Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1079 Година
2022, 13.06., Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 11.05.2022 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА,
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР
КОЛЕВ к. адм. дело номер 1030
по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила
е касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция/АДФИ/, срещу
Решение №318/10.02.2022г., постановено по АНД
№5332/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н.с., с което е отменено наказателно
постановление/НП/ №11-01-59/20.07.2021г., издадено от Директор на АДФИ – гр.София, с
което на проф. д-р З.А.К., на основание чл.251 от Закона за обществените
поръчки/ЗОП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 251,42 лева
за нарушение по чл.49 ал.2 ЗОП. Със същото решение лицето е предупредено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се настоява за
отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – З.А.К., чрез пълномощник адв.К., излага подробни
съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така
подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното.
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежна страна и производството е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
състав установи, че с оспореното НП №11-01-59/20.07.2021г., издадено от Директор на АДФИ – гр.София, на
проф. д-р З.А.К., на основание чл.251 ЗОП е наложено административно наказание
глоба в размер на 251,42 лева, за това, че на 08.08.2018г. в град Пловдив, в
качеството си на ректор на ПУ „Паисий Хилендарски“ и публичен възложител
съгласно чл.5 ал.2, т.14 ЗОП, с Решение №Рзз-4381/08.08.2018г. за откриване на
процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на компютърна
и периферна техника за ПУ „Паисий Хилендарски“ гр.Пловдив“, е одобрил
документацията за участие в процедурата, включително Техническата спецификация
за изпълнение на поръчката по обособена позиция №2 „Преносими компютри“,
позиция 2.4. „Фиксирана конфигурация 4“, в която е посочил конкретен модел
процесор, с точно определени характеристики, а именно: Intel Core i7-7500U (2-ядрен, 2.70 – 3.50 GHz, 4 МВ кеш), без да е добавил думите „или
еквивалентно/и“, с което е прието, че с действията си лицето е нарушило
разпоредбата на чл.49 ал.2 ЗОП.
За да
отмени оспореното НП, състав на районния съд е приел от една страна, че по
несъмнен начин е налице деяние, описващо признаците на вмененото на лицето
нарушение, както и че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, но от друга е приел, че самото деяние разкрива смекчаващо
обстоятелство, разкриващо по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, а именно – конкретната
обществена поръчка е била с предмет, изискващ специфични знания в областта на
компютърната техника, с каквато К. не е разполагал, поради което се е доверил
на експерти, което навежда на ясен аргумент за липса на умисъл, съответно
наличие на пропуск, който макар и да не оправдава лицето, все пак показва една
по-ниска степен на обществена опасност на деянието от субективна страна,
доколкото ректорът като филолог по специалност е разчитал на екипа си от
специалисти. Мотивирано е също така, че от документацията се установява, че
поръчката е обявена с 6 обособени позиции, като единствено по отношение на
позиция 2 и не по отношение на цялата позиция, а само на конфигурацията,
посочена в 2.4 е отразена конкретна марка, която не е за целия компютър, а само
за един компонент от него, а именно – процесора. Последният пък е установено,
че като марка заема 60% от световния пазар на процесори, което практически
означава, че всеки компютър по подразбиране се предлага само с такъв процесор. В
подкрепа на изложеното се посочва, че представляват самите представени оферти,
от които се установява, че и тези продукти, за които е нямало поставено
изискване към конкретна марка на процесор, пак са се предлагали със същия
процесор „Интел“, защото това е бил масовият процесор, който е бил използван в
този период. Последното, според ПРС категорично е навело на една по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното деяние, доколкото е установено, че
единственият компонент от поръчката, който е конкретизиран, така или иначе е
бил единствен на българския пазар към процесния период.
Като е
стигнал до тези правни изводи, районният съдия е постановил правилен съдебен
акт. Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и че
процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на
чл.28 ЗАНН. Това е така, защото за маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН, следва да се приеме това административно
нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид/арг. чл.93 т.9 НК във връзка с чл.11 ЗАНН/.
Настоящият
случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен съставът на
административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи
обстоятелства/нарушението е извършено за първи път, т.е. е инцидентно такова и
не е резултат на недобросъвестно осъществяване на служебните задължения; фактът,
че се касае за един единствен пропуск от цялата позиция; обстоятелството, че на
пазара се предлага предимно посочената марка/, деянието разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. При това положение налагането на административно наказание, макар и в
минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на
обществената опасност на деянието и дееца.
Следва
да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал задължението си
за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност
на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, както вече
се посочи, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение. Като не
го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за
прилагането на чл.28 ЗАНН.
Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият
съдебен състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят
от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не
са налице.
С оглед
на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК следва да бъде оставено в
сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №318/10.02.2022г., постановено по АНД №5332/2021г.
по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н. с.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.