№ 270
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Павлина Ив. Йотова
като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно частно
наказателно дело № 20231100601205 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК вр. чл. 250, ал. 1, т.1 от НПК.
С определение от 28.03.2022 г., постановено по НЧХД № 17026 / 2021 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6 състав, съдията – докладчик е прекратил
наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.2
от НПК, приемайки, че тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК.
От така постановеното определение е останал недоволен частния тъжител К. П. К., който го
обжалва, считайки го за незаконосъобразно. С жалбата е направено искане за отмяна на
определението, като се излагат съображения в тази насока и се сочат основания за неговата
неправилност. В тази насока се излагат доводи, че извършеното от лицето, срещу което е
била подадена частната тъжба е със съответната конкретизация на необходимите
обстоятелствата по възведеното престъпление.
С постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови
доказателства.
Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за
правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради
1
което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността
на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
В Софийски районен съд е внесенa тъжба от К. П. К. срещу З. И. П. за извършено
престъпление.
С атакуваното определение от 28.03.2022 г., съдът е приел, че след предоставена възможност
за допълване на тъжбата, същата не отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК. В
подкрепа на извода си се е позовал на липсата на яснота, какво точно твърди частния
тъжител - за какво конкретно деяние се твърди, че е подадена тъжбата.
Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното определение на Софийски районен съд за
прекратяване на наказателното производство по делото на осн. чл.250, ал.1, т.1 във вр. с
чл.24, ал.5, т.2 от НПК е правилно, респективно депозираната срещу него жалба е
неоснователна.
Описаните от частния тъжител обстоятелства в частната жалба страдат от непълноти, които
не дават възможност да бъде извършена преценка какво е конкретното деяние, за което е
подадена тъжбата. Поначало, след като по законодателен път е установена забрана за
осъществяване на определен вид деяние, то същото по дефиниция се явява
общественоопасно, но следва да се отбележи, че се има предвид типичната за деяние от
определен вид обществена опасност от гледна точка на нейния характер. Същата обуславя
отрицателното въздействие на деянието върху нормалното развитие на обществените
отношения. Когато обаче в частната жалба липсват съответните признаци на конкретното
вменено с нея извършено деяние, това отрицателно въздействие не е в обичайната степен за
деяния от подобен род или дори липсва. Именно заради това и за да се избегне неоправдано
използване на наказателна репресия, законодателят е предвидил задължение за частния
тъжител да посочи съответните обстоятелства, които следва формално да осъществяват
признаците на състава на престъплението, обуславящи престъпността на деянието.
Следва да се отбележи, че наказателната репресия е оправдана само тогава, когато тя
представлява реакция срещу засягането на обществени интереси по такъв начин, че именно
от гледна точка на последните, да е нужно нейното използване. В противен случай, когато
отрицателното въздействие на дадена проява върху действителността е непълно, неточно и
повърхностно, използването на наказателната репресия на свой ред засяга обществените
интереси, а оттук се явява обществено неоправдано и недопустимо. На следващо място, при
преценка на тези обстоятелства - дали деянието е съставомерно следва да се имат предвид в
съвкупност всички елементи от състава на престъплението, всички особености,
характеризиращи извършването на конкретното деяние, както и данните за степента на
обществена опасност на самия деец. От значение е и обстоятелството, че обществената
опасност е динамична величина, а не константна, поради което е необходимо деянието да се
преценява не само към момента на извършването му, а и във връзка с всички последвали
2
факти, относими към него и на фона на конкретният случай на развитие на обществените
отношения.
Съобразявайки изложеното дотук принципно положение, съдът намира, че описаното в
частната тъжба на частния тъжител деяние на лицето, срещу което е била подадена тъжбата
страда от непълнота на обстоятелствата за описаното и възведено престъпление. Отразените
в тъжбата обстоятелства от частния тъжител не съдържат достатъчно обстоятелства, така че
твърдяното от последния да бъде подведено под фактическия състав на описаното по - горе
престъпление. Така посочените непълноти на обстоятелствата за възведено престъпление не
са съобразени от тъжителя не само в частната тъжба, а и в допълнителните изложения към
нея.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счете, че атакуваното определение
следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски
съд, Наказателно отделение, I въззивен състав
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение от 28.03.2022 г., постановено по НЧХД № 17026 /
2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3