№ 2077
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110104072 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен осъдителен частичен иск с правна
квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД от Х. Д. Д., ЕГН **********, адрес: град П., ул.
„Ц.С.л“ № 13, вх.В, ет.2, ап.4 срещу О.В. адрес: град Варна, бул. „О.п.п.” № 43,
представлявана от кмета И.П. с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
10 000 лева, представляваща част от общо дължимата сума в размер на 30 000 лева, за
претърпени от него неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и неудобство
от претърпяната средна телесна повреда - счупване на малък пищял на лявата подбедрица
/счупване на фибулата/, настъпила в следствие на пропадане на 29.08.2020 г. около 23.30
часа в град Варна, в Морската градина на алеята между М.к. и ул. „К.Г.Г.“ в посока Ф.К.Ц.-
В. при навлизане в десен завой, в необезопасена и необозначена дупка, намираща се в
близост до кошче за боклук, непосредствено до зелените площи ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.03.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ищецът посочва, че на 29.08.2020 г. около 23.30 часа се разхождал с приятелката си в
град Варна, в Морската градина в близост до М.к. като са вървели на алеята между М.к. и
ул. „К.Г.Г.“ в посока Ф.К.Ц.р – Варна като при навлизане в десен завой, пропада в
необезопасена и необозначена дупка, намираща се в близост до кошче за боклук,
непосредствено до зелените площи на общински път. Твърди, че дупката е с дълбочина
около 40 см и след стъпването в нея паднал. Приятелката му се опитала да го изправи, но не
успяла като на помощ се притекли две момчета, които са били на отсрещните пейки.
Изправили го на крака, но стъпвал трудно и при стъпване на левия крак изпитвал болка.
1
Опитал се да продължи самостоятелно движение, но не успял като двете момчета го
съпроводили до колата. Помислил, че лошо си е навехнал крака, но на сутринта установил,
че не може да си пусне крака на земята. Посетил МБАЛ „С.А.-В. – Варна“ АД, където
установили счупване на фибулата, поради което се нуждаел от гипсова имобилизация за
срок от 30 дни и последващ консулт с ортопед след 7 дни. На 04.09.2020 г. след извършен
контролен преглед се установило необходимостта от продължаване на гипсовата
имобилизация за срок от 40 дни. За срок от два месеца е в бил в болнични и не е можел да
полага труд. Твърди, че алеята, на която е дупката е общински път и е собственост на О.В.
Посочва, че е изпитвал болки и страдания, както и неудобство. Не е можел свободно да се
придвижва и самостоятелно да се обслужва. Твърди, че е имал нужда от последваща
рехабилитация и невъзможност да се върне към нормален начин на живот. Моли за
уважаване на исковата молба и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. В него
същият оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че оспорва изложеното
в исковата молба, че на процесните дата и място е съществувала неравност, която да е в
причинно – следствена връзка с падането на ищеца. Посочва, че счупването на фибулата не
може да настъпи в следствие на стъпване в дупка и последващо падане на земята. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца като заявява, че същият не е положил
дължимата грижа при извършване на пешеходната си дейност. Моли за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът след съвкупна преценка на събраните доказателства възприема следното
от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приет лист за преглед на пациент, издаден от
МБАЛ „С.А.-В. – Варна“ АД на 30.08.2020 г., от който се установява, че Х.Д. Д. е посетил
Консултативно – диагностичния блок/спешно отделение на горепосоченото лечебно
заведение, където е констатирано, че на 29.08.2020 г. травмира лява подбедрица като е
налице болка, с оглед на което му е предписана гипсова имобилизация.
От болничен лист за временна неработоспособност, издаден на 31.08.2020 г., от д-р
М.Т., се установява, че за периода от 01.09.2020 г. до 14.09.2020 г. Х. Д. Д. е бил във
временна неработоспособност поради счупване на фибулата, представляща нетрудова
злополука.
Като писмени доказателства са приети амбулаторни листи от 04.09.2020 г. и
24.09.2020 г., издадени от д-р С., от който се установява, че при прегледа на Х. Д. Д. е
предписана терапия за продължаване на гипсовата имобилизация 40 дни, а от амбулаторен
лист от 24.09.2020 г., издаден от д-р Ганчев е видно, че е предписано продължаване на
нетрудоспособността.
От болничен лист за временна неработоспособност, издаден на 24.09.2020 г., се
установява, че за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2020 г. Х. Д. Д. е бил във временна
неработоспособност поради счупване на фибулата, представляща нетрудова злополука. От
2
болничен лист за временна неработоспособност, издаден на 15.10.2020 г., е видно, че за
периода от 15.10.2020 г. до 28.10.2020 г. Х. Д. Д. е бил във временна неработоспособност
поради счупване на фибулата, представляща нетрудова злополука.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б.Р. М., от които се
установява, че на процесната дата около 23 часа за първи път видял ищеца, в Морската
градина на алеята между М.к. и ул. „К.Г.Г.“ в посока Ф.К.Ц.-В., до М.к. Посочва, че Д. се
опитал да изхвърли боклук, но не уцелил кошчето, след което направил няколко крачки и
паднал. Изчакал да стане и след няколко секунди разбрал, че не може да стане, а и
момичето, които било с него не успяло да го вдигне затова отишъл, тъй като стоял на
пейката точно до кошчето, и го попитал дали има нужда от помощ. След това дошло и друго
момче като уточнява, че пострадалия не можел да стъпва на левия си крак и го е боляло като
не може да уточни къде точно е била болката. Заявява, че ищецът се е пробвал да стъпи на
крака си, но със сигурност не е можел да ходи, поради което той и другото, притекло се на
помощ момче, го хванали през рамото и му помогнали да стигне до колата. Свидетелят
уточнява, че през процесната вечер не е имало нощно осветление, както и заграждение,
което да подсказва, че има дупка или неравност. Заявява, че преди четири дни е бил на
същото място, където настъпил инцидента и дупката е била там като отново не е имало
ограждения. Твърди, че дупката е дълбока около 30-40 см като един човешки крак може да
влезе.
Прието по делото е заключение по назначената Съдебно медицинска експертиза, от
което се установява, че от представената медицинска документация и проведения клиничен
преглед се установява, че на 29.08.2020 г. Х. Д. Д. е получил счупване на малкия пищял на
лявата подбедрица в горна трета. Описаното травматично увреждане е резултат от удар с
или върху твърд, тъп предмет, респективно при попадане и удар на левия долен крайник в
твърд предмет, т.е. би могло да бъде получено по начин посочен в исковата молба.
Счупването на малкия пищял на лявата подбедрица, обуславя трайно затруднение в
движенията на левия долен крайник за период от около 2 месеца. След получаването на
травмата пострадалият е посетил Спешен център при МБАЛ „С.А.-В. – Варна“ АД,
проведени са клинични прегледи, образни изследвания, направена гипсова имобилизация.
Несъмнено след получаване на травматичните увреждания от вида на гореописаните са
налице болки, нарушена функция, невъзможност за извършване на активни движения със
същия. Към настоящия момент оздравителният процес е приключил, не са налице данни за
възникнали усложнения, функцията на крайника е възстановена без дефицит. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че след втория месец оздравителния процес е приключил.
Заявява, че при него не са възникнали усложнения във връзка с оздравителния процес.
От приетия Акт № 1201 за изключителна държавна собственост от 05.07.2011 г. се
установява, че „Историческото ядро на Морската градина“ е държавна собственост, но от
лист 7 от същия е видно, че с решение № 254/29.03.2012 г. на МС имотът – представляващ
изключителна държавна собственост, представляващ паметник на градинското и парковото
изкуство е предоставен безвъзмездно за управление на О.В. област Варна. Приети са и скици
3
на горепосочения имот, издадени от АГКК, от които се установява, че мястото, където е
настъпил процесния инцидент, е на територията на „Историческото ядро на Морската
градина“, представляващ изключителна държавна собственост, предоставен за стопанисване
на О.В.
С оглед установената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на
относимите правни норми съдът възприема следното от правна страна:
Отговорността на ответника по предявения частичен иск с правно основание чл. 49
ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Същият носи отговорност заради виновните действия
или бездействия на своите работници и служители, на които е възложил извършването на
определена работа. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементите на който са деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между противоправното деяние и вредата, и вина.
Съгласно член 15 от Закона за държавната собственост имоти - държавна
собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при
условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. При съблюдаване на
горепосочената разпоредба и с оглед приетия като писмено доказателство Акт № 1201 за
изключителна държавна собственост от 05.07.2011 г. се установява, че „Историческото ядро
на Морската градина“, представляващ изключителна държавна собственост, е предоставен
за стопанисване на О.В. поради което последната се явява материално летимирана да
отговоря по предявения от страна на Х.Д. иск.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства и гласни такива
се установява, че на алеята между М.к. и ул. „К.Г.Г.“ в посока Ф.К.Ц.р – Варна при
навлизане в десен завой, до М.к. в непосредствена близост до поставения кош за боклук е
имало необезопасена и необозначена дупка, в която ищецът, на 29.08.2020 г., попада.
От приетите писмени доказателства и събраните гласни доказателства, както и от
приетото по делото заключение по назначената Съдебно медицинска експертиза се доказва,
че е налице деяние, изразяващо се в бездействие на служители на Общината - липсата на
поддържане на предоставения им за стопанисване обект, което е станало причина за
реализиране на процесното падане на ищеца и в резултат на което е настъпило
травматичното увреждане - счупването на малкия пищял на лявата подбедрица в горна
трета, с оглед на което настъпват неимуществени вреди за ищеца. Същите се намират в
причинно – следствена връзка с бездействието на Общината да отстрани неравност на
пътната алея, както и да обезопаси същата, поради което следва да се ангажира
отговорността ѝ по чл. 49 ЗЗД.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 ЗЗД.
Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица обективно
съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа ситуация в страната,
общественото възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на
4
пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените
от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др. В този смисъл е
Постановление на Пленума на Върховния съд 4/1968 г.
В настоящия случай от съвкупния анализ на приетите по делото писмени
доказателства се установява, че за периода от 01.09.2020 г. до 28.10.2020 г. е бил във
временна неработоспособност, т.е. не е можел да полага труд поради счупването на малкия
пищял на лявата подбедрица в горна трета, от където следва изводът, че се нарушил
нормалният ритъм на живота му. Несъмнено след получаване на травматичното увреждане
са налице болки, нарушена функция, невъзможност за извършване на активни движения с
левия крак, което се установява от заключението на назначената по делото Съдебно
медицинска експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена. От нея е видно, че
оздравителният процес при този млад човек /30 г./ е приключил в рамките на два месеца без
усложнения. По делото не са събрани други доказателства, които да установяват претърпени
болки над обичайните такива, нито по-продължителен период на възстановяване от два
месеца, както и да е налице наличие на дефицит в движението на крайника след
възстановителния процес, нито са събрани доказателства за търпени свръх неудобства, за
социална изолация, необходимост от чужда помощ и дискомфорт над обичания такъв.
Установените по вид, обем, характер и продължителност физически и негативни
преживявания, в своята съвкупност, обуславят като справедлив според съда размер на
обезщетението за морални вреди от 2400 лв.
Твърденията, заявени своевременно в отговора на исковата молба, за съпричиняване
на вредоносния резултат остават неподкрепени с доказателства и съответно недоказани по
делото, поради което и това възражение на ответника следва да бъде оставено без уважение.
За яснота следва да се посочи, че на процесната дата не е било налично и осветление, което
да даде допълнителна възможност на ищеца да констатира налината до кошчето за боклук
дупка, който факт се установява от събраните гласни доказателства, които са
непротиворечиви и незаинтересовани от крайния изход на делото.
С оглед гореизложеното, предявеният иск за обезвреда на причинените
неимуществени вреди следва да се уважи частично – за сумата от 2400 лева като за
разликата над 2400 лева до пълно претендирания размер от 10 000 лева, представляващ
частичен от 30 000 лева – да бъде отхвърлен. Горепосочената сума подлежи на присъждане
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.03.2021 г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът претендира заплащането на следните суми: заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1630 лева – за процесуално представителство и защита по иска за неимуществени
вреди; 400 лева – заплатена държавна такса; 300 лева – заплатен депозит за изготвяне на
Съдебно медицинската експертиза и 10 лева – за издаване на съдебни удостоверения. По
делото се съдържат доказателства за заплащането на горепосочените суми. Ответникът
5
претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в полза на О.В. Съгласно
чл.78, ал.8 във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ дължимото
юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в размер на 100 лева. Налице е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
страна на ответника, заявена още в отговора на исковата молба, поради което съдът дължи
произнасяне по същото. С оглед цената на исковата претенция, която е заявена като
частична, следва че цената на иска е заявеният частичен размер, поради което и съгласно
нормата на чл. 7, ал.2, т.4 от от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение е в размер
на 830 лева. Претендираният такъв е почти двоен на определения с наредбата. Съдът
намира, че предвид предприетите редица процесуални действия за установяване на
релевантните факти, разпределени в доказателствена тежест на ищеца и с оглед
проведените две съдебни заседания, адвокатското възнаграждение не следва да се намалява
в минимален размер, а до размера от 1230 лева. Предвид частичното уважаване на
частичната претенция в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на
465,60 лева, а предвид частичното отхвърляне – в тежест на ищеца следва да се възложат
разноски в размер на 76 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание, чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД О.В. адрес: град Варна, бул.
„О.п.п.” № 43, представлявана от кмета И.П. да заплати на Х. Д. Д., ЕГН **********, адрес:
град П., ул. „Ц.С.л“ № 13, вх.В, ет.2, ап.4 сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и
неудобство от претърпяната средна телесна повреда - счупване на малък пищял на лявата
подбедрица /счупване на фибулата/, настъпила в следствие на пропадане на 29.08.2020 г.
около 23.30 часа в град Варна, в Морската градина на алеята между М.к. и ул. „К.Г.Г.“ в
посока Ф.К.Ц.-В. при навлизане в десен завой, в необезопасена и необозначена дупка,
намираща се в близост до кошче за боклук, непосредствено до зелените площи ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата като отхвърля исковата претенция за горницата над
2400 лева до пълно претендирания размер от 10 000 лева, представляваща част от
общо дължимата сума в размер на 30 000 лева
ОСЪЖДА О.В. адрес: град Варна, бул. „О.п.п.” № 43, представлявана от кмета И.П.
да заплати на Х. Д. Д., ЕГН **********, адрес: град П., ул. „Ц.С.л“ № 13, вх.В, ет.2, ап.4
сумата от 465,60 лева, представляваща сторени от последния разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от предявения
частичен иск
ОСЪЖДА Х. Д. Д., ЕГН **********, адрес: град П., ул. „Ц.С.л“ № 13, вх.В, ет.2, ап.4
6
да заплати на О.В. адрес: град Варна, бул. „О.п.п.” № 43, представлявана от кмета И.П.
сумата от 76 лева, представляваща сторени от последния разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
предявения частичен иск
УКАЗВА на О.В. Булстат *********, адрес: град Варна, бул. „О.п.п.” № 43,
представлявана от кмета И.П., че може да заплати присъдените с настоящото решение суми
на Х. Д. Д., ЕГН **********, адрес: град П., ул. „Ц.С.л“ № 13, вх.В, ет.2, ап.4 по банковата
сметка на процесуалния му представител в Първа инвестиционна банка с IBAN BG 16 FINV
9150 1117 152815
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7