РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300503032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Обжалвано е решение № 2218/17.06.2022г., постановено по гр. д. № 16457/2021г.
по описа на Пловдивски районен съд, ХХ гр. с., с което е осъдил „Инфрабулпласт“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от законния представител К. Д. В. да заплати
на „Електроразпределение Юг“, ЕИК *********, сумата от 443, 35 лева,
представляваща обезщетение за причинените му на 27.04.2021г. имуществени вреди по
кабелна линия средно напрежение в гр. Пловдив, разположена между подстанция ТЕЦ
Север и *** на въздушна линия средно напрежение „Ц.“, следствие на извършени
дейности по профилиране и трасиране на терен в недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор 56784.504.969, находящ се в гр. ***, собственост на „Инфрабулпласт“
ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба – 19.10.2021г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от
886, 70 лева.Осъжда „Инфрабулпласт“ ЕООД да заплати на „Електроразпределение
Юг“, ЕИК *********, сумата от 286, 75 лева – направени по делото разноски.Осъжда
„Електроразпределение Юг“, ЕИК ********* да заплати на „Инфрабулпласт“ ЕООД
сумата от 311, 75 лева – направени по делото разноски.
1
С въззивната жалба решението се обжалва в осъдителната му част като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон – противоречие на постановения
съдебен акт с основните начала, заложени в ГПК, с принципите на състезателното
начало, равенство на страните и установяване на истината; липса на пълно, ясно и
всестранно обследване на събрания по делото доказателствен материал; едностранчиво
обсъждане от страна на съда на доказателствения материал; необосновани изводи,
несъответстващи на конкретни фактически обстоятелства, установени в
производството или на събрания по делото доказателствен материал; постановяване на
съдебното решение в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.Моли се
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, вместо което да
бъде постановено друго, с което претенцията да бъде отхвърлена изцяло.При
условията на евентуалност се иска да бъде намален размера на присъдената сума, като
се отчете високия процент на съпричиняване в размер на 90 % на вредоносния
резултат.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
С писмения отговор на въззиваемото дружество се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.Моли се решението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.Претендират се разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна – ищец, с правен интерес за обжалване на решението в
осъдителната му част, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява
допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното:
Делото е образувано по предявени обективно съединени искове по чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********
против „Инфрабулпласт“ ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 886, 70 лева – стойност
на вложени материали и труд за възстановяване – ремонтни дейности на увреденото от
ищеца имущество, ведно със законната лихва върху това обезщетение от датата на
подаване на исковата молба – 19.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 27.04.2021г. при
извършване на изкопни работи по бул. „***“ служители на ответното дружество са
повредили имущество, собственост на ищеца.Повреденото имущество представлявало
кабелна линия средно напрежение в гр. Пловдив, разположена между подстанция ТЕЦ
север и *** на въздушна линия средно напрежение „Ц.“.За установяване на
обстоятелствата във връзка с увреждането бил съставен Констативен протокол от
27.04.2021г., който бил подписан от представители на двете страни.За отстраняване на
причинената имуществена щета били вложени материали и труд, описани в калкулация
2
от 15.06.2021г., както следва: материали – 6 бр. съединителна термо муфа СН на обща
стойност 330 лева; труд – направа на 6 бр. кабелна муфа СН на обща стойност 379, 92
лева; транспорт – 50 км. х 0, 58 лв. на обща стойност 29 лева.За общата стойност от
886, 70 лева с ДДС била издадена фактура № **********/22.06.2021г., която не била
заплатена.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил исковете и
изложените в исковата молба обстоятелства.От своя страна твърди, че е собственик на
поземлен имот с идентификатор 56784.504.969, находящ се в гр. ***.На 27.04.2021г.
ангажирал служители на „София асфалт“ ООД да извършат профилиране и трасиране
на терена в собствения му имот, изразяващо се в заравняване на терена посредством
отнемане до 30 см. от хумусния слой с цел насипване на строшен камък.Не е оспорено,
че по време на извършваната дейност е бил скъсан кабел 20 кV.Скъсването обаче се
дължало изцяло на виновно и противоправно поведение на ищеца, тъй като кабелното
трасе, по което минавала процесната кабелна линия, не било маркирано с бетонни
реферни стълбчета и не било нанесено на планове и схеми със съответните рефери,
вкл. и на муфите, в т. ч. и в ситуационния план на подземната техническа
инфраструктура на Община Пловдив.Освен това кабелът не бил поставен в изкоп,
върху него не бил насипан пласт от пясък или пресята пръст с дебелина 0, 35 м., не
била поставена предупредителна лента и не бил положен на дълбочина 0, 8
метра.Ищецът не осигурил поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите
и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания,
както и надеждно, безопасно и ефективно функциониране на
електроразпределителната мрежа.Поради това ответникът бил поставен в обективна
невъзможност да знае или предполага за наличието на процесния кабел, поради
ненанасяне на същия в ситуационния план на подземната техническа инфраструктура
на Община Пловдив, респ. бил в обективна невъзможност да предотврати
настъпването на вредоносното събитие и нямал вина за настъпването на
вредите.Оспорил е и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
служители на дружеството и вредоносния резултат.При условията на евентуалност е
направил и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца.Оспорва като неоснователна и акцесорната претенция на ищеца.Оспорва също
верността на съдържанието на представените писмени доказателства с исковата молба.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че
процесният кабел се намира в имот, собственост на ответното дружество, както и че
кабелът е 20 киловата средно напрежение.
Разпитаният в първоинстанционното производство свидетел Н. Г. работил като
машинист в „София асфалт“ ООД.Дал е показания, че на процесния обект са правили
профилиране и подравняване на терена по възлагане от „Инфрабулпласт“ ЕООД, при
3
която дейност се отнемало около 15-20 см. от хумусния слой.Докато извършвали
подравнителни дейности с багер, скъсали един кабел, който обаче бил непосредствено
на 20 см. от кота нула от хумусния слой, който сваляли.Кабелът бил червен, 20 кV,
навит на руло, положен в земята.Според показанията на св. Г. те знаели, че
собственикът на имота е проверил за кабели и по негова информация нямало такива в
имота.Същият бил направил проверка в подземния кадастър.След аварията били
извършвани ремонтни дейности по кабела от служители на ЕВН.По думите на св. Г.
този кабел не бил поставен в изкоп, не бил сигнализиран със сигнални ленти, нито с
бетонни реферни стълбчета.
Св. П. Ч. работи като електромонтьор в ищцовото дружество.Посочил е, че след
получен сигнал за авария е ходил на място в процесния имот, където констатирал, че
кабелът е скъсан.На място имало багер и камион, в който товарели пръст.Трите жила,
които стърчали от земята, били един кабел.Имало и друг кабел, в ляво от тези три
жила, който бил неработещ.
Съгласно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза в
първоинстанционното производство, за района на аварията е наличен подземен
кадастър и в същия е нанесен повреденият кабел.Няма данни за обезопасяване на
кабела съгласно изискванията на Правилника за устройство на електрическите уредби
от 18.07.1997г.При извършване на изкопните работи в имота е използвана техника –
колесен багер Hitachi ZX 170 W-6, с рег. № РА 05791.Повреден е кабел СН 20 kV на
извод „Ц.“ между п/я „Топлофикация Пловдив Север“ и *** на въздушна линия средно
напрежение.За отстраняване на аварията са използвани 6 комплекта Муфа СН Съед.
120:240 на фирма RAYCHEM на стойност 330 лв. с ДДС.Вложеният труд за
отстраняване на аварията е на стойност 379, 92 лева без ДДС.Средната единична
пазарна стойност на вложените материали към 19.04.2022г. е 171, 48 лв. без
ДДС.Вложените материали и труд са изчислени правилно.Калкулираните цени в
Калкулацията на ЕВН от 15.06.2021г. отговарят на заложените в системата за
материали на ЕВН и са по-ниски от средните пазарни цени към 19.04.2022г.В резултат
на изкопните (земни работи), извършени с багер от „София асфалт“ ЕООД върху част
от терен, собственост на „Инфрабулпласт“ ЕООД, намиращ се на адрес: гр. *** за
почистване и подравняване на строителната площадка преди полагане на
трошенокаменна настилка, е засегнат кабел СН 20 kV, собственост на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД.За района на аварията към 27.04.2021г. е бил
наличен подземен кадастър и в същия е нанесен повреденият кабел – в регистъра от
1982г.
В съдебно заседание вещото лице е изяснило, че извършената справка в
общината касае въпросния кабел, отразен в предоставения проект от ЕВН и в
ситуационния план, намиращ се на извод Ц., отиващ на север към подстанцията,
4
отбелязан с непрекъсната линия на ситуационния план, която преминава през целия
имот № 504.969.
При така установеното от фактическа страна районният съд е приел в решението
си, че повреденият кабел СН 20 кV, разположен между подстанция ТЕЦ Север и *** на
въздушна линия средно напрежение „Ц.“ е нанесен, както и е отразен в представения
от Община Пловдив ситуационен план на подземни проводи и съоръжения в имот №
56784.504.969.В тази връзка решаващият съд е кредитирал заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза по делото и данните, съдържащи се в писмо на Община
Пловдив.
Настоящият състав на съда намира, че горният извод, оспорен от жалбоподателя, е
напълно обоснован въз основа на събраните в производството
доказателства.Заключението на вещото лице е компетентно и обосновано изготвено,
кореспондиращо с писмените доказателства по делото, поради което няма причина да
не бъде кредитирано, а възражението на жалбоподателя, че процесният кабел не е бил
нанесен в ситуационния план на подземната техническа инфраструктура на Община
Пловдив, е неподкрепено с убедителни доказателства, респ.
неоснователно.Показанията на св. Г. в тази насока са изолирани, не са ангажирани и
доказателства относно твърденията за извършена официална справка от собственика на
имота преди предприемане на изкопните дейности в имота.
Районният съд е приел също, че ответникът като възложител на извършваната
дейност в процесния имот, не е спазил изискванията на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи на Министъра на труда и социалната политика и
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в сила от 06.11.2004г.,
съгласно които земни работи в зоните на подземни мрежи и съоръжения се извършват
с писмено съгласие на собственика или на експлоатиращия проводите и/или
съоръженията.При невъзможност за определяне на точното местоположение на
подземните мрежи и съоръжения или когато има съмнения за верността на подземния
кадастър, ръчно се изкопават шурфове, перпендикулярно на трасето на подземните
мрежи, за установяване на действителното местоположение и вида на подземните
мрежи и съоръжения.Преди започване на земните работи техническият ръководител
осигурява означаването върху терена или на подходящо място със знаци и/или табели
на съществуващите подземни мрежи или съоръжения в план и дълбочина.В зоните на
подземни мрежи или съоръжения земните работи се извършват под непосредственото
ръководство на техническия ръководител или бригада, а в охранителната зона на
проводници под напрежение или на действащ продуктопровод – под наблюдението и
на представител на собственика им.Не се допуска извършване на земни работи със
строителни машини на разстояние, по-малко от 0, 2 m от подземни мрежи или
5
съоръжения.Аналогични изисквания са предвидени и в разпоредбите на чл. 321 и чл.
322 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и електрически мрежи, в сила от
29.08.2004г. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, които няма данни
по делото, а и не се твърди да са били спазени преди започване на земните работи в
процесния имот.Съобразявайки липсата на данни за извършено писмено съгласуване
между „Инфрабулпласт“ ЕООД и собственика на съоръжението –
„Електроразпределение юг“ ЕАД, както и безспорно установеното от гласните
доказателства по делото, че от „София Асфалт“ ООД са използвани машини при
извършване на възложената дейност, при положение че в имота имало подземни
проводи/съоръжения и не е установено с категоричност дълбочината до която е
работил багерът, районният съд е направил обоснован извод, че е налице причинно-
следствена връзка между поведението на ответника и претърпените от ищеца вреди,
съотв. налице е основание за ангажиране на обезпечително-гаранционната отговорност
на ответника при условията на чл. 49 от ЗЗД.
Горният извод на районния съд също е напълно обоснован, съобразен изцяло с
установеното по делото от фактическа страна.Настоящият състав в тази насока също
намира, че настъпването на вредоносния резултат е можело да бъде предотвратено при
спазване на изискванията за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и електрически мрежи, а това обуславя и
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и
претърпените от ищеца вреди.
Правилен е и извода на районния съд за наличие на съпричиняване от страна на
ищеца в определения процент – 50 %.В тази насока решаващият съд е съобразил
изискванията на Правилника за устройство на електрическите уредби, които в случая
няма данни да са били спазени при полагането на процесния кабел – същият не е бил
положен в изкоп, не е бил предпазен по цялата му дължина от механични повреди чрез
тухли, нито е бил маркиран с друго трайно подходящо покритие, поставено върху
покритие от пясък или от пресята пръст, не е използвана пластмасова лента като
символична защита, не е спазена изискуемата се при полагане на кабел дълбочина от 0,
7 м. от нивото на терена.С оглед на това е направен обоснован извод, че е налице
причинна връзка и между поведението на служители на ищцовото дружество и
настъпилите щети по кабела, при 50 % съпричиняване на вредоносния
резултат.Относно размера на иска съдът правилно е кредитирал заключението на
съдебно-техническата експертиза и на тази база е определил дължимото обезщетение
на ищеца.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира оплакванията във
въззивната жалба за неоснователни, а предявеният иск за основателен в уважения от
6
районния съд размер.
В рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК и въз
основа на доказателствата по делото в тяхната съвкупност въззивният съд намира, че
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към
атакувания съдебен акт, са правилни и законосъобразни и са налице основанията на
закона решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 78 от ГПК въззивника следва да заплати на въззиваемата страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред настоящата
инстанция в размер на 200 лева, който размер е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото и защитавания материален интерес.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2218/17.06.2022г., постановено по гр. д. № 16457 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, ХХ гр. с., в частта, с която се осъжда
„Инфрабулпласт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
със законен представител К. Д. В. да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, сумата от 443, 35 лева, представляваща обезщетение за причинените му
на 27.04.2021г. имуществени вреди по кабелна линия средно напрежение в гр.
Пловдив, разположена между подстанция ТЕЦ Север и *** на въздушна линия средно
напрежение „Ц.“, следствие на извършени дейности по профилиране и трасиране на
терен в недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор 56784.504.969, находящ се в
гр. ***, собственост на „Инфрабулпласт“ ЕООД, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2021г. до окончателното й
изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Инфрабулпласт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, със законен представител К. Д. В. да заплати на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 200 лева,
представляваща разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8