РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Русе, 08.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 27 октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа докладваното
от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 279 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю.П. ***, депозирана чрез
адвокат-пълномощник С. С. ***, против Решение № 307 от 05.07.2021 г.,
постановено по АНД № 283/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 20-0453-000403 от 23.12.2020 г., издадено от Началника на
РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе, с което на П. за административно
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 (триста) лева. В жалбата са релевирани оплаквания, че решението е
неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Претенцията е съдът да отмени
решението на РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното
постановление. Претендира и присъждането на направените по делото разноски.
Ответната страна в производството не
изразява становище.
Представителят на ОП- Русе дава
заключение, според което административнонаказателното производство следва да
бъде прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а материалите по делото
следва да се изпратят на РП - Русе.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна
проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в
законоустановения срок.Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното пред първата съдебна
инстанция НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора,
в качеството му на ФЛ - водач на МПС, за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 1, вр.
с чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно обстоятелствената част на НП на 11.07.2020
г., около 19:32 часа, в с. Бръшлен на ул. „Стефан Караджа“ до дом № 24 П. управлява
МПС л. а. „Форд фиеста“ с рег. № Р3809РС, собственост на Л.Т.П., без да притежава СУМПС – лишен по
административен ред със Заповед № 19-0453-000126 от 17.11.2019 г. За така
констатираното нарушение на основание приложимата санкционна норма на водача
било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. С касационната жалба се оспорва
възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка, която обаче е правилно
установена, без да са допуснати процесуални нарушения по чл. 107 от НПК.
Въззивният съд е направил задълбочен
анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е
направил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата съдебна
инстанция, че безспорно е установено осъществяване от обективна и субективна
страна на състава на административно нарушение по чл. 177, ал. 1, пр. 1, вр. с
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, поради което обосновано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на П. за това нарушение.
На първо място по делото са събрани
писмени доказателства, от които се установява, че с Наказателно постановление №
19-0453-000211/19.11.2019 г., издадено от Началника на РУ - Сливо поле при ОД
на МВР - Русе, за нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя
били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца. Във връзка с това, със
Заповед № 19-0453-000126/17.11.2019 г. на П. била наложена и принудителна административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление“ до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена
на П. на 10.12.2019 г. и влязла в сила на 18.12.2019 г. Наказателно
постановление № 19-0453-000211/19.11.2019 г., издадено от Началника на РУ - Сливо
поле при ОД на МВР - Русе, било обжалвано, потвърдено от РС – Русе, решението
на РС – Русе било оставено в сила от касационната инстанция, като НП влязло в
сила на 13.07.2020 г. При тези данни
управлението на МПС на 11.07.2020 г.
се явява в срока на действие (до 13.07.2020 г.) на наложената със Заповед № 19-0453-000126/17.11.2019
г. принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление“.
Първата съдебна инстанция правилно е
ценила събраните по делото писмени и гласни доказателства, като въз основа на
тази правилна преценка съдът е достигнал и до напълно обоснования и
законосъобразен извод, че по делото по несъмнен начин са доказани описаните в
АУАН и НП фактическа обстановка, нарушението и авторството на деянието.
Обстоятелствата в АУАН и в НП изцяло се потвърждават от събраните по делото
гласни доказателства, като съдът е извършил правилен и подробен анализ на
същите. Правилно и обосновано е кредитирал изцяло показанията на св. Б., полицейският служител спрял
автомобила, управляван от жалбоподателя за проверка. Този свидетел лично е
възприел жалбоподателят да управлява в този момент автомобила, и след като е
видял, че процесният автомобил идва към него е подал стоп-палка на водача да
спре. Водачът спрял на близко разстояние от него /на около 20-25 м./ и тогава св.
Б. видял как П. слязъл от автомобила и
минал зад него, а спътничката му /която е негова съпруга, разпитаната по делото
в качеството й на свидетел/, която до този момент седяла на дясната седалка,
без да излиза от автомобила, се преместила на шофьорското място. Именно в този
момент св. Б.,
тръгнал към автомобила, викайки ясно и силно на водача да спре и да не си сменя
мястото с пътника. От показанията на св.
А. и св. Т. става ясно, че те са възприели
именно това разпореждане на полицейския служител към водача – да не сменя
мястото си с пътника. Правилно и обосновано съдът е приел, че показанията на
св. П.
не съдържат възприятия, които да способстват за изясняване на релевантните за
спора факти и обстоятелства. Правилно съдът не е кредитирал показанията на св.
П. На първо място тя е съпруга на жалбоподателя, което би могло да обясни и
стремежа на този свидетел да съдейства за избягване на
административнонаказателната отговорност от страна на П.. Освен това
показанията й са в противоречие на всички останали доказателства по делото,
респ. същите представляват изцяло израз на защитната теза на жалбоподателя. При
тези данни недоказани се явяват твърденията на жалбоподателя за различна от
описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него НП и установена от РС - Русе
фактическа обстановка, респ. че необосновано била ангажирана отговорността му
за процесното нарушение. Правилно е приложена относимата законова
разпоредба към установеното административно нарушение. Районният съд правилно е приел, че
наложеното наказание е правилно индивидуализирано от страна на АНО, предвид
поведението на водача при процесната проверка, както и наличието на множество
предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Въз основа на горното
настоящият съд счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 307 от 05.07.2021 г., постановено по АНД № 283/2021 г. по описа на
Районен съд - Русе,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0453-000403 от 23.12.2020
г., издадено от Началника на РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.