Решение по дело №8507/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 986
Дата: 5 юни 2019 г. (в сила от 5 юни 2019 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20184520108507
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                 

                                                        № 986

 

                                          гр. Русе, 05.06.2019 г.

 

                          В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…ХII граждански състав…в публично заседание на 14 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                     Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора………….като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 8507 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:

Ищецът В.Р.Д. твърди, че на 30.04.2017 г. му било възложено от БФС Областен съвет Русе, да изпълнява функции по ръководене на футболната среща в с. Смирненски, обл. Русе между отборите на ФК „Смирненски" – с. Смирненски и ФК „Мартен" – гр. Мартен. По време на срещата, на стадиона имало публика около стотина човека, която реагирала бурно на съдийските отсъждания, като особено агресивни в реакциите си били зрителите, разположени на маса с алкохолни напитки, намираща се в близост до страничната линия на терена, по която упражнявал функциите си като асистент-съдия. Най-активен в нападките си към съдиите бил ответника А.И.А., който през цялото време на срещата псувал, викал, излизал на терена по време на мача и налитал да се бие. При едно от поредните отсъждания по време на мача, ответникът се насочил към мястото, където бил застанал ищеца и му нанесъл удар с юмрук в лицето, който попаднал в дясната част на брадичката му, а непосредствено след този удар, му нанесъл и втори с длан в дясната част на врата, под ухото, след края на челюстта, започнал да го дърпа и да го блъска с ръце. Въпреки опитите на хора от публиката да го спрат, той хванал дясната му мишница, като я стискал силно, поради което се наложило няколко човека със сила да отскубнат ръката му, за да се освободи от захвата. Действията били извършени на обществено място – стадиона в с. Смирненски, по време на провежданата футболна среща, в присъствието на намиращите се там лица – футболисти, съдии и публика и били насочени към него в качеството му на първи асистент-съдия в резултат, на които освен причинените болки при нанасяне на ударите по главата и врата, блъскането и дърпането, получил и множество физически увреждания, изразяващи се в кръвонасядания по шията, гърба и дясната мишница, както и че извършеното посегателство му причинило и психически и емоционален стрес, който още не бил превъзмогнал, преживяното унижение на публично място наранило психиката му. За разлика от физическите болки и страдания, които вече били отзвучали, психическите такива все още продължавали да го измъчват и все още не можел да преживее демонстрираната спрямо него агресия, неуважение и пренебрежение, усещал, че били дълбоко наранени честта и достойнството му, като човек, и като футболен съдия. С решение от 11.09.2018 г. по АНД № 1069/2018 г. по описа на РРС, ответникът бил признат за виновен в това, че на 30.04.2017 г. в с. Смирненски, обл. Русе, причинил на ищеца, като асистент-съдия в съдийска колегия на ОС на БФС Русе, при и по повод изпълнение на функцията му по ръководене на футболна среща, проведена на 30.04.2017 г. между отборите на ФК „Смирненски" – с. Смирненски и ФК „Мартен" – гр. Мартен, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, като деянието било извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. с чл. 130, ал.2 от НК. Счита, че в резултат от действията на ответника, бил претърпял неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, емоционален стрес, които следвало да бъдат обезщетени. Иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от извършеното престъпно деяние, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът А.И.А. не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от правна страна следното:

Предвид неявяването на ответника в първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, не подаването на отговор на исковата молба и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира искането основателно – налице са предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК. Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от представените писмени доказателства се обосновава извод, че искът е вероятно основателен. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 350 лв. направени от ищеца са в тежест на ответника.

Ответникът следва да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на РРС сумата от 120 лв. – държавна такса за предявените искове.

Мотивиран така, съдът

                                                  

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН ********** ***, да заплати на В.Р.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 3000 лв., обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. с чл. 130, ал.2 от НК на 30.04.2017г.  в с. Смирненски, обл. Русе, за което е бил осъден АНД № 1069/2018 г. по описа на РРС, ведно със законната лихва от 30.04.2017 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 350 лева– разноски по делото.

ОСЪЖДА И.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РРС сумата от 120 лв.- държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на въззивно обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

                                                             

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: