Присъда по дело №1040/2016 на Районен съд - Хасково

 МОТИВИ към Присъда № 79 от 03.11.2016 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 1040 по описа за 2016 година

          Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия С.Г. *** обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление престъплението по чл. 281 ал. 2 т. 1, 4 и 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от Наказателния кодекс – за това, че на на 18.03.2016 г. в землището на с. Криво поле, общ. Хасково, обл. Хасково в съучастие като съизвършител с К.С.Д. ***, М.А.О. *** и Ф.К.Ф. ***, с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал, чрез извършване на превоз от град Средец до землището на с. Криво Поле, общ. Хасково, обл. Хасково и осигуряване на имот, находящ се в землището на с. Криво Поле, общ. Хасково, обл. Хасково, в който да се укрият от властите група чужденци - 15 /петнадесет/ лица, граждани на Ирак и Сирия, а именно: Л. М. А. роден на *** г. в гр. Мусул, Ирак; Х. А. С., роден на *** г. в гр. Мусул, Ирак; И. А. Х., роден на ***г. в гр. Шинган, Ирак; Б. О. Х., роден на *** г. в гр. Мусул, Ирак; М. А. М., роден на ***г. в гр. Шинган, Ирак; Н. З. Х., роден на *** г. в гр. Зъмар, Ирак; Е. М., роден на *** г. в гр. Кобани, Сирия; Е.Ю. .И., роден на *** г. в гр. Мусул, Ирак; А. М. М., родена на *** г. в гр. Шинган, Ирак; С. Б. О., роден на *** г. в гр. Мусул, Ирак; С. Б. О., родена на *** г. в гр. Мусул, Ирак; С. Б. О., род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак; Р. М. А., роден на ***г. в гр. Шинган, Ирак; Р. М. А., род. на *** г. в гр. Шинган, Ирак; Р. М. А., род. на *** г. в гр. Шинган, Ирак, като С. Б. О., род. на *** г., С. Б. О. род. на *** г., С. Б. О., род. на *** г., .Р. М. А. род. на *** г., Р. М. А.., род. на *** г. и Р.М.А., род. на *** г. са ненавършили 16-годишна възраст, да пребивават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 1, вр. чл. 9а, ал.2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на издадена виза по чл. 9а, ал. 2 /чл. 9а ал. 2 т. 1 от ЗЧРБ - за летищен транзит; чл. 9а ал. 2 т. 3 от ЗЧРБ - за краткосрочно пребиваване; чл. 9а ал. 2 т. 4 от ЗЧРБ - за дългосрочно пребиваване/, чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на международни договори за безвизов или облекчен визов режим; чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на разрешение на службите за административен контрол на чужденците“ и да преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима“, като деянието е извършено чрез използване на моторни превозни средства - лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № X ., лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № X ., лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № X 2640 КА, по отношение на лица, ненавършили 16-годишна възраст, както и по отношение на повече от едно лице.

          В съдебното заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и с оглед самопрознанието на подсъдимия то било доказано по несъмнен начин. По отношение вида и размера на наказанията, които следвало да се наложат на поривлченото към наказателна отговорност лице, представителят на държавното обвинение предлага да бъдат определени при условията на чл. 54 от НК, в размер на 2 години „лишаване от свобода” с 4 години изпитателен срок и глоба в размер на 9000 лв. Счита, че при определяне на наказанието следвало съдът да има предвид няколко обстоятелства. На първо място, че подсъдимият бил  осъждан, касаело се за квалифицирано деяние - за превеждане на 15 лица, сред които имало и малолетни такива и квалификацията на деянието е по т. 1, т. 4 и т. 5 на чл. 281 от НК. От друга страна счита, че едно такова деяние застрашавало националната сигурност и суверенитета на Държавата, поради което в настоящия случай не било уместно прилагането на чл. 55 от НК. По отношение на разноските заявява, че по настоящото дело нямало такива, доколкото били възложени на подсъдимите, за които приключило делото с влязло в сила определение, с което било одобрено споразумение.

          Защитникът на подсъдимия С.Г. *** – адв. Г.Г. *** пледира, с оглед процесуалния ред, по който протича производството по делото в съдебна фаза, продиктувано от процесуалното поведение на подсъдимите и в частност подзащитния й, недвусмислено установената фактическа обстановка и авторството деянието, за определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 НК. Счита, че били налице предпоставките за определяне на наказанието по чл.55 от НК, тъй като нейният подзащитен бил в твърде малада възраст, имал добри характеристични данни, изказал искрено съжаление за стореното и признавал вината си в този процес. Разбираемо било желанието на прокурора по отношение на подобен род деятелност, каквато била предмет на разследването по делото, да бъде подхождано строго и безкомпромисно, с оглед на това колко голям бил проблемът във връзка с бежанската вълна в страната, Европа и света изцяло, но налагането на прекомерно строго наказание по отношение на подс. С.К. нямало много да спомогне за разрешаването на този глобален световен проблем, а от друга страна, социалната действителност реално поставяла много провокации по отношение на млади, безработни и материално затруднени мъже като подс. С.К., които се подвеждали с мисълта, че можели да изкарат някой лев като се занимавали с дейност по привеждане на чужденци.  На този млад човек, какъвто бил нейният подзащитен трябвало да му бъде даден шанс да се промени, да се поправи и да започне живота си отначало, което нямало да стане с налагането на твърде тежко наказание, нито пък с определянето на един дълъг изпитателен срок. Моли съда да подходи справедливо и великодушно спрямо него и да приеме, че в настоящия случай били налице основанията на чл. 55 от НК и следващото му се по закон наказание „лишаване от свобода” да бъде определено под предвидения в закона минимум от една година. А поради това, че подсъдимият бил изключително затруднен материално и разчитал за издръжката си единствено на своята майка, която получавала минимално трудово възнаграждение, моли, освен да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като определи наказание „лишаване от свобода” под предвидения минимум, на основание ал. 3 от тази правна норма да не бъде налагано отношение на подсъдимия К. наказание „глоба”. Моли съда да приеме, че отлагането на изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” с определен изпитателен срок, който в случая да бъде 3 години, се явявал напълно достатъчен за постигане целите на наказателното преследване.

          Подсъдимият С.Г. *** заявява, че разбира обвиненията и при допуснатото предварително изслушване по реда на Глава 27 НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се признава за виновен. При упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че съжалява за стореното и повече никога нямало да върши никакво престъпление, а си търсел сериозно работа.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият С.Г.К. е роден на *** ***, същият е български гражданин, българин по произход, със средно образование /грамотен/, неженен, безработен, с настоящ адрес ***, aп. 1.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 298, издадена от Районен съд – Харманли на 04.04.2016 г. същият, към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е осъждан с Определение № 86 от 01.10.2014 г. с което на същата дата е било одобрно от Районен съд – Харманли споразумение по НОХД № 271/2014 г. и за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 2, б. „б“, предл. 2 от НК, извършено от подсъдимия С.К. за времето от 13.06.2013 г. до 28.06.2013 г., като непълнолетен, на същия е наложено наказание „пробация“ с двете задължителни пробационни мерки по чл. 42 от НК за срок от 6 месеца. От представените на досъдебното производство характеристични данни се установява, че подсъдимият С.К. е известен  на органите на полицията и има данни за криминалистически регистрации. В подадената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият сочи, че не получава доходи от трудова или друга дейност, както и че не притежава недвижими имоти и/или моторни превозни сртедства, регистрирани на негово име.   

          Установено в хода на разследването, въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства е, че на 18.03.2016 г. подс. С.Г.К. се свързал по телефона с М.А.О., като му обяснил, че имало чужденци - 15  лица, граждани на Ирак и Сирия, преведени от Република Турция на територията на Република България, всички без лични документи, без документи за задгранично пътуване или други заместващи ги документи. Подсъдимият С.Г.К. казал на М.А.О., че групата от 15 чужди граждани се намирала в град Средец и трябвало да превози тези 15 чужди граждани от град Средец до вътрешността на територията на Република България и да им осигури място, където да се укрият от властите и да пребивават на територията на страната, докато бъдат транспортирани извън Република България. За целта подсъдимият С.Г.К. получил за всеки един от чужденците сумата от по 600 евро и попитал М.А.О. дали ще му помогне да извърши превоз от град Средец до вътрешността на територията на страната и да осигури място, където тези 15 чужди граждани, които били без документи, да се укрият от властите и да пребивават на територията на страната до извеждането им от Република България. М.А.О. се съгласил да му помогне срещу заплащане, като подс. С.Г.К. заплатил на М.А.О. сумата от 3 000 евро. За целта на 18.03.2016 г. в около 06.30 часа М.А.О. се обадил от телефона на подс. С.Г.К. на св. М.О.Х., с който се познавали от години и си помагали, като го помолил да ползва лекия му автомобил марка „Опел“, модел  „Вектра“ с рег. № X . /собственост на О. М.Х. - баща на М.О.Х./. М.А.О. обяснил на свид. М.О.Х., че последният трябвало да закара лекия автомобил, посочен по – горе до гр. Средец, където щял да го чака свид. Х.Б.К., на който свид. М.О.Х. трябвало да остави лекия автомобил, след което свид. М.О.Х. *** с управлявания от подс. С.Г.К. лек автомобил марка „Опел“, модел  „Астра“ с рег. № X.  М.О.Х. се съгласил, тъй като с М.А.О. се познавали отдавна. Малко след това на 18.03.2016 г. подс. С.Г.К. се обадил от мобилния си телефон на свид. Р.Т.Г., с който се познавали и го помолил да ползва лекия му автомобил марка „БМВ“, модел „320“ с рег. № X ., като обяснил на свид. Р.Т.Г., че трябвало да отиде с автомобила си до гр. Средец и да го чака там.  Последният се съгласил и тръгнал с управлявания от него лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № X . към град Средец, където на 18.03.2016 г. пристигнал. Малко след това, около обяд, на 18.03.2016 г. М.А.О., свид. Х.Б.К. и подс. С.Г.К. с управлявания от последния лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № X. също пристигнали в град Средец. По същото време в това населено място дошъл и свид. М.О.Х. с управлявания от него лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № X .. След като пристигнали на 18.03.2016 г. в град Средец, подс. С.Г.К., М.А.О., свид. Х.Б.К., свид. М.О.Х. и свид. Р.Т.Г. видели, че там вече била групата от 15 чужденци, граждани на Ирак и Сирия, а именно: Л.М.А., роден на *** г. в гр. Мусул, Ирак, Х.А.С., род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак, И. А. Х., род. на ***г. в гр. Шинган, Ирак, Б. О. Х., род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак, М. А. М., род.на *** г. в гр. Шинган, Ирак, Н. З. Х. род. на *** г. в гр. Зъмар, Ирак, Е. М., род. на *** г. в гр Кобани, С. Е.Ю. И., род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак, А. М. М., род. на *** г. в гр. Шинган, Ирак, С. Б. О. род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак, С. Б. О. род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак, С. Б. О. род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак, Р. М. А., род. на ***г. в гр. Шинган, Ирак, Р. М. А. род. на *** г. в гр. Шинган, Ирак, Р.М.А., род. на *** г. в гр. Шинган, Ирак, като С. Б. О., род. на *** г., С. Б. О., род. на *** г., С. Б. О., род. на *** г., Р. М. А, род. на *** г., Р. М. А., род. на *** г. и Р.М.А., род. на *** г. били ненавършили 16-годишна възраст. Така на 18.03.2016 г. в гр. Средец, подс. С.Г.К. и М.А.О. качили в задната част на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № X 2640 КА чуждите граждани Л.М.А., Х.А.С., И. А. , Б. О. Х. и М. А. М., като заедно с тях в автомобила бил и свид. М.О.Х.. След това подс. С.Г.К. и М.А.О. качили в задната част на другия лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № X. част от другите чужди граждани, а именно: Н.З.Х.н, Р.М.А., С. Б. О., А. М. М. и С. Б. О., а останалите чужди граждани С. Б. О., Е.Ю. И., Р. М. А., Р. М. А. и Е.М., качили в задната част на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № X.. Подсъдимият С.Г.К. и М.А.О. обяснили на чужденците с помощта на жестове и на турски език да мълчат и да не извършват действия, които да създават съмнения, като взели и всичките им мобилни телефони, с които чуждите граждани разполагали.

          След това, на същата дата - 18.03.2016 г. М.А.О., свид. М.О.Х. и подс. С.Г. *** с управлявания от подс. С.Г.К. лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № X., като след тях по пътя бил свид. Х.Б.К. с управлявания от него лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № X . и последен бил свидетелят Р.Т.Г. с управлявания от него лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № X ., като всички 15 чужди граждани били качени в задните части на посочените автомобили.

          В ранния следобед на 18.03.2016 г. трите автомобила, управлявани от подс. С.Г.К. и съответно свидетелите Х.Б.К. и Р.Т.Г., заедно с 15-те чужди граждани в тях, тръгнали от град Средец, към вътрешността на страната като минали по пътя през градовете Нова Загора, Раднево, Гълъбово, няколко села на територията на общ. Харманли, след което се насочили към с. Елена и землището на с. Криво Поле, общ. Хасково, обл. Хасково. По време на превозването и преминаването на чужденците от гр. Средец към вътрешността на страната до землището на с. Криво Поле, общ. Хасково, обл. Хасково, М.А.О. и подс. С.Г.К. поддържали непрекъсната телефонна връзка с Ф.К.Ф. и К.С.Д.. Последните двама на 18.03.2016 г. през целия ден били заедно. М.А.О. обяснили по телефона на Ф.К.Ф. и К.С.Д., че той заедно с подс. С.Г.К. превозвали с три леки автомобила нелегално 15 чужденци, които били без документи и им било необходимо осигуряване на място, където чужденците да се укрият от властите, за да могат да пренощуват и след това да бъдат изведени от територията на Република България към друга европейска държава. М.А.О., след като се уговорил и разбрал с подс. С.Г.К. за заплащането на престоя на чуждите граждани на територията на страната, казал на Ф.К.Ф., че ако им уреди място, където чужденците да се укрият и пренощуват, ще им заплатят сумата от по 150 евро на човек. Ф.К.Ф. казал това на К.С.Д. и двамата се съгласили срещу заплащане да осигурят място, където да укрият чужденците и по този начин да им осигурят пребиваване на територията на страната, въпреки че разбрали и знаели, че 15-те чужди граждани нямали никакви документи. За целта на 18.03.2016 г. Ф.К.Ф. и К.С.Д. се свързали по телефона с Б.Г.Б., който бил наемател на почивна база за краткотраен отдих, състояща се от спални помещения и кухня - столова, находяща се в землището на с. Криво поле, имот № 475, общ. Хасково, обл. Хасково. Ф.К.Ф. обяснил на Б.Г.Б., че имал гости и искал да ги настани някъде, за да пренощуват. Б.Г.Б. се съгласил, като му казал, че може да ги настани в имота, който стопанисва, а именно спални помещения и кухня - столова, находящ се в землището на с. Криво поле, имот № 475, общ. Хасково, обл. Хасково. След като Ф.К.Ф. и К.С.Д. уговорили мястото, където да укрият чуждите граждани, Ф.К.Ф. се обадил на М.А.О. и му казал, да се насочат с трите автомобила към землището на с. Криво поле, обл. Хасково. Обяснил му, че той заедно с К.С.Д. ще ги чакат.

          Така на 18.03.2016 г., в около 17.00 - 18.00 часа Ф.К.Ф. и К.С.Д. с управлявания от последния лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № X 2622 АН отишли до главния път в с. Криво поле, обл. Хасково, където била отбивката за язовира и стопанисвания от Б.Г.Б. имот. След като пристигнали там спрели автомобила и Ф.К.Ф. се обадил на М.А.О., като му обяснил къде се намирали. М.А.О. казал на подс. С.Г.К., къде се намирали Ф.К.Ф. и К.С.Д.. Подсъдимият  С.Г.К. се обадил на свид. Х.Б.К. и на свид. Р.Т.Г. и им казал да продължат с амтомобилите след него. Междувременно Ф.К.Ф. и К.С.Д. тръгнали с управлявания от К.С.Д. автомобил и в началото на с. Криво поле, обл. Хасково се срещнали с автомобила, управляван от подс. С.Г.К., като след него пътували свидетелите Х.Б.К. и Р.Т.Г., с управляваните от тях автомобили, като в трите автомобила, посочени по – горе, управлявани от тях и подсъдимия, били и 15-те чужденци, които качили и превозвали по - рано същия ден от град Средец.

          След като се срещнали, четирите автомобила продължили към имота, находящ се в землището на с. Криво поле, имот № 475, общ. Хасково, стопанисван от Б.Г.Б.. След като пристигнали до имота, където трябвало да настанят чужденците, Ф.К.Ф., К.С.Д., подс. С.Г.К. и М.А.О. слезли от автомобилите, след което свалили и всички чужди граждани. Ф.К.Ф. и К.С.Д. получили обещаните им суми от по 150 евро за всеки един от чуждите граждани, като К.С.Д. настанил чуждите граждани в стаите на посочения имот, находящ се в землището на с. Криво поле, имот № 475, общ. Хасково.

          След осъществяване на тези дейсйтвия, на 18.03.2016 г. следобед групата чужденци - 15 лица, граждани на Ирак и Сирия, а именно: Л.М.А., род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак; Х.А.С., род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак; И. А. Х., род. на ***г. в гр. Шинган, Ирак; Б. О. Х., род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак; М. А. М., род. на ***г. в гр. Шинган, Ирак; Н. З. Х., род. на *** г. в гр. Зъмар, Ирак; Е. М., род. на *** г. в гр. Кобани, Сирия; Е.Ю. И., род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак; А. М. М., род. на *** г. в гр. Шинган, Ирак; С. Б. О., род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак; С. Б. О., род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак; С. Б. О., род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак; Р. М. А., род. на ***г. в гр. Шинган, Ирак; Р. М. А., род. на *** г. в гр. Шинган, Ирак; Р.М.А., род. на *** г. в гр. Шинган, Ирак, като С. Б. О., род. на *** г., С. Б. О., род. на *** г., С. Б. О., род. на *** г., Р. М. А., род. на *** г., Р. М. А., род. на *** г. и Р.М.А., род. на *** г. били ненавършили 16-годишна възраст, вече били настанени в имота, находящ се в землището на с. Криво Поле, общ. Хасково, обл. Хасково, в който да се укрият от властите и да пребивават в страната, въпреки че нямали документи. Уговорката между Ф.К.Ф., К.С.Д., подс. С.Г.К. и М.А.О. била чужденците да пренощуват една нощ в имота и след това да бъдат изведени от Ф.К.Ф., К.С.Д., подс. С.Г.К. и М.А.О. извън Република България в друга държава.

          Малко след настаняване на чуждите граждани, в около 18.30 часа на 18.03.2016 г. полицейските служители при ОД на МВР - Хасково -  разпираните в качеството на свидетели - О.Г.Г. и З.Д.Т. посетили имота, находящ се в землището на с. Криво поле, общ. Хасково, обл. Хасково и констатирали, че Ф.К.Ф., К.С.Д., подс. С.Г.К. и М.А.О. укривали там 15 /петнадесет/ лица, граждани на Ирак и Сирия, като три от тях били ненавършили 16-годишна възраст и всички чужди граждани били без документи, незаконно пребиваващи на територията на Р България, като от проведените разговори с тях и впоследтвие разпити в качеството им на свидетели, било установено, че не са имали намерение да се установяват като бежанци в Република България и не са притежавали документи за преминаване или пребиваване на територията на Република България.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, всички преценени във връзка с изявлението на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият С.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано по състава по чл. 281, ал. 2, т. 1, 4 и 5 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:

          От събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието,  механизма на осъществяването му, както авторството на престъплението, а именно, че подсъдимият е реално съпричастен в извършването му. Обстоятелство, което не се оспорва от него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито от защитата му. Не буди съмнение и фактът, установен в хода на съдебното следствие, свързан с изясняване на конкретните действия на подсъдимия, осъществени напресредствено преди и на инкриминирамната дата. Същият, след като е влязъл в контакт, с лицата, изброени поименно по – горе, е предприел действия, насочени най – напред към осигуряване на транспорт на група чужденци - 15 /петнадесет/ лица, граждани на Ирак и Сирия, а именно: Л.М.А., роден на *** г. в гр. Мусул, Ирак; Х.А.С., роден на *** г. в гр. Мусул, Ирак; И. А. Х., роден на ***г. в гр. Шинган, Ирак; Б. О. Х., роден на *** г. в гр. Мусул, Ирак; М. А. М., роден на ***г. в гр. Шинган, Ирак; Н. З. Х., роден на *** г. в гр. Зъмар, Ирак; .Е.М., роден на *** г. в гр. Кобани, Сирия; Е. Ю. И., роден на *** г. в гр. Мусул, Ирак; А. М. М. родена на *** г. в гр. Шинган, Ирак; С. Б. О, роден на *** г. в гр. Мусул, Ирак; С. Б. О., родена на *** г. в гр. Мусул, Ирак; С. Б. О., род. на *** г. в гр. Мусул, Ирак; Р. М.А., роден на ***г. в гр. Шинган, Ирак; Р. М. А., род. на *** г. в гр. Шинган, Ирак; Р.М.А., род. на *** г. в гр. Шинган, Ирак и осъществяване на такъв, лично и заедно със свидетелите Х.Б.К. и Р.Т.Г., с управляваните от тях три моторни превозни средства - лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № X.., лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № X., лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № X . от град Средец във вътрешността на страната до землището на с. Криво поле, обл. Хасково. На това място се налага изричното уточнение, че така изброените лица, граждани на Ирак и Сирия, не са имали намерение да се установяват като бежанци в Република България и не са притежавали документи за пребиваване на територията на Република България, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1, вр. чл. 9а, ал.2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, според която пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на издадена виза по чл. 9а, ал. 2 /чл. 9а ал. 2 т. 1 от ЗЧРБ - за летищен транзит; чл. 9а ал. 2 т. 3 от ЗЧРБ - за краткосрочно пребиваване; чл. 9а ал. 2 т. 4 от ЗЧРБ - за дългосрочно пребиваване/, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, която гласи, че пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на международни договори за безвизов или облекчен визов режим и съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. Последната от цитираните правни норми предвижда, че пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на разрешение на службите за административен контрол на чужденците. По силата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на Закона за чужденците в Р България по смисъла на този закон, редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ документ е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. В т. 3а от същия текст е предвидено че разрешение за пребиваване е всяко разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи в съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страниа, а според т. 3б, незаконно пребиваващ чужденец е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. Следователно с тези действия – осигуряването на транспорт и най – вече транспортирането във вътрешността на страната на лица, попадащи в кръга по чл. 281, ал. 1 от Нказателния кодекс, каквито изброените по – горе 15 граждани на Ирак и Сирия са, е осъществено от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 281, ал.1  от НК в тази особена форма на подпомагане на тяхното пребиваване и най – вече преминаването им като чужденци на територията на страната. Доказана е и последващата съставомерна по същия текст престъпна деятелност, а именно осигуряване на имот, находящ се в землището на с. Криво поле, общ. Хасково, обл. Хасково, в който след като бъдат превозени, да бъдат настанени, без знанието и по този начин да се укрият от властите на Република България на изброените поименно чужденци, като това подпомагане е извършено от подсъдимия С.Г. *** пряко и заедно с лицата К.С.Д. ***, М.А.О. *** и Ф.К.Ф. *** срещу заплащане. Това установява, както състоятелността на тезата на прокурова за извършване на престъплението в съучастие и относно конкретната форма на съвместана инкриминирана деятелност – съизвършителство, така и специалната цел по чл. 281, ал. 1 от НК, обосноваваща съставерността на деянието по този текст въобще.

          На следващо място, за извършване на деянието в посочената особена форма по чл. 281, ал. 1 от НК – преминаване в страната са използвани моторни превозни средства -  лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № X ., лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № X., лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № X . от град Средец, с които е бил осъществен превоз на посочените чужденци – общо 15 граждани на Ирак и Сирия, поименно изброени по – горе, като част от тях, а именно С. Б. О., род. на *** г., С. Б. О., род. на *** г., С. Б. О., род. на *** г., Р. М. А., род. на *** г., Р. М. А., род. на *** г. и Р.М.А., род. на *** г. не са навършили 16-годишна възраст, което обсновава едновременното наличие на квлаифициращите признаци на престъплението по чл. 281, ал. 1 от НК по ал. 2 т. 1, т. 4 и т. 5, като правната квлаификация на деянието по чл. 281 ал. 2 т. 1, 4 и 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от Наказателния кодекс е дадена от прокурора обосновано и в съответствие с материалния закон.

          От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс. С.Г.К. умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, включено в интелектуалния апсект при формиране на умисъла, както и факта на незаконното пребоваване на групата чужденци на територията на страната. Въпреки това ги е подпомогнал, осъществявайки деянието, описано по – горе, явяващо се волевия момент в проявлението на прекия умисъл. Същият е съзнавал умисъла и целта и на останалите участници в съвместната инкриминирана деятелност и характерно по делото е това, че всъщност е взел дейно участие при неговото формиране, подтиквайки ги към осъществяване на деянието, с обещаване на имотна облага. Всъщност поведението на подс. С.Г.К. и на останалите съучастници е било мотивирано и насочено тъкмо към постигане на специалната цел, посочена в състава на престъплението, а именно - да набавят за себе си имотна облага, която цел в крайна сметка е и реализирана. Това само по себе си е показателно, както от гледна точка съставомерността въобще, така и за вида и формата на вината и конкретно на умисъла. В обобщение, подс. К. и лицата К.С.Д. ***, М.А.О. *** и Ф.К.Ф. *** са извършили престъплението при пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици, като чрез него са искали да постигнат и специална за тях, користна цел - конкретна имотна облага. Тя се изразява се в получаването на пари, предварително точно определена сума за всеки отделен чужденц, като всеки от извършителите е съзнавал умисъла на останалите участници в тази дейност, което предопределя и извода за наличие на общност в умисъла.

          При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, а от друга – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимия, съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално поведение в това число и направените пълни самопризнания, с които допринесе за изясняване на обективната истина  по делото, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното. Разбира се не само не могат да бъдат пренебрегнати, но следва изрично да се изтъкнат, при обсъждане въпроса за индивидуализцията на наказанието, и данните за обремененото му съдебно минало и регистрирани криминални прояви, като отегчаващи вината обстоятелства, но след като се отчете, че наказателната му отгговорност е анагажирана за извършено от подсъдимия деяние като непълнолетен, тоест в незряла възраст, макар и в състояние, в което е съзнавал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Наред с това същият декларира намерение пред съда да започне работа, като загърби възможността да участва в каквито и да е бъдещи противоправни деяния и проявява целенасочени усилия в тази насока, което следва да се толерира от гледна точка възможността за възпитание у него на редица житейски ценности. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното в аспекта на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че наказанието за подсъдимия С.Г.К. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, каквато възможност нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК, изрично предвижда, с оглед процесуалния ред, по който се разглежда делото и на основание чл. 373, ал. 2 НПК, в аспекта на преценката за прилагане на по - благоприятния за дееца закон. По този начин основното наказание „лишаване от свобода“ съсъдт прие да бъде наложено под предвидения специален минимум от една година и бе индивидуализирано на 8 месеца лишаване от свобода като изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 НК - отложено с изпитателен срок от 3 години, доколкото се установи едновременното наличие на формалните предпоставки за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване. В този случай се налага уточнението, че се създава на пръв поглед впечателние, че с предприетия подход не се стига до по – благоприятен режим за подсъдимия с приложение на текста на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, каквото  е изискването на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, доколкото с евентуалното определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК, съобразно устаниовения специален минимум и след редукцията му с една трета по чл. 58а, ал. 1 НК би се стигнало до същия резултат. В случая обаче по – благоприятният за подсъдимия режим се разкрива с приложението на текста на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, което съдът счете, че с оглед особеностите в конкретния случай следва да бъде наложено, без да се активира изключението по ал. 3 на чл. 55 НК, но също бе определено под установения законов минимум и в рамките на ограниченията по чл. 55, ал. 2 от НК с оглед данните за имущественото състояние на подсъдимия. Такава възможност редът по чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК не допуска по отношение на наказанията, различни от лишаване от свобода, респ. предвиденото по ал. 2 на чл. 58а НК и тъкмо подходът по отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в слчуая разкрива в цялост и обосновава тезата на съда за по – благоприятния режим по чл. 58а, ал. 4 НК. Така определените по вид и размер наказания са справедливи и обосновани и от естество да изпълнят предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо подсъдимия, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото. В случая действително деянието по чл. 281, ал. 1 от НК разкрива особености, които, с оглед създалите се и съществуващи глобални проблеми във връзка с бежанския поток от страни с размирици и военни конфликти към страните от Европа, поставят въпроси, по които обществото проявява особена чувствителност. В случая действително броят на чужденците, подпомогнати да пребивават нелегално в страната, е значителен, но това обаче по никакъв начин не дава отговор на въпроса, повдигнат от представителя на държавното обвинение, по какъв начин точно деянието, извършено от подсъдимия застрашава националната сигурност и суверенитета на Република България. В контекста на изложеното, съдът всякога следи и държи сметка за характерните социално – икономически условия в страна в процеса на реализиране на наказателната политика, но не и като бъде въвлечена политиката в този процес. Проблемът с миграционната вълна е политически, при това не само национален, а международен, като специфичното му проявление в извършване на съставомерна деятелност не би могло само по себе си да обоснове обществена опасност на деянието, по – висока от заложената от законодателя. Включително и от гледна точка на размера на предвидените наказания, които впрочем са актуализирани, вероятно тъкмо по сочените от прокурора съображения с новелата на нормата на чл. 281, ал. 2 НК и завишаване на санкциите по ал. 1, обн. ДВ, бр. 74 от 2015 г.. Не би могло априори и да изключи приложението на чл. 55 от НК за това или което и да е деяние. А това приложение в случая бе обосновано от съда с преценката не само относно обществената опасност на извършеното от подс. С.К., но и относно тази на самия деец, вкл. и относно подбудите за извършване на престъплението и при установените смекчаващи вината обстоятелства. Но най – вече от гледна точка възможността за постигане на целите на наказнаието от гледна точка личната и генерална превенция.

          По отношение на разноските:

          С оглед обстоятелството че подсъдимият С.Г.К. бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, явяващо се релеватният факт, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да бъдат възложени разноските по делото и той бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 242.50  лева, представляваща направени по делото разноски, в съответната част, определена от съда, а по сметка на РС – Хасково – сумата в размер на по 5.00 лева, представляваща държавна такса при всяко издаване на изпълнителен лист по делото. Извод, който не се променя от факта, че се касае за разноски за извършване на превод, доколкото те са направени не за превод, осъществяван в рамките на процеса и за реализиране правото на защита по отношение на подсъдимия, който без съмнение е лице, владеещо писмено и говоримо български език, а за събиране на доказателства – свидетелски показания. Нито пък от факта, че разноските преди това са били възможени в тежетст на останалите съучастници, в рамките на отделно производство, доколкото отговорността по чл. 189, ал. 3 НПК, е законова последица, настъпваща, при реализране на фактическия състав на цитираната норма и преценката на съда в тази част не може да бъде заместена от волята на страните по сключено споразумение по друго дело.

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                                Председател:   /п/ не се чете!

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./