Решение по дело №492/2020 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260009
Дата: 7 октомври 2024 г. (в сила от 22 октомври 2024 г.)
Съдия: Андрей Вячеславович Чекунов
Дело: 20201880100492
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                                       П Р О Т О К О Л

 

гр. Своге, 07.10.2024 г.

 

                 Свогенският районен съд, втори състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                          Председател:  Андрей Чекунов                                            

                 При участието на секретаря Ирена Никифорова сложи за разглеждане гражданско дело № 492 по описа за 2020 година докладвано от съдията Чекунов

 

                 На именното повикване в 11,30 часа, се явиха:

…………………………………………………………..

…………………………………………………………..

СЪДЪТ ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО СИ в днешното съдебно заседание, като, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Електрохолд продажби“ ЕАД (предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, представлявано от законните представители, чрез адв. Р.Д., срещу В.В.Л., ЕГН **********, с адрес: ***. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) - 04.08.2020 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 341/2020 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 386 от 05.08.2020 г. за следните суми : 546,83 лева – главницацена за използвана електрическа енергия за периода от 15.02.2020 г. до 15.06.2020 г., 10,33 лева – мораторна лихва за периода от 16.04.2020 г. до 24.07.2020 г. и законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 92 лева – направени по делото разноски, от които 25 лева са заплатената държавна такса и 67 лева са заплатено адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 15.02.2020 г. до 15.06.2020 г., издадени четири броя фактури, адрес на потребление: ******, клиентски № *****.

В исковата молба ищецът излага, че е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. Твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът твърди, че е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника с електроснабден имот находящ се в *****, с ИТН ***, за периода 15.02.2020 г. до 15.06.2020 г., а ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от ищцовото дружество фактури, както следва:

1. Фактура № ********* от 23.03.2020 г., на стойност 191,05 лева, за периода 15.02.2020 г. - 16.03.2020 г.;

2. Фактура № ********* от 22.04.2020 г., на стойност 208,84 лева, за периода 17.03.2020 г. - 14.04.2020 г.;

3. Фактура № ********* от 21.05.2020 г., на стойност 85,52 лева, за периода 15.04.2020 г. - 15.05.2020 г.;

4. Фактура № ********* от 22.06.2020 г., на стойност 61,42 лева, за периода 16.05.2020 г. - 15.06.2020 г.

Ищецът твърди още, че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред, като съгласно чл. 19, ал. 8 от Общите условия, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Поради това, ищецът е начислил лихва за процесния период, както следва:

1. 5,26 лева за периода 16.04.2020 г. - 24.07.2020 г. за фактура № *********;

2. 4 лева за периода 16.05.2020 г. - 24.07.2020 г. за фактура № *********;

3. 0,92 лева за периода 16.06.2020 г. - 24.07.2020 г. за фактура № *********;

4. 0,15 лева за периода 16.07.2020 г. - 24.07.2020 г. за фактура № *********.

За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. Цената на исковете е 546,83 лева – главница и 10,33 лева - лихва за забава за периода от датата на падежа на всяко от отделните вземания формиращи главницата до 24.07.2020 г., като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 04.08.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца. Претендира се и присъждане на направените разноски, както по настоящото дело, така и в заповедното производство.

От страна на ответника, чрез назначения му от съда процесуален представител, е подаден писмен отговор. В него се оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Твърди се, че ответникът не е сключвал договор с ищеца за доставка на електроенергия на посочения в исковата молба адрес, че не е собственик на обекта, находящ се на административен адрес ***, че доставяната на този адрес електроенергия от ищеца не е ползвана (консумирана) от ответника през посочения в исковата молба период, възразява, че показанията на устройствата за консумация на електроенергия не са отчитани в присъствието на ответника и че посочената консумация на електроенергия в приложените към исковата молба фактури не съответства на действителната.

По делото са приети, като писмени доказателства документите, представени от ищеца и изискани от съда. Приложено е ч.гр.д. № 341/2020 г. по описа на Районен съд Своге. Назначена и изслушана е съдебно-психиатрична експертиза. Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните заявяват, че след завеждане на делото са изплатени изцяло задълженията на ответника, поради което се иска от съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли исковете, поради плащане след завеждане на делото, както и да бъдат присъдени съдебните разноски по списък по чл. 80 от ГПК, включен в молбата на пълномощника на ищеца от 02.09.2024 г.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 107 от ЗЕ, вр. чл. 98а от ЗЕ, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – иск за вземания за плащане на стойност на доставена електрическа енергия, както и иск за заплащане на обезщетение за забава върху стойността на доставената електрическа енергия.

Между страните няма спор за съществувалата между тях облигационна връзка през процесния период и за размера на задълженията към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, респ. при предявяването на исковете. Тези обстоятелства се установяват с представените от ищеца писмени доказателства. Не се спори също така, че след образуване на исковото производство са погасени изцяло сумите, за които е издадена Заповед № 386 от 05.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 341/2020 г. на Районен съд Своге, както следва: сумата от 546,83 лева – главница – цена за използвана електрическа енергия за периода от 15.02.2020 г. до 15.06.2020 г.; за сумата от 10,33 лева – мораторна лихва за периода от 16.04.2020 г. до 24.07.2020 г. и законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2020 г. до изплащане на вземането, като са платени и разноските, сторени от ищеца в исковото и в заповедното производство.

При тези факти съдът намира, че след завеждане на делото ответникът е погасил изцяло задълженията по заповедта за изпълнение, респ. по исковата молба – главница, законна лихва, мораторна лихва и разноски за заповедното, и за исковото производство, което обстоятелство се признава от представителя на ищеца в днешното съдебно заседание.

Ето защо и съобразявайки, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, извършените от ответника плащания след завеждане на делото, съдът намира исковете за неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. Не следва да се присъждат на ищеца претендираните разноски (100 лева – държавни такси, 120 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство и 67 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство), които са дължими, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото, но също са платени в хода на исковото производство.

Така мотивиран и в името на народа, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Електрохолд продажби“ ЕАД (предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от законните представители В. И. Т., Д. К. Д. и М. А. Х., за признаване за установено по отношение на В.В.Л., ЕГН **********, представляван от настойника Т.В.Л., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че същият дължи на „Електрохолд продажби“ ЕАД (предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) сумите, за които е издадена Заповед № 386 от 05.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 341/2020 г. на Районен съд Своге, а именно: сумата от 546,83 лева, представляваща главница – цена за използвана електрическа енергия за периода от 15.02.2020 г. до 15.06.2020 г. в електроснабден имот, находящ се в *****, с ИТН *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 10,33 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 16.04.2020 г. до 24.07.2020 г., поради погасяване на задълженията от ответника след завеждане на делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от днес. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 341/2020 г. на Районен съд Своге.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Т.Л.: Моля препис от протокола и решението да ми бъде изпратен на посочен от мен ел.адрес.

Юрк. В.: Моля също да ми бъде изпратен препис от протокола от днешното съдебно заседание на посочения в молбата от 02.09.2024 г. адрес на ел.поща.

 

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,59 ч.

 

                

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

                     

 

                                                                        СЕКРЕТАР: