МОТИВИ ПО НОХД № 414/16 Г.
ПО ОПИСА НА **РС
Обвинението
е срещу подсъдимия К.И.И. за престъпления по чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 от НК и чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и срещу подсъдимия Т.Т.С. за
престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така, както е предявено.
Счита същото за доказано и моли съда подсъдимите да бъдат признати за виновни и
наказани по тези текстове от закона като им се наложат наказания с ефективно
изтърпяване – за подсъдимия И. – три години лишаване от свобода, за подсъдимия С.
– две години лишаване от свобода.
Подсъдимият
К.И.И. дава обяснение по обвинението. Лично и чрез защитника си моли съда за
оправдателна присъда.
Подсъдимият
Т.Т.С. дава обяснение по обвинението. Лично и чрез защитника си моли съда за
оправдателна присъда.
Съдът,
след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и
доказано по безспорен начин от фактическа страна следното :
Подсъдимите
К.И.И. и Т.Т.С. ***, съученици са, работят заедно в областта на строителството.
Същите са осъждани за престъпления от общ характер.
На
07.04.2014 г., около 10.25 часа, в гр. ***, на ул. „***", непосредствено
след кръгово кръстовище „***" в посока кв. „***", подсъдимият К.И.И.
управлявал л.а. „***" с per. № ***, собственост на Д.Т.П., без поставен обезопасителен колан. По тази причина бил спрян за проверка
от полицейски екип от РУ - ***, в състав свидетелите А.К.А. и Н.И.К., които
изпълнявали служебните си задължения като патрулно-постова
дейност - автопатрул. Подсъдимият се намирал сам в
автомобила си. Във връзка с установеното нарушение на подсъдимия И. бил
съставен АУАН № *** г., Серия Т, бл. № ***, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от . При предявяване на акта подсъдимият И. вписал в него,
че има възражения, без да уточнява какви, като заявил пред полицейските
служители, че ако му бил съставен фиш, нямало да има претенции, но понеже му
издали АУАН щял да го обжалва, защото имал такова право. Бил съставен и Доклад
за установен факт и предприето действие на 07.04.2014 г. във връзка с извършена
проверка на л.а. „***" с per. № ***, в който като проверено лице бил отразен само
подсъдимия Кр. И. И. като единствено лице в
управлявания автомобил. В доклада бил отразен и часът, в който проверката е
приключила – 10.40 часа. Проверката била възприета от свидетелите К.Р.И. и Б.Н.П.,
които се намирали на паркинга на магазин „***“, на около 4-5 метра разстояние и които
се познавали помежду си. Свидетелят Кр. Р. И. се
познавал с подсъдимия Кр. И. И. от общи компании.
Свидетелят Б. Н. П. не се познавал с подсъдимия Кр.
И. И.. Свидетелите Кр.
Р. И. и Б. Н. П. не обърнали внимание на проверката, въпреки, че първият разпознал
подсъдимия Кр. И. И., от случващото се възприели само
факта на проверката на познат на единия от тях, не забелязали дали в автомобила
има други лица, дали подсъдимият Кр. И. И. е бил с
поставен обезопасителен колан при спирането му.
Напуснали паркинга, на който се намирали след около 2-3 минути, в което време
полицейската проверка продължавала. Известно време след това между подсъдимия Кр. И. И. и тези
двама свидетели били проведени срещи, в които първият ги убеждавал да свидетелстват,
че е бил с поставен обезопасителен колан.
На
07.04.2014 г. подсъдимият Т.Т.С. ползвал мобилен телефон с № с номер *** на
мобилен оператор „Космо България Мобайл"
ЕАД, от който в периода от 09.08 часа до
11.15 часа били проведени четири телефонни
разговора в три мобилни клетки съответно №№ 4557, 4512 и 4514 – „***“, ул. „***“
4, бл. 31 и ул.„Д.И.“ 40. Мястото на проверката, продължила от 10.25 часа до
10.40 часа, и местоработата на подсъдимия Т. Т. С. *** попадали в обхвата на
клетка № 4512. Подсъдимият е Т. Т. С. бил провел три телефонни разговора в
периода от 09.08 часа до 09.55 часа в обхвата на клетка № 4557, четвъртият
разговор – в 11.15 часа от клетка № 4512, като от 11.06 часа бил на работното
си място. Тези клетки не обхващали територия на гр. ***. По същото време, в
периода от 08.00 часа до 13.00 часа на 07.04.2014 г. малолетния син на
подсъдимия Т. Т. С. бил на училище „***“, находящо се на ул. „***“ № 9,
попадащо в обхвата на клетка № 4557.
На
10.04.2014 г. в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН подсъдимият Кр.
И. И. депозирал възражения до Началника на РУ – *** срещу издадения АУАН, в
които оспорил направените констатации от контролните органи. Твърдял, че
написаното в акта не отговаряло на истината, тъй като имал поставен обезопасителен колан. Посочил, че заедно с него в
автомобила се намирали лицата Т.Т.С. и С.Г.Г., за които заявил, че са свидетели
и ще потвърдят твърденията му. Разговарял и с двамата като ги убеждавал да
свидетелстват в подкрепа на неговите твърдения. Подсъдимият Т. Т. С. се
съгласил. Разговорът със свидетеля С. Г. Г. бил след проведен в периода
07.04.2014 г. - 10.04.2014 г. телефонен разговор между тях и среща в заведение
„ЕС Пи Ес“, където подсъдимият Кр.
И. И. обяснил, че е извършил нарушение по ЗДвП като е
шофирал без обезопасителен колан до „***“ – ***, за
което му бил съставен АУАН. Подсъдимият уговарял безуспешно свидетеля С. Г. Г.
да свидетелства, че последният е бил заедно с подсъдимия Кр.
И. И. в автомобила, че И. бил с поставен обезопасителен
колан. Подсъдимият Кр. И. И. му заявил, че ще намери
още един негов приятел за свидетел, който ще каже същото, за да бъдат двама.
Вследствие
на направените възражения и твърдения на подсъдимия Кр.
И.И. в РУ – *** била извършена проверка по образуваната административнонаказателна
преписка от полицейския служител – свидетеля В.Т.Т.. Подсъдимият Т.Т.С. и свидетелят
С.Г.Г. били призовани в РУ – *** за снемане на обяснения и изясняване на
случая. В обясненията си от 15.04.2014г. подсъдимият Т. Т. С. заявил, че се
намирал в автомобила, управляван от подсъдимия Кр. И.
И., заедно с момче на име С., но не си спомнял датата и часа на проверката.
Посочил, че били с поставени обезопасителни колани. В
своите обяснения от 16.04.2014г. свидетелят С. Г. Г. заявил, че подсъдимият Кр. И. И. му се обадил по телефона и му казал, че на
07.04.2014 г. в 10.25 часа при магазин „***" е бил в нарушение на
правилника, като е управлявал без обезопасителен
колан и е бил сам в автомобила. Подсъдимият Кр. И. И.
му казал, че освен него ще посочи още един мъж който да свидетелства в негова
полза. Свидетелят В.Т.Т. констатирал, че не са допуснати нарушения от
контролния орган, съставил АУАН. Въз основа на АУАН № *** г. било издадено НП №
14-1739-000231/30.04.2014 г. на началник РУ – *** в ОДМВР – *** за извършеното
от подсъдимия Кр.
И. И. нарушение на чл. 137а, ал. 1 от и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на
същия било наложено наказание „глоба" в размер на 50 лева, а на основание
Наредба № 1з-2539 на МВР му били отнети общо 6 точки.
С
жалба от 02.07.2014г. подсъдимият Кр. И. И. обжалвал
пред **РС издаденото наказателно постановление и като свидетел посочил
подсъдимия Т. Т. С.. В жалбата не посочил като свидетел С.Г.Г.. По жалбата било
образувано АНД № 1836/2014 г. на **РС.
На
23.09.2014 г. подсъдимият Т.Т.С. бил разпитан като свидетел в съдебно заседание
по АНД № 1836/2014 г. на **РС. Същият участвал в това си качество при условията
на довеждане от жалбоподателя по делото – подсъдимия Кр. И. И.. Тогава, въпреки че бил предупреден от съда за
отговорността по чл. 290 от НК и обещал да говори истината, подсъдимият Т. Т. С.
като свидетел заявил, че в началото на април 2014г., без да си спомня точната
дата, при извършена проверка от полицейските органи се возил в автомобила,
управляван от К.И.И. на връщане от гр. ***, като подсъдимият Кр. И. И. си махнал колана, когато му поискали документите
след спирането му. Заявил, че на спирката под Нова болница в гр. *** са спрели
и взели „един колега", който трябвало да закарат на „***" и който
също се намирал с тях в автомобила по време на проверката. В същото съдебно
заседание подсъдимият Кр. И. И. в качеството си на жалбоподател направил искане да се разпита като свидетел С.Г.Г..
Съдебното заседание било отложено за събиране на гласни доказателства, като в
съдебно заседание на 14.10.2014 г. подсъдимият Кр. И.
И. се отказал от разпит на С. Г. Г. в качеството му на свидетел.
Срещу
постановеното решение № 999/17.11.2014 г. по АНД № 1836/2014 г. на **РС била
подадена касационна жалба от подсъдимия Кр. И. И.,
поради потвърждаване на обжалваното НП като законосъобразно. Решението на **РС
било оставено в сила с решение № 1/12.01.2015 г. по КНАХД № 10515/14 г. на АДмС – ***.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът
даде вяра на показанията на свидетелите А. К. А., Н. И. К., В. Т. Т., С. Г. Г..
Показанията на тези свидетели са добросъвестни,
последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи
се. Същите се подкрепят и от писмените доказателства – АУАН № *** г., Доклад за
установен факт и предприето действие на 07.04.2014 г., справки от мобилен
оператор за проведени разговори и разположение на мобилни клетки. Съдът не даде
вяра на обясненията на подсъдимите Кр. И. И. и Т. Т. С.
в частта им по отношение на фактите на констатираното нарушение по ЗДвП на 07.04.2014 г., а именно управление на МПС без обезопасителен колан от първия, както и по отношение на
присъствието на втория и на свидетеля С. Г. Г. на местонарушението.
Същите представляват неубедителна
защитна позиция, целяща избягване реализирането на наказателна отговорност, а
по отношение на подсъдимия Т. Т. С. обясненията му са продиктувани и от
неоправдана от гледище на закона солидарност към съученик и колега по работа.
Опровергано от справките от мобилния оператор е обстоятелството, че мобилния телефон
на подсъдимия Т. Т. С. на 07.04.2014 г. се е ползвал от малолетния му син, тъй
като разговорите са били локализирани в три мобилни клетки, а последният се е
намирал единствено в района на една от тях № 4557. Липсва житейска и правна
логика този мобилен телефон да е предоставен на малолетно лице за да се
осъществява по-лесно връзка с разследващия орган, в каквато насока са
обясненията на подсъдимия Т. Т. С.. Съдът не даде вяра на показанията на
свидетелите Кр. Р. И. и Б. Н. П. от досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса в
частта им, че същите са забелязали на 07.04.2014 г., че подсъдимият Кр. И. И. е бил с обезопасителен
колан, а заедно с него са пътували и още две лица. Съдът даде вяра на
показанията на тези двама свидетели от досъдебното
производство в частта им, че са възприели мимолетно ситуацията и не са й
обърнали особено внимание, като не могат да посочат други подробности,
включително и поради факта, че свидетелят Б. Н. П. не познавал тогава
подсъдимия Кр. И. И.. На първо място показанията на тези двама
свидетели са в противоречие с добросъвестните, последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се показания на
свидетелите А. К. А., Н. И. К., В. Т. Т., С. Г. Г.. На следващо място в
показанията на свидетелите Кр. Р. И. и Б. Н. П. е
налице надграждане на фактология на казуса, която с
отдалечаване на времето придобива все по конкретно съдържание в подкрепа на
защитната версия на подсъдимите. Липсата на конкретност се замества както с
твърда увереност, че подсъдимият Кр. И. И. е бил с
поставен обезопасителен колан и двама пътници до себе
си, така и с предположение, че подсъдимият Кр. И. И.
се е пресегнал и навел да откопчае колана си в
присъствието вероятно на две други пътуващи с него лица. На следващо място
подсъдимият Кр. И. И. и свидетелят Кр. Р. И. се познават от общи компании и първият е
убеждавал втория да свидетелства в подкрепа на защитната версия. Вторият е
провел разговор със свой приятел – свидетеля Б. Н. П. за случилото се, след
това подсъдимият Кр. И. И. и свидетелят Кр. Р. И. са провеждали разговор на същата тема и
съдържание със свидетеля Б. Н. П.. Тоест съдът приема, че недостоверността на
показанията на свидетелите Кр. Р. И. и Б. Н. П. се
дължи на съществуващите приятелски взаимоотношения между всеки един от тях и
убеждаването им от страна на подсъдимия Кр. И. И. в
правотата на защитната теза. С оглед на гореизложеното съдът приема за
достоверни показанията на тези двама свидетели само в частта им, че същите са
възприели само присъствието на подсъдимия Кр. И. И. в
от осъществяваната спрямо него проверка. Съдът не даде вяра на показанията на
свидетеля Н.И.Р. в частта им, че свидетелят С. Г. Г. му бил заявил, че бил
притискан от полицаите да излъже срещу подсъдимия Кр.
И. И.. В тази насока показанията му са изолирани и неподкрепени
с други доказателства. Няма доказателства за каквото и да е въздействие на
полицейските органи върху свидетеля С. Г. Г., за да депозира същия показания
във вреда на подсъдимия Кр. И. И.. В тази насока мотивирането с твърдяното обстоятелство, че свидетелят С. Г. Г. е „един от
най-несериозните хора“, които свидетелят Н. И. Р. бил срещал, че е „човек, който
винаги може да те излъже за всяко нещо“, представлява единствено персонална
негативна личностна оценка и характеристика, неотносима
за обективираното поведение на първия в конкретния
казус.
По
този начин от обективна и субективна страна подсъдимият Кр.
И. И. е осъществил деяние, изпълващо фактическия състав по чл. 293, ал. 1 от НК. Подсъдимият Кр. И. И. в гр. ***, в периода
07.04.2014 г. - 10.04.2014г. (от датата на полицейската проверка до датата на
депозиране на възражението по АУАН пред РУ – ***) е осъществил чрез разговор
психическо въздействие върху свидетеля С. Г. Г. за да го мотивира да вземе
решение да даде показания като свидетел пред съд – **РС, в които устно
съзнателно да потвърди неистина. А именно – че на 07.04.2014 г. в гр. *** е
пътувал в управлявания от подсъдимия Кр. И. И. л.а. „***“
с рег. № *** и че при извършената полицейска проверка от свидетелите А. К. А. и
Н. И. К., този подсъдим е бил с поставен обезопасителен
колан. При това умишлено въздействие от страна на подсъдимия Кр. И. И., който е съзнавал общественоопасния
характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им, свидетелят С. Г. Г. е взел решение в
противната насока – да заяви истината, а именно, че не се е намирал в
посоченото време и на посоченото място. Деянието, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 293, ал. 1
от НК е с явно незначителна обществена опасност, тоест същото е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Това е
така, защото подбуждането към лъжесвидетелстване като форма на изпълнително
деяние е продължило твърде краткотрайно във времето, било е проявено
еднократно, същото не е предизвикало очаквания от дееца резултат и не се е
трансформирало в подбудителство към лъжесвидетелстване,
подсъдимият след довършване на деянието се е отказал от последващо психическо
въздействие върху свидетеля С. Г. Г., който не е взел участие в проведените
съдебни заседание по АНД № *** г. на **РС в никакво процесуално качество. Деянието
не е намерило широк обществен отзвук. Обществените отношения, свързани с
гарантиране авторитета на съдебната власт и нейното нормално функциониране са
засегнати в явно незначителна степен. За периода 11.04.2014 г. – 23.09.2014 г.
липсват доказателства за осъществено подбуждане под каквато и да е форма на
свидетеля С. Г. Г. от подсъдимия Кр. И. И. към лъжесвидетелстване.
Няма обективирано съставомерно
поведение и субективно отношение към него. Ето защо и на основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимия Кр. И. И. за невинен и го
оправда по обвинението по чл. 293, ал. 1 от НК.
От
обективна и субективна страна
подсъдимият Кр. И. И. е осъществил състава на
престъпление по чл. 293, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК. От обективна страна в периода 07.04.2014г. - 23.09.2014г. в гр. *** същият в
съучастие като подбудител умишлено склонил извършителя – подсъдимия Т.Т.С. като
свидетел в съдебно заседание на 23.09.2014 г. по АНД №*** г. на **РС устно съзнателно да потвърди неистина – че на
07.04.2014 г. пътувал в управлявания от подсъдимия Кр.
И. И. л.а. „***“ с рег. № *** и че при извършена полицейска проверка от
полицейските служители А. К. А. и Н. И. К. водачът Кр.
И. И. бил с поставен обезопасителен колан.
Подсъдимият Кр. И. И., намиращ се в приятелски и
колегиални отношения с подсъдимия Т. Т. С. мотивирал същия в подкрепа на твърдяната липса на нарушение по ЗДвП
и наличие на присъствие на местонарушението,
разговаряйки с него след полицейската проверка, посочвайки го като свидетел в
писмени възражения по АУАН на 10.04.2014г., също и на 02.07.2014 г. в жалба
срещу издаденото НП и на 23.09.2014 г., довеждайки го в съдебно заседание, да
се яви като свидетел пред съд, за да потвърди посочената неистина. Подсъдимият
Т. Т. С. потвърдил неистината чрез депозиране на свидетелски показания на
23.09.2014 г. От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл.
От
обективна и субективна страна подсъдимият Т. Т. С. е осъществил състава на
престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. От обективна страна на 23.09.2014г.
в гр. *** същият като извършител в съучастие с подбудителя – подсъдимия Кр. И. И. като свидетел в съдебно заседание на 23.09.2014
г. по АНД №*** г. на **РС устно
съзнателно потвърдил неистина – че на 07.04.2014 г. пътувал в управлявания от
подсъдимия Кр. И. И. л.а. „***“ с рег. № *** и че при
извършена полицейска проверка от полицейските служители А. К. А. и Н. И. К.
водачът Кр. И. И. бил с поставен обезопасителен
колан. Подсъдимият Т. Т. С. осъществил деянието умишлено мотивиран, склонен от
подсъдимия Кр. И. И., по гореописания начин – след
разговор с него след полицейската проверка, посочен го като свидетел в писмени
възражения по АУАН на 10.04.2014г., също и на 02.07.2014 г. в жалба срещу
издаденото НП и на 23.09.2014 г., доведен в съдебно заседание, да се яви като
свидетел пред съд, за да потвърди посочената неистина. От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл.
Подробните
правни доводи на защитата и на подсъдимите за недоказаност на обвинението,
поради недостоверност на свидетелските показания, подкрепящи обвинителната теза
и липса на доказателства за подбудителство като форма
на изпълнително деяние, се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без
уважение. За достоверността на свидетелски показания и обяснения на подсъдими,
както и за конкретните начини на умишлено склоняване, важи казаното по-горе.
Причини
за извършване на деянията на двамата подсъдими – силно занижено правосъзнание, изразено в незачитане авторитета на
съдебната власт.
Обществената
опасност на деянията на двамата подсъдими съответно по чл. 290, ал.1, вр. чл. 20, ал. 3 и чл. 290, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК е завишена предвид упоритото засягане в конкретния случай
на обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на съдебната
власт и съхраняване на авторитета й.
Обществената
опасност на двамата подсъдими е завишена предвид много лошите им
характеристични данни.
Смекчаващи
вината обстоятелства за двамата подсъдими – частични самопризнания, недобро
материално положение.
Отегчаващи
вината обстоятелства за двамата подсъдими – много лоши характеристични данни,
изразени в предишно противоправно поведение и в
последващи осъждания.
Съдът,
след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК като взе предвид и превеса
на смекчаващите над отегчаващото вината обстоятелство осъди подсъдимия К.И.И.
на основание чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК,
чл. 54 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален
общ режим. Съдът, след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК като взе
предвид и превеса на смекчаващите над отегчаващото вината обстоятелство осъди
подсъдимия Т.Т.С. на основание чл. 290, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 54 от НК на една година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим.
На основание чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НК съдът определи
и наложи на подсъдимия К.И.И. общо най-тежко наказание измежду наложеното по
настоящата присъда и това по НОХД № 2322/15 г. на **РС, а именно една година и
шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, към което
присъедини наказанията лишаване от право да управлява МПС за срок от две години
и глоба в размер на 600 лева. Деянията по двете осъждания са извършени преди да
има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Това е така, защото с присъдата
по НОХД № 2322/15 г. на **РС, изм. с решение № 148/ по ВНОХД №295/10.11.16 г.
на **ОС подсъдимият Кр. И. И. е осъден за деяние,
извършено на 13.10.2015 г. на основание чл. 343б , ал. 1 от НК на една година
лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 600 лева, а
на основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две
години, като на основание чл.59, ал. 4 от НК е приспадното
времето, през което за същото деяние е бил лишен по административен ред от
възможността да управлява МПС, считано от 15.10.2015 г.
На основание чл. 25, ал. 2
от НК съдът приспадна по отношение на подсъдимия К.И.И. изтърпяното наказание
лишаване от свобода по кумулираните присъди.
На основание чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът определи и
наложи на подсъдимия Т.Т.С. общо
най-тежко наказание измежду наложеното по настоящата присъда и това по НОХД №
306/17 г. на **РС, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим, към което присъедини наказанието лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година. Деянията по двете осъждания са извършени
преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Това е така, защото
със споразумение по НОХД №306/17 г. на **РС, влязло в сила на 27.02.2017 г.
подсъдимият Т. Т. С. е осъден за деяние, извършено на 08.02.2017г., на
основание чл. 343б, ал.1 от НК чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК на шест месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип и на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. За
деяние, извършено на 08.02.2017 г., на основание чл. 343в, ал.1 от НК, чл. 55,
ал.1, т. 2, б.„б“ и ал. 3 от НК е осъден на пробация,
която на основание чл. 42а, ал.2, т. 1 и т. 2, вр.
ал. 1 от НК да се състои в следните пробационни мерки
: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание
чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от
право да управлява МПС за срок от една година. На основание чл. 381, ал. 8, вр. чл.23, ал. 1 и ал. 2 от НК му е определено и наложено
общо най-тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим, към което е присъединено наказанието лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година. На основание чл. 59, ал.2, вр. ал.1, т. 1 от НК времето, през което подсъдимият Т. Т. С.
е бил задържан за срок до 24 часа, считано от 21.20 часа на 08.02.2017 г. до
00.10 часа на 09.02.2017 г. е постановено да бъде приспаднато при изпълнение на
наказанието от шест месеца лишаване от свобода, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 2
от НК съдът приспадна по отношение на подсъдимия Т.Т.С. изтърпяното наказание
лишаване от свобода по кумулираните присъди.
На основание чл.189, ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимите К.И.И. и Т.Т.С. да заплатят в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на **РС направените по делото разноски в размер
на 57.64 лева, като всеки един от тях
заплати по 28.82 лева.
Така определените по вид и
размер наказания ще изпълнят целите, визирани в чл. 36 от НК.
Водим от горното съдът
постанови приложената присъда.
Районен съдия :