№ 41
гр. Ловеч, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20234300600120 по описа за 2023 година
Производството е по чл.318 и сл. от Наказателно процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда № 1/28.02.2023 година по наказателно общ
характер дело № 20224330200024 по описа на Районен съд Тетевен за 2022
година.С тази присъда съдът е признал подсъдимия М. Б. У., роден на
**.**.**** година в гр.Г., живущ в същия град, български гражданин, с
основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в
това, че на дата 21.06.2021 година, около 15,10 часа на първокласен път 1-4,
километър 8+800 в посока гр.София е управлявал моторно превозно средство
товарен автомобил „С.Б.“ с ДК№ ** **** **, собственост на „П. К.“ ЕООД
гр.Г., след употреба на наркотично вещество специфичен метаболит
„карбокси-ТНС“, доказващ употребата на наркотичното вещество
тетрахидрокарабинол, установено с химикотоксикологична експертиза на
ВМА гр.София с рег.№И6438/16.08.2021 година, поради което и на основание
чл.343б ал.3 във връзка с чл.54 от НК го осъжда на 1 /една/ година лишаване
от свобода и ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева в полза на държавата.
1
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното му наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода за
изпитателен срок от 3 /три/ години.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия
У.,който я обжалва с оплакване за необоснованост и
незаконосъобразност.Сочи,че вещите лица д-р И. Л. и доцент Л. А. Н. /В./,
съдебно заседание по от 28.02.2023 г. по НОХД № 24/2022 г по описа на
Районен съд - Тетевен не дали задоволителни отговори по зададените от
адвокат С. въпроси, относно иззетата урина от подсъдимия М. У.. Експерта Л.
В. на въпроса на подсъдимия У. за намерения в урината метаболит,
отговаря,че приема на намереното в урината наркотично вещество е от преди
време и като отпадъчен продукт не може да повлияе на поведението на
лицето. Защитата сочи,че въззивника У. неотклонно оспорва резултата от
тестването му с техническото средство и застъпва процесуалната позиция, че
не е употребявал наркотични вещества. Възраженията на подсъдимия в тази
насока се съдържат освен в дадените пред съда обяснения, а също и във
всички съставени писмени материали по делото, удостоверяващи
извършената от полицейските служители проверка с техническо средство и
резултата от нея, което закономерно е обусловило провеждането на експертно
изследване по реда на чл.За, т.2 от Наредбата №1 /2017.Защитата счита,че в
настоящия случай изобщо липсват данни от очевидци за евентуална такава
употреба от страна на подсъдимия, за да бъдат подложени те на внимателна
проверка по реда на чл.107, ал.5 от НПК за преодоляване на противоречието
между резултатите от изследването на пробите кръв и урина. Поради това,
като се доверява на обясненията на подсъдимия и подкрепящият ги негативен
резултат от химическото изследване на пробата кръв на основание чл.23 от
Наредбата, защитата изразява становище,че Ловешкият окръжен съд следва
да се поизнесе по чл.303, ал.2 от НПК за признаване на подсъдимия за
невинен, когато обвинението не е доказано по несъмнен начин.
От съвкупната преценка на събраните в хода на досъдебното
производство и пред двете съдебно инстанции доказателства съдебния състав
намира жалбата за допустима,но неоснователна по същество.Хронологията на
събитията не се оспорва от страните по делото - на 21.06.2021 година
полицейските служители от РУП на МВР гр. Ябланица К. К. и Г. Г. били на
работа за времето от 08,30 часа до 20,30 часа и около 15,00 часа се намирали
2
със служебен автомобил на първокласен път 1-4, километър 8+800,
преминаващ през землището на с.Брестница, Ловешка област като
осъществявали контрол на пътното движение. По същото време забелязали,
че от към местността „Боаза" в посока към гр.София по първокласния път се
движело моторно превозно средство- товарен автомобил марка „С.Б.“ с ДК№
** **** **, на което светлините на единия фар не работили. Поради тази
причина полицейските служители подали сигнал към водача на пътното
превозно средство със стоп палка и спрели същия за проверка. При
извършената полицейска проверка водача на моторното превозно средство
представил поисканите документи-свидетелство за управление на МПС и тези
на автомобила, като било установено, че водач на моторното превозно
средство е въззивника М. Б. У. от гр.Г., а пътното превозно средство е
собственост на „П. К.“ ЕООД гр.Г.. При извършена справка от полицейските
служители, чрез ОДЧ на РУП-Ябланица било установено, че водача на
моторното превозно средство - въззивника У. е с полицейска регистрация за
държане на наркотични вещества. Полицейските служители запитали У. дали
дава съгласие за извършване на проба с техническо средство за наличие на
алкохол и наркотични вещества, при което същият дал своето съгласие. В
хода на проверката на въззивника У. била извършена проверка за наличие на
алкохол в издишания въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510,
като пробата отчела 0,00 промила алкохол. На въззивника У. била извършена
проверка с техническо средство орален тест Drug Test 5000 ARMD 0128 като
същият отчел положителен резултат за наличие на наркотични вещества-
канабис-25, като пробата била извършена в 15,34 часа на дата 21.06.2021
година, като У. не приел показанието на техническото средство.
Полицейският служител К. К. изготвил талон за медицинско изследване с №
0040051/21.06.2021 година, ведно с осем броя холограмни стикера за
валидност и сигурност на пробата с № А017256, който бил връчен на У. в
17,25 часа като същият следвало да се яви в ЦСМП-филиал гр.Ябланица за
вземане на проби за химическо изследване. У. посетил ЦСМП-филиал
гр.Ябланица придружен от полицейските служители, където му били взети
проби кръв и урина за химически анализ и съставен протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или
наркотични вещества и/ или техните аналози от дата 21.06.2021 година. На
въззивника бил съставен акт за установяване на административно нарушение
3
серия АА № 823126/21.06.2021 година за извършено нарушение по чл.5 ал.3,
т.1 предложение второ от ЗДП- управление на МПС след употреба на
наркотични вещества или техните аналози и същият бил задържан за срок от
24 часа в РУП гр.Ябланица.
По делото е назначена съдебно химикотоксилогична /токсикохимична/
експертиза, от която се установява, че при извършените изследвания на
предоставената проба кръв от У. не е установено наличието на наркотично
вещество. От извършените изследвания на предоставената проба урина от
въззивника У. се установява присъствието на специфичен метаболит
„карбокси-ТНС“ доказващ употребата на наркотичното вещество
тетрахидрокарабинол. Установеното наличие на специфичен метаболит
„карбокси-ТНС" е биомаркер доказващ употребата на наркотичното вещество
тетрахидрокарабинол /ТНС/ съдържащо се в марихуана, канабис и т.н.
Самостоятелната употреба на ТНС- съдържащи продукти може да предизвика
различни по вид и продължителност ефекти в зависимост от количеството на
активното вещество и начина на прием / инхалаторно, орално/. В общия
случай при употреба на марихуана, наблюдаваните ефекти могат да варират
между отделните индивиди като се наблюдават промени в настроението,
предизвиква лека еуфория, променя себеоценката и усещанията за
пространство и време. Възможно е да се наблюдават слаби халюционации.
Употребата на ТНС повлиява концентрацията на фината координация на
движенията и употребилите не следва да управляват МПС и работят с
машини.
По делото е назначена от решаващия Тетевенски районен съд
комплексна химико-токсикологична и медицинска експертиза, като от
заключението на същата безспорно се установява, че предварителното
изследване за установяване на употреба на наркотични вещества извършено с
техническо средство Дрегер драг тест 5000 028 е отчело положителен
резултат за наркотичното вещество канабис 25 в оралната течност, което с
голяма вероятност се дължи на скорошна употреба на канабиноиди, преди
ТНС да постъпи в кръвотока. Установеното вещество (ТНС) в представената
от него проба урина би могло да се интерпретира с мастната разтворимост на
молекула, което означава, че се натрупва в мастните тъкани на тялото и
значително по-дълго време се екскретира. Установява се също, че
токсокинетиката отразява въздействието на организма върху токсичното
4
вещество-иницира се с резорбцията му и неговата биотрансформация
(метаболизъм). Наличието в пробата урина на специфичен за ТНС метаболит
- карбокси-А9-ТНС е биомаркер за доказване на употреба на наркотичното
вещество тетрахидроканабинол (ТНС), което се съдържа в марихуана,
канабис и др. Това вещество се образува единствено при метаболизъм на
тетрахидроканабинол. С началото на резорбцията на веществото, същото
достига до кръвотока (може да се открие в кръвта, но да липсва в урината).
Кратко време след достигане в централното кръвообращение, през
бъбречната филтрация повечето вещества достигат до урината, с която се
излъчват известно време. Веществото се открива и в двете биологични
матрици. След пълният му метаболизъм то се елиминира от кръвта, престава
да се открива в нея, но все още се намира в урината (екскретира се с нея).
ТНС освен в кръвта се натрупва и в други депа (напр. мастна тъкан), поради
което отнема повече време за изчистване на целия организъм. В този етап
веществото се открива само в урината. В тази фаза на елиминиране се намира
и веществото в настоящия случай. Установява се също, че установеното
наркотично вещество ТНС в слюнката на въззивника може да е в резултат на
скорошен прием, то да не е постъпило в достатъчно количество в кръвотока,
поради което да не се открива в кръвта. Наличието на основния метаболит
карбокси-А9-ТНС в урината на въззивника може да е в резултат от друг по
ранен прием на наркотичното вещество (когато вече не е налично надпрагово
в кръвотока).
Правилно и обосновано решаващия Тетевенски рйонен съд е приел, че
фактическата обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по
делото свидетели- К. К., Г. Г. и Ц. Ц., като от показанията на свидетелите К. и
Г. безспорно се установява, че именно въззивника У. е управлявал
автомобила „С.Б.“, когато е бил спрян за проверка от контролните органи.
Безспорно се установява, че въззивника У. е изпробван за алкохол с
техническо средство и пробата е била отрицателна, както и че му е била
извършена проверка с техническо средство орален тест Drug Test 5000 ARMD
0128 като същият отчел положителен резултат за наличие на наркотични
вещества-канабис-25, като У. не приел показанието на техническото средство.
Безспорно се установява, че свидетеля К. изготвил талон за медицинско
изследване с №0040051/21.06.2021 година ведно с осем броя холограмни
стикера за валидност и сигурност на пробата с № А017256, който бил връчен
5
на въззивника У., който посетил ЦСМП-филиал гр.Ябланица придружен от
полицейските служители, където му били взети проби кръв и урина за
химически анализ и съставен протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества и/
или техните аналози, както и че му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и бил задържан за срок от 24 часа в РУП
гр.Ябланица.Обосновано и подробно решаващия съд е дал отговор на
възраженията на защитата,които са същите,поддържани и пред въззивната
инстанция.Районен съд Тетевен обстойно е обсъдил в мотивите си
несъстоятелността на защитната теза,че следва да се вземе предвид само
резултата от анализа на кръвната проба,а не тези от урината и оралния
тест.Обосновано и аргументирано Районен съд Тетевен е посочил,че
установяването на употребата на наркотични вещества при обвинение по
чл.343б, ал.З от НК може да се основава на всички допустими по НПК
доказателства и това многократно е подчертавано в практиката на ВКС. За
разлика от състава по чл.343б ал.1 от НК, този по чл.343б ал.З от НК не
предвижда като елемент от обективната страна на изпълнителното деяние
установяване на наркотичната злоупотреба чрез дължимо спазване на
нормативно установен ред, съществуващ извън правилата по НПК, макар
такъв ред да е предвиден и да съществува в Наредба №1/19.07.2017 година.За
пълнота и в отговор на възраженията на защитата въззивната инстанция
акцентира върху следното :
Съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози когато с тест е установено
наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган
съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване. От доказателствата по делото безспорно се установява, че това
изискване е спазено, тъй като въззивника е бил отведен в болничното
заведение от свидетелите К. и Г.. Съгласно изискванията на чл. 14 от Наредба
№ 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
медицинският специалист е длъжен да извърши следното при вземане на
пробите за изследване: Съгласно изискванията на ал. 1 при медицинското
6
изследване медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 описва състоянието на
изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му,
както и абстинентните му прояви, когато има такива. Съгласно изискванията
на ал. 2 резултатът от изследването, събраните анамнестични данни за
налични заболявания /диабет, епилепсия и др./ и за приетите от изследваното
лице лекарствени продукти през последните 24 часа се вписват в протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози по образец съгласно приложение № 4. Протоколът се подписва от
медицинския специалист по чл. 12, ал. 1, извършил изследването. При
запознаване с доказателствата по делото се установява, че всички тези
изисквания са спазени от медицинския специалист в ЦСМП Ябланица. В
изготвения протокол по чл. 14, ал. 2 липсват изявления на въззивника У. за
налични заболявания, приети лекарствени продукти за последните 24 часа.
Съгласно чл. 15, ал. 1 при медицинското изследване се вземат проби за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Необходимите проби за изследване относно наркотичните вещества са
уредени в ал. 3 на чл. 15 от сочената наредба. Съгласно тази разпоредба за
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози се вземат
две проби кръв, всяка от които с обем не по-малък от 7 мл, и една проба
урина с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл./ в случая са взети 30 мл/
За осигуряване на необходимото количество кръв се допуска използване на
няколко вакуумни епруветки от същия тип по отношение на обем,
антикоагулант и производител. Действията, които следва да се предприемат
при отказ да се дадат проби за изследване са уредени в ал. 7 на чл. 15.
Съгласно тази разпоредба отказът на лицето да бъде изследвано се отразява
от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на
лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се удостоверява с
подписа на изследваното лице. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че въззивника е подписал протокола по чл. 14, ал. 2 с отказ да се
подложи на изследване. В този протокол отсъства изявление на въззивника
У., че отразеното в лист за преглед не съответства на истината.
С оглед на всички коментирани дотук писмени доказателства и
отчитайки гласните доказателства на свидетелите К. К. и Г. Г. съдът счита, че
са извършени всички необходими действия за установяване по
7
законоустановения ред на това дали въззивника У. е употребил наркотични
вещества или не. С оглед на това и е било осигурено и правото му на защита.
Правилно,обосновано и детайлно Районен съд Тетевен е отговорил и на
другото,широко използвано напоследък възражение при водачи,употребили
наркотични вещества – именно,че независимо от употребата не са били
повлияни от наркотика. Безспорно престъплението по член 343б,ал.3 от НК е
формално престъпление и деянието почлен 343б,ал.3 от НК е
криминализирано независимо от концентрацията на употребеното наркотично
вещество за разлика от деянието по член 343б,ал.3 от НК. За обективната
съставомерност не е необходимо при управлението на МПС водачът да е
повлиян от употребеното наркотично вещество, а единствено да управлява
МПС след употребата на такова вещество. За съставомерността на деянието
по член 343б,ал.3 от НК е достатъчно деецът да управлява МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да се изисква
доказване на неспособност за управление на моторно превозно средство.
Законът не е въвел изискване за установяване степента на въздействие на
наркотичните вещества върху водачите, доколкото с факта на тяхната
употреба вече се презюмира и неблагоприятното им влияние върху
способността на водача да управлява МПС. От субективна страна въззивника
У. е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл,
обективиран в действията му. Същият е съзнавал, че управлява пътно
превозно средство след употреба на наркотични вещества, което води до
нарушаване на нормалните функции на възприятията, но въпреки това е
предприел действия по управление на МПС. По този начин, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието си, той е предвиждал и
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Утвърдено е в наказателноправната теория, че прекият умисъл е единствено
възможна форма на вина при съставите на просто извършване/формалните
престъпления /Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о.
на ВКС/. Престъпното управление на МПС след употреба на наркотици е
престъпление на просто извършване, като в състава на член 343б,ал.3 от НК
не се сочат конкретни общественоопасни последици. Законодателят е
преценил, че опасност за обществените отношения по транспорта е налице
винаги при данни от годно техническо средство или химическо изследване за
употреба на наркотично вещество от съответния подсъдим при управление на
8
МПС, респ. криминализирал е именно и единствено този доказуем резултат,
но без количествено или времево рамкиране на неговия първоизточник.
При отмерване на наказанието Районен съд Тетевен е приел,че
въззивника У. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.343б ал.З от НК, като от обективна страна на дата 21.06.2021
година, около 15,10 часа на първокласен път 1-4, километър 8+800 в посока
гр.София е управлявал моторно превозно средство-товарен автомобил „С.Б." с
ДК№ ** **** **, собственост на „П. К." ЕООД гр.Г., след употреба на
наркотично вещество-специфичен метаболит „карбокси-ТНС“, доказващ
употребата на наркотичното вещество тетрахидрокарабинол, установено с
химикотоксикологична експертиза на ВМА гр.София с рег.№И-643 8
16.08.2021 година, а от субективна страна е осъществил деянието умишлено,
като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Приемайки,че по този начин У. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.343б ал.З от НК, поради което
съдът го е признал за виновен по този текст и във връзка с чл.54 от същия
кодекс му е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода и глоба в
размер на 500 лева, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложи
изпълнението на така наложеното му наказание от 1 година лишаване от
свобода за изпитателен срок от 3 години.
За да определи това по вид и размер наказание Районен съд Тетевен се
е мотивирал,от една страна с високата обществена опасност на деянието и
наличието на административни наказания по реда на ЗДвП,от друга страна с
чистото съдебно минало на У. /реабилитиран по три осъждания /.
Въззивната инстанция споделя тези доводи на Районен съд Тетевен,но
следва да се отбележи,че разпоредбата на член 343г от НК предвижда
императивно кумулативно налагане на наказанието по член 37,ал.1,т.7 от НК
във всички случай на осъждане по член 343б от НК.Неналагането на това
императивно предвидено наказание на У. и особено липсата на каквито и да е
мотиви защо същото не е приложено е нарушение,което обаче не може да
бъде отстранено поради липса на протест в тази част.
Водим от горните съображения съдът приема,че е правилна и
законосъобразна – не са налице основанията по член 337,ал.1,т.1 – 4 от НПК
9
за ревизия на съдебния акт,поради което на основание член 338 от НПК
същия следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/28.02.2023 година по наказателно
общ характер дело № 20224330200024 по описа на Районен съд Тетевен за
2022 година
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10