Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 11321 по
описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявeни са искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ от Д.Г.Р. и Г.В.Р. против чуждестранно юридическо лице „Застрахователна
компания О.“ АД със седалище и адрес на управление: гр.Никозия, Кипър, което
дружество е в производство по принудителна съдебна ликвидация, поради неплатежоспособност
(несъстоятелност) с акт на Областен съд на Никозия, Кипър, по номер на иск 656/2018 г.
Ищците твърдят, че на 24.02.2017
г., на около 300 м. от центъра на с. Доганово, настъпило пътно-транспортно произшествие
по вина на водача на л.а. „Фолксваген Бора“ с рег. № СО ***ВМ – Г.П.Х., чиято
отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта
на наследодателя на ищците – Г.Д.Р.- баща на ищцата Д.Р. и съпруг на ищцата Г.В.Р..
Ищците претърпели неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от внезапната
загуба на техния родственик. Считат, че справедливият размер на обезщетение
възлиза на по 200 000 лв. за всяка от тях. Молят съда да осъди ответника да им
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всяка
от тях, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2017 г. до окончателното изплащане и направените по
делото разноски.
Ответникът оспорва предявените
искове, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията, че поведението на
сочения от ищците деликвент е било противоправно и виновно; твърди, че е налице
„случайно деяние“, тъй като пострадалият се движел по пътното платно с
концентрация на алкохол в кръвта от 2,7 промила и внезапно залитнал и паднал
пред процесния автомобил, при което водачът на автомобила нямал възможност да
спре, макар да се движел с разрешена скорост, нито имал възможност своевременно
да активира спирачната уредба; оспорва ищците да са претърпели описаните в
исковата молба неимуществени вреди; оспорва да е налице причинно-следствена
връзка между пътно-транспортното произшествие и описаните в ИМ вреди; поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който допуснал нарушения
на чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДвП, чл. 114, т. 1 и
т. 2 от ЗДвП и чл. 5 от ЗДвП, тъй като без
да има право се движел по пътното платно; не съобразил поведението си с
посоката, скоростта и траекторията на движение на приближаващия лек автомобил
„Фолксваген Бора“ с рег.№ СО ***ВМ, ненужно удължил времето, в което се намирал
на платното за движение, както и не съобразил атмосферните и пътните условия; движел се по
пътното платно с концентрация на алкохол в кръвта от 2,7 промила и внезапно
залитнал и паднал пред процесния автомобил, при което водачът на автомобила
нямал възможност да спре при движение с разрешена скорост и своевременно да
активира спирачната уредба; оспорва размера на исковете; оспорва основателността
на претенцията за законна лихва, както и началната дата, от която се претендира.
Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените по делото разноски.
Третото лице помагач на страната
на ищците Г.П.Х., чрез адв. Г., оспорва исковата молба в първото съдебно заседание,
като заявява, че се присъединява към отговора, депозиран от ответника по
делото.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
По допустимостта на производството:
Исковете са предявени
срещу чуждестранно юридическо лице - “Застрахователна компания О.“ АД,
регистрирано в гр.Никозия, Кипър, което
е в производство по принудителна съдебна ликвидация, поради неплатежоспособност
(несъстоятелност) с акт на Областен съд на Никозия, Кипър по номер на иск
656/2018 г.
Първоначално
с уведомления от 10.08.2017 г. и 17.08.2018г. Комисията за финансов надзор, на
основание чл.624, ал.З, вр. ал.2 КЗ, e оповестила
обстоятелството, че на 10 август 2018 г.
е назначен предварителен ликвидатор на „Застрахователна компания О.“АД от
Надзорния орган върху застраховането на Република Кипър. На 17 август 2018 г.
назначаването е обнародвано в Официален вестник на Република Кипър. Съгласно
законодателството на Република Кипър, считано от публикацията се прекратяват
действащите застрахователни договори по общо застраховане, сключени със
„Застрахователна компания О.“АД. Сред правомощията на ликвидатора е „да
представлява и да обвързва с действията си компанията“ (съобщение от 17.08.2018
г. на страницата на КФН в интернет).
От служебно
извършена справка на публичния сайт на Търговския регистър се установява, че
понастоящем на чуждестранното търговско дружество са назначени постоянен
ликвидатор/синдик/ - П.Н.и Х.П.- назначена с решение на
Министерски съвет (Кипър) от 03.02.2021г. за официален синдик на „Застрахователна компания О.“. Двамата представляват дружеството
заедно.
Видно от справка в Търговския регистър към
настоящия момент е вписано обстоятелството, че е обявена несъстоятелност на
чуждестранния търговец с акт на Областен съд на Никозия, Кипър, по номер на иск 656/2018. Вписването е извършено на
26.09.2019 г.
Съгласно
чл.624, ал.1 КЗ, решението за откриване на производство по
ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга
държава членка, поражда действие в Република България от момента, в който
има действие в съответната държава членка. Разпоредбата съответства на чл.274
на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември
2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и
презастрахователна дейност (Платежоспособност II), съгласно който решението
за откриване на производство за ликвидация на дадено застрахователно
предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са
регламентирани от правото, приложимо в държавата-членка по произход, освен
ако не е предвидено друго. Оттук следва, че правното действие на назначаване на
ликвидатор и обнародване на решението в Официален вестник на
Република Кипър има действието, предвидено в правото на държавата-членка по
произход, т.е. в приложимото кипърско законодателство.
По
силата на чл.43 КМЧП, съдът или друг правоприлагащ орган
установява служебно съдържанието на чуждото право. При изпълнение на това
правомощие настоящият състав установи следното:
Приложимото
право в производството по ликвидация и несъстоятелност
на застраховател е регламентирано в Законите за застрахователната и
презастрахователната дейност и други свързани въпроси от 2016 и 2017 г. С
чл.315, ал.4 от посочения закон е налице препращане към чл.220 от The Companies Law(Закон за дружествата), уреждащ
общите правила за ликвидация и несъстоятелност. Посочената разпоредба на чл.220
от The Companies Law предвижда, че когато е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност
или е назначен предварителен ликвидатор, не се допуска продължаване на заведените съдебни
производства или започване на нови, освен с разрешение на съда (по
несъстоятелността) и при условията, при които той определи. Оттук следва, че, в
хипотезата на назначен предварителен или постоянен ликвидатор, разглеждането на
заведените съдебни производства не е допустимо, освен при изрично разрешение на
съда по несъстоятелността. Уредбата е аналогична е чл.637 ТЗ, която разпоредба
също предвижда спиране на всички съдебни и арбитражни производства срещу
длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.
С определение от 20.03.2019 г. производството
по делото е било спряно, на основание чл. 229,
ал. 1, т. 7 от ГПК, и е указано на ищците да представят акт на съда по
несъстоятелността на „Застрахователна компания О.“АД /,,Olympic Insurance Co. Ltd“/ - дружество, регистрирано със
седалище и адрес на управление в Република
Кипър, предвиждащ продължаване на производството по делото и условията,
при които то да продължи, включително относно лицето, което ще извършва
процесуални действия от името на ответника, в който случай производството по
делото ще бъде възобновено, или да предяви вземанията си по съответния ред в
Република Кипър.
По делото е представено
разрешение от Председателя на Окръжен съд – Никозия, Кипър, дадено на
29.09.2022 г., с посочена дата на съставяне – 31.10.2022 г. по дело №
656/2018г. на съда в Никозия, за възобновяване на производството по настоящото
дело и продължаването му пред българския
съд./л.173 -174/.
С оглед на издаденото
разрешение от съда по ликвидация в Кипър, настоящият състав прие, че
възобновяването на производството по исковете и произнасянето по тях е
допустимо.
Относно основателността на исковете съдът достига до следните
фактически и правни изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
За да бъдат уважени
предявените искове ищецът трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда,
противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че
отговорността на водача на л.а „Фолксваген Бора“ с рег. № СО ***ВМ – Г.П.Х., е
била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от
ответното дружество към датата на пътно-транспортното произшествие.
Видно от присъда № 10 от
04.06.2020 г. по НОХД № 145/2019 г. на СОС, НО, 4 с-в, влязла в сила на 29.07.2020
г., подсъдимата Г.П.Х. е призната за виновна в това, че на 24.02.2017 г., около
19:30 ч., на общински път № SF01232 от републиканската пътна мрежа, в района на
около 300 метра от центъра на с. Доганово, област Софийска, в посока на движение
от с. Доганово към с. Лесново, област Софийска, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, с ДК № CO ***ВМ,
е нарушила правилото за движение по пътищата, уредено от чл. 20 ал. 2, изр. 2-ро от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по
непредпазливост е причинила смъртта на Г.Д.Р., с ЕГН **********, поради което и
на основание чл. 343 ал. 1, буква “в”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и
във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, подсъдимата е осъдена на 1 година и шест
месеца „лишаване от свобода“. Със същата присъда Г.П.Х. е оправдана, на
основание чл. 304 от НПК, по повдитото й обвинение за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 3, пр. 3, бук. ”б”, пр. 1, във вр. с чл. 343 ал. 1, бук.”в”, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на
горецитираната влязла в сила присъда, настоящият състав приема, че е установено
противоправното поведение на водача Г.П.Х., нейната вина, съставомерните последици,
които са част от състава на престъплението /настъпилата смърт на Г.Д.Р./, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и настъпилата
смърт на пешеходеца.
Видно от представеното
по делото удостоверение за наследници от 13.03.2017 г. ищцата Г.В.Р. е съпруга
на починалия Г.Д.Р., а ищцата Д.Г.Р. е негова дъщеря.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
дадено, както и от доказателствата, събрани в хода на производството се
установява следният механизъм на възникване и реализиране на катастрофата: На
24.02.2017 г., около 19.30 ч., лек автомобил „Фолксваген“ с peг. № СО ***ВМ се
е движел по път SF01232 от републиканската пътна мрежа в посока от с. Огняново
към с.Лесново, който път преминава и през с.Доганово. Скоростта на автомобила в
района на произшествието е била от порядъка на 50 км/ч. При движението си пътното
превозно средство е достигнало района около 300 метра след центъра на с.
Доганово. Водачът на автомобила в този момент не е възприел намиращия се на пътното
платно (легнал) пешеходец на около два метра вляво от десния край на пътното
платно, не е предприел спиране и е преминал през неговото тяло, като при това
движение е притиснал тялото му към пътната настилка и го е провлачил по нея. Няма
данни за наличие на пешеходни пътеки и пътни знаци в района на произшествието. Опасната
зона за спиране на автомобила при скорост от 50 км/час е била 36.27 м. Вещото
лице е посочило на какво разстояние осветяват късите светлини на автомобила, при
правилно регулирани фарове и ясно нощно време: вляво от автомобила странично
наляво до 4.5 м. и напред до 40-45 метра; пред фронта на автомобила осветеното
пространство е 45-50 метра, а вдясно от автомобила странично до 5 метра и
напред на разстояние 65-75 метра. Вещото лице е достигнало до извода, че,
предвид местоположението на пешеходеца,
който се е намирал около средата на лентата за движение на автомобила и осветеността
на фаровете на пътното превозното средство, водачът е имал възможност,
намирайки се на 50 метра от пешеходеца, да го възприеме, да предприеме спиране
и да преустанови движението си на около 14 метра пред него, т.е водачът на
автомобила при своевременно възприемане на опасността и предприемане на
спиране е имал възможност за предотврати
настъпването на произшествието. Експертът е посочил за причина за настъпване на
катастрофата и поведението на пешеходеца, който е лежал върху пътната лента за
движение на автомобила. Пътният участък, квърху който е настъпило
произшествието, е бил прав. Пешеходецът е имал възможност да възприеме фаровете
на приближаващия лек автомобил на разстояние от порядъка на 150-200 метра и да
избегне катастрофата.
За установяване на
претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни
доказателствени средства. От показанията на св.Б. – съсед на ищците, се
установява, че ги познава като семейство от 2004 г. Преди катастрофата
пострадалият и ищците живеели заедно. Свидетелят ги виждал заедно в градината, по
двора, ходели на разходка по магазините. В семейството имали добри отношения,
смеели се, веселели се. Починалият приживе работел в завод „Баумикс“ в Елин
Пелин, а съпругата му не работела, гледала внучето им – детето на дъщеря им Д..
Ищцата Д. Р.работела в земеделското стопанство. След катастрофата ищците били
съсипани, променили поведението си – вече не се усмихвали, нямало радост и
веселие в къщата им, често в очите им имало сълзи. Ходели на гробищата. Къщата
им се разпадала, нямало кой да я поддържа. След катастрофата Г. започнала да
работи, за да осигури средства за издръжка на семейството. Ищците станали по-затворени,
по необщителни. При разговори със свидетеля винаги се връщали на темата за смъртта на
своя родственик. Приживе Георги пиел, но свидетелят не го бил
виждал пиян по улиците. Вечерта преди катастрофата го срещнал на улицата към 17.00
- 18.00 часа, когато отивал към магазина, разговаряли.Тогава не бил употребил
алкохол.
Гореобсъдените
доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на
чл. 432, ал.1 от КЗ. От наказателната присъда се установи противоправното и
виновно поведение на водача на л.а „Фолксваген Бора“ с рег. № СО ***ВМ, което е
довело до смъртта на Г.Д.Р., а от
показанията на свидетелите се установи, че ищците са претърпели неимуществени
вреди, които са в причинно-следствена връзка със смъртта на техния родственик,
поради което исковете са доказани по основание.
При определяне размера на обезщетенията съдът отчете възрастта на всеки от ищците към датата на
смъртта на техния близък – 54 г.
за Г.В.Р. и 31 г. за Д.Г.Р.. Ищцата Г.В.Р. е загубила своя съпруг, с когото са
създали дом и заедно са отгледали децата си, заедно са се грижели и за внучето
си. Ищцата Д.Г.Р. е загубила своя баща, с когото са живеели в едно домакинство.
Семейството им е било задружно, взаимно са си помагали и са разчитали един на
друг./св.Б../. След смъртта на Р.ищците са били съсипани от мъка, ходели са на
гробището, станали са по-затворени, избягвали са да общуват с други хора. Нямало
е кой да поддържа къщата и тя е започнала да се разпада. Наложило се е ищцата Г.
да започне работа след смъртта на съпруга си, за да могат да се издържат. Ищците не
са преживели загубата на своя близък, при разговори със съседите си винаги се
връщат на темата за неговата смърт/св.Б./.
Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2017 г., на
основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи
обезщетение за неимуществени вреди,
по справедливост, в размер на по 140 000 лв. за всеки от ищците.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа възражения за съпричиняване на вредите от пострадалия, който
допуснал нарушения на чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДвП, чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и чл. 5 от ЗДвП, тъй като без да има право се движел по пътното платно;
не съобразил поведението си с посоката, скоростта и траекторията на движение на
приближаващия лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№ СО ***ВМ, ненужно удължил
времето, в което се намирал върху платното за движение, както и не съобразил атмосферните и пътните условия; движел се по
пътното платно с концентрация на алкохол в кръвта от 2,7 промила и внезапно
залитнал и паднал пред процесния автомобил, при което водачът на автомобила
нямал възможност да спре при движение с разрешена скорост и своевременно да
активира спирачната уредба.
В съдебно
заседание от 28.06.2023 г., след представяне на присъдата по НОХД № 145/2019 г. на СОС, ответникът промени фактическите си твърдения
относно възражението за съпричиняване на вредите в частта, в която първоначално
твърди, че ответникът е залитнал и паднал непосредствено пред автомобила.
Вместо това заяви, че пострадалият е лежал върху пътя. Съдът приема, че това изменение
на фактическите твърдения на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат е допустимо. Това е така, тъй като конкретното поведение на пешеходеца
е станало известно на ответника едва след постановяване на присъдата по
наказателното дело, в мотивите на която е прието, че ответникът е лежал на
пътното платно, а не е залитнал и паднал непосредствено преди пристигането на
автомобила. Дори и да не бъдат възприети тези мотиви на съда, уточнението
относно поведението на пострадалия е в рамките на първоначално заявеното
възражение от ответника, че пострадалият се е намирал на пътното платно, както
и че автомобилът е преминал през неговото тяло, след като пешеходецът е паднал
на пътното платно. .
Относно
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана непротиворечива практика на ВКС,
по реда на чл. 290 ГПК, според която, за да бъде намалено, на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя, чрез защитно възражение и да бъде доказан
по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Намаляване на обезщетението за вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента на
съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в
който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
Основателно
е възражението на ответника, че пешеходецът е допринесъл с поведението си за
настъпване на катастрофата. От заключението на автотеническата експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
пострадалият е лежал на пътното платно, когато лекият автомобил е преминал през
неговото тяло. Пострадалият се е намирал в лентата за движение на лекия
автомобил на разстояние около два
метра вляво от десния край на пътното платно. С поведението си е допринесъл
за настъпване на катастрофата, тъй като в тъмната част на денонощето е лежал върху
пътното платно в лентата за движение на процесния автомобил. Според заключението на автотехтическата експертиза,
пострадалият е могъл за забележи автомобила от разстояние от 100-150 м. и да се
отдръпне от пътя, но е останал да лежи върху него.
При
определяне процента на съпричиняване съдът съобрази от една страна, че водачът
на автомобила е допуснал нарушение на чл. 20 ал. 2, изр. второ от Закона за
движението по пътищата, като, макар
да е имал видимост към пострадалия на светлината на фаровете си от 50 метра и да
е могъл да предприеме спиране и да преустанови движението си на около 14 метра
пред него, не е реагирал своевременно на опасността и не е предотвратил
катастрофата. Пострадалият от своя страна
е лежал върху лентата за движение на процесния автомобил и макар да е
могъл да възприеме фаровете на пътното превозно средство от разстояние от
порядъка на 150-200 метра, е останал да
лежи върху пътя. При съпоставяне на противоправното поведение на водача на
лекия автомобил с поведението на пострадалия, съдът прие, че процентът на
съпричиняване на вредоносния резултат е 50 %.
След
приспадане от размера на определеното обезщетение от по 140 000 лв. на
сума, съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, дължимото обезщетение за всяка от ищците възлиза на по 70 000
лв., до който размер исковете са основателни, а в останалата част, до пълните
предявени размери от по 200 000 лв. следва да бъдат отхвърлени.
По
законната лихва:
Законна
лихва се дължи от датата на връчване по извънсъдебен ред на застрахователната
претенция на застрахователя на 22.03.2017 г., тъй като в конкретния случай това
е най-ранната дата на уведомяване на застрахователя./решение №
50040/30.05.2023г. по т.д. № 790/2022 г. на ВКС/.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски за получаване на разрешение от съда по несъстоятелност в Никозия, Кипър, за
продължаване на производството по настоящото дело в България в размер на 37,31
лв., съразмерно на уважаната част от исковете. Размерът на разноските,
направени в производството пред съда в Никозия, е посочен в самото разрешение
за продължаване на производстото пред българския съд./л.173-174/.
Ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 513.50 лв., съобразно отхвърлената
част от исковете. Стойността на дължимите разноки е определена като общата цена
на направените от ответника разноски от 790 лв., която включва разноските за вещо лице от 250 лв. и разноските
за юрисконсултско възнаграждение по двата иска от 540 лв., е умножена по общата
цена на отхвърлените искове от 260 000 лв. и получената стойност е разделена на
общата цена на предявените искове от 400 000 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество “Ч., П.и И.“, БУЛСТАТ *****,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 4427.50 лв. за защита по иска, предявен от Д.Г.,
съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско
дружество “Ч., П.и И.“, БУЛСТАТ *****, на основание чл.38, ал.2 от ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на 4427.50 лв. за защита по иска, предявен
от Г.В.Р., съразмерно на уважената част от иска.
Следва да се посочи, че по делото е
представено единствено пълномощно за адвокатско дружество „Ч., П.и И.“, не и
договор за правна помощ, в който да е договорено осъществяване на безплатна
правна помощ. В списъка за разноски,
представен в последното съдебно заседание от името на ищците, е направено
изявление, че им е оказана безплатна правна помощ. В своята практика ВКС
приема, че на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда
адвокатско възнаграждение и при липса на договор за правна помощ, в който
да е уговорена такава помощ. Това е
така, тъй като адвокатът, който е участвал по делото, има право на възнаграждение за своя труд,
съгласно принципа, уреден в чл.36,
ал.1 ЗА. В този смисъл е напр. определение
№515/02.10.2015г. на тричленен състав на първо т.о. по ч.гр.д.№2340/2015г., в което е прието, че за
уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ, без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; да е
направено заявление, че предоставената правна помощ
е договорена като безвъзмездна и да липсват данни, които да опровергават това
изявление.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер общо на 5 600 лв., а на СГС разноски за вещо лице
в размер на 87,50 лв., съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания О.“ АД, дружество, регистрирано
със седалище и адрес на управление в гр.Никозия, Република Кипър, което е в производство по принудителна
съдебна ликвидация, поради неплатежоспособност
(несъстоятелност) с акт на Областен съд на Никозия, Кипър, по номер на иск 656/2018 г., представлявано заедно от постоянен ликвидатор/синдик/ - П.Н.и
от Х.П.- назначена с решение на Министерски
съвет (Кипър) от 03.02.2021г. за официален синдик на „Застрахователна компания О.“, с адрес за призоваване в
България: гр.София, бул.“*****– за адв. Д.С.да заплати на Д.Г.Р., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв. Е.П., на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 70 000
лв. (обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния
баща Г.Д.Р., настъпила на 24.02.2017
г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Г.П.Х.,
при управление на л.а „Фолксваген Бора“ с рег. № СО ***ВМ, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”), ведно със законната
лихва, считано от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лв., както
и в частта, в която се претендира законна лихва за периода от 24.02.2017 г. до 22.03.2017 г.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания О.“ АД, дружество, регистрирано
със седалище и адрес на управление в гр.Никозия, Република Кипър, което е в производство по принудителна
съдебна ликвидация, поради
неплатежоспособност (несъстоятелност) с акт на Областен съд на Никозия, Кипър, по номер на иск 656/2018 г., представлявано заедно от постоянен ликвидатор/синдик/ - П.Н.и
от Х.П.- назначена с решение на Министерски
съвет (Кипър) от 03.02.2021г. за официален синдик на „Застрахователна компания О.“, с адрес за призоваване в
България: гр.София, бул.“*****– за адв. Д.С.да заплати на
Г.В.Р., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв. Е.Г.П., на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата
от 70 000 лв.(обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния съпруг Г.Д.Р., настъпила на
24.02.2017 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина
на водача Г.П.Х., при управление на л.а „Фолксваген Бора“ с рег. № СО ***ВМ, по
време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”), ведно със
законната лихва, считано от 22.03.2017
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лв., както
и в частта, в която се претендира законна лихва за периода от 24.02.2017 г. до 22.03.2017 г.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания О.“ АД - дружество, регистрирано със седалище и адрес на управление в гр.Никозия,
Република Кипър, което е в производство
по принудителна съдебна ликвидация,
поради неплатежоспособност (несъстоятелност) с акт на Областен съд на Никозия,
Кипър по номер на иск 656/2018 г., представлявано
заедно от постоянен
ликвидатор/синдик/ - П.Н.и от Х.П.- назначена с решение на Министерски съвет (Кипър)
от 03.02.2021г. за официален синдик на „Застрахователна компания О.“Д., да
заплати на Д.Г.Р., ЕГН ********** и Г.В.Р., ЕГН **********, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 37,
31 лв., съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д.Г.Р., ЕГН
**********, и Г.В.Р., ЕГН **********, да заплатят на „Застрахователна компания О.“
АД - дружество, регистрирано
със седалище и адрес на управление в гр.Никозия, Република Кипър, което е в производство по принудителна
съдебна ликвидация, поради неплатежоспособност
(несъстоятелност) с акт на Областен съд на Никозия, Кипър по номер на иск
656/2018 г., представлявано заедно от постоянен ликвидатор/синдик/ - П.Н.и
от Х.П.- назначена с решение на Министерски
съвет (Кипър) от 03.02.2021г. за официален синдик на „Застрахователна компания О.“, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 513, 50 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания О.“ АД - дружество, регистрирано със седалище и адрес на управление в гр.Никозия, Република
Кипър, което е в производство по
принудителна съдебна ликвидация,
поради неплатежоспособност (несъстоятелност) с акт на Областен съд на Никозия,
Кипър по номер на иск 656/2018 г., представлявано
заедно от постоянен
ликвидатор/синдик/ - П.Н.и от Х.П.- назначена с решение на Министерски съвет (Кипър)
от 03.02.2021г. за официален синдик на „Застрахователна компания О.“ да заплати
на Адвокатско дружество “Ч.,
П.и И.“, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 4427.50 лв. за защита по
иска, предявен от Д.Г.Р., съразмерно
на уважената част от иска, и в размер на 4427.50
лв. за защита по иска, предявен от Г.В.Р.,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания О.“ АД - дружество, регистрирано
със седалище и адрес на управление в гр.Никозия, Република Кипър, което е в производство по принудителна
съдебна ликвидация, поради
неплатежоспособност (несъстоятелност) с акт на Областен съд на Никозия, Кипър
по номер на иск 656/2018 г., представлявано заедно от постоянен ликвидатор/синдик/ - П.Н.и
от Х.П.- назначена с решение на Министерски
съвет (Кипър) от 03.02.2021г. за официален синдик на „Застрахователна компания О.“, да заплати
на държавата, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна
такса върху уважените искове в размер общо на 5 600 лв., а на СГС разноски за
вещо лице в размер на 87,50 лв., съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач на страната на ищците – Г.П.Х., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр.София, ул.“ ***** – за адв.Г..
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :