Р
Е Ш Е Н И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
29.09.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1396 по описа за 2020 год. и
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК
Производството
е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про
Продажби” АД срещу решение № 1805/03.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 15169 по описа за
2019 г. на Районен съд - Варна, с което
се ПРИЕМА за
установено в отношенията между ищеца В.Б.Н. ЕГН********** и ответното дружество
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, , че ответникът дължи на ищеца сумата
от 19лв. за възстановяване на ел.захранване на обект с абонатен №********** е
кл.№********** с адрес гр.Варна, ул.“Възраждане“ №1б за което е издадена
фактура ТП №********** от 29.07.2019г. на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД присъдени в рамките на ч.гр.д.№12105/2019г. по описа на ВРС, ХI-ти състав,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда със заповедното
производство-31.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата и се ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, адрес гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс Г да
заплати на В.Б.Н. ЕГН********** съд.адрес *** сумата от 326.50лв. сторени по
делото разноски и още 326.13лв. разноски по заповедното производство.
Жалбата
е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Претендира
се отмяна на решението и постановяване на друго,с което предявения иск да бъде
отхвърлен.ПРетендират се разноски по делото.
С
писмен отговор насрещната страна оспорва изложените във въззивната жалба
доводи, като навежда други, с които обосновава правилност и законосъобразност
на обжалваното решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В
отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе
предвид следното:
В
исковата си молба ищецът В.Н. твърди, че на 29.07.2019г. е заплатила без
основание сума за възстановяване на ел. захранване в размер на 19лв. за обект с
абонатен № ********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура ТП
№**********/29.07.2019г. от ответното дружество „Енерго-про продажби“ АД. Сочи
се, че ответното дружество не отчита никакви разходи при прекъсване и
възобновяване на захранването в случаите когато е било преустановено
снабдяването на потребителя с ел. енергия по негова вина, тъй като услугата по
прекъсване и възобновяване на електрозахранването се извършва от друго
търговско дружество „Електроразпределение Север“ АД. Твърди се, че разпоредбите
на чл.122-124 ЗЕ не предвиждат като условия за възобновяване на снабдяването
заплащане на такса от потребителя, а с решение №125/07.08.2015г. по т.д.№
990/2015г. на ВКС е прогласена неравноправността на клауза от ОУ с която
потребителя се задължава да заплати изначално определена сума за възстановяване
на ел.захранването му след отпадане на основанията за прекъсване на
електроподаването. Ищцата твърди, че в качеството си на потребител е поставена
в неравноправно положение, като се позволява на доставчика да изисква
предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер.
Твърди, че клаузите по чл.37 ал.1 изр.2
от ОУ за продажба на ел.енергия на ответното дружество са неравноправни, а
доколкото не са договорени индивидуално са и нищожни. Налице е нарушение на
колективните потребителски интереси по чл.186 ал.2 т.1 ЗЗП с наличието в ОУ на
клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение залегнал в ЗЗП и на принципа на защита
на интересите на потребителите при търговията с ел. енергия по чл.2 ал.2 ЗЕ.
Сочи, че със заявление по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 12105/2019г. на ВРС за
горепосочената сума, по която длъжника е подал възражение, поради е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли
се, да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията
между страните, че „Енерго-Про Продажби„ АД ЕИК ********* дължи на В.Б.Н. ЕГН **********
сумата в размер на 19лв. представляваща сума за възстановяване на ел.
захранване платена на 29.07.2019г. без основание по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД по
фактура ТП № **********/29.07.2019г. за партида с абонатен № ********** и
клиентски № **********, ведно с законната лихва до окончателното изплащане на
задължението, считано от датата на подаване на заявлението 31.07.2019г. както и
сумата 26,13лв. представляваща заплатена държавна такса и 300лв. адвокатско
възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 12105/2019г. по описа на ВРС претендират се разноските и по настоящото
дело.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор срещу подадената искова
молба, в който счита предявява иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че
съгласно чл.26 от ОУДПЕЕ клиентът има задължението в посочените срокове да
заплати възникналото задължение , като съгласно ал.6 не получаването на фактура
не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума на
дружеството в срок. Твърди, че на основание чл.46 ал.2 от ОУДПЕЕ в срок то 30
дни след влизане в сила на ОУДПЕЕ потребителите, които не са съгласни с общите
условия на дружеството имат право да внесат писмено заявление в което да
предложат специални условия. Моли да се отхвърли иска и претендира
разноски.
Съдът
приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
В
обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на
Варненския окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо в
обжалваната част.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.
1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до дължимостта на
сумата от 19 лева, представляваща такса възстановяване на захранване,
заплатена в полза на въззиваемото дружество.
По
предявения отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да установи основанието и размера на
вземането си и по – конкретно, че в резултат на виновно поведение на
потребителя на енергийни услуги, изразяващо се в забава плащането на реално
доставена ел. енергия, е преустановил захранването в обекта, и че след отпадане
на основанието за спиране на електроподаването, е сторил разходи за неговото
възстановяване.
Съгласно
чл. 37 от ОУ ел. захранването се възстановява, след като отпадне основанието за
прекъсването и клиентът заплати на "Енерго-Про Продажби" АД, цена
съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване
и възстановяване на продажбата на ел. енергия.
Следва
да е налице доказано неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение
на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени.
В хода
на производството ответникът не е ангажирал никакви доказателства, от които да
се направи обоснован извод за предоставяне на мрежова услуга /възстановяване на
ел. захранване/, за датата на извършването й, както и че действително е
извършил такава - възстановил е ел. захранването на обекта на потребление на
абоната. Няма представени доказателства и че в качеството му на абонат ищцата е поискала такова възстановяване.
От
друга страна, съдът намира, че посочената клауза, въз основа на която се
претендира плащане от въззивника, е неравноправна по следните съображения:
На
първо място, клаузата на чл. 37 от ОУ противоречи на чл. 122-124 ЗЕ.
Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора и в нормите на ЗЕ.
Съгласно чл.
123, ал. 1 ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик,
крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти
при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според
разпоредбата на чл. 124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването, т. е. предприятието има задължение да
възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за възстановяването
освен отстраняване на причините за преустановяване на електроснабдяването по чл. 123, ал.
1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата неравноправна по см. на чл. 143, т.
2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
На
следващо място, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие
за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед
наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на
спорните отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано
неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител,
така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да
бъдат заплатени. Като позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя
едностранно техния размер, клаузата на чл. 34, ал. 1 в посочената част, е
неравноправна и на основание чл. 143, т.
18 от ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на
снабдяването (в този смисъл решение № 125/07.08.2015 г. по т. д. № 990/2015 г.
на ВКС, I т. о.). Предвид, че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не
е уговорена индивидуално, същата се явява и нищожна на основание чл. 146 от
ЗЗП.
По
изложените съображения искът за недължимост на сумата в общ размер на 19 лева
се преценява от настоящия съдебен състав за основателен и следва да се уважи.
Предвид
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед
изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски,в размер на 300
лв
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1805/03.04.2020 г., постановено по
гр.д.№ 15169 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, адрес гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ №258, Варна Тауърс Г да заплати на В.Б.Н. ЕГН********** сумата от 300
лв. сторени по делото разноски и още 326.13лв. разноски по заповедното
производство.
Решението
Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ подлежи на обжалване пред ВКС,на осн. Чл.280 ал.2 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: