М
О Т И
В И
към присъда по НОХД №2485/2016 г. по описа на СГС, НО, 1
състав
Софийска Градска
прокуратура е повдигнала обвинение против Г.П.М. за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, б.”б”, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, буква „б“
и „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК за това, че на 13.02.2016 г., около 16,00
часа в гр. С. при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка
„Ланчия“, модел „Капа“ с рег. № ******* по бул.“*****“ с посока на движение от
кв. К. към село В., в района на номер ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, както следва:
-
Чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти
– да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне“;
-
Чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.“,
като реализира пътно
транспортно произшествие с насрещно движещия се товарен автомобил марка „Пежо“,
модел „Боксер“ с рег. № *******, управляван от Ц.П.С. с ЕГН **********, като по
непредпазливост причинил смъртта на Н.К. С. ЕГН ********** – пътник от лек
автомобил марка „Ланчия“, модел „Капа“, като смъртта се дължи на тежка съчетана
черепно-мозъчна травма и гръдно-коремна травма, която поради тежестта на
уврежданията е довела до смъртен изход и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Т.С.С. ЕГН ********** – пътник от лек автомобил марка
„Ланчия“, модел „Капа“, изразяваща се в счупване на лявата седалищна кост и долното
рамо на срамната кост в ляво, в съвкупност реализирали медикобиологичния
признак „трайно затруднение на движенията“ на левия долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни“ от датата на травмата.
В хода на съдебното производство на
основание чл. 76 НПК е конституирана в качеството на частен обвинител Т.С.С.,
като пострадала от престъплението и в качеството на законен наследник на
пострадалата Н.К. С..
В хода на съдебното производство на
основание чл. 76 НПК е конституиран в качеството на частен обвинител Т.С.С.,
като законен наследник на пострадалата Н.К. С..
В
съдебната фаза на процеса наказателното производство срещу подсъдимия Г.П.М. е
разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, а именно по чл. 371, т. 2 НПК
по молба на подсъдимия и процесуалния му представител, както и след изразено
съгласие от страна на частните обвинители - Т.С.С. и Т.С.С., чрез процесуалния
им представител адвокат К..
В съдебно заседание представителят на
СГП поддържа обвинението. Счита, че то е доказано по безспорен начин, както от
събраните в хода на досъдебната фаза доказателства, така и от самопризнанието
на подсъдимия, а именно че: на 13.02.2016 г., около 16.00 ч., подсъдимият управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ланчия, модел “Капа” с рег. № ***** в гр. С. по бул. “*****”,
с посока на движение от кв.“К.“ към село В., в пътната лента за неговата
посока, като пътното платно с ширина 11,00 метра било предназначено за движение
в две посоки с по една пътна лента за движение във всяка посока. Пътната
настилка била асфалтова, мокра, без неравности и дупки по пътното платно, като
времето било облачно, при дневна светлина. Посоките за движение по пътното
платно били разделени една от друга с двойна непрекъсната линия M2. Лентата за
движение в пътното платно с посока на движение към кв.“К.“ е с широчина от пет
метра и петдесет сантиметра. Скоростта на движение на лекия автомобил,
управляван от обвиняемия била 84 километра в час. Прокурорът сочи, че в района
на №*** подсъдимият М. загубил контрол над управлявания от него автомобил, като
същият се завъртял около масовия си център по посока обратна на часовниковите
стрелки, навлязъл в лентата за насрещно движение, където се ударил със задната
си част в насрещно движещия се микробус марка „Пежо“ с регистрационен номер *****,
управляван от Ц.П.С.. В следствие на удара между двата автомобила, пострадали
от пътнотранспортното произшествие са пътник от лек автомобил марка „Ланчия“ Н.К.
С., която починала на място и пътник от същия автомобил Т.С.С., на която са причинени счупване на
лявата седалищна кост и долното рамо на срамната кост в ляво, в съвкупност
реализирали медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията“ на
левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ от датата на травмата. На
лицата А. П.М. и Ц.П.С. са причинени травми, изразяващи се в причинени „болка и
страдание“.
Прокурорът посочва, че причина за
смъртта на пострадалата Н. С. са
причинените травми, които са констатирани в изготвената и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза на труп. Представителят на държавното обвинение
сочи, че съгласно съдебно-химическа експертиза, в изпратената за химическо
изследване проба кръв, взета от трупа на Н. С., не се доказва наличие на етилов
алкохол или други летливи редуциращи вещества.
Прокурорът посочва, че съгласно
заключението на съдебномедицинска експертиза, Т.С.С. е получила следните
травматични увреждания: „контузия на гръдния кош и корема; непроникваща
контузия на слезката; счупване без разместване на лявата седалищна кост; счупване
на лявата срамна кост (долно рамо). Тези травматично увреждания отговарят да
бъдат получени в условията на ПТП, а именно при травма в автомобил. Счупването
на лявата седалищна кост и долното рамо на срамната кост в ляво са от характер да
причинят на пострадалата „трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник" за срок повече от 30 дни. Останалите травматични увреждания са
причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота".
Представителят на държавното обвинение
сочи, че от медицинска гледна точка се установява, че на А. М., Ц.С. и на обв. Г.М.,
са причинени травми, които са причинили „болка и страдание", като посочените
травматични увреждания разкриват медикобиологичната характеристика на „лека
телесна повреда“.
Прокурорът посочва, че заключението на
съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза установява, че в предоставената
биологична проба от Г.П.М. не се установява присъствие на алкохол (етанол) и упойващи
(наркотични) вещества.
Прокурорът сочи също така, че съгласно
заключението на назначената автотехническа експертиза, настъпилите щетите и по
двата автомобила са в резултат на пътно- транспортното произшествие.
Прокурорът заключава, че както се
подкрепя и от назначената и изготвена комплексна медико-автотехническа експертиза,
механизмът на произшествието и на получаването на травмите на пострадалите са в
причинно-следствена връзка и отговарят на описаната и установена фактическа
обстановка. Посочва, че от техническа гледна точка, причина за произшествието
се явяват субективните действия на водача на л.а. „Ланчия" Г.М. с органите
за управление на автомобила, довели до загуба на напречна устойчивост и
навлизане в пътната лента за насрещно движение, като същият е имал възможност
да предотврати произшествието и вредоносния резултат.
Прокурорът прави заключение, че смъртта
на Н. С. е в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с получената
при пътно-транспортното произшествие тежка съчетана черепно-мозъчна и
гръдно-коремна травма, както и че причинената „средна телесна повреда" на Т.С.
е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с получените при пътно-
транспортното произшествие счупване на лявата седалищна кост и долното рамо на
срамната кост в ляво, в съвкупност са от характер да причинят на пострадалата
„трайно затруднение на движенията на леви. долен крайник“ за срок повече от 30
дни.
Според прокурора от субективна страна
деянието е осъществено от обвиняемия Г.М. при форма на вина непредпазливост по
смисъла на чл. 11, ал. 3 НК, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Държавният обвинител моли съда, при постановяване
на своя съдебен акт, да съобрази множеството смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно оказаното съдействие за бързото приключване на
производството, признанието изцяло на фактите, изложени в обвинителни акт,
чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и близките
отношения с частните обвинители по делото, като
наказанието се определи при условията на чл.58а, ал.1 НК. Предлага да бъде определено наказание
„Лишаване от свобода” в размер на четири години, което да бъде намалено с 1/3 и
изпълнението на наказанието да се отложи при условията на чл. 66 НК. Моли на
подсъдимия М. да бъде отнето свидетелство за правоуправление на моторно
превозно средство за срок от три години.
Процесуалният
представител на частните обвинители адвокат К. се придържа към казаното от
прокурора, като счита, че предвид близките отношения между подсъдимия и
частните обвинители, при постановяване на своя акт съдът следва да наложи
наказание в рамките на минималното, определено от закона, включително и по
отношение на искането за лишаване от право да управлява моторно превозно
средство. Не поддържа искането за присъждане на разноски, като моли такива да
не бъдат присъждани.
Частните
обвинители Т.С. и Т.С. поддържат казаното от техния повереник.
Адвокат
Н., защитник на подсъдимия, излага становище, че, доколкото подсъдимият е
признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителни акт, съгласил
се е за тях да не се събират доказателства и с оглед събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал, който подкрепя направеното самопризнанието,
за съда остава единствено да определи наказанието. Смята, че това следва да
стане при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като намира, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива сочи липсата на
предходни наказания за нарушение на ЗДвП, коректно процесуално поведение на
подсъдимия М. в хода на досъдебното производство, въпреки влошеното му
здравословно състояние, както и обстоятелствата, че лицето е неосъждано, работи
и изразява съжаление за случилото се. Моли за приложение на чл. 55 НК,
доколкото би бил по-благоприятен за подсъдимия от разпоредбата на чл. 58а НК,
както и прилагане на чл. 66, ал. 1 НК, като наказанието бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият
М. не желае и не дава обяснения в хода на съдебното производство по делото.
В
своята последна дума на основание чл. 297, ал. 1 НПК, подсъдимият М. моли съда
за справедливо наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствени материали по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, приема за установено следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Г.П.М. – на 44 г., роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, с висше образование, работи като инженер в Е.С.О. МЕР – град Б., с
постоянен адрес ***3, с настоящ адрес ***,
ЕГН **********.
На
13.02.2016 г.,
около 16.00 ч.,
обвиняемият Г.М. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ланчия, модел “Капа” с рег. № ***** в гр. С. по бул. “*****”, с посока на
движение, от кв.“К.“ към село В., в пътната лента за неговата посока. Пътното
платно било предназначено за движение в две посоки с по една пътна лента за
движение във всяка посока. Пътната настилка била асфалтова, мокра, без
неравности и дупки по пътното платно. Посоките за движение по пътно платно били
разделени една от друга с двойна непрекъсната линия M2. Платната за движение и
в двете посоки се състояли от по една лента за движение. Широчината на пътното
платно на бул.“*****“ е 11,00 метра с два броя пътни ленти. Лентата за движение
в дясното пътно платно с посока на движение от бул. “*****” към село В. е с
широчина от по пет метра и петдесет сантиметра. Лентата за движение в пътно
платно с посока на движение към кв.“К.“ е с широчина от пет метра и петдесет
сантиметра. Времето било облачно и дъждовно, при дневна светлина. Обвиняемият Г.М.
***, в посока на движение, от кв.“К.“ към с. В. с горепосочения лек автомобил,
в дясната лента за движение. Скоростта на движение на лекия автомобил,
управляван от обвиняемия, била 84 километра в час. В района на №*** М. губи
контрол над управлявания от него автомобил, като същият се завърта около
масовия си център по посока обратна на часовниковите стрелки, навлиза в лентата
за насрещно движение, където се удря със задната си част в насрещно движещия се
микробус марка „Пежо“ с регистрационен номер *****, управляван от Ц.П.С.. В следствие
на удара между двата автомобила, пострадали от пътнотранспортното произшествие
са пътник от лек автомобил марка „Ланчия“ - Н.К. С., която починала на място и
пътник от същия автомобил Т.С.С., на която са причинени счупване на лявата седалищна
кост и долното рамо на срамната кост в ляво, в съвкупност реализирали
медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията“ на левия долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ от датата на травмата. На лицата А. П.М. и Ц.П.С.
са причинени травми, изразяващи се в причинени „болка и страдание“.
Съгласно заключението на
съдебно-химическата експертиза, в биологичната проба от подсъдимият М. не се
установява присъствие на алкохол и упойващи вещества.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство автотехническа експертиза от вещото лице инж. П.П. се
установява, че същия е извършил личен оглед на автомобил марка „Ланчия Капа“ с
рег. № ******* с 4 врати, цвят черен. При извършеният оглед вещото лице е
установило, че деформациите по автомобила са в задната зона с цялостна
деформация на задната част, достигаща до двете задни колонки, както следва:
деформирана задна броня, задна маска, заден капак; счупени стъкла на двете
задни врати и задното стъкло, счупени двата стопа; деформирани двата задни
калника, двете задни врати, таван и задна ходова част. Установяват се гумите на
автомобила с размери 195/65R15
и с алуминиеви джанти, предните с грайфер дълбочина 1.5 мм, а задните гуми с
грайфер дълбочина 2 мм. Вещото лице установява изправна спирачна система и
кормилна уредба. Предвид щетите невъзможна проверка на осветителната уредба
отзад. След извършения оглед вещото лице П. е направил техническия извод за
това, че настъпилите деформации по автомобила са в резултат на пътнотранспортно
произшествие.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство автотехническа експертиза от вещото лице инж. П.П. се
установява, че същия е извършил личен оглед на товарен автомобил марка „Пежо
Боксер“, с рег. № *******, с две врати за кабината, както и странична дясна и
двойна задна врати на фургона, цвят жълт. При извършеният оглед вещото лице е
установило, че деформациите по автомобила са с инициален удар в челната предна
част, а именно: деформирани предна броня, предна маска и декоративна решетка,
преден капак, двата предни калника; счупени двата фара с мигачите; деформирана
предна ходова част; отворена въздушна възглавница на водача. Установяват се
гумите на автомобила с размери 215/75R16
и със стоманени джанти, предните и задните с грайфер дълбочина 4 мм. Вещото
лице установява изправна спирачна система и кормилна уредба. Предвид щетите
невъзможна проверка на осветителната уредба отпред. След извършения оглед
вещото лице П. е направил техническия извод за това, че настъпилите деформации
по автомобила са в резултат на пътнотранспортно произшествие.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп №122/2016 от д-р
А. А. и д-р М.А. се установява, че при огледа и аутопсията върху трупа на Н.К. С.
са установени: тежка закрита черепно-мозъчна травма — охлузване в дясната
слепоочно-теменна област с подлежащо кръвонасядане в дясната слепоочно-теменно-тилна
област, многофрагментно счупване на черепния покрив в дясната слепоочно-
теменно-тилна област и дясната средна и задна черепна ямка, като на последната
има линейна фрактура с вертикално разположение, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки /субарахноидален/ в дясната слепоочно- теменно-тилна област; закрита
гръдна травма - двустранно счупени ребра /вдясно-3. и 4. По предна мишична
линия и 3. и 4. и от 6-9 по предна мишична линия вляво/, белодробни контузии
двустранно; закрита коремна травма - масивно кръвонасядане в мастната капсула
на десния бъбрек и околните меки тъкани, с травматично декапсулиране;
разкъсване на предната връзка на гръбначния стълб на нивото на 3-4 шиен
прешлен, с наличие на кръвонасядане на околните меки тъкани; охлузване на лявата
колянна област и кръвонасядане в подкожната мастна тъкан на лявата подбедрица.
Вещото лице е заклчило, че причина за смъртта на Н. С. са тежката съчетана
черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, която поради тежестта на уврежданията,
е довела до бързонастъпил смъртен изход. Тези увреждания са в резултат на
действие на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, с
висока кинетична енергия, и могат да се получат от частите на кабината на
движещ се автомобил.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно медицинска експертиза от вещо лице д-р Е. И.
се установява, че Т.С.С. е получила следните травматични увреждания: „контузия
на гръдния кош и корема; непроникваща контузия на слезката; счупване без
разместване на лявата седалищна кост; счупване на лявата срамна кост (долно
рамо). Тези травматично увреждания отговарят да бъдат получени в условията на
ПТП, а именно при травма в автомобил. Счупването на лявата седалищна кост и долното
рамо на срамната кост в ляво са от характер да причинят на пострадалата „трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник" за срок повече от 30
дни. Останалите травматични увреждания са причинили „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота".
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно медицинска експертиза от вещо лице д-р Е. И.
се установява, че на Г.М. са причинени следните травматични увреждания:
контузия на главата, лявото рамо, лявата ключица и левия лакът, като всички
увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да
бъдат получени в условията на ПТП, а именно при травма в автомобил. Вещото лице
заключава, че травматичните увреждания са от характер да причинят „болка и
страдание“ на пострадалия.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно медицинска експертиза от вещо лице д-р Е. И.
се установява, че на А. М. са причинени следните травматични увреждания: контузия
на главата, лявото рамо и левия лакът, като всички увреждания са в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да бъдат получени в условията на
ПТП, а именно при травма в автомобил. Вещото лице заключава, че травматичните
увреждания са от характер да причинят „болка и страдание“ на пострадалия.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно медицинска експертиза от вещо лице д-р Е. И.
се установява, че на Ц.С. е причинена контузия на гръдния кош, като това
увреждане е в резултат от действието на твърди тъпи предмети и отговаря да бъде
получено в условията на ПТП, а именно при травма в автомобил. Вещото лице
заключава, че травматичните увреждания са от характер да причинят „болка и
страдание“ на пострадалия.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
комплексна медико-автотехническа експертиза от вещите лица инж. П.П., инж. И.Т.
и д-р М.С. се установява, че смъртта на Н. С. се дължи на тежката съчетана
черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, която поради тежестта на уврежданията
е довела до бързонастъпил смъртен изход. Вещите лице заключават, че между травматичните увреждания и настъпилия смъртен
изход съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Вещите лица
установяват, че широчината на пътното платно на бул. „*****“ е 11м. с 2 броя
пътни ленти с широчина по 5.5 м, предназначение за движение в двете посоки,
разделени с двойна непрекъсната разделителна линия М2, като мястото на удара между двата
автомобила се намира от седем до девет метра вляво от десния край на платното
за движение (в пътната лента на т.а. „Пежо“) и на 37-40 метра след левия ъгъл
на сградата, разположена на № ***, в посока от кв. „К.“ към с. В.. Експертите
установяват, че скоростта на л.а. „Ланчия“ в района на произшествието е била 84
км/ч, а в момента на удара с т.а. „Пежо“ е била от порядъка на 60 км/ч.
Скоростта на т.а. „Пежо“ в района на произшествието преди и в момента на удара
е била от порядъка на 50 км/ч. Опасната зона за спиране на т.а. „Пежо“ за
конкретните пътни условия и скорост от 50 км/ч е 42 метра, като водачът от
момента, в който в пътната му лента е навлязъл л.а. „Ланчия“, не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. Въз основа на събраните
данни вещите лица посочват, че от инженерно-техническа гледна точка механизма
на настъпване на пътния инцидент, е следния: На 13.02.2016 г. около 16 часа в
гр. С. по бул.“*****” се е движел л.а. „ланчия Капа“ с рег. № ***** управляван
от Г.М. в посока кв. „К.“ към кв. „В.“, в пътната лента за неговата посока със
скорост от порядъка на 84 км/ч. В същия момента т.а. „Пежо Боксер“, с рег. № *******,
управляван от Ц.С. се е движел в обратна посока със скорост 50 км/ч в пътната
лента за неговата посока. Водачът на л.а. „Ланчия Капа“ в района на №*** губи
контрол над автомобила, същият се завърта около масовия си център по посока
обратна на часовниковите стрелки, навлиза в лентата за насрещно движение.
Ударът за т.а. „Пежо“ е челен, отзад на л.а. „Ланчия“, като вследствие на
по-голямата маса на т.а. „Пежо“ двата автомобила се преместват в посоката на
т.а. „Пежо“ и се установяват на местата, установени при огледа на
местопроизшествието. Произшествието е станало в светлата част на денонощието,
облачно и дъждовно време, прав участък на пътя, мокра асфалтова настилка.
Вещите лица заключават, че от техническа гледна точка причина за произшествието
се явяват субективните действия на водача на л.а. „Ланчия“ с органите за
управление на автомобила, довели до загуба на напречна устойчивост и навлизане
в пътната лента за насрещно движение, като водачът на л.а. „Ланчия“ е имал
възмоцност да предотврати произшествието и вредоносния резултат, като управлява
автомобила в рамките на пътната лента за неговата посока и не навлиза в пътната
лента за насрещно движение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти съдът прие за установени по
несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства от
досъдебното производство: обясненията на подсъдимия Г.М., показания на
свидетелите Т.С., Ц.С., П.Г., А. М., Т.С., П.К.; писмени доказателствени
средства от досъдебното производство: протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум и скица към него; съдебномедицинска експертиза на труп №122/2016;
съдебно-медицинска експертиза; два броя съдебно химическа експертиза;
автотехническа експертиза с фотоалбум; комплексна медико-автотехническа
експертиза; писмени доказателства от досъдебното производство: констативен
протокол на О „ПП”-СДВР; справка на
Дирекция „Национална система 112” МВР с приложен 1 брой CD; справка за съдимост
за подсъдимия М., както и всички представени, приложени и приети в хода на
съдебното производство писмени доказателства.
По фактите няма спор, същите се
установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали.
Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на разпитаните свидетели
са непротиворечащи си и последователно пресъздават възприетата от съда
фактическа обстановка досежно фактите и обстоятелствата подлежащи на доказване
и които са относими към основния предмет на доказването по делото. Приетото от
съда кореспондира изцяло на останалите писмени доказателства и писмени
доказателствени средства по делото, както и на средствата за тяхното доказване.
Настоящият състав констатира, че всички осъществени в хода на досъдебното
производство процесуално следствени действия са извършени законосъобразно и
правилно в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Протоколът за
оглед на местопроизшествие е съставен в съответствие с изискванията на
процесуалната разпоредба на чл.156 от НПК, а именно на мястото на
произшествието и в присъствието на две поемни лица. На следващо място
отразените в протокола за оглед констатации са изразени графично, както на изготвената
към него скица на местопроизшествието, така и са онагледени чрез изготвения
фотоалбум. Не само гласните и писмени доказателствени средства са еднопосочни,
но в случая не се наблюдава и някаква противоречивост между тях и писмените
доказателства приобщени по делото. Налице е пълна еднопосочност на събраните по
делото доказателства със средствата за тяхното доказване, изразяващи се в
заключенията на изготвените по делото експертизи. Ето защо самопризнанието на
подсъдимия М. направено по реда на чл.371, т.2 от НПК изцяло се подкрепя от
законосъобразно събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, както и от доказателствените
средства предназначени за тяхната проверка.
Показанията на разпитаните по делото
свидетели Т.С., Ц.С., П.Г., А. М., Т.С., П.К., са логични, последователни и
взаимно допълващи се относно установяване на датата и мястото на деянието,
както и относно пътната и метеорологична обстановка свързана с процесния
инцидент. В същото време те се подкрепят от отразеното в Протокол за оглед на
местопроизшествие, както и от заключението на изготвената комплексна
медико-автотехническа експертиза относно механизма на осъществяване на
произшествието.
Следва да се отбележи, че съдът
констатира разминаване в обясненията, дадени от подсъдимия М. на досъдебното
производство и признатите от него факти по реда на чл.371, т. 2 НПК в частта
относно скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил. Това разминаване се констатира също между показанията на свидетеля Ц.С. от
една страна и обясненията на подсъдимия от друга. Съдът намира, че показанията
на свидетеля С. са незаинтересовани от изхода на делото, вътрешно
непротиворечиви, логични, подкрепят се и от останалите доказателства по делото,
в частност заключенията по изготвените автотехническа и комплексна
медико-автотехническа експертиза, като същите са логични
и обосновани. Съдът отдава това разминаване на двойнствения
характер на обясненията, дадени от подсъдимия по делото, които могат да са
както доказателствено средство, така и средство за защита.
Съдът се довери и на заключението на
съдебно химическата експертиза, от която по един несъмнен начин се установява,
че към момента на процесното деяние, подсъдимия М. не е бил под влияние на
упойващи вещества.
Показанията на свидетелите по делото
изцяло намират опора в заключението на комплексната медико-автотехническа
експертиза, касателно механизма на осъществяване на пътно-транспортното
произшествие, поради което съдът ги кредитира в цялост относно тези
обстоятелства.
Съдът се довери и на заключението на
съдебномедицинската експертиза, че смъртта на Н. С. се дължи на тежката съчетана
черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, която поради тежестта на уврежданията
е довела до бързо настъпил смъртен изход. Съдът кредитира и заключението на
експертите относно причинените на Т.С.С. увреждания на здравето, които травматични
увреждания отговарят да бъдат получени в условията на ПТП, а именно при травма
в автомобил. Експертните заключения са пълни, ясни и обосновани, като съдът
намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При установените факти, от правна страна
съдът приема, че подсъдимият Г.М. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна, състава на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343,
ал. 3, б.”б”, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, буква „б“ и „в“, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 НК.
Изпълнителното деяние по чл. 343 НК се
изразява в нарушаване на правилата за движение при управляване на подвижен
железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство,
плавателен съд, бойна или специална машина. Нормата е бланкетна и препраща към
Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движение
по пътищата. Изисква се извършеното нарушение на правилата за движение по
пътищата от подсъдимия М., от обективна страна да е довело до един от
възможните резултати, посочени в чл. 343, ал. 1 от НК причиняване на значителни
имуществени вреди, причиняване на тежка или средна телесна повреда или смърт.
В конкретният случай, от обективна
страна, за да е осъществено престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал.
3, б.”б”, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, буква „б“ и „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, се изисква водачът при управление на моторно превозно средство да е нарушил
правилата за движение по пътищата, като допуска по непредпазливост причиняването
на смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.
Безспорно нарушение на Закона за
движение по пътищата е налице и то е свързано с недостатъчната преценка, бдителност и способност на подсъдимия да контролира
непрекъсната превозното средство, което управлява и да не навлиза в платното за
насрещно движение, с което са нарушени разпоредбите на ЗДвП, а именно на чл.16,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата: „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ и на чл.20, ал.1 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.“
Също така е налице и причинно-следствена
връзка между нарушенията по чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от Закона за
движение по пътищата и настъпилото произшествие, т.к. в резултат на загубения
контрол над управлявания от подсъдимия автомобил, същият се завъртял около
масовия си център по посока обратна на часовниковите стрелки, навлязъл в
лентата за насрещно движение, където се ударил със задната си част в насрещно
движещия се микробус марка „Пежо“.
Елемент от обективната страна на
престъплението е и причинната връзка между нарушенията на правилата за движение
и настъпилия съставомерен резултат, като императивно изискване на закона е тази
причинна връзка да бъде пряка, непрекъсваща и непосредствена. Както беше
посочено по-горе, причината за смъртта на Н. С. се установя чрез назначените
съдебно медицинска експертиза на труп и комплексната медико-автотехническа
експертиза. Съгласно двете заключения, експертите са посочили, че причината за
настъпване на смъртта е свързана със съчетана черепно мозъчна травма и гръдно
коремна травма, а относно уврежданията на Т.С. - счупване на лявата седалищна
кост и долното рамо на срамната кост в ляво, в съвкупност реализирали
медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията“ на левия долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ от датата на травмата, съгласно
заключението, тези травматични увреждания отговарят да бъдат получени в
условията на ПТП, а именно при травма в автомобил.
По изложените съображения авторството на
деянието е установено по безспорен и несъмнен начин от обективна страна, както също
и действията на подсъдимия, с които е осъществил всички признаци от
изпълнителното деяние на вмененото му престъпление, посредством всички събрани
по делото писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства,
касателно механизма на осъществяване на процесното ПТП, времето и мястото на
извършването му и приноса на подсъдимия за настъпилия общественоопасен
резултат, свързан с леталния изход за Н. С. и причинената телесна повреда на Т.С..
От субективна страна престъплението по
чл. 343 от НК се осъществява при форма на вина непредпазливост – небрежност или
самонадеяност, по отношение на последиците предвидени в състава на престъплението,
а не касателно отношението на дееца към нарушаване на съответните правила за
движение. Извършеното деяние от подсъдимия М. е осъществено по непредпазливост
и по-точно небрежност. Подсъдимият М. не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици - причиняване на смърт на Н. С. и причинената телесна
повреда на Т.С., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Вината на подсъдимия
е свързана с обстоятелството, че поради недостатъчно осмисляне и внимание,
деецът причинява съставомерния нежелан от него общественоопасен резултат, който
би могъл да избегне.
Обективният признак на небрежността -
деецът е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасния резултат -
очертава рамките на дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да
предвиди. А дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират
съответната дейност. В настоящия случай дължимото поведение се определя от
Закона за движение по пътищата. Тези правила очертават границите на грижата,
която обвиняемият е трябвало да прояви, за да избегне настъпването на
общественоопасния резултат, а именно причиняването на смърт на Н. С. и телесна
повреда на Т.С. вследствие на нарушаване на правилата за движение.
Субективен
признак на небрежността е възможността на дееца да предвиди и предотврати
престъпния резултат, която зависи от конкретните обективни условия за
извършване на деянието и от индивидуалните способности на личността на дееца.
Видно от заключението на комплексната съдебна медико и автотехническа
експертиза причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие от
техническа и професионална гледна точка е поведението на водача на лекия
автомобил.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия Г.П.М. престъпление по по чл. 343, ал. 4, вр.
чл. 343, ал. 3, б.”б”, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, буква „б“ и „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При определяне на наказанието на подсъдимия М. съдът с оглед разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК следва да
определи наказанието при условията на чл.
58а
НК. За подсъдимият М. процесуалната възможност да се ползва от разпоредбата
на чл. 58а НК възниква към датата на заявеното от него желание
да се ползва от диференцираната процедура по чл.
371, т.
2 НПК и постановяване на съдебния акт. В
конкретният случай при определяне на наказанието съдът съобрази както
предвиденото от законодателя наказание за процесното престъпление към датата на
неговото извършване, така и процесуалната възможност на диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК на Глава 27 „Съкратено съдебно следствие”, от която подсъдимия се е възползвал, признавайки изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът отчете смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия М.. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът намери –
чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му
ангажираност, липсата на
нарушения по ЗДвП, същият не се характеризира като личност с висока степен на
обществена опасност, критичното му отношение към извършеното от него, изрядното
му процесуално поведение, съдействието му за разкриване на обективната истина и
установяване на действителната фактическа обстановка при изясняване на делото,
както и изказаното от него съжаление за случилото се. Съдът не прие, като смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия
признанието на фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съгласието му да не се събират доказателства за тях, т.к. това е предпоставка
за провеждане на диференцираната процедура по глава 27 от НПК, от която се е възползвал подсъдимия. Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът намери високата степен на обществената опасност на
деянието, изразяващо се в засягане на
здравето на едно лице и причиняване смърт на друго лице. При това положение, изхождайки от тежестта на престъплението, съпроводено
от тежкия вредоносен резултат, но и отчитайки наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, то съдът намери, че вида на наказанието следва да
бъде определен при условията на разпоредбата на чл.
58а, ал.
4 НК, поради което счете, че
справедливо би било наказанието „Лишаване от свобода” с което ще се постигне
генералната превенция, като същото на основание чл. 55 НК следва да бъде определено под най-ниския предел, предвиден в закона за
съответното престъпление.
Поради това съдът намира, че
при така изложеното и при условията на чл.
58а, ал.
4,
вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК, наказанието „Лишаване от свобода” се явява подходящо в размера
от три години. Този размер на следващо място следва да бъде редуциран с една трета
съгласно същата разпоредба, поради което съдът определя на подсъдимия М. наказание ,,Лишаване от свобода” за срок от две години.
Според
настоящият съдебен състав така определеното наказание и размер се явяват справедливи, с оглед превеса на смекчаващите вината обстоятелства за подсъдимия М., което е изцяло съответно на генералната превенция и
удовлетворявайки обществената нагласа по отношение на този вид престъпления, но
и съобразявайки се с границите на наказателната репресия установена от
законодателя към момента на осъществяване на престъпния състав. Съдът намира,
че така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателния срок от три години на основание чл.
66, ал.
1 НК, а не да бъде
постановено неговото ефективно изтърпяване. До този извод съда стигна отчитайки
фактическите данни, обуславящи ниската степен на обществена опасност на дееца,
който е неосъждан, липсата на нарушения на правилата за движение по пътищата,
характеристичните данни събрани за него по досъдебното производство, поради
което са налице всички предпоставки да се постигне възпиращото, поправителното
и превъзпитателното въздействие на наказанието спрямо дееца,
който не се характеризира, като личност с определена степен на обществена
опасност, поради което и
без да бъде изолиран от обществото, в рамките на определения изпитателен срок
на отлагане изпълнението на наказанието би се постигнала и
специалната превенция.
По този начин ще бъде постигната и индивидуалната превенция на наказанието по
отношение на дееца, с оглед целите визирани в разпоредбата на чл.
36 НК.
Съдът намери за необходимо и за засилване на
превантивното въздействие на наказанието на основание чл.
343г,
вр. чл.
343, ал.
4, вр. чл. 343, ал. 3, б.
”б”, пр. 1, вр. чл. 343, ал.
1, буква „б“ и „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК да наложи кумулативно предвиденото наказание лишаване
от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Съдът счита, че подсъдимият М. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от една
година и шест месеца, считано
от влизане на присъдата в сила съгласно чл.
49, ал.
2 НК. Съдът
при определяне на размера на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ се съобрази с възприетото ограничение от законодателят
в материално правната разпоредба на чл.49, ал.2 НК, според която срока на това
наказание може да надминава срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“
най-много с три години. В случая на подсъдимия М. е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години след неговата редукция, а
кумулативно предвиденото наказание е наложено за срок от една година и шест месеца,
с което съдът изцяло се е съобразил с възведеното ограничение в чл.49, ал.2 НК,
още повече в тази разпоредба е дадена една правна възможност за съответния съд
да определи кумулативно предвиденото наказание и в по-голям размер от
наложеното наказание „лишаване от свобода“ най-много с три години, когато
прецени, че са налице предпоставки за това. Конкретния случай определено не е
такъв съобразно всичко изложено по-горе касаещо дееца, неговара
вина,процедурата по която се проведе настоящото наказателно производство и
характеристичните данни, отчетени като многобройни смекчаващи вината
обстоятелства за подсъдимия М.. Така
определения размер от
една година и шест месеца на
кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“, съдът
счета за релевантен на настъпилите тежки последици, вследствие на поведението на подсъдимия, при който
последния ще бъде лишен от възможността да управлява МПС и по този начин ще
гарантира успешното реализиране на целите на наказанието през периода на неговото
изтърпяване.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото подсъдимия М. следва да понесе и направените по делото разноски,
поради което на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът го осъжда да заплати разноски в размер на 973,06 /деветстотин седемдесет и три лева и
шест стотинки/ лева.
Подсъдимият М. следва да заплати и държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист по сметка на СГС, поради което съда го
осъжда да заплати и 5,00 /пет/ лева на основание чл.
190, ал.
2 НПК.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: