№ 650
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000480 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 393/14.04.2022 г. по т.д. № 2310/2022 г. СГС, ТО, VI-21 състав е
прекратил търговското дружество „Теста ди боя“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.Сливница, № 141 и го е осъдил да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 80 лв., представляваща разноски за държавна такса по
делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Теста ди боя“ АД, което
моли съдебното решение да бъде отменено и искът на прокурора – отхвърлен. Счета, че
дружеството е прекратено без да са налице предпоставките от фактическия състав, очертан в
разпоредбите на чл.252, ал.1, т.4 от ТЗ във връзка с § 13, ал.3 от ПЗР на ЗИТЗ доколкото се
твърди, че дружеството не било изпълнило предпоставките на § 11 от същия закон в
законовия 9-месечен срок от влизането му в сила. Съгласно § 11, ал.2 от ПЗР на ЗИТЗ в 9-
месечен срок от влизането в сила на този закон дружествата, издали акции на приносител
или заместващи ги временни удостоверения, са длъжни да изменят уставите си, като
предвидят, че акциите им са поименни, заменят акциите на приносител или заместващите ги
временни удостоверения с поименни акции, започват да водят книги за акционерите,
заявяват за вписване промените и представят за обявяване изменените устави в търговския
регистър. Към заявлението се прилага заверено актуално извлечение от книгата за
акционерите. Посоченият в закона 9-месечен срок, на който съдът се позовал, не бил
преклузивен и пропускът от прилагането му не водел до прилагане на последиците по
необходимост.
1
Въззиваемият Софийска градска прокуратура не взема становище по
въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание
чл.252, ал.1, т.4,вр. §13, ал.1 ПЗР на ТЗ от прокурора за прекратяване на ответното търговско
дружество „Теста ди боя“ АД с твърдения, че ответникът не е изпълнил задълженията си да
замени издадените акции на приносител с поименни акции в определения срок съгласно §11
ПЗР на ЗИДТЗ, ДВ, бр. 88/2018 г.
Ответникът „Теста ди боя“ АД не е депозирал отговор на исковата молба и не
е взел становище по предявения иск.
От вписванията в търговския регистър по партидата на ответното дружество
се установява, че капиталът му е разделен на акции на приносител, като до изтичане на
23.07.2019 г. - определения съгласно §11 ПЗР на ЗИДТЗ, ДВ, бр.88/2018 г. 9 –месечен срок,
ответното търговско дружество не е изпълнило задълженията си да измени устава, да замени
акциите на приносител с поименни и да започне водене на книга на акционерите и да заяви
измененията в търговския регистър за вписване.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Съгласно § 11, ал.2 от ПЗР на ЗИТЗ в 9-месечен срок от влизането в сила на
този закон дружествата, издали акции на приносител или заместващи ги временни
удостоверения, са длъжни да изменят уставите си, като предвидят, че акциите им са
поименни, заменят акциите на приносител или заместващите ги временни удостоверения с
поименни акции, започват да водят книги за акционерите, заявяват за вписване промените и
представят за обявяване изменените устави в търговския регистър. Към заявлението се
прилага заверено актуално извлечение от книгата за акционерите.
Разпоредбата на § 11, ал. 1 и 2 от ПЗР на ТЗ е императивна и има действие от
влизане в сила на закона, което съгласно § 16 от ПЗР на ЗИД на ТЗ става от деня на
обнародването му в "Държавен вестник". Ообнародването е извършено в ДВ бр.
88/23.10.2018 г.
С изтичането на 9-месечния срок и при бездействие на дружествените органи
да предприемат предписаните в § 11, ал. 2 от ПЗР на ТЗ действия, при липса на регистърно
производство за вписване на дължимите изменения, разпоредбата на § 13, ал. 1 ПЗР на ТЗ
предвижда тези дружества да се прекратят по реда на чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ - с решение на
съда по седалището им, по иск на прокурора. Бездействието на акционерно дружество да
измени устава си, така, че акциите на приносител или заместващите ги временни
удостоверения да бъдат заменени с поименни акции и да заяви за вписване тези
обстоятелства в ТЗ, обуславя правото на прокуратурата да инициира производство за
прекратяване на дружеството по съдебен ред.
Поради изложеното предявеният от прокурора конститутивен иск е
основателен, тъй като ответното дружество е акционерно и по отношение на същото се
прилага изискването на § 11, ал. 2 ПЗР на ТЗ за изменение на устава във връзка с
отпадналата възможност акциите да бъдат такива на приносител, което е установено от
вписванията по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.
При установеното наличие на елементите на сложния фактически състав на чл.
252, ал. 1, т. 4 от ТЗ вр. § 13, ал. 1 вр. § 11, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИД на ТЗ /обн. ДВ бр.
88/2018 г./ дружеството – въззивник основателно и законосъобразно е прекратено с решение
на съда по седалището на дружеството.
2
Съдът намира основатело становището на въззивника, че срокът, предвиден в
§ 11, ал.2 он ПЗР на ЗИТЗ не е преклузивен по следните съображения:
За разлика от давностните срокове, при изтичането на които се погасява
искането за принудително осъществяване на субективни материални права, с изтичането на
преклузивните срокове се заличават самите права, за които се отнасят. Погасителната
давност може да се спира и прекъсва при определени от закона предпоставки, преклузивните
срокове нямат такива възможности. Преклузивните срокове се прилагат служебно от
държавните органи. Преклузивни са обикновено процесуалните срокове за: обжалване на
индивидуални административни актове; на съдебни решения и присъди; молби за отмяна на
влезли в сила съдебни решения и за възобновяване на административнонаказателни
производства; тъжби за образуване на наказателни производства от частен характер и др.
Предвиденият в § 11, ал.2 от ПЗР на ЗИТЗ срок не е преклузивен. В закона
никъде не е посочено, че с изтичането му се погасява самото материално право да се заменят
акциите или процесуалното право да се подаде заявление за вписване на промените /да се
осъществят и впишат изискваните от закона промени в търговското дружество/. С
изтичането на този срок се поражда правото на прокуратурата да инициира производство за
съдебно прекратяване на дружествата, които не са изпълнили изискванията на § 11, ал.2 от
ПЗР на ТЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че няма пречка дори при предявен такъв
иск от прокурора дружеството да осъществи и да заяви за вписване изискваните от закона
промени.
По делото липсват обаче доказателства за заявени за вписване изискваните от
§ 11, ал.2 он ПЗР на ЗИТЗ промени от страна на въззивника, поради което искът на
прокуратурата се явява основателен.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение като обжалваното с нея решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно постановено.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 393/14.04.2022 г. по т.д. № 2310/2022 г. СГС,
ТО, VI-21 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването за изготвянето му на страните при условията на
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3