№ 63
гр. Плевен , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20214400500092 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260 425/05.11.2020г. по гр.д. № 3636/2020г. на
Плевенският районен съд /ПлРС/ на осн. чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ е осъдил
Прокуратурата на РБ /ПРБ/ да заплати на Ц. В. П. от гр.Плевен, ЕГН ******
сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 1 800лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдан с Присъда №
135/23.10.2019г. по нох дело № 298/2019г. на ПлРС, влязла в законна сила на
05.06.2020г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
05.06.2020г. до окончателното им изплащане, както и на осн. чл.78 ГПК да му
заплати сумата от 153лв., представляваща разноски за настоящото
производство съразмерно на уважената част от исковете, като отхвърлил
исковете в останалата Част до пълния претендиран размер неимуществени
вреди от 20 000лв. и за имуществени вреди от 2 500лв., като неоснователни и
недоказани.
1
Недоволни от решението са останали ПРБ, които го обжалват в
законния срок в осъдителната Част за сумата от 5 000лв. – обезщетение за
неимуществени вреди. Навеждат доводи, че то е неправилно, защото вредите
следва да са доказани по безспорен начин и да се в пряка причинна връзка с
обвинението, а общото съждение, че едно незаконно обвинение по принцип
би се отразило на психическото състояние на обвиняемия не може да е
аргумент за ангажиране на отговорността на Прокуратурата. Оплакват се, че
съдът е обсъдил показанията на двамата свидетели, според които обвинението
се отразило тежко на търговската дейност на фирмата на ищеца и довело до
оттеглянето му като управител и отстъпване на тази дейност на св.М.Ц. П. –
негов син, което обаче е станало на 24.06.2019г., докато привличането на
ищеца като обвиняем е станало по-рано – на 27.11.2017г. Излагат
съображения, че дейността на фирмата на ищеца не е била обект на
разследване и обвинението срещу ищеца е в качеството му на физическо
лице, а не като Управител на Дружеството. Твърдят, че няма доказателства за
преживян от ищеца силен стрес.
В съдебно заседание по същество изразяват становище, че поддържат
изготвената от Прокуратурата на Република България въззивна жалба срещу
постановеното решение по гр. дело № 3636/2020 г. по описа на Районен съд –
гр. Плевен. Не са доказани по безспорен и несъмнен начин каквито и да било
претърпени от г-н Ц. В. П. морални вреди, вследствие на незаконното
обвинение от страна на Прокуратурата. Неправилно първоинстанционният
съд е определил обезщетение за причинените на същия неимуществени вреди
в размер на 5000лв., като не се е съобразил с критерия за справедливост,
визиран в чл.52 от ЗЗД. Досъдебното производство е приключило в един
изключително кратък период от време, ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем на 24.11.2017г., а обвинителният акт, който е бил изготвен срещу
него е от 26.03.2018г., т.е. досъдебната фаза на процеса е приключила за
почти четири месеца, а цялото наказателно производство, включващо двете
фази на процеса е около две години и половина, което е един разумен срок.
Приложена е най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, не са налагани
други мерки за процесуална принуда и не са били ограничавани правата на
ищеца на лична свобода.
Молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС и да
2
постанови ново решение, с което да отхвърли иска за обезщетение за
неимуществени вреди на Ц. В. П. като неоснователен, или да намали размера
на присъденото обезщетение до такъв, съобразно практиката по аналогични
дела.
Въззиваемият Ц. В. П. от гр.Плевен, ЕГН ****** чрез адв.Д. П. от
ПлАК в съдебно заседание изразява становище, че жалбата на ПлОП е
неоснователна.
Подал е от своя страна въззивна жалба в срок в отхвърлителната Част от
решението за разликата от присъдените 5 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди до претендираните 20 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди, с искане да се отмени в отхвърлителната Част и вместо
него да се постанови друго, с което искът да се уважи изцяло, да се измени в
Частта за разноските като му се присъдят както тези, дължими за ПлРС след
увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди, така и за въззивната
инстанция. Твърди, че според него наказателното производство е продължило
около три години и това не е разумен срок за дело с обвинение за кражба,
което не се отличава с фактическа и правна сложност. ПРБ упорито е
протестирала и двете оправдателни присъди. Мярката за неотклонение
Подписка също има за последица конкретни ограничения за лицето, спрямо
което е взета. Явявал се е на почти всички съдебни заседания по делото.
Изпитвал е безпокойство и страх от възможността да се иска изменението й в
по-тежка. Счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е
занижено.
ПРБ оспорва жалбата на ищеца.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства включително и
тези пред ПлОС, по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона,
намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са и са
неоснователни.
Досежно решението на ПлРС за осъждането на ПРБ да заплати на ищеца
3
сумата от 1 800лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и за
отхвърляне на иска за имуществени вреди от 2 500лв. като неоснователен,
същото е влязло в законна сила като необжалвано и не е предмет на въззивна
проверка.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че с Постановление
на прокурор при РП-Плевен от 22.03.2017г. е било образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1
от НК. По същото досъдебно производство ищецът Ц. В. П. бил разпитан в
качеството на свидетел на 22.06.2017г.
С постановление на разследващ полицай от 21.11.2017г. ищецът бил
привлечен в качеството на обвиняем за това, че на неустановен ден през
м.септември - м.октомври 2016г., в гр.***, обл.Плевен чрез използване на
неустановено МПС отнел чужди движими вещи - 1бр. електронна боксова
круша на стойност 2 632,50лв. и 1 бр.билярдна маса на стойност 1 561,60лв.
— всичко на обща стойност 4 194,10лв., от владението на С.М.И. от гр.***,
без съгласието на собственика „******”ЕООД гр.Плевен, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1, т.4 вр. чл.194
ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до
десет години. При това е била взета по отношение на него мярка за
неотклонение „Подписка”, като на същата дата е бил разпитан в качеството на
обвиняем.
На 18.01.2018г. ищецът е бил поставен в очна ставка със свидетел.
На 21.12.2017г. и 18.01.2018г. му е било предявено разследването.
На 26.03.2018г. в Плевенски районен съд е бил внесен обвинителен акт, с
който ищеца Ц. В. П. е бил предаден на съд за престъплението, за което е бил
привлечен за обвиняем и проведено досъдебното производство.
Въз основа на обвинителния акт е било образувано производството по
НОХД №815/2018г. по описа на ПлРС. По същото са били проведени пет
открити съдебни заседания за времето от 16.04.2018г. до 22.08.2018г., в
първите две от които ищецът не се е явил, а в останалите се е явявал лично и
със защитник. С протоколно определение от о.с.з. на 22.08.2018г. е било
постановено прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Този съдебен акт е бил протестиран и с определение на ПлОС от
19.09.2018г. по ВНЧД №862/2019г. е било отменено първоинстанционното
определение, а делото върнато за последващи процесуални действия.
Впоследствие са били проведени по същото дело още четири открити
съдебни заседания до 19.11.2018г., в които ищецът се е явявал лично, като в
последното е била постановена присъда, с която е бил признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
4
На 29.11.2018г. РП-Плевен е депозирала протест срещу
първоинстанционната присъда, въз основа на който е било образувано
производството по ВНОХД №13/2019г. по описа на ОС-Плевен. По същото е
било проведено едно о.с.з. на 23.01.2019г., в което ищецът се е явил. С
решение на въззивната инстанция от 01.02.2019г. е била отменена
първоинстанционната присъда и делото върнато на PC-Плевен за ново
разглеждане от друг състав.
След връщане на делото на първоинстанционния съд е било образувано
производството по НОХД №298/2019г. по описа на PC-Плевен. В хода на
същото са били проведени седем открити съдебни заседания за времето от
07.03.2019г. до 23.10.2019г., в които ищецът се е явил лично и със защитник.
В о.с.з. на 23.10.2019г. е било прието изменение на обвинението, на
основание чл.287 ал.1 от НПК, като същото е било прието за повдигнато и
предявено затова, че на неустановен ден през месец октомври 2016г., в гр.***,
чрез посредствено извършителство с наказателно неотговорни лица, чрез
използване на неустановено моторно превозно средство - товарен автомобил,
неустановен като марка и като държавен контролен номер, отнел чужди
движими вещи - 1 брой електронна боксова круша на стойност 2 632,50лв. и 1
брой билярдна маса на стойност 1 561,60лв., всички вещи на обща стойност 4
194,10лв. от владението на С.И. от гр.***, собственост на „******” ЕООД -
Плевен с управител Х.П., без тяхно съгласие или съгласие на друг
представителен орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги
присвои, като до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд откраднатите вещи били върнати - престъпление по
чл.197, т.З, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, за което се
предвижда до осем години ЛОС.
С постановена Присъда от 23.10.2019г. ищецът Ц. В. П. е бил признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
На 01.11.2019г. РП-Плевен е депозирала протест срещу
първоинстанционната присъда, въз основа на който е било образувано
производството по ВНОХД №68/2020г. по описа на ОС-Плевен. По същото е
било проведено едно о.с.з. на 02.06.2020г., в което ищецът се е явил. С
решение на въззивната инстанция от 05.06.2020г. е била потвърдена
оправдателната присъда на първоинстанционния съд по НОХД №298/2019г.
Това решение, като необжалваемо е влязло в законна сила на датата на
постановяването му — 05.06.2020г.
Приел също така, че св.М.Ц. П. — син на ищеца установява, че към
момента на повдигане на обвинението срещу баща му, той имал регистрирано
търговско дружество, което се занимавало с производство на олио с фирма
„***” и се ползвал с добро име. След образуване на наказателното
производство започнало да се говори в гр.***, че ищеца бил крадец. Това се
отразило негативно на баща му, който се затворил в себе си, избягвал
общуване с други хора извън семейството, в това число и срещи с
5
контрагенти на дружеството, доставчици на слънчоглед. Преди това ищецът
събирал всяка сутрин работниците и им възлагал задачи, водел всички
преговори, касаещи дейността на дружеството. Последвалото оттегляне от
тези дейности направило впечатление и на земеделските производители, с
които преди договарял, те го търсели, т.к. преди това договаряли с него и
отсъствието му се отразило на търговските сделки на дружеството. Поради
дистанцирането на баща му от дейността на дружеството, се наложило синът
да поеме ръководството и впоследствие бил официално вписан като
управител.
От показанията на св.Н.В.Н. приел, че се установява, че бил близък със
семейството на ищеца, а със синът му и приятели. Поради това имал
впечатления за случилото се по време на воденото срещу ищеца наказателно
производство. Твърди, че той започнал да се отдръпва от общуване с
околните, с които преди това бил в близки отношения. Казвал като на шега
„не общувайте, аз съм крадец, ако не знаете, така съм набеден”. Сочи, че за
разлика от това му поведение, преди винаги на събирания сядал с тях на
масата, общувал, шегувал се. Твърди, че св.М.Ц. му споделил, че баща му се
бил оттеглил от ръководството на фирмата, т.к. приел тежко воденото
наказателно производство. Синът му се оплаквал на св.Н., че му било много
трудно да се справя сам и дейността на дружеството се затруднила.
Приел показанията на свидетелите за достоверни, т.к. в тях се излагат
лични възприятия, логични са, кореспондиращи помежду си и
непротиворечащи на други събрани в хода на производството доказателства.
От правна страна намерил, че съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1, т.3 от
ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното
длъжността лице - т.е. отговорността на държавата е обективна (чл. 4 от
ЗОДОВ).
Намерил, че в случая е налице хипотезата на чл.2 ал.1, т.3, предл.1
ЗОДОВ - ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.195
ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като е бил оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД №298/2019г. по описа на ПлРС. Неминуемо е претърпял
неимуществени вреди, т.к. всяко незаконно обвинение би се отразило на
психическото състояние на обвиненото лице.
Счел, че според практиката на ВКС на РБ размерът на дължимото
6
обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за
справедливост се определя на първо място според вида и характера на
упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са
извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в
продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в
разумен срок и др. От значение за размерът на обезщетението са вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие.
Изхождайки от тези горния критерии преценил, че ищецът е бил
привлечен и обвинен за престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93 т.7
от НК. Изменението на обвинението в по-леко престъпление е направено в
последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд при второто
разглеждане на делото. Наказателното производство срещу него е
продължило около три години - от образуването му през месец март 2017г.
(като първия разпит ищеца е бил през м.юни 2017г.) до влизане в сила на
оправдателната присъда на 05.06.2020г., който срок приел за разумен.
Мярката за неотклонение е била „подписка“, и за същата не се установило тя
да е смутила нормалния му начин на живот, явявал се е в почти всички
съдебни заседания пред първа и пред въззивна инстанция.
От гласните доказателства приел за изяснено, че през периода на
воденото производство ищецът е търпял психични болки и страдания, които
са и нормални в случаите, когато срещу едно лице се води наказателно
преследване — притеснение; страх от осъждане; страх от сриване на
престижа му в областта, в която реализира търговска дейност; неудобство
пред близките и познатите; тревога; понижена самооценка. Вследствие на
това е станал по-затворен, избягвайки контакти с хора извън семейството;
оттеглил се е от дейността на управляваното дружество и е отказвал срещи с
контрагенти, което пък се е отразило на развивания от него бизнес.
Намерил, че размера на дължимото за репарирането им обезщетение
следва да се определи на 5 000лв., който удовлетворява и обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-
икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по
делото.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
7
единствено конкретните оплаквания по въззивните жалби, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
По жалбата на ПРБ:
Съгласно чл.4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които се пряка и непосредствена
последица от увреждането, а в конкретния случай то е обхванато от нормата
на чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ – Държавата отговаря за дейността на
правозащитните си органи – по делото – Прокуратурата на РБ – при
изпълнението на която са причинени вреди на гражданина от обвинение в
извършване на престъпление, т.к. Ц.П. е бил оправдан по обвинението, за
което е бил предаден на съд.
Затова като е приел по принцип, че ответника – Прокуратурата на РБ -
следва да носи отговорност за неимуществени вреди по иска на Ц.П.,
първоинстанционният съд е приложил правилно материалния Закон.
Неимуществените вреди се определят по правилата на чл.52 ЗЗД – в
съответствие с принципа на справедливост и като се отчитат всички
обстоятелства по делото, по което е оправдан ищеца.
Съгласно т.8 от ППВС №4/68г. вредата се определя към момента на
настъпването й, когато претенцията е станала изискуема, преценявана
конкретно – характер на увреждането, състояние и др., като по силата на
чл.235 ал.3 ГПК се отчитат и настъпилите промени в икономическата
обстановка в страната.
Оплакването за завишаване размера на обезщетението от 5 000лв. при
конкретно установените факти и неговото несъответствие с критерия за
справедливост е неоснователно.
В конкретния случай периодът на продължилото наказателно
преследване от момента на привличане към наказателна отговорност до
влизане в сила на оправдателната присъда е две години, шест месеца и
четиринадесет дни не е значителен и делото е разгледано и приключило в
разумен срок, но се развива спрямо възрастен човек на 65 – 68 годишна
8
възраст. Вярно е, че дейността на фирмата на ищеца не е разследвана и
обвинението не е за икономическо или стопанско престъпление, но също така
не е оспорено от ответника, че същият се е занимавал с производство на олио
в един малък град в селскостопански район, където хората се познават и
доброто име на човека има значение за доверието на хората към неговата
работа. Освен това при двукратното разглеждане на делото в съдебна фаза са
проведени общо 18 съдебни заседания, като само на две от които ищецът не
се е явил лично. Страхът от наказателната санкция лишаване от свобода е бил
съвсем реален – предвидените наказания и за двете обвинения са от една до
десет години ЛОС и до осем години ЛОС – все за тежко престъпление. Вярно
е, че няма доказателства за силен стрес и влошаване на здравословното
състояние на ищеца и то по причина на наказателното производство, но
обществената ситуация и икономическата обстановка в страната по време на
водене на делото и влизане в сила на оправдателната присъда – 05.06.2020г.,
когато вече беше започнала здравната криза от м.февруари 2020г.
допълнително усилват интензитета на въздействие на воденото срещу ищеца
дело.
Обезщетението от 5 000лв. при тези данни се оказва правилно и съдът
препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272
ГПК.
По въззивната жалба на Ц. В. П.:
Оплакванията са неоснователни. Неприемливо жалбоподателят твърди,
че предвид характера на обвинението, делото е извън разумен срок в
продължителността му от около три години за двете фази на производството
– досъдебна и съдебна. За това време страните са упражнявали процесуалните
си права и предвид обвиненията за тежки престъпления и по първоначалното
и по измененото обвинение, в развитието на процеса не може да се търси
ексцес или тенденциозност. Преекспонира се от защитата на жалбоподателя
въздействието на мярката за неотклонение Подписка върху нормалния живот
на ищеца. Показанията на свидетелите установяват негативни влияния на
делото като цяло, но не й ищецът да е искал разрешение от органа по
разследването или от съда за пътуване или излизане в чужбина и такова да му
е отказано, т.е. да е имал пречки от самата мярка за неотклонение.
9
След като по-горе се приема, че присъденото обезщетение е правилно
определено, то и искането за присъждане на обезщетение в пълен размер на
20 000лв. за неимуществени вреди от наказателното производство няма как да
бъде уважено.
След като е неоснователна въззивната жалба на Ц. В. П., то на ищеца не
се дължат деловодни разноски за настоящата инстанция.
Като е достигнал до същите правни изводи Плевенския районен съд е
постановил едно законосъобразно решение в горните ЧАСТИ, което следва
да се потвърди като правилно.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 206 425 от 05.11.2020г. на Плевенския
районен съд, постановено по гр.д. № 3636/2013г. по описа на ПлРС в
обжалваните ЧАСТИ, с които съдът е присъдил на Ц. В. П. от гр.Плевен, ЕГН
****** сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдан с Присъда №
135/23.10.2019г. по нох дело № 298/2019г. на ПлРС, влязла в законна сила на
05.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.06.2020г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлил иска в останалата
Част до пълния претендиран размер неимуществени вреди от 20 000лв. като
неоснователен, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10