Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен състав,
на четвърти юни
през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита
Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 250 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 19-0281-001017 от 01.11.2019 г. на ВПД Началник Група към ОДМВР-
Пловдив, РУ- К. е наложено на Р.Х.Б., ЕГН ********** *** административно
наказание на основание чл.177 ал.1 т.4 предлож.1 от
ЗДвП- глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.
Недоволен от
наказателното постановление е останал жалбоподателят Б. и го обжалва, като с
жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно. Не сочи
доводи по същество.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Не взема становище по същество.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не се представлява. Не
взема становище по същество.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е
подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е неоснователна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели П.Л. като актосъставител,
Т.Б. и Л.П. като свидетели по акта и очевидци на извършване на нарушението,
както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление №
19-0281-001017 от 01.11.2019 г., АУАН серия АА, бл. № 372519 от 06.08.2019 г., справка от ИС КАТ,
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., справка за
нарушител/водач, заповед № 8121К-1500/29.01.2019 г.,
съдът намери за установено следното:
На
06.08.2019 г., около 21 часа, свидетелите Т.Б. и Л.П. се намирали на центъра в
с. В.Л., П. обл. През това време на това място
преминал няколко пъти жалбоподателят Б., управлявайки лек автомобил „Тойота Селика“ рег. № *****, който се движил с висока скорост и дрифтирал, което предизвикало уплаха и възмущение у
присъстващите на центъра на селото, сред които и много майки с деца. Горното
накарало св. С. да разговаря с Б., който не изразил никакво отношение към
случващото се. Бил подаден сигнал за инцидента до Р.н.М.К. По същото време
дежурен в РУ К. бил актосъставителя Л.- мл. автоконтрольор. Същият бил изпратен в с. В.Л. във връзка с
получения сигнал. Разговарял с очевидците и с Б., който обаче бил в неадекватно
състояние- употребил алкохол. Полицейският служител установил чрез справка в ОДЧ при РУ- К., че управлявания от Б. по- рано автомобил
„Тойота Селика“ рег. № ***** бил спрян от движение.
За констатираното бил съставен на 06.08.2019 г. процесния
АУАН, с който било прието, че Б. е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, тъй като на същата дата, в
21 часа, в с. В.Л., по ул. „П.“ срещу № * управлявал лек автомобил „Тойота Селика“ с рег. № *****, собственост на „А.б.“ ЕИК *****с посока север- юг. При извършената проверка в ОДЧ било установено, че автомобилът е спрян от движение от
контролните органи.
Така
съставения АУАН бил предявен на Б., който отказал да
го подпише. Това обстоятелство било удостоверено с подписа на П. И.
Въз основа
на така съставения АУАН, на 01.11.2019 г. било
издадено процесното наказателно постановление, с
което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършване и индивидуализация на жалбоподателя, на същия било наложено
административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.4 предлож.1
от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 13.04.2020 г., а жалбата срещу
него- депозирана на 21.04.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за законосъобразно и правилно. При съставяне на процесния АУАН и атакуваното
наказателно постановление са спазени всички изисквания относно задължителното
им съдържание, съобразно чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Съдът не констатира при
съставянето им да са допуснати нарушения от категорията на съществените, които
да са накърнили правото на защита на жалбоподателя.
Събраните по
делото гласни доказателства- показанията на свидетелите очевидци С. и П., както
и приложената по делото справка от ИС на КАТ установят безспорно, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил,
който е спрян от движение, поради което е и осъществил нарушението на чл.5 ал.3
т.2 от ЗДвП, която разпоредба забранява на водачите на МПС да управляват спрени
от движение такива.
Приложена е
и относимата към нарушение санкционна норма на чл.177
ал.1 т.4 от ЗДвП, а административното наказание- глоба е определено в
минималния, визиран от разпоредбата размер от 100 лв., който се явява и
съобразен с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
По
изложените по- горе мотиви съдът прие, че атакуваното наказателно постановление
е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Ето защо и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0281-001017 от 01.11.2019 г. на ВПД
Началник Група към ОДМВР- Пловдив, РУ- К., с което е
наложено на Р.Х.Б., ЕГН ********** *** административно наказание на основание
чл.177 ал.1 т.4 предлож.1 от ЗДвП- глоба в размер на
100 лева, за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ