Определение по дело №1389/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3211
Дата: 12 септември 2019 г.
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20193101001389
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../……..09.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ

мл.с.НАСУФ ИСМАЛ

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

въззивно частно търговско дело №1389 по описа за 2019г.,

 

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, против Разпореждане №33973 от 02.08.2019г. по ч.гр.д.№12263/2019г. на РС Варна, в частта, с която е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Е.Р.Р., с ЕГН **********, за сумата 380.25лв., представляваща такса и комисионни за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №2876734 от 28.04.2017г., сключен между длъжника и “Провидент Файненшъл България” ООД /понастоящем Файненшъл България“ ЕООД/, което вземане е прехвърлено първоначално на “Изи Асет Мениджмънт“ АД, след което на заявителя с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г.

С частната жалба, се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка на редовността на подаденото заявление, като е обсъдил по същество обстоятелства, които седят извън предмета на проверка в заповедното производство и не могат да бъдат повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Поддържа се, че нищожността на договорни клаузи, поради неравноправният им за потребителя характер, е особен вид недействителност, която не попада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави, респективно в обхвата на проверката по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. На следващо място се оспорват изводите на съдът, че предвидената клауза за дължимост на услугата “Кредит у дома“, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както  и че този  въпрос, следва да бъде решен в евентуален исков процес, чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните и т.н. Поддържа се, че уговарянето на услугата “Кредит у дома“ съответства на предвиденото в чл.10а, ал.1 от ЗПК и съставлява допълнителна услуга, като 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането ѝ и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Поддържа се още, че претендирана такса е свързана с извършването на плащанията по договора и е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил задължението си да извърши дейността, респективно  да предостави услугата, за която се дължи тя. Сочи се, че при положение, че длъжникът е заплащал дължимите месечни вноски, то е очевидно, че и услугата по тяхното събиране от дома на последния е била извършвана. Моли се за отмяна на атакуваната част от разпореждането и връщане на делото за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Доводите на жалбоподателят, че първоинстанционния съд, е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извърши в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, която изрично вменява на съда, задължение да извърши проверка дали искането на заявителя, не е влиза в противоречие със закона или с добрите нрави.

Доколкото в случая договора за кредит, на който заявителя основава претенцията си, е потребителски, същия се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит, респективно същите следва да се преценяват при преценката за действителност на неговите клаузи.

Според индивидуализацията на вземането в размер на 380лв., съдържащата се в т.12 от заявлението, между страните е уговорено заплащането на такса и комисионни за допълнителни услуги, включващи такса за оценка на кредитно досие и за услугата “Кредит у дома“, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой и събиране на седмичните вноски по местоживеене на длъжника. Клаузата от договора за кредит, предвиждаща такса за оценка на кредитно досие, на практика прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Същевременно влиза в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвидената такса за оценка на кредитно досие, е свързана с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта ѝ, влиза в колизия с горецитираната повелителната разпоредба. В този смисъл претенцията за заплащане на такса за оценка на кредитно досие, противоречи на закона и като такава е нищожна.

Изложеното по-горе важи и по отношение на клаузата предвиждаща такси за предоставяне на услугата “Кредит у дома“, обхващаща разходи за по доставка на заемната сума в брой и събиране на седмичните вноски по местоживеене на длъжника, тъй като не съответства на никаква допълнителна услуга, а съставлява плащане за действия, свързани с усвояване на кредита, респективно влиза в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК. На следващо място в заявлението изрично е посочено, че сумата по договора за заем, е преведена по банковата сметка на длъжника, т.е. услугата кредит у дома, не е предоставена от кредитора. Наред с това, според размера на претендираната главница, дори да се приеме, че въпросната услуга, е предоставена при събиране на задължението, то това е станало само по отношение на 1/3 от вноските, т.е. предварително фиксираният размер на таксата не кореспондира с конкретно предприети действия за събиране на задължението. На последно място таксата кредит у дома, води до значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на заемодателят да получи сигурно завишено плащане в размер равен на повече от половината от сумата на кредитиране, като това оскъпяване, очевидно не е включено при формиране на ГПР и обявено на кредитополучателя, в съответствие с изискванията на чл.19 от ЗПК, тъй като в противен случай би се достигнало до надхвърляне на максималният нормативно определен размер на ГПР. Ето защо се налага извода, че клаузата предвиждаща  заплащане на такса за услугата “Кредит у дома“, е уговорка във вреда на потребителя, което я прави нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, респективно искането на заявителя влиза в противоречие със закона.

В заключение съставът на въззивният съд намира, че въпросните клаузи, са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение, респективно че макар и по различни съображения, разпореждането на първоинстанционният съд, в атакуваната му част, е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №33973 от 02.08.2019г. по ч.гр.д.№12263/2019г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Е.Р.Р., за сумата 380.25лв., представляваща такса и комисионни за допълнителни услуги-оценка на кредитно досие и “Кредит у дома“, по Договор за потребителски кредит №2876734 от 28.04.2017г., сключен между длъжника и “Провидент Файненшъл България” ООД /понастоящем Файненшъл България“ ЕООД/, което вземане е прехвърлено първоначално на “Изи Асет Мениджмънт“ АД, след което на заявителя с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

             2.