№ 8679
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110101347 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което
същият заемал длъжността “заместник управител на магазин”. Същият сочи, че на
26.05.2022г. претърпял злополука, призната за трудова, при която стъкло, поставено на една
от витрините в магазина се свлякло и срязало десния му крак. В исковата молба са наведени
твърдения, че в следствие на посочената злополука ищецът претърпял болки и страдания.
Същият сочи, че ползвал отпуск по болест за периода 27.05.2022г.- 24.07.2022г. В исковата
молба се поддържа, че ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 500 лева.
При изложените фактически съображения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 25000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие злополука, настъпила
на 26.05.2022г., призната за трудова разпореждане No 31708 от 07.06.2022г., издадено от
НОИ- ТП- София град.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва причинната
връзка между твърдяното нарушение на функциите на десния крак и механизма на
злополуката. Предявеният иск се оспорва и по размер, като ответникът навежда доводи, че
претендираното възнаграждение не съответства на критерия за справедливост,
регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
В отговора е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
1
пострадалия работник, тъй като същият е действал при груба небрежност.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от третото лице
помагач, в който се изразява становище за неоснователност на иска.
С определение № 30683/ 31.08.2023г. като трето лице помагач на страната на ответника
“М.Б.” ЕООД е конституирано “А.Б.” АД.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от третото лице-
помагач, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Третото
лице- помагач развива съображения, че претендираното обезщетение е несъответно на
критерия за несправедливост. Същото сочи, че е платил на ищеца застрахователно
обезщетение за 59 дни временна неработоспособност. В отговора се релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице.
В обобщение, третото лице- помагач счита предявеният иск за неоснователен и моли
същият да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателствени
средства, чрез трудов договор № 1160/ 16.08.2021г., изменен с допълнително споразумение
от 19.11.2021г. към трудовия договор, че между страните е възникнало трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което ищецът
заемал длъжността “заместник- управител на магазин”.
По делото не е спорно, че на 26.05.2022г. на работното място на ищеца е станала
злополука, при която ищецът при почистване на витрината за мелене на месо е бутнал
сваленото стъкло на витрината на топлата точка, вследствие на което получил порезна рана
на десния крак, в областта на долната трета, малко над ходилото.
С разпореждане № 31708/ 07.06.2022г. на ТП на НОИ гр. София град настъпилата на
26.06.2022г. злополука е приета за трудова.
Относно претърпените в резултат на злополуката увреждания пред настоящата
инстанция са събрани гласни доказателствени средства и е назначена съдебно- медицинска
експертиза (СМЕ).
От показанията на св. П. и св. М. се установява, че ищецът претърпял инцидент през м.
май 2022г. Свидетелите сочат, че ищецът не можел да излиза от дома си и да се обслужва
сам един- два месеца след инцидента. Дълго време след злополуката същият им споделял, че
има болки и изтръпване в крака, и се притеснява, че няма да проходи отново и да се
възстанови напълно.
Св. М. сочи, че след злополуката се наложило ищецът да напусне работа, защото,
поради състоянието на крака му, не можел да изпълнява трудовите си функции.
Показанията на тези свидетели пресъздават личните им впечатления във времето
непосредствено и месеците след инцидента, както и тези, на база споделеното от ищеца
2
непосредствено след злополуката. Отличават се с последователност на изложението, яснота
и детайлност, кореспондират с приетите писмени доказателства и заключението на вещото
лице по СМЕ. Преценявайки показанията на св. М. по реда на чл. 172 ГПК, доколкото
свидетелят е лице от най- близкия семеен кръг на ищеца, съдът не намери основание да не
кредитира същите относно всички обстоятелства, изнесени от свидетеля. Показанията на
този свидетел не противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Същите пресъздават личните впечатления на това лице от състоянието на ищеца след
злополуката и по време на възстановителния процес. От друга страна, показанията на
свидетеля пресъздава личните впечатления на същия от претърпените от ищцата болки,
страдания, безпомощност, неудобства и дискомфорт, като житейски обяснимо е именно
най- близките (членовете на семейството, роднините, доверените приятели) да са свидетели
на несгодите и да имат непосредствени възприятия за хода на събитията и естеството на
преживяното.
Съгласно заключението на СМЕ, при злополуката ищецът е получил сравнително
дълбока, порезна рана на десния крак, в областта на долната трета, малко над ходилото, по
предна повърхност на подбедрицата. Посоченото увреждане осъществява медико-
биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според
експерта, съществува причинно- следствена връзка между него и механизма на злополуката.
Вещото лице разяснява, че средностатистическият срок на възстановяване след причинена
порезна рана със засягане на меки тъкани на подбедрицата и без данни за прерязване на
мускулатура, големи съдове и нерви е около 3 - 4 седмици. При не провеждане на
необходимото лечение с ревизия, обработка и зашиване на раната (каквито данни има в мед.
документация в конкретния случай) се създават условия за възникване на усложнения и по-
продължително възстановяване. В конкретния случай ищецът е ползвал отпуск за временна
неработоспособност за периода от 27.05.2022г. до 24.07.2022г. По делото няма приложени
амбулаторните листове с клинични прегледи и описание на състоянието на наранения
крайник. От наличната медицинска документация не може да се направи извод каква е била
конкретната причина за по- продължителния период на временна нетрудоспособност.
Според заключението на експерта, при липса на проведено своевременно лечение на
рана с обработка и шев, винаги са налице предпоставки за възникване на усложнения и по-
продължителен процес на възстановяване. В случая няма информация за настъпили
усложнения, съответно за проведени проследяване и лечение. В съдебно заседание вещото
лице разяснява, че по- бавното възстановяване на ищеца е вследствие на неговия отказ от
сутура.
Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), на 16.08.2022г.
на ищецът е платено обезщетение в размер на 500 лева, за настъпило на 26.05.2022г.
застрахователно събитие- трудова злополука, за което е образувана щета № 0142/ 22/ 001/
500040, съгл. застрахователна полица № 0142/ 9/ 22/ 301/ 000006 от 27.01.2022г. за
задължителна застраховка “Трудова злополука”.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
3
страна следното:
Релевантните към предмета на доказване обстоятелства са наличие на трудова
злополука; причинени неимуществени вреди; причинна връзка между неимуществените
вреди и трудовата злополука.
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ за вреди, настъпили от трудова
злополука, поради което и на основание чл. 104, ал. 4 ГПК вр. с чл. 357, ал. 1 КТ делото е
подсъдно на районен съд. (в т.см. определение № 558 от 23.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. дело
№ 243/2012 г., IV г.о., ГК).
Конкретиката на случая сочи, че е налице злополука, призната по надлежния ред.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение- от една страна то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова
злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него
факти, и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от
който зависи съществуването на правото. Обстоятелството дали трайно намалената
неработоспособност е под или над 50% е ирелевантно за отговорността на работодателя по
чл. 200 КТ. В т.см. е трайната практика на касационната инстанция, изразена в решение по
гр. дело № 2487 за 2008г. на ВКС, III г.о., решение по гр. дело № 483 за 2009г. на ВКС, III
г.о., решение по гр. дело № 69 за 2009г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. дело № 855 за 2009г.
на ВКС, IV г.о., решение по гр. дело № 1934 за 2009г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. дело
№ 436 за 2009г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. дело № 29 за 2009г. на ВКС, IV г.о.,
решение по гр. дело № 354 за 2010г. на ВКС, III г.о., решение по гр. дело № 1028 за 2010г.
на ВКС, III г.о., решение № 477 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1444/ 2010 г., IV г.о.,
решение № 33 от 27.01.2010г. на ВКС по гр. дело № 5146/ 2008г., IV г.о., решение № 128 от
11.02.2010г. на ВКС по гр. дело № 268/ 2009г., съгласно които ВКС е дал разрешение на
поставения материалноправен въпрос в смисъл, че „Вредите, понесени от
работници/служители вследствие трудова злополука или професионално заболяване, довели
до трайно намалена работоспособност под 50%, подлежат на обезщетяване от работодателя
на основание чл. 200 КТ”. Изменението на КТ през 2004г. само е заменило понятието
"инвалидност" с "трайна неработоспособност над 50%", уеднаквявайки терминологията по
КТ и КСО, но тази промяна не изключва отговорността на работодателя за всички
причинени на работника вреди от трудова злополука или професионална болест. В чл. 200
КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени на негов работник
или служител вреди от трудова злополука или професионално заболяване, като законът не
се интересува от причинителя и неговата вина. Изложеното обуславя извод, че е налице
първата предпоставка на фактическия състав, регламентиращ отговорността на
работодателя при трудова злополука.
Наличието на първата предпоставка от фактическия състав, регламентиращ
отговорността на работодателя при трудова злополука налага изследване на втората такава,
а именно претърпени от ищеца болки и страдания.
4
Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
Настоящият съдебен състав отчитахарактера на претърпените телесни увреждания-
дълбока порезна рана на десния крак, в областта на долната трета, малко над ходилото, по
предна повърхност на подбедрицата, което е довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, покриващо медико- биологичния признак на лека телесна повреда.
Съдът взема предвид и преживените от ищеца физически болки и страдания и морални
неудобства, свързани със сравнително продължителния период, през който ищецът не е
можел да стъпва на крака си, да излиза от дома си и да извършва сам всички ежедневни
дейности и се е нуждаел от помощта на близките си, което несъмнено се е отразило на
ежедневния комфорт и качеството на живот на ищеца. Видно от показанията на свидетелите
П. и М., през този период ищецът е имал нужда от ежедневна помощ да обслужва хигиената
си. На следващо място, съдът отчита като релевантни за определяне на размера на
обезщетението продължителността на възстановителния период- два месеца, при обичаен-
2- 3 седмици; обстоятелството, че ищецът е получил увреждането на активна и
трудоспособна възраст (34 години), както и че е претърпял инцидент, който внезапно е
довел до физически увреждания, преживения стрес от инцидента. В същото време при
определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид и, че по категоричен начин е
установено по делото, че ищецът е отказал извършването на сутура (хирургичен шев), което
е довело до по- голяма продължителност на възстановителния период.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 5000 лева.
По възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца:
За да е налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка
между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД- обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Не съществува спор в доктрината и съдебната практика, че при трудова злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е
допуснал груба небрежност. За да се приеме наличието на съпричиняване при трудовата
5
злополука, работникът извършва работата си без необходимото старание и внимание и в
нарушение на технологичните правила и на правилата на безопасност, но такова
съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност- липса на
елементарно внимание и старание и пренебрегване на основни технологични правила за
безопасност, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при
същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните
обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника,
съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови
действия е настъпила вредата. (в т.см. решение № 60 по гр. дело № 5074/ 2013г., на ВКС, ІV
г.о.; решение № 218 по гр. дело № 1092/ 2020г. на ВКС, IV г.о.).
Настоящият съдебен състав приема, че пострадалият е допуснал нарушение на
правилата за безопасност, като не е положил грижи за здравето и безопасността си, в
съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, предвид
обстоятелството, че не е бил на необходимото безопасно разстояние от сваленото стъкло на
стъклената витрина. Установените по делото обстоятелства мотивират съда да приеме, че
ищецът е допринесъл 20 % за настъпването на злополуката. Предвид горепосоченото,
определеното обезщетение следва да бъде намалено на 4000 лева.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Посоченото намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва
само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил парична сума по
сключени договори за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„Трудова злополука” за сметка на работодателя при условията на чл. 52 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд. Застрахователната сума, която се дължи при
настъпването на застрахователното събитие (настъпването на трудовата злополука), е
определена в застрахователния договор. В случай на изплатено обезщетение от набраните
вноски, които работодателят е правел в интерес на работника или служителя, за настъпило
застрахователно събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на
дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради
което законът предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с
получената парична сума по застрахователния договор.
В случая се установява, че на ищеца е платено застрахователно обезщетение в размер
на 500 лева за настъпилия покрит риск по сключената от работодателя застраховка “Трудова
злополука”. Поради изложеното, съдът приема, че следва да намали дължимото обезщетение
от 4000 лева със платеното обезщетение от „А.Б.” АД по задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука” в размер на 500 лева, поради
което на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 3500 лева.
Относно разноските:
6
Относно разноските на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на страните за разноски по
чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.
81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В
конкретния случай ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2650 лева. Същият е поискал да бъдат присъдени направените разноски до приключване на
устните състезания, като ищецът е представил доказателства за извършването им.
Относно направеното от ищеца възражение за прекомерност:
Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция (в исковата молба), което обуславя допустимостта му.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от
25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела
C- 427/ 16 и C- 428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в
НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на
съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes.
Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от
поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави
под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по
дело 05.10.2010г., Elchinov, C-173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
7
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Съдът,
като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от страна
на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че производството пред настоящата
инстанция е приключило в едно заседание, счита, че договореният размер на
възнаграждението за защита в размер на 2650 лева следва да бъде намален на 1000 лева.
Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
140 лева.
Относно разноските на ответника:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай ответникът е направил
разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. Същият е
поискал да бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания,
като ищецът е представил доказателства за извършването им. Съразмерно с отхвърлената
част от иска, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 344 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, които се присъждат в полза на съда.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на сумата 140 лева и
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на сумата 56 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, с ЕИК **********, да плати на К. А. К., с ЕГН **********,
сумата 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие злополука, настъпила на 26.05.2022г.,
призната за трудова разпореждане № 31708/ 07.06.2022г. на ТП на НОИ гр. София град,
8
ведно със законната лихва, считано от 26.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 200, ал. 1 КТ, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. А. К., с ЕГН **********, против „М.Б.“ ЕООД, с ЕИК
**********, иск за обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания,
вследствие злополука, настъпила на 26.05.2022г., призната за трудова разпореждане №
31708/ 07.06.2022г. на ТП на НОИ гр. София град, над сумата 3500 лева до сумата 25 000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, с ЕИК **********, да плати на К. А. К., с ЕГН **********,
сумата 140 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. А. К., с ЕГН **********, да плати на „М.Б.“ ЕООД, с ЕИК **********,
сумата 344 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, с ЕИК **********, да заплати по сметка на Софийския
районен съд сумата 140 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
исковете и сумата 56 лева, представляваща възнаграждение на вещо лице, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9