 37
от ДП);справка от ГД „ИН“, относно изтърпени наказания (л. 56 от ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 38-40 от ДП), включително и от
отговорите на вещото лице в хода на съдебното следствие (л. 65 гръб – 66 от
съдебното производство).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал.3 НПК,
като констатира следното.
Настоящият състав изцяло кредитира показанията на
пострадалия св. К., доколкото ги намира за логични, последователни и вътрешно
непротиворечиви. В хода на досъдебното производство свидетелят е разпитван
няколкократно, включително и е участвал в очна ставка с подсъдимия и неговия
защитник, като всеки път неотклонно и последователно е излагал възприятията си
относно процесните събития. В хода на съдебното производство свидетелят беше
разпитан и непосредствено пред съда, като отново потвърди, заявеното от него
пред разследващите. При това положение съдът счита, че показанията на К. са
изключително последователни и непротиворечиви, като не намира нито една причина
да не се довери на изложеното от него. Съдът не съзира признаци на
заинтересованост или пристрастност, поради което и кредитира изцяло изложеното
от този свидетел.
Съдът кредитира показанията и на св. Я.Я., освен в частите, в които същият преразказва
информация, получена от подсъдимия при т.нар. „оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита,
че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т.
нар. „беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на
веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си
представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има
данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не
са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество
на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване
на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на
следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това
нито има пълния обем от права, гарантирани му
от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за
правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има
стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната
доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено
средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в (Р
247-16-II), е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”). В
останалите им части съдът кредитира изложено от св. Я., като не намира пречка
да не му се довери. Като цяло този свидетел възпроизвежда хронологията на
събитията, от гледна точка на служебната си ангажираност, без да има пряко
наблюдение върху самите съставомерни факти, поради което и показанията му не са
особено значим източник на информация, за разлика от тези на св. К..
Съдът кредитира частично и обясненията на подсъдимия Н.
в частите, в които същият заявява, че действително в инкриминирания период е
работил в посочения апартамент при св. К., както и че последният не му е давал
разрешение да взима машините му и да ги изнася от обекта. Съдът се доверява и
на обясненията на Н. относно това, че е взел машините и ги е изнесъл от
апартамента, а в последствие, след като е бил информиран за подадената жалба –
първо е изпратил по *** ключовете за апартамента, а в
последствие е предал на полицейския служител – св. Я. и две от машините. В тези
им части обясненията на подсъдимия корелират с
останалия доказателствен материал, поради което и няма пречка съдът да им се
довери. Не така стои въпросът относно обясненията на подсъдимия, че не е взимал
четири машини, а само две, както и че целта му е била само да ползва машините,
без да иска да ги присвоява. В тези им части обясненията противоречат и категорично
се оборват от вече кредитирания доказателствен материал, поради което и съдът
не им се доверява. Самият подсъдим е повече от непоследователен в твърденията
си, дори за какво е взел двете машини,
за които признава. Така в хода на досъдебното производство, при проведена очна
ставка на 07.06.2019г. в присъствието на защитника си, той е заявил, че не е
върнал машините по ***, когато е изпратил ключовете,
защото машините са били в ***, а той
в София. Тези обяснения при проведената очна ставка бяха надлежно приобщени в
процеса по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК, като във
връзка с възраженията на адв. К., съдът следва да посочи, че не намира пречка
да приложи общия ред относно прочитането на обясненията на обвиняемия, уреден в
чл. 279 НПК и по отношение на обясненията, дадени при
проведена очна ставка. Очната ставка е вид едновременен разпит, поради което и
неслучайно уредбата й е поместена в Глава Четиринадесета, Раздел II от НПК, озаглавен „Разпит“. По своята същност очната
ставка е способ за събиране и проверка на гласни доказателства и се различава
от разпита единствено по това, че се провежда едновременно в присъствието на
двама свидетели и/или обвиняеми. Хипотетичната невъзможност за използване на
резултата от това следствено действие в хода на съдебната фаза (централна) на
наказателния процес, би обезсмислило самото действие, поради което и настоящият
състав е на мнение, че, няма никаква процесуална пречка, обясненията дадени по
време на такава очна ставка, в присъствието на защитник да се приобщят в
производството по реда на чл. 279, ал. 1 НПК. В този смисъл е и практиката на
ВКС (Р 853-2006-I), в която
изрично се приема, че обясненията на обвиняемия имат това доказателствено
значение не само когато са дадени по време на разпит, но и по време на всяко
друго процесуално действие.
При проведения разпит пред настоящия състав,
подсъдимият Н. първоначално заяви, че не е изпратил машините заедно с
ключовете, защото към онзи момент все още не е бил приключил работата на обект
в село Боснек, поради което и машините са били с него и все още са му трябвали.
Малко след това, в рамките на същия разпит подсъдимият вече заяви, че когато е
изпратил машините вече е бил приключил работата си и се е намирал в гр.София, а причината да не ги изпрати по куриера е защото
след два дни е щял да се прибира в *** и е преценил,
че ще му е по-изгодно да ги донесе със себе си, въпреки че очевидно вече е бил
наясно, че собственикът си ги иска обратно. Тези противоречия се оценят от съда
като съществени и пречат на настоящия състав да кредитира твърденията на
подсъдимия и допълнително дискредитират неговата теза. Не следва да се
подминава и че в теорията и практиката неотклонно се приема, че обясненията на
подсъдимия имат двойствена природа – на доказателствено средство и на основно
средство за упражняване на правото на защита. В тази връзка съдът приема, че
обясненията да Н. досежно това, че е взел не четири,
а две машини, както и че намерението му не е било да ги присвоява, а само да ги
ползва (без съгласието на собственика), категорично се оборват от останалия
доказателствен материал, поради което и се оценят като опит за изграждане на
защитна теза, която обаче не може да бъде споделена от настоящия състав.
Съдът кредитира всички писмени доказателства приложени
по делото, с изключение на представената от подсъдимия касова бележка (л.76 от съдебното производство), която съдът намира за
напълно неотносима към правния спор. Въпросната
бележка касае строителна машина – нивелир от съвсем друга марка, съвсем друг
модел и е с дата - повече от година след инкриминираните събития. Нещо повече –
видно от печата на същата бележка – тя е издадена от заложна къща, поради което
и въобще не удостоверява покупката на този инструмент, така както пледира
защитата, а само стойността на залога, който Н. е получил за него от заложната
къща. Именно поради това съдът счита, че тази бележка няма никакво отношение
към предмета на доказване по конкретното делото и не я взима предвид. По
отношение на останалите писмени доказателства съдът намира, че няма пречка да
бъдат кредитирани, доколкото са приобщени в процеса по надлежния ред и не са
оспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението
по представената СОЕ, като намира изводите на вещото лице за правилни,
обосновани и логични. Нещо повече – заключението на вещото лице напълно
кореспондира с показанията на св. К., досежно цените,
на които е закупил инструментите, поради което и съдът няма никаква причина да
не се довери на заключението на експерта. Това, че защитата намира стойностите
за завишени, без да ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа на тази си
теза, не може самостоятелно да доведе до дискредитиране на заключението, поради
което и съдът не споделя тези упреци.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. с ал.1, вр. чл. 29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Непосредствен обект на
обсебването са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване
правото на собственост върху движими вещи. Обсебването е противозаконно
присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази и с която той се
разпорежда неправомерно в свой или чужд интерес. Това разпореждане може да бъде
осъществено с фактически или с правни действия. В конкретния случай от
обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението посредством активни действия. Той е взел четирите строителни
машини (инструменти) от апартамента, в който са се намирали и ги е изнесъл, без
знанието и съгласието на собственика им (св.К.), на
място неизвестно за него, с които си действия е изключил възможността на
собственика безпрепятствено да ги ползва и да се разпорежда с тях и
същевременно е демонстрирал, че вече счита машините за своя собственост – т.е.
променил е отношението си към тях и от чужди, е започнал да ги третира като
свои. Няма спор, че всички описани по-горе вещи са движими вещи по смисъла на
чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние същите са
били „чужди” за подсъдимия, доколкото той не е бил носител на правото на
собственост върху тях. На следващо място настоящият състав намира, че собственикът
на вещите не е давал съгласие на подсъдимия Н. да взима вещите му или да се
разпорежда с тях – т.е. поведението на подсъдимия е и противозаконно, доколкото
не се основава на валидно правно основание. Това е така, доколкото съгласието
на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава
каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая К. не е давал такова
съгласие, в която насока са и обясненията на самия подсъдим.
На последно място съдът счита,
че в конкретния случай е налице и последното изискване на чл. 206 НК, а именно
вещите да са били поверени на подсъдимия за да ги владее /ползва/ или пази. В
конкретния случай е била постигната договорка между св. К. и подс. Н., по силата на която свидетелят е предоставил на подсъдимия свои
собствени инструменти /машини/, за да може последният да ги ползва и пази
(уговорката носи характеристиките на договор за заем за послужване). Няма спор и, че в инкриминирания период машините са се намирали във
фактическата власт на подсъдимия на годно правно основание (договореността
между страните). При наличието на правомерно установена фактическа власт върху
една вещ по-нататъшното разпореждане с нея извън волята на собственика на
вещта, съставлява вече демонстриране на желание за своене
на вещта. То от своя страна би могло да бъде както в полза на самия деец, така
и в полза на другиго, но от значение е, че деецът се е разпоредил с нея по
начин, за който пострадалият не е дал своето съгласие. С изнасянето на машините
от обекта, без съгласието на собственика, неотговаряне на повикванията му по
телефона, напускането на обекта и демонстративното връщане по куриер само на
ключовете без самите инструменти, подсъдимият е демонстрирал "своене" на вещите /машините/, доколкото е решил
съдбата им по начин, за който не е бил оправомощен от собственика. С тези
действия е осъществил състава на престъплението "обсебване" (Р 511-2012-III).
Конкретното деяние не носи
признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 ,
тъй като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си последици.
Въпросният извод на съда се извежда най-вече от стойността на процесните вещи,
а именно – 770,00 лева което е над минималната работна заплата за страната (ПМС
№ 316/20.12.2017 г., определящ размера на МРЗ за страната в размер - 510 лева),
както и от завишената лична общественаопасност на извършителя (изводима от
обремененото му съдебно минало).
На следващо място съдът счита,
че е налице и квалифициращия признак по ал. 3 на чл.
206 НК, а именно – престъплението е извършено при условията на опасен рецидив.
Правилата за опасния рецидив, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК се прилагат тогава, когато – деецът извърши
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 НК (б. „а“) или когато извърши престъплението,
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК (б. „б“). Съобразно чл. 30 НК пък - правилата
на 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието
по предишните присъди. В конкретния случай са налице и двете хипотези на
опасния рецидив по чл. 29 НК, доколкото с Определение № 525/09.07.2012г. по НЧД
№ 1520/2012г. на РС-***, изменено с Определение №
403/01.10.2012г. на ОС-***, в сила от 01.10.2012г. на подсъдимия е определено
едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по две осъждания в размер
на една година и осем месеца „Лишаване от свобода“, което е било изтърпяно
ефективно до 30.08.2013г. (към датата на довършване на инкриминираното деяние –
30.07.2018г. не са изтекли 5 години от изтърпяване на това наказание).
Същевременно със Споразумение от 16.10.2015г. по НОХД № 1918/2015. на РС-***, на подсъдимия е било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от десет месеца, което той е изтърпял ефективно и е бил
условно предсрочно освободен на 28.06.2016г. с остатък от един месец и
шестнадесет дни. При това положение съдът счита, че правилно РП-***
е приела, че се касае за наличие на опасен рецидив и то по б. „а“ и б.
„б“ на чл. 29 НК, поради което и правилно е квалифицирала деянието по състава
на ал. 3 на чл. 206 НК.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като Н. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че вещите са чужда
собственост, че са му поверени да ги владее и пази, както и че съгласно
уговорката със собственика няма право да изнася вещите от апартамента. Н. е
предвиждал, че с действията си по изнасяне на вещите от апартамента ще
възпрепятства собственика да упражнява правото си на собственост върху вещите,
както и че ще манифестира желанието си да ги свои – т.е. да престане да ги
счита за чужди и да започне да ги третира, като свои. От волева страна
подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици изразяващо се
в своене на вещите и разпореждане с тях, като със
свои, като в изпълнение на това намерение същият е ги е изнесъл от апартамента
и ги е поставил на неизвестно за собственика място.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 3 до 10 години, лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК, като
съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на
виновния.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като
намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 .
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчита изключително обремененото съдебно минало на
подсъдимия, извън осъжданията, взети предвид при квалифициране на деянието,
като извършено при условията на опасен рецидив. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита невисоката стойност на присвоеното имущество и
обстоятелството, че част от вещите (на по-голямата стойност) са били върнати от
подсъдимия, макар и това да се е случило след покана от страна на полицейския
служител Я.. В полза на подсъдимия съдът отчита и
предоставената за него характеристика (л.75 от съдебното производство), описваща
го, като лице, което се опитва да се социализира в обществото. Въпреки това
тези смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя
характер, поради което и приложението на чл. 55 НК в случая би било
незаконосъобразно.
С
оглед всичко казано по-горе, съдът определи наказанието „Лишаване от свобода“
при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като счита,
че конкретният размер следва да бъде близък до минималния, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от три години и шест месеца. Съдът счита, че така
индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на Н. и наред с това ще му въздейства предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се
постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че не следва да
се налагат наказанията „Лишаване от права“ и „Конфискация“, от една страна
защото в случая деянието е такова, че не предполага налагане на кумулативното
наказание по чл. 37, ал. 1 НК, а от друга и без налагане на възможното
наказание „Конфискация“ биха се постигнали целите на закона.
Доколкото наказанието „Лишаване от
свобода“ е за срок над три години, а и доколкото Н. е бил вече осъждан на
наказания „Лишаване от свобода“, за които не е бил реабилитиран, то и
неприложим се явява институтът на условното осъждане по чл. 66
НК.
По
режима:
Настоящето наказание „Лишаване от
свобода“ следва да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим, на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗИНЗС, доколкото се касае за
умишлено престъпление и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на
основание чл. 66 НК
(НОХД № 1918/2015. на РС-***).
По
разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода
на наказателното производство разноски, като с оглед обстоятелството, че
подсъдимият беше намерен за виновен, то и на основание чл.189,
ал.3 НПК, съдът го осъди да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град ***, направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 35,19
лева за изготвени експертизи. На същото правно основание съдът осъди Н. *** сторените в хода на съдебното производство разноски в
размер на 20 лева за възнаграждение на вещо лице, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по сметка на съда и сумата от 5 лева – държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да налага произнасяне в тази посока.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.