Решение по дело №9381/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 22.02.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

                                                                              Мл.съдия: Любомир Игнатов

 

при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9381 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - 273 ГПК.

С решение №133639 от 25.06.2020год., постановено по гр.дело №61526/2012г. по описа на СРС, ГО, 62 с-в ответникът „М.“ООД е осъден да заплати на ищеца С.Б.С. сумата от 3600лв.- обезщетение по чл.225, ал.1, вр.чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 20.12.2012г. до окончателното изплащане.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответното дружество „М.“ООД. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е постановено само по акцесорния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ- по иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа, като последица от незаконно уволнение. С последваща заповед на работодателя, издадена преди завеждане на исковата молба по настоящото дело, заповедта за уволнение била отменена и ищецът възстановен на работа. Въпреки направените опити тази последваща заповед не могла да бъде връчена на ищеца.   Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, алтернативно- отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, или предявените искове- отхвърлени. Претендира разноски.  

Въззиваемият ищец  С.Б.С. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че с отговора на исковата молба, който ответникът заявил в проведеното открито съдебно заседание че поддържа, последният признал иска. Моли решението на СРС да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ. Исковете са предявени в рамките на преклузивния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на трудово правоотношение между него и ответника- работодател, както и че трудовото правоотношение е било прекратено. В тежест на ответника е да установи законността на уволнението съобразно основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за прекратяване, а именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение, която е подписана от надлежно упълномощен представител на ответника, реално намаляване обема на работа по смисъла на чл.328, ал.1, т.3 от КТ и евентуално извършване на подбор по чл.329, ал.1 от КТ.

Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение между тях въз основа на представения по делото трудов договор, както и че това трудово правоотношение е прекратено с представената по делото заповед, на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ- поради намаляване обема на работа.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отменена от работодателя преди завеждане на исковата молба и ищецът е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност. Това обстоятелство може да се приеме като признание на основателността на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Установява се също така, че заповедта с която е отменена предходната такава за прекратяване на трудовото правоотношение, не е връчена на ищеца. От представеното по делото известие за доставяне не може да се установи дали куриерът по когото е изпратена заповедта на ищеца, изобщо е посетил адреса. Отбелязано е единствено, че на 07, 08 и 10.12.2012г. куриерът се е опитал да се свърже с адресата на посочения от изпращача телефонен номер, като последният или не е отговорил, или телефонът е бил изключен. При това положение не може да се приеме, че работодателят е положил дължимата грижа за връчване на заповедта на ищеца.

Не може да бъде споделено становището на ответника- жалбоподател за недопустимост на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 поради неподдържане на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ. След като работодателят сам е отменил процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, той от една страна е признал основателността на исковете, а от друга за работника (служителя) остава само възможността да претендира обезщетението за оставане без работа за периода между прекратяването на трудовото правоотношение и възстановяването му на работа. Както бе посочено и по-горе, ищецът не може да понесе негативни последици от невръчването на заповедта за отмяна на процесната заповед, тъй като самият работодател не е положил дължимата грижа тази заповед да му бъде връчена.   

            Предвид гореизложеното от събраните по делото доказателства безспорно се установява основателността на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, а относно размера и периода на присъденото обезщетение жалбоподателят не е направил възражение. Ето защо въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение- потвърдено.  

При този изход на спора жалбоподателя- ответник няма право на разноски за въззивната инстанция, а ответникът по жалбата и ищец в производството не претендира разноски.

Предвид изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №133639 от 25.06.2020год., постановено по гр.дело №61526/2012г. по описа на СРС, ГО, 62 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/