Р
Е Ш Е
Н И Е
№
455
гр. Русе, 26.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 19 ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА като
разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 706 по описа за 2013 год., за се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
В.Н.Н. е обжалвал решението на Плевенския районен съд по гр. д.
№ 6781/2018 г., с което е уважен предявеният против него иск и е осъден да
заплати на Ц.Н.Н. сумата от 7000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли
то да се отмени и искът да се отхвърли.
Ответникът Ц.Н.Н., чрез пълномощника си адв. С.М., оспорва жалбата и моли
да не се уважава. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззивният
съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в законния
срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, се
явява частично основателна.
Между страните не се спори, а и
видно от представената в заверен препис присъда от 24.01.2018 г. по НЧХД № 2604/2017
г. по описа на РС - Плевен, В.Н.Н. е признат за
виновен в това, че на 05.06.2017 г. в открито съдебно заседание по гр. д. №
9515/2016 г. на РС Плевен, разгласил позорно обстоятелство за Ц.Н.Н., като клеветата е извършена публично и спрямо длъжностно
лице – частен съдебен изпълнител по повод на изпълнение на службата му –
престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.147 ал.1 от НК. Присъдата в тази си част е влязла в
сила след инстанционния контрол от ОС - Велико
Търново по НЧХД 185/2018 г.
По делото пред РС Плевен е
разпитана свидетелката И. Б. Д., служител при ЧСИ Н.. Тя установява, че през
2017 г. в кантората влязъл адв. М. и оставил някакъв
протокол на Цв. Н.. Последният се почувствал много
зле и коментирал на глас, че е много обиден и засегнат от думите на В.Н., изречени
пред други хора в съдебната зала и опетняващи името му. Състоянието на Н. във
връзка с този случай се влошило.
Изложените факти съдът приема за
установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, както показанията на свидетелката съдът анализира от
аспекта на възможната й заинтересованост (като служител на ищеца) и кредитира
същите като логични и подкрепящи се от писмените данни по делото.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Производството
по делото е образувано по иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД и искът е
основателен. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това визираните
факти не се нуждаят от доказване. Следователно ответникът е извършил деянието
клевета, което по своето естество цели да накърни доброто име и е позорящо за
ищеца и съгласно принципа, скрепен нормативно в разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил. Т. е. налице са
всички предпоставки за ангажиране отговорността на В.Н., изразяваща се в
задължение да обезщети увреденото лице – Ц.Н..
От присъдата
и събраните гласни доказателствени средства се установи, че вредата –
опозоряване името на ищеца, вследствие на което той се е почувствал зле –
обиден и засегнат, е в пряка причинно-следствена връзка с противоправните
действия на ответника и непосредствена последица от поведението му. Репарирането
на тези неимуществени вреди следва да се определи в размер съгласно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД - по справедливост. В случая следва да се съобрази, че състоянието
на ищеца вследствие на клеветата е продължило ден (свидетелката не установява да
е за по-дълъг период от време, освен за конкретния ден, когато се е запознал
със съдебния протокол). Като съобразява обстоятелството относно продължителността
на психическия дискомфорт у ищеца (един ден) и отчитайки факта, че пострадалият
е длъжностно лице и клеветата е отправена в това му качество (за какъвто
квалифициран състав на престъплението е признат за виновен Н.), въззивният съд
намира, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
7000 лв. е необосновано завишен, като справедливото обезщетение е в размер на
500 лева.
При този
изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно
представените списъци по чл.80 от ГПК за двете инстанции съразмерно с уважената
част от иска за районен съд (60 лв.), респ. с отхвърлената част от жалбата за
окръжен съд (58.29 лв.).
В тежест на жалбоподателя
е и дължимата държавна такса в размер на 50 лева по сметка на РС Плевен.
По изложените съображения,
Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 250 от 08.02.2019 г.
на Плевенския районен съд по гр. д. № 6781/2018 г. в частта, с която е уважен предявеният иск от Ц.Н.Н. в размера над 500 лв. до 7000 лв., ведно със законната
лихва, както и в частта за
разноските и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.45 от ЗЗД на Ц.Н.Н. против В.Н.Н. в размера над
500 лв. до 7000 лв., ведно със законната лихва от 05.06.2018 г.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Ц.Н.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 60 лева – деловодни разноски пред районния съд.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати 50 лв. държавна такса по сметка на РС Плевен.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 250 от 08.02.2019 г. на Плевенския районен съд по гр. д. № 6781/2018
г. в частта, с която е уважен
предявеният иск от Ц.Н.Н. в размера от 500 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2018 г.
ОСЪЖДА В.Н.Н.,
ЕГН ********** *** да заплати на Ц.Н.Н., ЕГН **********
***, сумата от 58.29 лв. – деловодни
разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: