№ 1802
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100510998 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.12.2021 г. по гр.дело № 15527/2021 г., СРС, III ГО,
180-ти с-в е признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. Б. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. **** /втори етаж/първи надпартерен/, ап.
2 дължи на „Топлофикация София“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл.
150 ЗЕ сумите както следва: 2758.25лв. - главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2017г.-
м.04.2019г., за имот абонатен № 26850, представляващ ап. № 2, находящ се в гр. София,
ул. „****“ **, втори етаж/надпартерен, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.11.2020г., до окончателно
изплащане на сумата и 17.98лв. - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за имота за периода м.10.2017г. - м. 04.2019г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
30.11.2020г., до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 59851/2020г., по
описа на СРС, III ГО, 180-ти състав, като е отхвърлил претенцията за доставена, но
1
незаплатена топлинна енергия за сумата от 144,70лв., за периода м. 05.2017г. -
м.09.2017г. /разликата над уважената част до максимално предявения размер /, като
погасена по давност. Признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. Б. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. **** /втори етаж/първи надпартерен/, ап.
2, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
395,08лв.-мораторна лихва за периода 16.10.2018г. - 23.11.2020г. върху
главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
59851/2020г., по описа на CPC, III ГО, 180-ти състав, като отхвърлил иска за
мораторна лихва за периода 16.10.2018г. - 23.11.2020г. върху главницата за
доставена но незаплатена топлинна енергия, в частта, за сумата от 30.94лв. /разликата
над уважената част до максимално предявения размер/, както и иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 4.38лв. за периода
01.12.2017г. - 23.11.2020г., като неоснователни. Осъдил е Н. Б. П. , ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД , ЕИК
********* сумата от 1008,84 лв. разноски в заповедното и исковото
производство с оглед уважената част на пртенциите.
Решението, в частта, в която СРС, ГО, 167 с-в е признал за установено
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****
/втори етаж/първи надпартерен/, ап. 2 дължи на „Топлофикация София“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ сумите както следва : 2758.25лв. - главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.10.2017г.- м.04.2019г., за имот абонатен № 26850, представляващ ап. № 2,
находящ се в гр. София, ул. „****“ № 21, втори етаж/надпартерен, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.11.2020г., до
окончателно изплащане на сумата и 17.98лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за имота за периода м.10.2017г. - м. 04.2019г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
30.11.2020г., до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 59851/2020г., по
описа на СРС, III ГО, 180-ти състав, както и в частта на присъдените разноски е обжалвано
от ответницата Н. Б. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** /втори
етаж/първи надпартерен/, ап. 2 с мотиви, изложени в жалбата.
2
Развиват се доводи, че между страните не е възникнало валидно
облигационно отношение и чл.153, ал.1 от ЗЕ не е приложима, поради
липсата на работеща абонатна станция/АС/, че обстоятелството, че
ответницата е собственик на процесния имот не я прави автоматично
потребител, абонат и длъжник. Счита, че не следва да бъдат кредитирани
заключенията на вещите лица по приетите СТЕ и ССЕ, тъй като същите
отказали да посетят процесния имот на място и да установят, че АС не
работи, поради което техните заключения се явяват произволни. Излагат се
подробни доводи относно присъдените разноски, като се сочи, че от една
страна те не се дължат, тъй като и на основание чл.83, ал.2 ГПК
първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по направеното
искане от ответницата в о.с.з. за освобождаването й от такси и разноски по
делото, поради което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд,
който да се произнесе по това искане. Прави възражение за прекомерност и
на присъденото юрисконсултско възнаграждение, което според
възивницата/ответница следва да бъде в размер на 50 лв.
Въззиваемото дружество/ищец „Топлофикация София” ЕАД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б оспорва
въззивната жалба.
СГС приема, че и въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивнвият съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 3351.33лв., от които 2902.95 лв.- главница, незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2017г.- 30.04.2019г. за обект с абонатен № 26850,
представляващ апартамент №2, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 21, втори етаж /
3
първи надпартерен, ведно със законна лихва от 30.11.2020г. до окончателно
изплащане на сумата, 426.02 лв. - мораторна лихва за периода 16.10.2018г. -
23.11.2020г., 17,98лв. - дялово разпределение за периода м.10.2017г.-м.
04.2019г., ведно със законна лихва от 30.11.2020г. до окончателно изплащане
на сумата и 4.38лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2017г. - 23.11.2020г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 59851/2020г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Съгласно тези общи условия влезли в сила 10.07.2016г. купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят/ чл.33, ал.2 от ОУ/.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Топлофикация
София“ ЕАД в изпълнение на разпоредбата на чл.138 б ЗЕ, като купувачът не
е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като не е
заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че
ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът Н. Б. П. е оспорил исковете по основание и размер. Направено е възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност.
От правна страна:
От представените по делото писмени доказателства настоящата
инстанция също приема за установено по делото, че ответникът е собственик
на процесния имот и съответно потребител на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012г. По делото е
приложено ксерокопие от нотариален акт № 25, дело № 766/66г., от което се
установява, че съпрузите Б. и Б.Т. са купили процесния апартамент. С
нотариален акт № 066, том I, per. № 1562, дело № 46/06.07.2001г. Н. П. е
призната за собственик, на основание давностно владение, на 1/4 идеална част
от ап. № 2, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 21, втори етаж/надпартерен.
С нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 96, том II, per.
4
№ 10382, дело № 252/07.04.2009г., Б.Т. продава на ответника Н. П.
собствената й 1/2 идеална част от процесния апартамент, респективно
ответникът става собственик на 3/4 идеални части от жилището. За останалата
1/4 идеална част от апартамента Н. П. и е призната за собственик, поради
изтекла в нейна полза придобивна давност, обстоятелство, което се
установява от изисканото от ВКС, заверено копие на Решение 97/19.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 325/2020г. С процесното решение, ВКС е отменил
Решение № 4036/05.06.2019г., постановено по гр.д. № 1254382018г., по описа
на СГС, в частта, с която е потвърдено решение № 206132/01.09.2017г.,
постановено по гр.д. № 25608/2010г., на СРС, с което е допусната съдебна
делба на процесното жилище с идентификатор 68134.108.96.1.2 - ап. № 2,
находящ се в гр. София, ул. „****“ № 21, втори етаж/надпартерен. Видно от
мотивите на решението Върховният касационен съд е приел, че Н. П. е
собственик на 3/4 идеални части от процесния апартамент на основание
Нотариален акт № 066, том I, per. № 1562, дело № 46/06.07.2001г. и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том II, per. №
10382, дело № 252/07.04.2009г., а останалата 1/4 идеална част е придобита от
нея по давност. При тези данни, следва да се приеме, че Н. Б. П. , в качеството й
на собственик на процесния имот, се явява потребител на топлинна енергия
по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. Като носител на
правото на собственост върху имота в това качество ответникът е бил клиент
на топлинна енергия (чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ) и е бил обвързан
от облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия за битови
нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като за процесния период са действали Общи
условия, в сила от 10.07.2016 г.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена. Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
5
потребителите- чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което настоящата инстанция също приема,
че между ищеца и ответника са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения.
СГС приема за неоснователно твърдението, че облигационно
отношение между страните не е възникнало и в случая не намира
приложение чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която норма всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, поради липсата на
работеща абонатна станция/АС/.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.
142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. В случая от прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза/ СТЕ/, се
установява, че за процесния период абонатната станция захранва един вход,
като от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи за
сметка на топлопреносното дружество. В процесната сграда съществува
техническа възможност за въвеждане на дялово разпределение, но не се
прилага поради несъгласие на живущите за избор на ФДР, за което е изготвен
протокол от 04.08.2009г., поради което не са поставени ИРРО, а
разпределението на постъпилата топлинна енергия се разпределя на база
отопляеми обеми на отделните имоти. Това съвсем не означава „неработеща
АС“. Относно конкретния имот, за него не е осигурен достъп до имота през
процесния период, за което били изготвени констативни протоколи от
26.04..2016г., 07.05.2016г., 07.05.2017г., 12.05.2017г., 28.04.2018г. и
08.05.2018г. Вещото лице е посочило, че изчисленията са извършени от
ищцовото дружество в съответствие с действащата Наредба № 16-334
6
изменение 01.06.2014г., като сумата за връщане за периода м.05.2017г. -
м.04.2019г. е в размер на 29.36лв., като след приспадане на същата остава
непогасено задължение за топлинна енергия в размер на 2902.96 лв. С оглед
направеното възражение за погасителна давност, съдът правилно е извършил
съответните изчисления. Следва да бъде отбелязано, че ответницата не е
направила изрично искане вещите лица да посетят имота на място, но това е и
излишно, тъй като писмените доказателства са достатъчни да установят
изложените от вещите лица обстоятелства. Ето защо, напълно недоказани
остават твърденията за т.н. „неработеща АС“, какъвто и смисъл в това да
влага ответницата, тъй като няма как една АС да не работи, а същевременно
да отдава ТЕ и БГВ за съответните абонати.
Относно присъдените разноски и техният размер:
В процесното решение разноските са детайлизирани за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещи лица в исковото
производство И за двете производства юрисконсултското възнаграждение е
определено от съда в минимален размер, като за исковото производство
минималният размер е 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 от
ЗПП и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ, според който
текст за защита на дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 300 лв. Ответницата твърди, че такси и разноски не се дължат от
нея, тъй като и на основание чл.83, ал.2 ГПК първоинстанционният съд е
пропуснал да се произнесе по направеното искане от нея в о.с.з. за
освобождаването й от такси и разноски по делото. Въззивната инстанция
констатира, че в първоинстанционното производство са се провели две
открити съдебни заседания, в които няма отбелязване за направено искане от
ответницата по реда на чл.83, ал.2 ГПК. С оглед направеното искане в по-
късен етап, по реда на чл.83, ал.2 ГПК, ответницата е била освободена от
внасяне на такси и разноски до приключване на първоинстанционното
производство.
По делото е постъпила и частна жалба вх. № 25061038/05.09.2022г. от Н. Б.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** /втори етаж/първи
надпартерен/, ап. 2 срещу определение от 29.07.2022 г. по гр.д. № 15527/21
г., с което СРС, III ГО, 180-ти с-в е оставил без уважение подадената от Н. Б.
П. молба с правно основание чл.248 ГПК, инкорпорирана във въззивната й
жалба за изменение на решението на СРС в частта на присъдените разноски.
Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
представляван от Изпълнителния директор А.А. и председателя на УС И.Е.,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт И., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б оспорва същата.
СГС намира частната жалба за процесуално допустима, а по същество
неоснователна. Важи казаното по-горе относно разноските. Не може да се
възприеме довода за т.н. „редуциране“ на присъдената сума от 1008,84 лв. до
7
„предлаганата“ от частната жалбоподателка сума от 300 лв. Разноските са
присъдени по определени норми и правила и се дължат от
жалбоподателката/ответница при негативен изход от спора за нея, какъвто е
процесният случай, независимо от освобождаването й от такси и разноски.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271,
ал.1, пр. I първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде потвърдено и постановеното на основание чл.248, ал.1 ГПК
определение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.12.2021 г. по гр.дело № 15527/2021 г. на
СРС, IІІ ГО, 180-ти с-в, както и определение от 29.07.2022 г. по гр.дело №
15527/2021 г. на СРС, IІІ ГО, 180-ти с-в, постановено на основание чл.248,
ал.1 ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8