РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Русе, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20254500500368 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. Р. М. чрез адв. В. В. против Решение №
134/23.01.2025 г., постановено пo гр. д. 2969/2024 пo oпиca на РPC в частта, с която е
отхвърлени предявените от него против "ЗД "БУЛ ИHC" AД искове с правно
основание чл. 432, aл. 1 KЗ за разликите над 7 256,55лв. до 13 256 лв. и над 735,05 лв.
до 816,72, представляващи обезщетение за причинените мy неимуществени вреди -
претърпени болки, страдания, неудобства и негативни преживявания и имуществени
вреди - заплатени разходи за лечение от деликт в резултат на ПTП на **.**.**** г.,
виновно причинено от Е. М. М. при управление на л. а. „**** *****” с peг. № ** ****
** в гр. Русе, ведно със законната лихва върху тях, считано от 09.01.2023 г. до
окончателното им изплащане. Жалбоподателят намира решението за неправилно като
необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалния закон. Възразява, че първоинстанционният съд е определил
несправедливо нисък размер на дължимото на ищеца обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от произшествието от 10000 лв., като не е съотнесъл правилно
1
установените и релевантни към спора факти към указаните в ППBC № 4/1968г. на ВС
общи критерии за определяне размера на това обезщетение като: характера и тежестта
на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитета и продължителността
на понесените болки и страданията, получените физически и психически последици от
уврежданията и възстановяването на последните. Заяма позиция, че при съобразяване
на вида и характера на увреждането, проведеното лечение, продължителността и
интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, негативните психични
изживявания на въззивника no повод процесното ПTП и травматичното му увреждане,
свързани с промяната му, възрастта на въззивника към момента на увреждането - **
години и социално-икономическите условия към **.**.**** г., както и като cc вземат
под внимание всички правнорелевантни факти, настъпили до приключване на устните
състезания в първоинстанционното производство (2024г.), включително и инфлацията
за времето след увреждането следва да се приеме, че необходимо и справедливо е за
компенсирането на претърпените неимуществени вреди от Г. Р. М. е обезщетението да
е в размер на 15 000 лв. Заявява, че предвидената в чл.492, т.1 К3 минимална
застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица, поради което и претендираното от него обезщетение от 15 000 лв.,
съответно 13 256 лв. след приспадане на платената извънсъдебно сума от 1 744 лв. се
явява съобразено със закона и е съобразено със съдебната практика пo аналогични
случаи.
Възразява също така, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че Г. Р.
М. е съпричинил настъпването на телесното си увреждане - скрито счупване на пета
предкиткова кост на лява ръка, вследствие неизползване на предпазен колан при
управление на „********** *****" с peг. № * **** ** към момента на настъпване на
процесното произшествие и е определил приносът в размер на 10 %. Твърди, че
съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.4 3ДвП могат да не използват
обезопасителни колани водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват
пътници в рамките на населеното място, т. е. ищецът при управление на превозното
средство на процесната дата Г. Р. М. не е бил задължен да използва обезопасителен
колан, тъй като е извършвал таксиметрова дейност пo превоз на клиент в рамките на
гр. Русе. Заема позиция, че при съобразяване на заключението на приетата САТЕ се
установява, че не е налице причинно-следствена връзка между неизползването на
предпазен колен от ищеца и настъпването на вредоносния резултат. Липсва, според
въззивника, обективен принос, с който пострадалият да е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за насгьпване на вредите или да е улеснил механизма на
увреждането, обуславя неоснователност на възражението за съпричиняване на
увреждането от пострадалия. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на предявените от него съединени искове в пълните им размери, както и
2
присъждане на разноски в производството пред двете съдебни инстанции,
включително и тези пo реда на чл.38, ал.2 ЗА.
По реда и в срока по чл. 263 ГПК не е постипъл писмен отговор от въззиваемата
страна "ЗД "БУЛ ИHC" AД.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба "ЗД "БУЛ ИHC" AД чрез адв. М. Г.
Решение № 134/23.01.2025 г., постановено пo гр. д. 2969/2024 пo oпиca на РPC в
частта, с която е уважен предявеният против него от Г. Р. М. иск за обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 4556,55 лв. до присъдения размер от 7256,55лв.
Намира съдебния акт в тази част за неправилен като необоснован, както и поради
нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира отмяна на решението в
обжалваната от него част и постановяване на ново, с което искът по отношение на нея
да бъде отхвърлен, ведно със законните последици от това, досежно присъдената
законна лихва и разноски. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е оценил
претърпените от ищеца болки и страдания на 10000 лв. Тази сума, според въззивника,
не отговоря на принципа на справедливостта, съгласно чл. 52 ЗЗД. Заема позиция, че
правилното и кореспондиращо с претърпените от ищеца болки и страдания
обезщетение възлиза на 7000 лв., като след редуцирането му с приетото
съпричиняване от 10 % и приспадане на доброволно платеното обезщетение, крайният
размер на присъденото обезщетение следва да бъде 4556,55 лв. Излага съображения,
че установения по делото възстановителен период е 2 месеца, липсват каквито и да
било усложнения, не се констатира атрофия, налице е пълно възстановяване на
функцията на лявата ръка. По отношение на възражението за съпричиняване заема
становище, че изводът на първоинстанционния съд е правилен и обоснован.
Претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна Г. Р. М.. В о. с. з. пред настоящата инстанция процесулния му представител
взема становище за нейната неоснователност.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивната и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани
страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и
следва да се разгледат по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Г. Р. М., с която е
поискано да се осъди "ЗД "БУЛ ИHC" AД да му заплати сумите от 13256 лв.,
представляваща разлика между дължимата сума от 15 000 лв. и платената
извънсъдебно сума в размер на 1744 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 788,72
лв. обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на **.**.**** г. с
3
МПС, както и 1000 лв., частично от 4257,09 лв. представляващо разлика между
дължимата сума от 600 лв. и платената извънсъдебно 1742,91 лв. за причинените от
същото ПТП имуществени вреди по собствения му лек автомобил, застраховано при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
26.02.2024 г. до окончателното им изплащане.
В постъпилия в срок отговор на исковата молба ответното дружество е подало
отговор, чрез адв. М. Г., като оспорва исковете по основание и по размер. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение за лек автомобил „****
*****“. При наличие на влязло в сила решение по АНД № 445/23 на РРС не оспорва
фактите в чл. 300 ГПК, относно извършено ли е деянието, неговата противоправност и
вината на дееца. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва твърдените в ИМ телесни
повреди по вид и степен, че същите са резултат от твърдяното ПТП. Прави възражение
за съпричиняване на пострадалия, управлявал без предпазен колан. Оспорва
претенцията за неимуществени вреди, като завишена по размер. Оспорва претенцията
за имуществени вреди за разходи за лечение, които счита, че не се намират във връзка
с проведеното лечение и не са били необходими. Оспорва претенцията за имуществени
вреди по увреденото МПС и причинноследствената връзка между инцидента и всички
повреди. Оспорва и размера на щетите, който се претендира като завишен. Оспорва
претенцията за забава, счита че датата на търсената лихва следва да бъде определена
съобразно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че е осъществен
фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, обуславящ ангажирането на отговорността
на ответното дружество за обезщетяване на претендираните от ищеца неимуществени
и имуществени вреди, претърпени от ПТП на **.**.**** г. с МПС, което е имало
валидна застраховка "Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Възражението за съпричиняване, обосновано с липсата на поставен от ищеца
предпазен колан районният съд намерил за основателно, позовавайки се на приетите
по делото САТЕ и СМЕ, като определил размерът му на 10 %. При определяне на
размера на неимуществените вреди обсъдил причинените физически увреждания като
съобразил, както заключението по приетата СМЕ, така и показанията на свидетелите
М. и И. и при прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД определил
обезщетението в размер на 10 000 лв., което намалил с приетия процент на
съпричиняване от 10 % , след което приспаднал платената от застрахователя сума от
1743,45 лв. и присъдил на ищеца 7256,55 лв., като за горницата над нея до пълния
предявен размер от 13 256 лв. отхвърлил иска. а до пълния предявен размер от 8 000
лв. искът е отхвърлен като недоказан. Претенцията за обезщетение за имуществени
вреди от заплатени разходи за медицински изделия, консумативи и такси от същото
ПТП съдът приел за изцяло основателна и доказана за сумата 816,72 лв. Предвид
4
наличието на съпричиняване я намалил с 10 % и извел извод за дължимост на сумата
от 735,05 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 09.01.2023 г. до
окончателното изплащане, а за горницата над нея до пълния предявен размер от 788,72
лв. отхвърлил иска.
Претенцията за обезщетение за имуществени вреди на собствения на ищеца л. а.
„********** *****“ с рег. № ******* районният съд приел за основателна за сумата
5831,76 лв., като се позовал на заключението на САТЕ. Предвид наличието на
съпричиняване я намалил с 10 % и извел извод, че ответникът дължи сумата 5248,58
лв., от които следва да се приспадне платената от застрахователя сума от 1743,45 лв..
Така, според първоинстанционният съд, този иск се явява основателен за сумата
3505,13 лв. Тъй като е предявен като частичен за сумата от 1000 лв. го уважил изцяло.
Решението се обжалва относно присъдените неимуществени вреди за сумата
над 4556,55 лв. до до 13 256 лв., както и относно присъдените имуществени вреди за
сумата над над 735,05 лв. до 816,72 лв. В останалата част като необжалвано е влязло в
законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства, намира следното:
Във въззивното производство са безспорни предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответното застрахователно дружество по реда на чл. 432 КЗ.
Единствените спорни обстоятелства са сведени до размера на дължимото обезщетение
за понесените неимуществени вреди от ищеца и въведеното от ответника и уважено от
районния съд възражение за съпричиняване. Настоящият съд следва да се произнесе в
така очертаните предели на въззивна проверка.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
Относно търпените от ищеца неимуществени вреди, по делото са представени
писмени доказателства, приета е СМЕ и са събрани гласни доказателства.
Представените по делото медицински документи съдът не обсъжда отделно,
тъй като за това са необходими специални знания и поради това те са анализирани в
приетата по делото СМЕ. Вещото лице по нея дава заключение, че ищецът е получил
„Счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка“, наложило метална
остеосинтеза. Установеното счупване, според експерта, е резултат на действието на
твърд предмет в областта на лявата длан и отговаря да бъде получено при ПТП на
**.**.**** г. Възстановителният период определен от болничните листи е от
5
27.03.2022 г. до 30.05.2022 г. Предприетото лечение е оперативно с поставена метална
остеосинтеза, обезболяващо и с имобилизация. Металната синтеза понастоящем не е
отстранена, като решението за отстраняването й е на пострадалия. Към момента е
налице пълно възстановяване на функцията на лявата ръка, като не е установена
атрофия. Съобщената от пострадалия слабост на захвата, според вещото лице не е
обективизирана с апаратни методи. По делото няма данни за настъпили усложения в
здравословното състояние на ищеца, както и такива, от които да се приеме, че той
страда от предходни заболявания. При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК
вещото лице сочи, че в рамките на възстановителния период, който обикновено е 2,5-3
месеца се затрудняват движенията на ръката и това създава неудобство при
обслужване. Травмата може да наложи необходимост от обслужване и помощ от трети
лица в зависимост от действието, което трябва да прави. Ищецът не е можел да
използва ръката си в никакви ежедневни задължения.
Св. А. М. дава показания, че ищецът живее сам и поради това след ПТП се
нуждаел от помощ от приятели за посрещане на битовите си нужди, каквато му
оказвал и самият той. Изнася данни, че след инцидента Г. изпитвал уплаха, когато
пътувала в автомобил. Спрял да ходи на народни танци, откъдето двамата се
познавали. Свидетелства, че Г. бил с шина и не можел да ползва лявата си ръка, в
която и понастоящем при промяна на времето изпитва дискомфорт, заради който
приема болкоуспокояващи.
Св. В. И. дава показания, че Г. около два месеца бил с гипс, а когато му махнали
шината близо месец ръката му стояла привързана към тялото, защото се страувал да не
я удари. Помагал му за битови неща. Дава показания, че след инцидента ищецът е по-
предпазлив, по-стреснат, не бил като преди. Притеснява се от следваща операция,
защото пак щял да изпитва болки. Свидетелства още, че ищецът сотял дълго време без
работа, повече от година.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост.
Понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В настоящия случай при определяне на размера на дължимото обезщетение
съдът отчита, че при процесното ПТП ищецът е получил травматично увреждане,
имащо характер на средна телесна повреда. Съобразява се още, че е била във временна
6
нетрудоспособност общо 65 дни. Отчита се, че е претърпял оперативно лечение с
поставяне на метална остеосинтеза. Съобразява се още, упражняваната от ищеца
професия като шофьор на такси изисква по-голямо внимание и поради това макар и да
не е бил в болнични, той е възобновил веднага трудовата си дейност поради
несигурността, която е изпитвал. Отчита се и възрастта на ищеца към датата на ПТП-
** години, в активна рабопоспособна възраст. Съобразяват се трудностите и
неудобствата, които е имал ищеца в бита, за посрещане на елементарни свои нужди в
периода на имобилизацията и притесненията, че за това е следвало да разчита на
помощ от приятели.
Предвид установения интензитет на болките и тяхната продължителност,
свързаните с тях обичайни сътресения и неудобства в житейски план, прилагайки
критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че обезщетението
за неимуществени вреди в случая следва да бъде определено в размер на 15 000 лв.,
който размер би удовлетворил обществените критерии за справедливост, заложени в
чл. 52 ЗЗД, при съществуващите в страната обществено-икономически условия към
датата на деликта и конкретните доказани по делото обстоятелства.
Поради това оплакването във въззивната жалба на ищеца за неправилно
приложение на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД е основателно.
След приспадане на платената от ответника извънсъдебно сума в размер на 1744 лв., в
полза на ищеца следва да се присъди в пълния размер на претендираната от него сума
13256 лв. Предвид изложеното, подадената насрещна въззивна жалба от ответното
застрахователно дружество е изцяло неоснователна.
По отношение на възражението на съпричиняване
За да го уважи, първоинстанционният съд се е позовал на приетата по делото
САТЕ в частта, в която експертът дава заключение, че ударът в кръстовището е бил
челен за л. а.„********** *****”. При такъв удар върху тялото на ищеца са действали
инерционните сили напред. При правилно поставен и изправен предпазен колан той би
ограничил действието на инерционните сили и увреждания върху тялото на водача.
Независимо от това инерционните сили първо действат върху поставените ръце на
водача на волана, при което е възможна фрактура на длани кости и пръсти на ръцете.
Според вещото лице такава травма е възможна и при поставен предпазен колан, тъй
като има технологично време за сработване на предпазните колани.
Приетото от районния съд е неправилно.
Съгласно т. 7 от Постановление № 17/18.11.1963, т. на Пленума на ВС по
приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване на
обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване по
7
смисъла на посочената правна норма е налице, когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици. Приносът в настъпването на
увреждането е винаги конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било
противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата, и
виновно. Съобразно трайната практика на ВКС /Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС
по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на
ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./
изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.
51, ал.2 ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в
процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и
тежест, ако пострадалият беше с поставен предпазен колан. Т. е. предпоставките за
отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-
следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои
от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/ при липса
на личен принос. При отсъствие на категорични доказателства за причинно -
следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл. 432, ал. 1 КЗ
не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В случая такъв принос не се установява,
поради което и възражението за съпричиняване е неоснователно. То е защитно по
характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т. е. да е
доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т. д.
№ 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване в настоящото производство не е
проведено, предвид изводът на вещото лице по САТЕ, че травмата, която е получил
ищеца е възможна и при поставен предпазен колан, тъй като има технологично време
за сработване на предпазните колани. Основателни са и възраженията във въззивната
жалба, че съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 4 ЗдвП ищецът като водач на таксиметров
автомобил не е бил задължен да ползва обезопасителен колан, тъй като към момента
на ПТП е извършвал таксиметрова дейност в рамките на гр. Русе.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъде преразгледан
и въпросът за отговорността за разноски пред първата инстанция. Предвид цялостното
уважаване на исковете, решението следва да бъде отменено в частта, с която в полза
на дружеството са присъдени разноски в размер на 1544 лв. От страна на ищеца са
претендирани разноски по чл. 38 ЗА в полза на адв. Вл. В.. Възнаграждението, което
настоящият състав определя при отчитане на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 3,
както и чл. 2, ал.5 от Наредба № 1 в приложимите редакции към датата на сключване
на договора за правна помощ- 20.05.2024 г. възлиза общо на 2393,04 лв. /1593,04 лв.
8
+400 лв. +400 лв./. Поради това в полза на адв. В. за първата инстанция следва да се
присъдят допълнително още 167,04 лв.
Пред настоящата инстанция ищецът също е претендирал разноски по реда на чл.
38 ЗА, поради което в полза на адв. В. въззивният състав определя адвокатско
възнаграждение в размер на 1300 лв., съобразно броя на исковете и уважения им пред
РОС размер, както и 600 лв. за защита по подадената от ответното застрахователно
дружество насрещна въззивна жалба. Или в обобщение, в полза на адв. В. следва да се
присъдят допълнително 2067,04 лв.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираната от
бюджета на съдебната власт сума за държавна такса върху уважените части от исковете
в размер на 289,98 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 134/23.01.2025 г., постановено пo гр. д. 2969/2024 пo oпиca на
РPC в частта, с която предявените от Г. Р. М. против ЗД "БУЛ ИHC" AД искове с
правно основание чл. 432, aл. 1 KЗ са отхвърлени за разликите над 7 256,55лв. до
пълния предявен размер от 13 256 лв. и над 735,05 лв. до пълния предявен размер от
816,72 лв., представляващи обезщетение за причинените мy неимуществени вреди -
претърпени болки, страдания, неудобства и негативни преживявания и имуществени
вреди - заплатени разходи за лечение от деликт в резултат на ПTП на **.**.**** г.,
виновно причинено от Е. М. М. при управление на л. а. „**** *****” с peг. № ** ****
** в гр. Русе, ведно със законната лихва върху тях, считано от 09.01.2023 г. до
окончателното им изплащане, както и в частта, с която Г. Р. М. е осъден да заплати на
ЗД "БУЛ ИHC" AД разноски в размер на 1544 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“№ 87, представлявано от
изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. М., ЕГН
**********, от гр. Русе, ул. „*. *****“№ ** допълнително сумата от 5999,45 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания
от ПТП на **.**.****г., в гр. Русе на кръстовище образувано от ул.„**********
******” и ул. „***** като общият му размер става 13 256 лв., както и допълнително
сумата от 81,67 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от същото ПТП като общият му размер става 816,72 лв., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 09.01.2023 г. до окончателното им плащане.
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 134/23.01.2025 г., постановено пo гр. д. 2969/2024
пo oпиca на РPC в частта, с която ЗД "БУЛ ИHC" AД е осъдено да заплати на Г. Р. М.
от гр. Русе сумата над 4556,55 лв. до 7256,55 лв. обезщетение за неимуществени
вреди от ПTП на **.**.**** г., настъпило в гр. Русе, виновно причинено от Е. М. М.
при управление на л. а. „**** *****” с peг. № ** **** **, за който дружеството има
сключена застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 09.01.2023 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“№ 87, представлявано от
изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. В. АК Русе
сумата в размер на 2067,04 лв., представляващо адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ЗА за безплатно процесуално представителство на Г. Р. М., ЕГН ********** в
настоящото производство, от които допълнително 167,04 лв. пред първата инстанция и
1900 лв. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“№ 87, представлявано от
изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе, сумата в размер на 289,98 лв.
държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца Е. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. **********, общ. *****, обл. *******, ул.
„****** ****** ********“ № **.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението в частта за иска за присъждане на обезщетение на неимуществени
вреди подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС, а в останалата част не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10