№ 7386
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110121294 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответницата
като потребител на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Красна поляна, ж.к.
„.....”, ....., е обвързана от Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за
битови нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. на ответницата топлинна енергия, а потребителят не е заплатил дължимата
цена в размер на 1392.73 лв.– главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата в
размер на 200.50 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., такса дялово
разпределение в размер от 29.70 лв. за периода м.12.2018 г. до м.02.2020 г. и мораторна
лихва върху нея в размер на 7.35 лв. за периода 31.01.2019 г. до 23.12.2021 г. Правния
интерес от предявения установителен иск за дължимост на посочените суми при посочени в
исковата молба квоти ищецът обосновава с депозирано в срок възражение срещу издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№832/2022 г. на СРС, 169 състав.
Претендира законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане, както и
присъждане на разноски.
Ответницата е подала писмен отговор, с който единствено оспорва наличието на
облигационна връзка между страните, прави възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „фирма” ООД.
1
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Представени са съобщения към фактури относно процесния период, както и обща
фактура №**********.
Представено е извлечение от сметки по месеци за процесния период.
Представено е постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело
№20198630402172, в което е посочено, че ответницата е собственик на процесния имот.
Представено е заявление- декларация за откриване на партида на името на ответницата.
Представено е удостоверение за идентичност на адрес.
Представен е протокол и списък на живущите в процесната сграда.
Представен е договор от 1991 г. за продажба на процесния недвижим имот, от който е
видно, че купувач на същия е С.А.Х..
Представен е договор между „фирма“ ЕАД и фирма за дялово разпределение.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от
„фирма“ ЕАД на потребители в гр. София.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
С определение от 01.11.2022 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че ищецът е доставил на процесния имот топлинна енергия на
посочената в исковата молба стойност, която сума не е платена.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
2
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.“ Следователно законодателят е обвързал възникването на
задължението за плащане на цената на топлинната енергия, респ. възникване на договорно
отношение, от притежавано от страна на физическото лице вещно право върху имота, на
който е доставена съответната топлинна енергия.
С оглед приетите по делото доказателства обаче съдът приема за недоказано по
категоричен начин, че ответницата е била собственик, респ. ползвател на процесния имот
през процесния период. От една страна нито представеното постановление за налагане на
възбрана, нито молба-декларация за откриване на партида, нито списък на собственици,
представляват титул за собственост. От друга страна видно е от договор от 1991 г. за
продажба на процесния недвижим имот, че купувач на същия, респ. негов собственик, е
лице на име С.А.Х., за която няма данни да е праводател на ответницата.
При това положение съдът намира, че не е налице възникнало правоотношение между
страните за процесния имот през процесния период и исковата претенция се явява
неоснователна.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Неоснователността на главната претенция обуславя неоснователност и на акцесорната
такава.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК на
процесуалния представител на ответника следва да бъдат присъдени 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София,
адрес срещу Е. Н. А., ЕГН **********, искове с правно основание 150 ЗЕ вр. 79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД. за установяване дължимост на следните суми: 1392.73 лв.–
главница, представляваща цена на топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., сумата от 200.50 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., такса
дялово разпределение в размер от 29.70 лв. за периода м.12.2018 г. до м.02.2020 г. и
мораторна лихва върху нея в размер на 7.35 лв. за периода 31.01.2019 г. до 23.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението до окончателното
плащане.
3
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, адрес да заплати на адв. Д. Ч. на
основание чл.38 ЗАдв вр. чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „фирма” ООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4