№ 142
гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000109 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № Р-517 от 27.11.2020 г. по т.д. № 133/2019 г. Окръжен
съд Велико Търново е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД да заплати на
ИР. М. Б. сумата от 28000 лв., представляваща допълнително застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно – транспортно
произшествие, настъпило на 12.10.2017 г. около 8,50 часа в гр. Велико
Търново, на *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за
разликата от присъдените 28000 лв. до пълния му предявен размер от 70000
лв., ведно със законна лихва върху тази разлика, като неоснователен, както и е
отхвърлена претенцията за законна лихва върху уважената главница за
периода от 01.02.2018 г. до 16.04.2018 г. Със същото решение е осъдено „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД да заплати на ИР. М. Б. сума в размер на 3538,88
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
1
17.04.2018 г., като предявеният иск за имуществени вреди е отхвърлен за
разликата над присъдения размер до предявения размер от 5898,13 лв., като
неоснователен, ведно със законната лихва върху тази разлика, както и е
отхвърлена акцесорната претенция за лихва върху уважената главница за
периода от 01.02.2018 г. до 16.04.2018 г., като неоснователна и недоказана.
Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И.Б. в
частите му, в които е отхвърлен искът за допълнително обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 28000 лв. до
пълния предявен размер от 70000 лв., отхвърлен е иска за обезщетение за
имуществени вреди за горницата над уважения размер от 3538,88 лв. до
пълния предявен размер от 5898,13 лв., ведно със законната лихва върху
отхвърлените главници, считано от 01.02.2018 г. до окончателното изплащане
на сумите, като жалбоподателят поддържа становището си, че лихвата следва
да се дължи от тази дата, а не от посочената от първостепенния съд –
17.04.2018 г. В жалбата се излагат доводи за неправилна оценъчна дейност на
съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като
следва да се отчете настъпилото усложнение от страна на металната синтеза,
изразяващо се във вторична гнойна инфекция на меките тъкани на лявото
коляно, което е удължило срока на лечение и възстановяване,
продължителния престой в болнични заведения на ищцата, констатирания
остатъчен двигателен дефицит, болките, които Б. е изпитвала,
необходимостта от чужда помощ при оздравителния процес. Оспорва се
приетото от съда съпричиняване, тъй като приносът на пострадалата е
останал недоказан. Дори да се приеме, че И.Б. е пресичала на необозначено за
това място, то това не игнорира противоправното поведение на водача на
автомобила, който не е подсигурил безопасността на участниците в
движението, като допуснатите от него нарушения на правилата за движение
превишават по брой и тежест нарушението на увредения. С оглед на това се
оспорва определеният принос на пострадалия от 40 %, като се заема
становище, че той е много по-нисък.
Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваните
части, като неправилно и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон.
2
В срока за отговор насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД заема становище за неоснователност на постъпилата жалба, като развива
подробни съображения.
Против постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от
„ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, като същото се обжалва само в частта, в
която този жалбоподател е осъден да заплати на И.Б. сумата над 10000 лв. до
присъдения размер от 28000 лв. и в частта за определените разноски,
съобразно този изход. В нея се излагат доводи, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на
80000 лв. е силно завишено и не отговаря на обществения критерий за
справедливост. Счита, че по делото не са събрани доказателства за
изключителни обстоятелства, които да обосноват определения размер, тъй
като травматичните увреждания не са тежки и застрашаващи живота й.
Определения размер не е съобразен със съдебната практика по аналогични
случаи. Поддържа възражението за съпричиняване.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция за
разликата над 10000 лв. до присъдения размер от 28000 лв. с произтичащите
от това последици в частите за разноските по делото.
В срока за отговор насрещната страна не е депозирала такъв, но с
допълнителна молба е заела бланкетно становище за неоснователност на
въззивната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустима и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
3
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ИР. М. Б. твърди, че на 12.10.2017 г., около 8,50
часа, се придвижвала в гр. Велико Търново, *******, предприела пресичане
на улицата, тъй като наблизо няма пешеходна пътека и докато пресичала,
била ударена от лек автомобил Опел Астра, с ДК № ВТ50****. Автомобилът
бил собственост на П. Г., а е бил управляван от В. П. Х. и към момента на
инцидента имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
Във връзка с произшествието било образувано АНД № 1142/2018 г. на ВТРС,
като с Решение № 317/18.07.2018 г. по посоченото дело обвиняемата В. Х.
била призната за невинна, като с Решение № 161/19.12.2018 г. решението на
районния съд било отменено и вместо него постановено друго, с което В. Х.
била призната за виновна в това, че на 12.10.2017 г. в гр. Велико Търново, при
управление на моторно превозно средство – л.а. Опел Астра, с рег. № ВТ
50****, по *****, в посока ул. Мармарлийска, нарушила правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, а именно: при избиране на
скоростта на движение не се е съобразила с конкретните условия на
видимост, ограничена с оглед движението й в кривата на десен завой и от
попътно движещ се пред нея друг автомобил, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие, в резултат на което блъсната с предната
дясна част на автомобила пресичащата от ляво на дясно платното за движение
пешеходка ИР. М. Б., на 64 г., от гр. В. Търново и по непредпазливост й
причинила средни телесни повреди, изразяващи се в закрито счупване на
горното и долно рамо на срамната кост вдясно и на изшиядичната кост вляво,
предизвикали нарушаване анатомичната цялост на тазовия пръстен, довели до
трайно затрудняване на движението на снагата за извършва активни и
съгласувани действия с крайниците за срок около 10 – 12 месеца, и закрито
счупване на капачката на лявата колянна става, довело до трайно
затрудняване опорно двигателната функция на долния ляв крайник за срок
около 4 месеца, което съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2
4
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, като на обвиняемата е
наложено административно наказание. Освен посочените травматични
увреждания в решението на наказателния съд ищцата получила разкъсно –
контузна рана в главата и на върха на носа, в лява седалищна зона и на лява
колянна става, субективни оплаквания от главоболие, виене на свят и
нарушена координация на движенията с болки в тилната област на главата.
Счупването на таза и коляното наложили престой на ищцата първоначално в
болница в гр. Велико Търново, впоследствие и в болница в гр. Плевен, където
била оперирана. Възстановяването й било тежко, предвид силната болка,
ищцата не можела да се обслужва сама, налагало се да има човек постоянно
при нея. Болките не стихват и до момента, тя продължава лечението си чрез
рехабилитационни процедури. Освен физическите травми претърпяла и
душевни такива. Почувствала страх за живота си, до момента избягва да се
движи по пътищата, изпитвайки страх да не бъде ударена отново. Освен
неимуществените вреди претърпяла и имуществени такива, свързани с
разходи по лечението, на обща стойност 5898,13 лв., с подробно описани
разходни оправдателни документи. На 16.01.2018 г. подала до ответното
дружество претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, като с
писмо от 16.04.2018 г. била уведомена от застрахователя, че не е налице
основание за удовлетворяване на претенцията, тъй като събитието и вредите
не са напълно установени и са изискани допълнителни документи.
Впоследствие било определено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20000 лв. и сумата била изплатена на
ищцата. Същата счита определената сума за силно занижена с оглед
травматичните увреждания, които е получила, изразяващи се в две средни
телесни повреди, протекли с интензивни болки и дълъг възстановителен
период. Освен това застрахователят отказал да й изплати обезщетение за
претърпените имуществени вреди. С оглед на тези обстоятелства счита, че
справедлив размер на допълнителното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди би бил сумата от 70000 лв., като претендира и
имуществени вреди в размер на 5898,13 лв., ведно със законна лихва върху
сумите, считано от 01.02.2018 г. до окончателното им изплащане.
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: оспорва се предявеният размер на обезщетението, като се излага,
5
че той е силно завишен; сочи се, че заплатеното обезщетение в размер на
20000 лв. се явява достатъчно предвид вида, естеството и степента на реално
получените увреди, поради което не се дължи обезщетение над вече
изплатеното; оспорва се претенцията за имуществени вреди, тъй като не е
доказана причинно – следствената връзка между извършените разходи и
настъпилите увреждания; направено е възражение за съпричиняване, поради
това, че ищцата е пресякла внезапно пътното платно, не на пешеходна пътека
и с неправилното си пресичане в нарушение на правилата на чл. 113, ал. 1
ЗДвП и чл. 114, ал. 1 ЗДвП е допринесла за критичната ситуация; оспорва се
началния момент на лихвата за забава.
За да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди от
28000 лв. решаващият състав е приел, че с оглед травматичните увреждания
на ищцата справедлив размер на обезщетението би бил 80000 лв., но с оглед
доказаното съпричиняване от ищцата като пешеходец, нарушил правилото на
чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗДвП, определено в размер на 40 %, размерът на
обезщетението следва да се редуцира на 48000 лв., от която сума е
приспадната заплатената преди датата на исковата молба сума от 20000 лв. от
страна на застрахователното дружество. Изцяло е приет за основателен искът
за имуществени вреди, също редуциран с оглед приетото съпричиняване до
размер на уважената част от 3538,88 лв. Присъдена е законна лихва върху
уважената част от претенциите, считано от 17.04.2018 г. – изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно
значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие
на 12.10.2017 г., в гр. Велико Търново, при което водачът на лек автомобил
Опел Астра, с рег. № ВТ 50**** В. П. Х., застрахован при ответното
дружество с полица № BG/06/117001583299 за срок от 02.06.2017 г. до
01.06.2018 г., при управление на автомобила е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 20, ал. 1, изр. 1 от Закона за движение по
пътищата, съгласно който водачите са длъжни да избират скоростта на
движение съобразно конкретните условия на видимост, като бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, допуснал
6
възникването на ПТП, при което причинил по непредпазливост средни
телесни повреди на ИР. М. Б., което е престъпление по чл. 343, ал. ,, б. „б“,
пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за което деяние водачът Х. е призната за
виновна с Решение № 161/19.12.2018 г. по ВАНД 355/2018 г. на ВТОС.
Съгласно същото обвиняемата В. Х. била призната за виновна в това, че на
12.10.2017 г. в гр. Велико Търново, при управление на моторно превозно
средство – л.а. Опел Астра, с рег. № ВТ 50****, по *****, в посока ул.
Мармарлийска, нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2,
изр. 1 ЗДвП, а именно: при избиране на скоростта на движение не се е
съобразила с конкретните условия на видимост, ограничена с оглед
движението й в кривата на десен завой и от попътно движещ се пред нея друг
автомобил, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, в резултат на което блъсната с предната дясна част на
автомобила пресичащата от ляво на дясно платното за движение пешеходка
ИР. М. Б., на 64 г., от гр. В. Търново и по непредпазливост й причинила
средни телесни повреди, изразяващи се в закрито счупване на горното и
долно рамо на срамната кост вдясно и на изшиядичната кост вляво,
предизвикали нарушаване анатомичната цялост на тазовия пръстен, довели до
трайно затрудняване на движението на снагата за извършва активни и
съгласувани действия с крайниците за срок около 10 – 12 месеца, и закрито
счупване на капачката на лявата колянна става, довело до трайно
затрудняване опорно двигателната функция на долния ляв крайник за срок
около 4 месеца, което съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП.
Във връзка с механизма на ПТП е разпитана като свидетел водачката
В. Х., съгласно показанията на която в момента на инцидента е било светло,
сухо, било рано сутринта. Тя шофирала по ***** в гр. Велико Търново, като
пред нея се движил бус. Внезапно бусът направил рязка маневра, като завил и
пред водачката се оказала ищцата като пешеходец. Жената пресичала отляво
надясно и св. Х. я видяла в последния момент. Не я видяла като пресича,
видяла я на около 2 – 3 метра от колата. Бусът е заобиколил пострадалата, но
свидетелката не успяла да реагира. След нейния автомобил се движил
автомобил Ауди, управляван от друга жена, която спряла да помогне.
Дистанцията, на която свидетелката се движела от буса, била около десетина
7
метра. Свидетелката видяла кръв по главата на пострадалата, тя си ударила
главата в стъклото на колата. На мястото няма пешеходна пътека, такава има
на отстояние 100 – 200 метра според св. Х.. Разпитан е и св. М. А., който
изготвил констативния протокол за ПТП. Той не е присъствал по времето на
инцидента, но когато отишъл на място, установил водачката, номера на
автомобила, възприел, че пострадалата я взела линейка. Свидетелят
разговарял с водачката Х. и тя му казала, че се е движила по *****, след
товарен бус, когато той рязко завил вляво и тя изведнъж се озовала пред
препятствие – пешеходката, и я блъснала. На мястото няма пешеходна пътека,
най-близката е на около 250 м. от мястото на удара. В дясната част на пътното
платно има контейнери за отпадъци. Обяснили му, че пешеходката пресичала
в посока към контейнерите, спрямо посоката на лекия автомобил от ляво
надясно. Ищцата отрича наличието на лекотоварен бус, като между
свидетелката Х. и нея е проведена очна ставка, на която противоречието
относно наличието на бус не е преодоляно.
За изясняване на механизма са изготвени и изслушани две съдебно –
технически експертизи. Вещите лица констатират от данните по делото, че
ПТП е настъпило на прав участък, предшестван от десен завой посока запад,
като при огледа се установява, че пътната настилка е от едрозърнест асфалт,
сух, без неравности и наклон. Улицата е двупосочна, с по една лента за
движение във всяка посока, с ширина на платното за движение 9,9 м.
Установено е, че лекият автомобил се е движил по ***** в посока от изток на
запад, като пострадалата пешеходка е предприела пресичане на улицата в
посока от ляво на дясно по отношение на лекия автомобил. Скоростта на
движение на автомобила при приближаване на мястото на удара е 34,3 км/ч, а
при удара – 28,9 км/ч. От извършения оглед на произшествието се
установяват паркирани автомобили при южния край на платното за
движение, от което следва, че пешеходката е преминала между два паркирали
автомобила, като от навлизането на платното за движение до мястото на
удара тя е изминала разстояние от 7,7 м за 7,26 сек., а от северния край на
зоната паркирани автомобили до мястото на удара – е изминала около 5,7 м.
за 5,38 сек. Водачът на лекия автомобил е реагирала за спиране, когато
автомобилът се е намирал от мястото на удара на разстояние 15,3 м., а при
скоростта му от 34,3 км/ч необходимото разстояние за ефективно спиране на
8
лекия автомобил е 19,4 м. При наличие на паркирали автомобили в южната
част на платното за движение, ограничаващи видимостта към навлизащата на
плътното пешеходка и преминаване на пешеходката между тях, към момента
на достигане на северния край на зоната на паркираните автомобили, лекият
автомобил на водачката се е намирал на разстояние 51,3 м от мястото на
удара. При липса на лекотоварен бус, движещ се пред лекия автомобил,
видимостта за водачката и пешеходката е взаимна, ненамалена и
неограничена. Те са можели взаимно да се възприемат и са разполагали с
техническа възможност да предотвратят настъпването на произшествието,
като водачката намали скоростта за движение и пропусне пресичащата
пешеходка, а пешеходката – да пропусне лекия автомобил. При наличие на
товарен бус за водача на буса се открива реална видимост към пешеходката,
както и за последната към буса и към лекия автомобил. По отношение на
водачката на лекия автомобил, към този момент, видимостта към
пешеходката е била ограничена от купето на буса. Вещото лице по втората
съдебно техническа експертиза е изчислило, че при указаното от св. Х.
отстояние между нейния автомобил и буса и посочената маневра от него, тя е
имала видимост към пешеходката, когато автомобилът й е достигнал 25 м
преди мястото на удара. Същевременно е реагирала за спиране, когато
автомобилът е достигнал 15,3 м преди мястото на удара, т.е. от техническа
гледна точка водачката на автомобила е реагирала със закъснение на
пресичащата пешеходка. При своевременно реагиране тя е могла да спре
автомобила до мястото на удара, което би позволило на пешеходката да
освободи полосата на движение на лекия автомобил.
От приложените по делото медицински документи и епикризи се
установява, че на 12.10.2017 г. ищцата е постъпила на лечение в МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов” АД, където е установено счупване на пубиса /срамна кост/
закрито, назначена е терапия и с препоръки за проследяване. Престоя в
болницата е бил от 12.10.2017 г. до 16.10.2017 г. След това е насочена за
лечение в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, Клиника по ортопедия и
травматология, гр. Плевен, където е поставена диагноза фрактура осис пубис
декстра, фрактура осис ишии, извършена е операция: репозиция с помощта на
реконструктивни плаки, метална остеосинтеза при постигане стабилност на
колоната, като престоя в болничното заведение е от 16.10.2017 г. до
9
06.11.2017 г. Впоследствие в областта на ляво коляно е констатирана
некротична рана, под която изтича гнойна секреция.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява,
че в резултат на ПТП от 12.10.2017 г. И.Б. е получила закрито счупване на
тазови кости, закрито счупване на капачката на ляво коляно, разкъсно-
контузна рана на главата, охлузни рани по главата и лицето, посттравматична
некротична рана на лява колянна става около металната синтеза, вторична
гнойна инфекция на раната. Получените травматични увреждания са в
резултат от удари от външните части на купето на лек автомобил с
последващо падане върху платното. Счупването на тазови кости, счупването
на капачката на ляво коляно и вторичната инфекция в областта на ляво коляно
са причинили в съвкупност и поотделно трайно затруднение в движението на
двата долни крайника над 30 дни. Налице е настъпило усложнение от страна
на металната синтеза, изразяващо се във вторична гнойна инфекция на меките
тъкани на ляво коляно, което е удължило срока на лечение и възстановяване,
който е около осем месеца за лечението и заздравяването на счупените тазови
кости и около 12 месеца за възстановяването на лява колянна става. От
извършения преглед от вещото лице на ищцата е констатирано, че не е
настъпило оздравяване към настоящия момент. Налице е значителен
двигателен дефицит в движението на двата долни крайника, изразяващ се в
ограничено и болезнено свиване до около 60 % от нормалните стойности,
което представлява настъпило вторично усложнение, което е постоянно и за
цял живот и представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
За изясняване на фактическата обстановка е разпитан св. Д. Б., син на
ищцата. Той живее съвместно с нея и има преки впечатления от състоянието
й и оздравителния процес. Когато отишъл след инцидента в Бърза помощ я
видял в лошо състояние, с рани по лицето и силни болки. Жената, която я
блъснала, била с нея. След прегледите лекарят казал, че травмата е много
тежка и трябва да се оперира в гр. Плевен. Във Велико Търново изкарала 4
дни в ортопедията, а в гр. Плевен – 10 дни. Направили й операцията, била
много тежка, с два импланта. След като я изписали, лекарят казал, че трябва
да стои 40 дни на легло, без никакво движение, за да зарасне и другото
счупване. Ищцата стояла на легло, с памперси, без да става. Направила
10
следоперативна инфекция. Идвал в дома й лекар ортопед, който отварял
раната, за да се източи гнойта, наложил се прием на антибиотици. След 40-
тия ден започнала да се надига от леглото с големи усилия, с помощта на
проходилка, колкото да се обслужва и да седне на стол. Получила рани от
залежаване. Започнала леко да се раздвижва, но и до ден днешен е на
проходилка. Може да направи някоя крачка, но или с две патерици, или
основно с проходилката. Страхува се от коли, навън излиза с проходилка и с
придружител или с двете патерици. Изпитва силни болки, боли я най-вече
таза. Преди инцидента работела, гледала стари хора, тъй като е бивша
медицинска сестра. Всъщност така е станала и злополуката, била на работа и
докато изхвърляла боклука от другата страна на улицата. Преди злополуката
ходела нормално, работела, не била трудно подвижна, въпреки че била едра
жена. В момента свидетелят й помага при обличане, с домакинската работа, а
тя постоянно пие болкоуспокояващи. Ходи на физиотерапия.
Ищцата е отправила застрахователна претенция към ответника на
16.01.2018 г., по която с писмо от 16.04.2018 г. й изискали допълнителни
документи. С молба от 07.06.2018 г. ищцата посочила банкова сметка на
застрахователното дружество и уточнила, че същото служебно се е снабдило
с преписи от исканите документи, поради което няма пречка за произнасяне.
Ответното дружество уведомило ищцата с писмо от 17.06.2018 г., че е
определило обезщетение в размер на 20000 лв. за неимуществените вреди,
което на 25.06.2018 г. е изплатено. Представени са доказателства от
ответника, че изисканите от него документи от РУ Велико Търново са
предоставени на 14.05.2018 г.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на В. Х., в
резултат на което на ищцата са причинени вреди. Противоправността на
поведението на водачката следва от нарушаване на конкретни правни норми,
уреждащи правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП
/вменяващ задължение на водачите да съобразяват скоростта си на движение
с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
11
всяко предвидимо препятствие/. От събраните доказателства се установява,
че В. Х. с управлявания от нея автомобил със скорост 34,3 км/ч, движейки се
в светлата част на денонощието, в рамките на населено място, с ограничена
видимост от попътно движещ се пред нея товарен бус, в нарушение на
посоченото по-горе правило за движение по пътищата, не съобразила
скоростта на движение и след извършена внезапна маневра от буса за
заобикаляне на пресичащ пешеходец, не успяла да спре, в резултат на което
блъснала с предната дясна част на автомобила пресичащата от ляво на дясно
платното за движение И.Б..
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищцата паднала и получила телесни увреждания – закрито
счупване на тазови кости, закрито счупване на капачката на ляво коляно,
наложило оперативна намеса, разкъсно-контузна рана на главата, охлузни
рани по главата и лицето, посттравматична некротична рана на лява колянна
става около металната синтеза, вторична гнойна инфекция на раната. Тези
увреждания представляват нарушаване на основно конституционно закрепено
абсолютно субективно право, и в субективен план предизвикват претърпяване
на болки и страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача В. Х.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача Х. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Х. е управлявала автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Х. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увредения е упражнил правото си на пряк иск от
застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е
изпълнил задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
12
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят е заплатил обезщетение за
причинените неимуществени вреди, недостатъчно като размер според
увреденото лице, и е отказал изплащането на обезщетение за имуществени
вреди.
Спорен в настоящия случай е размера на дължимото и определено от
първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюктура е видима от непрекъснатото нарастване
на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен път - пар. 1, т.
5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на лимита на
отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./, а
впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ. В конкретния случай, предвид
това обстоятелство, както и предвид естеството на травмите – комплексност
на уврежданията в различни части на тялото /таз, ляво коляно, глава/,
предизвикали затруднения в ежедневието на ищцата, наложилата се
оперативна интервенция, усложняването при възстановяването на лявото
коляно, продължителния възстановителен период, от който 40 дни ищцата е
била непрекъснато на легло, без да може да се обслужва и на памперси,
пребиваванията в две болнични заведения за период от 14 дни, остатъчния
дефицит в движението на двата долни крайника, установен от вещото лице,
възрастта на ищцата към момента на ПТП – 64 години, страданията и страха,
продължаващи и понастоящем, съдът счита, че размер на обезщетението от
80000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото изобщо могат да
бъдат съпоставени душевните състояния с материалните блага/ причинените
болки, страдания, неудобства.
Настоящият състав не споделя доводите във въззивната жалба на
13
„ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, че размерът на определеното обезщетение
е силно завишен, тъй като травматичните увреждания не са тежки и
застрашаващи живота й, тъй като от разпита на изслушания свидетел, чиито
преки възприятия от общуването с ищцата, разказани пред съда обективно и
добросъвестно, съдът не намира причина да не кредитира, се установява, че Б.
не се е възстановила напълно – движенията на двата крайника са ограничени,
констатация, извършена и от вещото лице медик по приетата съдебно –
медицинска експертиза, което е променило драстично начина й на живот –
преустановила е работа, непрекъснато се нуждае от помощ при обличане, при
домакинската работа, налага се да приема болкоуспокояващи, и това следва
да даде отражение при определяне на размера на обезщетението по
справедливост. С оглед на това, травмите, макар и нямащи застрашаващ
живота й характер, са сериозни и имат трайни последици, като са дали и
продължават да дават отражение в бита на ищцата, което не може да не бъде
зачетено при определяне на размера на дължимото обезщетение. Изложените
във въззивната жалба на И.Б. обстоятелства, имащи отношение към
определянето на размера на обезщетението, са съобразени от първостепенния
съд, чиято оценъчна дейност настоящият състав определя като правилна и
съответна на материалния закон. С оглед на това изводът за приет като
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80000 лв.
следва да бъде споделен.
Направено възражение за съпричиняване, изразяващо се в
твърдения, че пострадалата като пешеходец е нарушила чл. 108, ал. 1 ЗДвП,
съгласно който пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета
на пътното платно, чл. 113, ал. 1 ЗДвП, съгласно който при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за
движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение, както и нарушение по чл. 114, ал. 1
ЗДвП, съгласно който на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на
платното за движение и да пресичат платното за движение при ограничена
видимост. Това възражение има предназначение да намали определения по
справедливост размер. Възражението на застрахователя е от кръга на
14
допустимите възражения по арг. от чл. 432, ал. 2 КЗ, които биха могли да
бъдат противопоставени на увредения, и които не са обхванати от
задължителната сила на постановената в наказателното производство
присъда. Принос на пострадалия е налице в случаите, когато произтеклите от
деликта вреди се намират в причинна връзка не само с поведението на
делинквента, но и с поведението на самия пострадал. За да се приеме принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, като с поведението си е създал условия
или е улеснил неговото настъпване.
С оглед разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК, и предвид обстоятелството, че с направеното възражение се
цели определяне на занижен размер на обезщетението, при доклада на съда е
вменено на ответника да установи твърдяното съпричиняване. Механизмът на
ПТП е доказан по делото от изслушаните съдебно технически експертизи и
събраните гласни доказателства. Правилата за движение по пътищата на
пешеходците са регламентирани в чл. 108 - чл. 115 ЗДвП, като относимите
към случая правила се съдържат в чл. 113 ЗДвП. По правило чл. 113, ал. 1
ЗДвП въвежда задължение на пешеходците да пресичат на пешеходни пътеки,
като по изключение в ал. 2 се посочва, че извън населените места и по
двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за
движение и извън определените за това места, при спазване на правилата по
ал. 1, т. 1, 2 и 4. В конкретния казус е установено, че Б. е пресичала на
необозначено за целта място, като от показанията на св. Азгоров се
установява, че най-близката пешеходна пътека е на 250 м. от мястото на
удара. В тези случаи законът допуска пресичането, но при спазване
изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗДвП. По делото не се доказа Б. да е
навлязла внезапно на платното за движение, нито се доказа удължаване
ненужно на пътя и времето за пресичане, или спиране без необходимост на
пътното платно. Същевременно се установи, че тя е допуснала нарушение на
правилата за движение на пешеходците, като не е съобразила
приближаващите се пътни превозни средства, съгласно изискването на чл.
113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. От изслушаните вещи лица по изготвените съдебно
технически експертизи се установява пряка, ненамалена и ясна видимост за
15
пешеходката към момента на достигане северния край на зоната на
паркираните автомобили на разстояние 51,3 м към приближаващото МПС,
както и за движещия се пред него товарен бус. Въпреки това, тя не е
съобразила това обстоятелство и е предприела пресичане. Освен допуснатото
нарушение на правилата за движение по пътищата и относимите правни
норми, уреждащи задълженията на пешеходците като участници в
движението по пътищата, следва да се отчете и поведението на пострадалия и
всички негови действия, въз основа на които съдът следва да определи
конкретния принос за причиняване на съответното ПТП от всеки един от
участниците и да разпредели отговорността на причиняването на деликта. В
тази връзка е доказано по делото, че към момента на достигане на
пешеходката до северния край на зоната на паркираните автомобили,
видимостта на св. Х. към пешеходката е била ограничена от купето на буса.
Видимост към пешеходката водачката е придобила на разстояние 25 м преди
мястото на удара, но поради несъобразената скорост и закъсняла реакция не е
успяла да реагира по начин да избегне произшествието. Настоящият състав
възприема наличието на товарен бус, движещ се пред лекия автомобил,
управляван от св. Х., тъй като в тази връзка са дадените от нея показания в
съдебно заседание, въз основа на придобити преки и непосредствени
впечатления, възпроизведени ясно, логично и последователно, както и
показанията на св. Азгоров, който макар и неочевидец, е възприел описанието
на случилото се след инцидента по повод съставянето на констативния
протокол. При определяне на конкретния принос на всеки от участниците
следва да се съпостави поведението и на водача, и на пострадалото лице, като
се изследват причинните връзки и настъпилия вредоносен резултат. Като се
отчете обстоятелството, че отговорността на водачите на моторни превозни
средства за осигуряване безопасност на движението е завишена спрямо тази
на пешеходците, настоящият състав счита, че конкретния принос на всеки
един от участниците е съответно за пострадалата 40 %, а за водача на
автомобила – 60 %, до който извод е достигнал и първостепенния съд. След
редуциране на обезщетението за неимуществени вреди, при отчитане
извършеното плащане от 20000 лв., размерът на допълнителното
обезщетение, което следва да получи ищцата възлиза на 28000 лв., а размерът
на обезщетението за имуществени вреди възлиза на 3538,88 лв., в които
размери исковете подлежат на уважаване.
16
С оглед на гореизложените съображения, съвпадащи със
съображенията на първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че
оспореното решение в обжалваните части е правилно, което обуславя
потвърждаването му като такова.
При този изход на спора всяка от страните следва да понесе
направените от нея разноски. Процесуално представителство от
пълномощника на И.Б. за защита по жалбата на „ДЗИ – Общо застраховане“
не е осъществено, видно от материалите по делото, тъй като не е депозиран
отговор по жалбата, нито е заето становище по оплакванията в нея, поради
което в полза на пълномощника й не следва да се присъжда възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. От приложения договор за правна защита и
съдействие, сключен между процесуалния представител и застрахователното
дружество, се установява размер на договореното възнаграждение от 1070 лв.,
без ДДС, който размер съответства на обжалваемия интерес на този
жалбоподател, поради което не може да се приеме, че възнаграждението
включва и защита по депозираната жалба от И.Б.. С оглед на това, разноски за
въззивното производство не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-517 от 27.11.2020 г., постановено
по т.д. № 133/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
17
2._______________________
18