№ 69
гр. Плевен , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
при участието на секретаря Жени Н. Стойчева
като разгледа докладваното от Цезаринка Хр. Йосифова Йоткова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20214400600282 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от адв.Д.Д. –
повереник на П. К. Ц. – тъжител по НЧХД № 1020/2020г. по описа на РС-
Плевен, подадена срещу присъда № 260018/16.02.2021г., постановена по
същото дело.
С обжалвания съдебен акт Плевенският Районен Съд е признал
подсъдимия Ж. Т. П. от гр.Плевен, за невинен в това, да е извършил
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, на 5.05.2020г. в гр.Плевен, по отношение
на П. К. Ц., както и да е извършил престъпление по чл.146, ал.1 от НК, на
11.05.2020г. в гр.Плевен, по отношение на П. К. Ц., поради което и на
основание чл.304 от НПК го е оправдал по двете обвинения.
Със същия съдебен акт РС-Плевен е отхвърлил, като неоснователни,
предявените от тъжителя против подсъдимия граждански искове за сумите от
по 2000 лева, представляващи обезщетения за причинените от деянията
1
неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху сумите, считано от
датите на деянията до окончателното им изплащане.
РС-Плевен е възложил, на основание чл.190, ал.1 от НПК, на тъжителя
П. К. Ц. да заплати на подсъдимия Ж. Т. П. деловодните разноски в размер на
700.00 лева – за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за необоснованост на
съдебния акт, като се твърди, че е доказано авторството и на двете деяния.
Излага се мнение, че присъдата е неправилна. Също така се твърди, че има
противоречие между диспозитивната част и обстоятелствената част на
постановената присъда, досежно обвинението по чл.130, ал.1 от НК, във
връзка с установяване механизма на причиняване на телесната повреда.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия,
като се излагат съждения за допуснати съществени процесуални нарушения
при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, отнасящи се към
мотивите на присъдата. Защитата възразява, че решаващият съд се е
произнесъл по непредявено обвинение относно механизма на причиняване на
телесното увреждане на тъжителя.
Въззивният жалбоподател поддържа изявлението на своя адвокат.
Защитникът на подсъдимия изцяло възразява по основателността на
жалбата. Заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна, не са налице
пороци, за които се твърди от страна на тъжителя и неговия повереник. Моли
да се потвърди изцяло обжалвания съдебен акт, както в наказателната, така и
в гражданската му част.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, становищата на страните и след извършване на цялостна
проверка на присъдата по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено
следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, отговаря на
изискванията на чл.320, ал.1 и следващи от НПК, поради което разглеждането
й е допустимо.
По същество е неоснователна.
2
За да постанови атакуваната присъда, РС-Плевен е извършил
изключително подробен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ж. Т. П. и тъжителят П. К. Ц. се познавали, като П. живеел
в местността „******“ в землището на гр.Плевен, а родителите на съпругата
на Ц. притежавали недвижим имот в съседство на П.. Отношенията помежду
им били влошени, поради различни причини и всеки от тях депозирал жалби
срещу другия и роднините му до различни институции.
На 5.05.2020 год., около 14.30 часа, Ц. отишъл в местността „******“ в
землището на гр.Плевен, където на вилата в момента живеели родителите на
съпругата му. Целта на посещението била да им занесе необходимите им
хранителни продукти. При пристигането там спрял автомобила си на празно
място пред вилата. Слизайки от автомобила, към него се приближил
подсъдимият с чук в ръка, т.к. извършвал ремонтни дейности в дома си.
Заявил на Ц. на висок глас, че не трябва да спира там. Тъжителят, от своя
страна, заявил, че „магарето“ /дървена поставка/ за рязане на дърва на
подсъдимия, което било в близост, не трябва да е там и помежду им
възникнал словесен конфликт. След спора Ц. си тръгнал, като депозирал
жалба срещу подс.П., а в последствие посетил и съдебен лекар, който му
извършил освидетелстване и издал съдебно-медицинско удостоверение.
На 11.05.2020 год., около 18 часа, П.Ц. отново отишъл на вилата на
тъста си, за да им занесе провизии. Спрял автомобила отпред, слязъл и
тръгнал към вилата. Ж.П. по същото време бил навън, в двора на своята вила.
Веднага след като видял Ц., подсъдимият започнал да му прави забележки на
висок глас да не спира там автомобила си, а по-надолу, като отново помежду
им възникнал словесен конфликт.
По делото е изслушано заключението на съдебно-медицинска
експертиза, изговено от вещото лице – доц.д-р Данчо Деков, от което се
установява, че на П.Ц. е причинено: драскотина с дължина 3см в областта на
залавното място на палеца на дясната ръка по гръбната
повърхност; кръвонасядане на площ 3/2 см и две драскотини в единия му
край, локализирани по външната повърхност на подбедрицата на ляв крак на
границата между средна и долна трета; насиняване /кръвонасядане/ и оток с
3
характерна елипсовидна форма с диаметри 4 и 5 см, локализирани по задно-
вътрешната повърхност на бедрото на ляв крак и две неголеми на площ рани с
овална форма, разположени срещуположно в краищата му.
Уврежданията, според експерта, са резултат от тъпи и остри травми.
Морфологията /видът и взаимното разположение/ на уврежданията в областта
на бедрото на левия крак /двете рани, разположени срещуположно в края на
кръвонасядането, което има елипсовидна форма/ много добре могат да бъдат
обяснени с действието на кучешки зъби.
Останалите увреждания имат, според вещото лице, нехарактерна форма.
Липсват т.н. „контактни отпечатъци“ от удрящата повърхност на предмета.
По тази причина с медицински методи и средства не е възможно да се посочи
точно какъв вид твърд предмет и по какъв точно начин е действал при
причиняване на тези увреждания. Най-общо може да се каже, видно от
експертизата, че драскотините са резултат от тангенциално /странично,
повърхностно/ действие на твърд тъп или остър предмет с ограничена удряща
повърхност. Възможно е това да бъдат главички или други части от пирони
или неравности /чепове/ по повърхността на процесното „дървено магаре“,
бутано към Ц..
При така установените и приети от първоинстанционният съд факти,
възражението, от страна на защитата, за неправилна оценка на наличните по
делото доказателства е неоснователно. Не се констатира да е налице соченото
процесуално нарушение, изразяващо се в игнориране на определени
доказателства и превратно тълкуване на други. Фактическите констатации за
инкриминираните деяния, залегнали в мотивите на присъдата, се основават на
задълбочена цялостна оценка, както изисква чл.107, ал.5 от НПК, на събраните в
процеса доказателства, релевантни към предмета на доказване. Извършената
проверка на тяхната достоверност и надеждност, както и относимост към
деянията, е довела съда до извода, че следва да се кредитират обясненията на
подс.П., и отчасти показанията на свидетелите А.И., Т. П., Т. П.а и Е.Ц..
Правилно е отразено в мотивите към постановения съдебен акт, че от тези
доказателствени източници се установяват датата, мястото на твърдените в
тъжбата инциденти, но не се установяват по безспорен начин твърденията за
причинена лека телесна повреда и обида от подсъдимия към тъжителя.
Единственият свидетел-очевидец на конфликтите между П. и Ц. – А.И. /баща
4
на съпругата на тъжителя/ потвърждава данните за нанесен удар с „дървено
магаре“ от подсъдимия на тъжителя, но първоинстанционният съд не
кредитира с доверие тези показания, поради индиция за заинтересовеност от
изхода на делото, предвид родствените отношения /по сватовство/ между
свидетеля и тъжителя. Въззивният съд приема този извод за правилен и
обоснован.
Въпреки доказателства, видно от експертното заключение, че по тялото
на тъжителя са установени травматични увреждания, правилно Плевенски
районен съд е приел, че не е установено по безспорен начин, че подс.П. е
нанесъл удар на Ц. с определен предмет и това е „дървено магаре“ за рязане
на дърва. Правилно за това деяние Ж.П. е оправдан.
Относно обвинението за нанесената обида, правилно решаващият съд е
приел, че не е доказано по безспорен начин, че подсъдимият е изрекъл, по
отношение на П.Ц., в негово присъствие, обидни думи: „страхливец“,
„педераст“, „ще те шибам гол“. По делото не са събрани доказателства в
подкрепа на тези твърдения в тъжбата. Правилно и за това деяние П. е
оправдан.
Изготвеният анализ на доказателствата по делото напълно се споделя от
въззивната инстанция. Подробно са описани фактите за датите, мястото и
възникналите конфликтни ситуации между подсъдимия и тъжителя, за които
не се отрича, че са в продължително лоши отношения.При правилната
фактическа установеност на тези ситуации, изградена въз основа на
внимателен и задълбочен анализ на доказателствата по делото и правилната
им оценка, първостепенният съд е достигнал до единствения правилен извод,
че подс.Ж.П. не е извършил деянията по повдигнатите му с тъжбата
обвинения.
Наведеното пред настоящата въззивна инстанция възражение от
повереника на тъжителя, че има допуснато процесуално нарушение от съда
при постановяване на присъдата, относно механизма на причиняване на
телесната повреда от подсъдимия на П.Ц., е неоснователно. Този въпрос
настоящият съд приема за изяснен в мотивите на съдебния акт и няма как
тъжителят да не е разбрал волеизявлението на решаващия съд и с това да са
нарушени правата му. Няма противоречие между диспозитивна и
5
обстоятелствена част на присъдата. Съгласно диспозитива, подс.П. е оправдан
за това да е „нанесъл удар с юмрук в лицето на П. К. Ц.“. Действително няма
такива твърдения в тъжбата и обвинението е за удар с „дървено магаре“ за
рязане на дърва. Няма неясноти и противоречия, т.к. в мотивите си
първоинстанционният съд е обсъждал именно удар с „дървено магаре“ за
рязане на дърва и е приел, че такъв е нямало, от страна на подсъдимия. Още
повече, касае се за техническа грешка при изписване на диспозитивната част
по това обвинение, което е изрично посочено и обяснено в мотивите на
присъдата /л.94 – на гърба, абз.5/. При тези пояснения, въззивният съд
намира, че няма допуснати процесуални нарушения.
Въззивната инстанция намира присъдата за правилна и в гражданско-
осъдителната й част. Предвид на това, че не се реализира наказателната
отговорност на подс.П. за двете деяния, за които е признат за невинен,
правилно решаващият съд е посочил, че лицето не следва да носи и
гражданска отговорност в конкретните случаи, т.к. не е причинил виновно
вреди другиму.
При извършената цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл.314
от НПК, ПлОС не констатира съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане. ПлОС счита, че обжалваната присъда е правилно постановена и
следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба – оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260018/16.02.2021г., постановена по
НЧХД № 1020/2020г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7