Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 26.04.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на деветнадесети април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 983 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на потребител на такава,
за обект, находящ се в гр. П., ул. „Мл. С.” бл.., вх. „.“, ап. ., на стойност
669,47 лева. Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на партидата
била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди,
действали през процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното
дружество нямало никакви доказателства относно изразено несъгласие на ответната
страна с публикуваните Общи условия или предложени различни условия за уреждане
на взаимоотношенията между страните. Ответницата била абонат на топлопреносното
дружество по силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена
сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до
имота топлинна енергия, а ответницата не изпълнила задължението си да заплати
доставената услуга.
Твърди, че на 28.05.2020 г. подал до
ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № ./2020 г. на ПРС, препратено по
компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № ./14.08.2020 г. против длъжника и настоящ
ответник за следните суми: главница в размер на 669,47 лева за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Мл. С.” бл. .
вх. „.“, ап. ., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 46,80 лева, начислена за периода от 09.07.2017 г.
до 03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ù изплащане. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение постъпило възражение, което обуславяло правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на
716,27 лева, от които: 669,47 лева - главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Мл. С.” бл. ., вх. „.“,
ап. ., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на
46,80 лева, начислена за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2020 г. до
окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е
депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове,
като е противопоставила възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата,
редовно призована, не се явява, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т.П.“ АД, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 28.05.2020 г. до
Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК против ответницата И.В.Я. за дължими суми за топлоенергия за обект,
находящ се в гр. П., ул. „Мл. С.” бл. 8, вх. „.“, ап. ., за периода от 01.05.2017
г. до 03.01.2019 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № ./2019 г. на ПРС, препратено по компетентност на РдРС,
по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № ./14.08.2020 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Т.П.“
АД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите
на дружеството на адрес: гр. П., ул. „Мл. С.” бл. . вх. „.“, ап. е открита
партида на името на И.В. А., с абонатен номер ..
По делото е представен и приет
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., . дело №./1991 г. по
описа на Пернишки районен съдия, от който се установява, че И.В.Я. и Герасим
Стоянов Янков са продали на И. В. А.следния недвижим имот: апартамент № 16,
находящ се в гр. П., ул. „М. С.“, бл. № ., вх. „.“, ет. . състоящ се от стая,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46,30 кв. м, като продавачите
са запазили правото да ползват целия апартамент, докато са живи.
Видно е от представеното по делото
удостоверение за наследници с изх. №
./ИЗТ-.13.04.2021 г., издадено от община П., че Г. С. Я. е починал на
04.06.1999 г.
По делото е представена и декларация
по чл. 14 ЗМДТ от 28.02.2001 г., от която се установява, че процесният недвижим
имот е деклариран от собственика И.В. А..
По делото са представени и фактури,
издадени от ищцовото дружество за ползвана топлинна енергия за процесния имот
за периода по исковата молба, както и свидетелство за проверка на средство за
измерване, от което е видно, че монтираният топломер съответства на одобрения тип.
По делото е представени и договор №./30.09.2011
г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сключен
между „Т.П.“ АД (възложител) и „Т. с.“ ЕООД и договор №./01.09.2017 г., по силата
на който възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата
„дялово разпределение“ на топлинна енергия в сгради – етажна собственост и
сгради с повече от един потребител, находящи се на територията на гр. П..
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се
установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия
общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми,
относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. за абонат № ., с титуляр И.В.Я., стойността на ползваната,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент № ., находящ се в гр. П., ул. „М.
С.“, бл. ., вх. .“, е както следва: главница в размер на 669,47 лева, като
лихвата за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019
г. е в размер на 46,80 лева. Според вещото лице счетоводството на ответното
дружество за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е водено редовно във
връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължение на абоната.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. възлиза на 669,47 лева. От
заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните
метрологични проверки, за последно през 2018 г., а системата за дялово
разпределение е въведена в сградата – етажна собственост на 19.11.2001 г. Посочено
е, че за процесния период „Т.П.“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на
фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични
разходи в абонатната станция, като технологичните разходи са изчислявани вярно
от „Т.П.“ АД. За процесния период няма подадени от ответницата възражения срещу
изравнителните сметки.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен
по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата И.В.Я. е ползвала
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като
стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответницата е потребител на ТЕ, и ако това бъде установено - да докаже размера
на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. ./09.12.2003 г.)
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Не се спори между страните, а се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ответницата
притежава качеството „потребител на топлинна енергия“, като титуляр на вещното
право на ползване на процесния топлоснабдяван имот, което се установява от
представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № .,
том., дело № ./1991 г. по описа на Пернишки районен съдия. Правилото е, че
собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното
предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е
приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три правомощия от
сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се
разпорежда с вещта. Според настоящия съдебен състав тогава, когато по отношение
на топлофицирания недвижим имот е учредено вещно право на ползване,
законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към
топлопреносното предприятие задължения, който извод на съда се подкрепя от
употребата на съюза „или“ - т. е. отговорността на собственика и ползвателя е
алтернативна, а не кумулативна - първият ще отговаря не едновременно и наравно
с ползвателя, а само ако липсва фигурата на „ползвател“. Последното е
оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото
да ползва топлоснабдения имот, в това число да се ползва от предоставената от
ищеца в същия имот услуга. Поради това според настоящия съдебен състав, само
ползвателят, а не и собственикът на топлофициран недвижим имот притежава
качеството „потребител на топлинна енергия“ в хипотезата, при която съществува
учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот и само той, в
качеството му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи
изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставена в имота
топлинна енергия. Правно ирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално
е ползвал имота. Изложеното се извлича по безспорен начин и от разпоредбата на
чл. 57, ал. 1 ЗС, според която „ползувателят е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта
в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване
на правото на ползуване“, т. е. законът ангажира отговорността на ползвателя
поради притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува
по-нататък дали това право е било ефективно упражнявано или не. В изложения
смисъл са и решение № ./29.01.2013 г., по гр. д. № ./2012 г. по описа на ВКС;
решение №./21.02.2014 г. по гр. д. № ./2013 г. по описа на ВКС, решение от
17.02.2012 г. по в. гр. д. № .2011 г. по описа на Окръжен съд – П. и решение №./19.10.2017
г. по в. гр. д. № ./2017 г. по описа на Окръжен съд – П..
В действителност, от приложените по
делото доказателства се установява, че освен ответницата, титуляр на вещното
право на ползване е бил и нейният съпруг Г. С. Я., но видно от приетото по
делото удостоверение за наследници, същият е починал на 04.06.1999 г., т. е.
преди процесния период, а съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗС правото на
ползване не е наследимо и се погасява със смъртта на ползвателя.
В този смисъл и след като
констатира, че ответницата е титуляр на вещното право на ползване на процесния
топлоснабдяван имот, съдът намира, че в настоящия случай между страните
съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.
Начинът на разгласяване на Общите
условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност на
потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответницата не
твърди да е упражнила правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите
условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на „Т. – П.”
АД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на
претендираните задължения от ответника.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че процесният имот е топлофициран, като
размерът на задължението за процесния период и за процесния топлоснабден имот възлиза
на 669,47 лева.
От заключението по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че за процесния период размерът на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 16, находящ се в
гр. П., ул. „М.С.“, бл.., вх. .“, е както следва: главница в размер на 669,47
лева, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г.
до 03.01.2019 г. е в размер на 46,80 лева.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва. През 30-дневния период от време вземането е ликвидно, а
след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът
има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е
изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради
което същият е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна
покана.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù плащане.
По възражението за изтекла в полза
на ответницата погасителна давност, съдът съобрази следното:
При тези изводи съдът дължи
произнасяне и по направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
в полза на ответницата погасителна давност. На основание чл. 111 ЗЗД и
Тълкувателно решение № ./18.05.2012 по т. д. №./2011 г., ОСГТК на ВКС, в случая
е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за заплащане на
доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Заявлението на ищцовото дружество за издаване на
заповед за изпълнение на това парично задължение, което стартира процес относно
вземането, е подадено в съда на 28.05.2020 г., следователно погасителната
давност обхваща всички ликвидни и изискуеми преди 28.05.2017 г. такива, т. е.
тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите условия е
изтекъл преди тази дата. В случая обаче претенцията на ищцовото дружество е за
период от време след 01.05.2017 г., като първата издадена фактура е платима на
09.07.2017 г., което налага извод за неоснователност на възражението.
По изложените съображения и предвид
липсата на ангажирани по делото доказателства за извършени плащания от страна
на ответницата, съдът намира предявените искове за доказани по основание и
размер и като такива същите следва да бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените
по делото разноски в общ размер на 590,00 лева, от които 100,00 лева – внесена
държавна такса, 340,00 лева - внесен
депозит за вещи лица и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и исковото производство, което съдът определя съобразно ниската
фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И.В.Я., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Т. – П.“ АД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление ***, ТЕЦ „Р.“, сума в общ размер на 716,27
лева (седемстотин и шестнадесет лева и двадесет и седем стотинки), от които:
669,47 лева (шестстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки)
- главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в
гр. П., ул. „Мл. С.бл.., вх. „.“, ап. ., за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., ведно с мораторна лихва
за забава в размер на 46,80 лева (четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки),
начислена за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2020 г. до окончателното ù
изплащане.
ОСЪЖДА И.В.Я., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т. – П.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление ***, ТЕЦ „Р.“ сумата от 590,00 лева (петстотин и деветдесет лева) – направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/