№ 20862
гр. С. 13.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110119801 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „Ш.Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В.
Т., ул. „Д.Б.“ № 30, за признаване за установено по отношение на ответника „Е.М.З.“ АД
(„Ч.Р. Б.” АД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С. бул. „Ц.Ш.“ № 159, бл.
„Бенч Марк Бизнес Център“, че ищеца не дължи сумата от 1250,00 лв., предствляваща част
от сумата от 98625,92 лв., начислена по фактура № **********/12.10.2021 г. по партида с
клиентски номер 520003450683.
В исковата молба се твърди, че ищцецане дължи така претендираната сума.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
предявения иск. Поддържа, че исковата молба е неоснователна, тъй като е спазена
предвидената в ЗЕ и в ПИКЕЕ процедура, като предвид установеното на 07.10.2021 г.
неточно отчитане на потребяваната от ищеца енергия, е извършена корекция на сметката му
за период от 90 дни – от 08.07.2021 г. до датата на проверката и преустановяването на
нерегламентираното свързване към СТИ. Моли съда да отхвърли иска, като несонователен.
Претендират се направените по делото разноски.
С определение от 31.10.2022 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца „Метал Сълюшън“ ЕООД.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. Депозира писмена молба, с
която поддържа иска. По делото е постъпила писмена защита.
Ответника се представлява от процесуален представител, който поддържа писмения
отговор и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски по представен списък. По
делото са постъпили писмени бележки.
Третото лице помагач не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид
направените доводи и възражения, намира, че предявеният иск е процесуално недопустим,
поради липса на правен интерес от предявяване на частичен отрицателен установителен иск,
по следните съображения:
Несъмнено институтът на частичния иск е допустим, като същият е предмет на
Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, в което
обаче е разгледана възможността единствено за предявяване на частичен осъдителен иск. В
тази връзка, ВКС изяснява, че предмет на всяко гражданско дело е претендираното или
отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез
1
правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба и което следва да бъде
индивидуализирано от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска
обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното
субективно материално право, т. е. правопораждащите го юридически факти, като в
случаите на предявен частичен иск за парично вземане ищецът претендира само част от
размера на вземането, но основанието на иска, включително при предявяването му като
частичен, е единно и неделимо, поради което обективните предели на силата на пресъдено
нещо на решението по частичния осъдителен иск, ще обхванат основанието на вземането в
пълен обем. В този смисъл, в тълкувателното решение е формулиран извод за
недопустимост на последващ иск за непредявената разлика от вземането, в случай че
първоначално предявеният частичен осъдителен иск е бил отхвърлен /тъй като с това
решение е отречено със СПН съществуването на основанието на вземането в пълен обем/,
респ. при уважаване на частичния иск СПН на решението обхваща общите правопораждащи
факти на вземането, така че е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от
вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
Изложените тълкувателни разяснения несъмнено обуславят наличието на правен
интерес от предявяване на частичен осъдителен иск за парично вземане, по който ищецът би
получил частична защита на претендираното от него вземане до заявения размер и
установяване на основанието на това вземане в пълен обем, но същите са напълно
неприложими в хипотезата на предявен частичен отрицателен установителен иск. Това е
така, защото при отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове,
основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Щом
твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи
юридически факт, от който такова право се поражда, като в тежест на ответника е да
изчерпи в процеса всички основания, на които оспореното му право е могло да се породи / в
този смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Когато е
уважен отрицателен установителен иск, това претендирано от ответника право е отречено,
без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички
възможни негови основания.
От друга страна, ако се приеме, че уважаването на частичния отрицателен
установителен иск е равнозначно на отхвърляне на частичен положителен установителен
или осъдителен иск, то силата на пресъдено нещо в тези случаи разпростира действието си и
за непредявената част (доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради
неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно
материално право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен
обем – съобразно мотивите на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ВКС,
ОСГТК). В тази хипотеза последващ частичен отрицателен установителен иск за разликата
би бил недопустим поради формираната вече СПН за целия размер на вземането. В
последващото производство - това за непредявената част, не би имало нито един нов факт,
подлежащ на разглеждане, което прави двете претенции - по първия частичен отрицателен
установителен иск и по следващите, идентични. Щом двете претенции имат един и същи
предмет, то няма как да се приеме за допустимо разглеждането им в различни производства.
След като силата на пресъдено нещо по частичния отрицателен установителен иск се
формира за цялото вземане, то на практика с предявяването на такъв ищецът цели да получи
защита за цялото оспорено от него вземане. С тази частична претенция той би ограничил не
собствената си защита в рамките на образуваното производство, а защитата, която
ответникът би могъл да получи при отхвърлянето на частичния иск, тъй като в този случай
ще се формира СПН за съществуване в полза на ответника на вземане само до частичния
размер на иска. Подобен резултат обаче не може да се приеме за съвместим с
диспозитивното начало и чл. 6, ал. 2 ГПК, защото в рамките на този принцип се дава
възможност на ищеца да ограничи пределите на защитата, която той търси в образуваното
2
производство, а не да ограничава защитата, която ответникът би могъл да получи по това
дело. Сходна теза е застъпена и в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 23.11.2022 г.
по тълк. д. № 4/2021 г. на ВКС, ОСГТК, според които отказът от иска е проявление на
принципа на диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК. В подкрепа на
изложеното виждане са Решение №1624/30.03.2023г. по в.гр.д. №3076/2022г. на СГС,
Решение № 1582/30.03.2023 г. по в. гр. д. № 7382/2021 г. на СГС, Определение №
241/18.01.2016 г. на СГС по т. д. № 104/2016 г.
От гореизложеното следва, че когато ищецът изначално оспорва дължимостта на
цялото вземане, както е и в настоящия случай, той няма правен интерес от предявяване на
частичен отрицателен установителен иск. В този случай длъжникът /ищец/ по същество
търси защита не по част, а по целия размер на отричаното вземане. С разглеждането на
такъв частичен иск се създава възможност за злоупотреба с право и заобикаляне на закона –
на разпоредбите за родова подсъдност, допустимост до касационен контрол и размер на
дължимата държавна такса за разглеждане на иска, тъй като с предявяване на частична
претенция за много малка част от вземане с ниска цена на иска и нисък размер на дължимата
държавна такса, съдът ще е принуден да разглежда съществуването на цялото вземане в
пълния му размер /който може и да надхвърля размера на допустимия за разглеждане от
районен съд иск според правилата за родова подсъдност, какъвто е и настоящия случай/, за
да може да извърши преценка дали по-малката част не се дължи.
Ето защо, с оглед на всички изложени съображения и доколкото ищецът не
обосновава някакъв специфичен правен интерес от установяване недължимостта само на
част от оспореното вземане /какъвто случай е разгледан в Решение № 11616/21.07.2020 г. по
т. д. № 4923/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, влязло в сила/,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният частичен отрицателен установителен иск
е недопустим поради липса на правен интерес.
Водим от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.05.2023 г., с което е даден ход на устните
състезания по делото и същото е обявено за решаване.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19801/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 159 състав.
ОСЪЖДА „Ш.Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.
„Д.Б.“ № 30, да заплати на „Е.М.З.“ АД („Ч.Р. Б.” АД), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С. бул. „Ц.Ш.“ № 159, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, сумата от 650,00 лв.
(шестстотин и петдесет лева), представляваща направени от ответника разноски, от които
сумата от 400 лв. за заплатен депозит за вещо лице, сумата от 150,00 лв. за заплатен депозит
за призоваване а свидетели, а сумата от 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Да се връчи препис от настоящото определение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3