№ 246
гр. Горна О. , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., VIII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20204120101784 по описа за 2020 година
Производството е по обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 124 ГПК, чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, вр.
чл. 17, ал. 1 ЗЗД и предявения при условията на евентуалност конститутивен
иск по чл. 33, ал. 1 от ЗС.
Ищците П. Й. Д., АТ. Й. Д., П. Й. ИВ., ИВ. Й. ИВ., СТ. К. Л. и ИВ. К. Л.,
чрез адв. Н. К. са предявили срещу Г. К. Ч., Д. К. Л., П. К. ДР., Й. К. К. и
„Салвия-агро“ ЕООД обективно и субективно кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. пето, чл. 17, ал. 1 ЗЗД, чл. 124
ГПК, както и евентуален конститутивен иск по чл. 33, ал. 1 от ЗС. Твърдят,
че с ответниците без „Салвия-агро“ ЕООД са съсобственици на недвижими
имоти в землището на с. К. с идентификатори №40172.260.20, 40172.850.53 и
40172.580.3 по КККР, находящи се в землището на с. К., общ. Г. О. на
основание нотариален акт за собственост на недвижими имоти възстановени
по ЗСПЗЗ на наследниците на Р. Т.Т., а именно н. а. №189, том VIII, н. д. №
1994/1996 г. на нотариус при ГОРС. Считат, че ищците П.Д., А.Д., С.Л. и И.Л.
притежават 1/ 12 ид. част от процесните земи, а ищците П.И. и И.И. по 1/ 6
ид. част. Намират, че ответниците Д.Л., П.Д. и Й.К. притежава 4/ 45 ид. части
от наследствените земи, а Галина Ч. е с дял от 3/45 ид. части или общо
ответниците притежават 60. 180 ид. части или 1/ 3 ид. части от
1
съсобствеността в земеделските земи. В противоречие с притежаваните от тях
права в н.а. № 3, том I, рег. № 77, н. дело № 2/2020 г. на нотариус Л.
Стефанова било записано, че ответниците дарили 1/ 70 ид.част от
съсобствеността в земеделските земи, а с договор за покупко-продажба
обективиран в н. а. № 4, том I, рег.№ 79, н. дело№ 3/2020 г. на нотариус Л.
Стефанова ответниците продали останалата притежавана от тях ид. част от
49/ 70 ид. части на ответника „Салвия –Агро“ ЕООД. Поради изложеното
намират, че ответниците са се разпоредили с 80/210 (8/ 21) ид. части повече
от притежаваните от тях ид. части от правото на собственост върху имотите.
Предявяват отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ответникът „Салвия-Агро“ ЕООД не е придобило
съсобствеността посредством договор за покупко-продажба, обективиран в н.
а. № 4, том I, рег.№ 79, н. дело№ 3/2020 г. на нотариус Л. Стефанова на
горницата над 1/ 3 ид. части от имоти с идентификатори №40172.260.20,
40172.850.53 и 40172.580.3 по КККР, т.к. продавачите Г. К. Ч., Д. К. Л., П. К.
ДР., Й. К. К. са собственици само на 1/ 3 ид. част на основание наследствено
правоприемство.
Предявяват иск за обявяване за нищожен на основание чл. 26, ал. 2,
предл. пето от ЗЗД като привиден на договор за дарение обективирано в н.а.
№ 3, том I, рег. № 77, н. дело № 2/2020 г. на нотариус Л. Стефанова, с който
ответниците са дарили „Салвия-Агро“ ЕООД общо 1/ 70 ид. част.
Основанията им за това са следните: договорът за продажба е последващ
номера на дарение; неестествено е физически лица да даряват юридическо
лице, без да съществува каквато и да е емоционална или друга обвързаност
помежду им; с едни и същи пълномощни пълномощникът на ответниците
Т.М.Т. се легитимира и по договора за дарение и по договора за покупко-
продажба, т. е. Т. е следвало да се разпореди с имотите срещу заплащане;
били уговорени насрещни престации, което изначално обуславя липсата на
намерение за дарение; Ето защо, ищците намират, че изначално ответниците
са нямали дарствено намерение, а единствено намерението „Салвия–Агро“ да
придобие качеството съсобственик, за да избегнат ограничението на чл. 33 от
ЗС. Намират договорът за дарение за нищожен поради неговата привидност,
прикриваща действителното съглашение между страните, а именно покупко-
продажба на процесните идеални части от съсобствеността. Позовават се на
2
чл. 17, ал. 1 от ЗЗД
На последно място ищците предявяват конститутивен иск с правно
основание чл. 33, ал. 1 от ЗС, предявен при условията на евентуалност, при
сбъдване на положителното процесуално условие спрямо предявения по чл.
26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, срещу всеки от ответниците на 1/ 3 ид. част от
собствеността върху имоти с кадастрални номера №40172.260.20,
40172.850.53 и 40172.580.3 по КККР при квоти 1/ 12 ид. част от всеки ищец
по този иск и при условие, че в едномесчен срок от влизане на решението в
сила веки от тях заплати на „Салвия-агро“ ЕООД сумата от 1767,86 лв. за
придобиване на посочената 1/ 12 ид. част. Твърдят, че искът е предявен в
двумесечния преклузивен срок, считайки че за тях срокът е започнал да тече
от 21.09.2020 г., за което са представили справка от ИКАР. Претендират
разноските по делото.
Ответниците чрез упълномощения от тях адв. А. Ч. оспорват
исковете. Намират, че представения нотариален акт, с който се легитимират
страните е констативен и не възникват парва. Оспорват представеното от
ищците удостоверение за наследници. Намират, че посочените ид. части от
съсобствеността правилно е изчислена и отразена в процесните нотариални
актове. Считат, че е неоснователно възражението за липса на дарствено
намерение, посочвайки, че собственикът на дружеството е и собственик на
аптеки. Дълги години подпомагал ответниците с лекарства, поради което и
изразявайки благодарността си му дарили процесната 1/70 ид. част. Твърди,
че ищците са узнали за извършените сделки в края на м. януари 2021 г. от
Й.К. и Л.К.. Считат, че преклузивния двумесечен срок е изтекъл в края на м.
март 2020 г. Претендират разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.124 от ГПК:
По отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответниците е да докажат, че имат права в наследствените имоти
над 1/ 3 ид. част от тях.
Ищците се легитимират като съсобственици на процесните недвижими
3
имоти, а именно:
Поземлен имот с идентификатор №40172.260.20 по КККР, одобрен със
Заповед РД-18-863/08.12.2017 г. на ИД на АГКК, местност „Пчелинето“,
площ 9,700 дка, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - нива, категория на земята - четвърта, номер по предходен
план - 260020, при съседи: 40172.260.19,40172.230.150,40172.260.28,
40172.260.1 и 40172.260.2, Поземлен имот с идентификатор №40172.850.53 по
КККР, одобрен със Заповед РД-18-863/08.12.2017 г. на ИД на АГКК, местност
„Равно ливади“, площ 2,200 дка, трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - изоставена ливада, категория на
земята - четвърта, номер по предходен план 850053, при съседи:
40172.850.54, 40172.850.110,40172.850.109 и 40172.850.52 и Поземлен имот с
идентификатор №40172.580.3 по КККР, одобрен със Заповед РД-18-
863/08.12.2017 г. на ИД на АГКК, местност „Под гората“, площ 13,098 дка,
трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - нива, категория на земята - трета, номер по предходен план -
580003, при съседи: 40172.254.73,40172.580.4,40172.580.16 и 40172.580.75, на
основание нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени
по ЗСПЗЗ №189, том VIII, н. дело № 1994 от 1996 г. на нотариус при Районен
съд гр.Г. О.. Видно от същия процесните земеделски земи са възстановени на
наследниците на Р.Т.Т.Б. от с. К.. С акта си нотариусът е признал за
собственици молителите – А.Й. К., Р. Д. Н., М.П. К.а, Г.К. Ч., Й. К. К., Д. К. Л.
и П. К. ДР., на основание влязло в сила решение на поземлена комисия в гр.
Горна О. № 215 от 03.07.1995 г. по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от
ППЗСПЗЗ.
От представеното удостоверение за идентичност на лице с различни
имена изх. № 62/31.07.2020 г. издадено от кмета на с. К., общ. Г. О., се
установява, че Р. Т.Т., родена на 05.09.1885 г. е имала имената Р. А.Б. и Р.
Т.А..
От представеното удостоверение за наследници изх. № 61/31.07.2020 г.
на Р. Т.Т., родена на 05.09.1885 г. и починала на 01.05.1962 г. се установява,
че е имала една дъщеря К.А.П.. П. е починала на 27.12.1967 г., като е оставила
законни наследници: син А.Й. К., починал на 29.09.2004 г., дъщеря Р. Д. Н.,
починала на 17.01.2011 г. и син К. Д. К., починал на 30.04.1994 г. На
4
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части, т.
е. единствената низходяща на Р. Т. – К. П., е оставила от своя страна три деца
– А., Р. и К., които наследяват всеки по 1/ 3 ид. част от наследството оставено
им от баба им Р. Т.. След тяхната смърт техните наследници по закон са
наследили тяхната 1/ 3 ид. част. Наследниците на А. К. – синът му Й. Д.,
починал на 25.08. 2000 г., е оставил законни наследници П. Й. Д. и АТ. Й. Д. -
ищци, както и дъщеря му К. А.ова Л., починала на 13.04.2014 г., която е
оставила законни наследници СТ. К. Л. и ИВ. К. Л. – ищци, както и
наследниците на Р. Д. Н. – П. Й. ИВ., ИВ. Й. ИВ. – ищци. Всички те общо са
получили по заместване и наследяване по закон общо 2 / 3 ид. части от
гореописаните имоти, оставени от Р. Т.Т.. Останалата 1/ 3 ид. част е
собственост на наследниците на сина на К. П. – К. Д. К., който е оставил
наследниците Й. К. К., Д. К. Л., П. К. ДР. и Г.К. Ч. – ответници по настоящите
искове.
В хода на съдебното производство на 25.03.2021 г. ищецът ИВ. Й. ИВ. е
починал, видно от удостоверение за наследници изх.№727/02.04.2021 г.,
издадено от Община Г. О.. На основание чл. 227 ГПК е налице приемство в
процеса, изразяващо се продължаване на участието на правоприемника. От
удостоверението за наследници е видно, че негов правоприемник на
основание наследяване по закон е брат му – ищецът П. Й. ИВ..
Ответниците не проведоха успешно доказване на твърдението им, че
притежават по-голяма идеална част от установената по делото.
От друга страна ищците обосноваха правния си интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск срещу ответника „Салвия- Агро„ ЕООД,
чрез атакуване на договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в нотариален акт №4, том. I, рег. №79, н. дело №3/2020 г. на
нотариус Лора Стефанова, а именно, че продажбата на чужда вещ или на
идeална част от същата, не поражда вещно прехвърлително действие.
Предявявайки настоящия отрицателен иск ищците имат интерес да бъде
установено спрямо приобретателя по прехвърлителната сделка
действителното правно положение между страните, както и квотите им в
съсобствеността.
Ето защо искът е основателен и т.к. ответниците Й. К. К., Д. К. Л., П. К.
5
ДР. и Г.К. Ч. нямат повече от 1/ 3 ид. част от съсобствеността между
страните, следва да се приеме за установено, че юридическото лице „Салвия
Агро“ ЕООД, не е придобило собствеността на горницата над 1/ 3 ид. части от
процесните земеделски земи, т.к. продавачите по договор за покупко-
продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №4, том. I, рег.
№79, н. дело №3/2020 г. на нотариус Лора Стефанова, не са собственици на
повече от 1/ 3 ид. част от процесните имоти на основание наследствено
правоприемство. Следователно не е настъпил вещно-прехвърлителният ефект
до посочените в нотариалния акт 49/70 ид. части.
По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС:
Ищците претендират прогласяване нищожност на сключения между
ответниците договор за дарение с последваща покупко-продажба, поради
заобикаляне на закона. Твърдят, че договорът за дарение е относително
симулативен, като прикриващ договор за покупко-продажба. Също така
твърдят, че целта на договора за дарение е да бъде препятствано правото им
на иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС, чрез превръщане на надареното от трето за
собствеността лице в съсобственик, на които впоследствие са прехвърлени
чрез покупко-продажба идеални части от същите имоти в качеството му на
участник в съсобствеността. Правния им интерес от завеждане на
установителния иск по чл. 26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД обосновават с правото им
да изкупят отчуждените от ответниците общо 1/3 ид. ч. от процесните имоти
при условията на чл. 33, ал. 2 от ЗС, какъвто иск предявяват при условията на
евентуално уважаване на иска за нищожност.
Съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр.
пето, във вр. с чл. 17 от ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с иска
по чл. 33, ал. 2 от ЗС.
В правната теория и съдебна практика се приема, че нищожността на
правна сделка настъпва по право и всеки може да се позове на нея. Тя може
да се установи и с иск пред съда при наличие на правен интерес. Ищец в това
производство може да е както страна по договора, така и трето лице, чиито
законни интереси се засягат от действието на атакуваната като нищожна
сделка. Искът е установителен по своя характер и неговата допустимост се
6
обуславя от наличие на интерес от установяването, който се доказва от
ищеца. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно. При уважаване на иска
сделката се счита за несъществуваща в правния мир и негодна да поради
целените с нея правни последици от деня на сключването ѝ.
Според чл. 26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД нищожни са и привидните /
симулативни / договори, т. е. тези които са сключени от страните без да
желаят да бъдат реално обвързани от договора и настъпването на правните му
последици. При привидните договори страните нямат намерение да се
обвържат от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде
привидността. Действителното намерение на страните може да е въобще да не
се обвържат в правоотношение /абсолютна симулация/ или да се обвържат от
друго прикрито съглашение /относителна симулация/. Привидността се
отнася до третите лица у които се цели да се създаде погрешна представа
относно действителното правно положение, а не до страните по сделката,
които са наясно, че същата няма правно действие между тях. Съгласно чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно
привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са
налице изискванията за неговата действителност. В тежест на страната, която
претендира разкриване на симулацията е да установи чрез главно и пълно
доказване, че страните по симулативната сделка не са имали воля да се
обвържат с нея, а при относителната симулация, и че явното съглашение се
съпътства от друго прикрито такова между същите страни, с което те искат да
се обвържат, и за което са постигнали съгласие по всички съществени клаузи.
Когато симулацията се претендира от страната, която не е участвала в
сделката, разкриването може да бъде установено с всички предвидени в
ГПК доказателствени средства, на база съвкупната им преценка.
Нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗС гласи, че съсобственик може да продаде
своята част от недвижим имот на трето лице, само след като представи пред
нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици
да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че
никой от тях не е приел това предложение. Ако декларацията е неистинска,
или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени
привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованата страна
7
съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените
условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Съдебната практика приема, че правото на изкупуване е потестативно
материално право и двумесечния преклузивен срок предвиден в нормата
на чл. 33, ал. 2 ЗС се отнася до неговото съществуване, а не до правото на иск,
поради което дали е спазен срокът е въпрос по същество, а не по допустимост
на иска. Когато ищецът не е бил поканен да изкупи продадената част от
имота, срокът по чл. 33, ал. 2 от ЗС започва да тече от датата, когато
обективно е могъл да узнае за сделката.
Според ТР № 5/28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК на ВКС,
задължението на продавача да предложи частта от имота първо на другите
съсобственици съществува само при договор за продажба на идеална част от
съсобствен имот. Изискването по чл. 33, ал. 1 от ЗС се простира само върху
продажбата на ид. ч. от имота на външно за съсобствеността лице. Това
изискване не съществува за желаещия да продаде частта си на друг от
съсобствениците. В случай, че преди продажбата между собственика и
външното лице е сключен договор за дарение на ид. част от имота, то
последното става съсобственик и впоследствие при извършване продажба на
ид. част от същия имот от дарител на надарен изискването по чл. 33, ал. 1 от
ЗС не важи. Разпоредбата на чл. 33 от ЗС не съдържа забрана съсобственика
да се разпорежда със своята част от имота в полза на външно за собствеността
лице, а само въвежда ограничение за упражняване на това право.
Нарушаването на задължението по чл. 33 от ЗС от страна на съсобственика,
желаещ да продаде своята ид. част от имота има за правна последица само
възникване на преобразуващото право на останалите съсобственици за
изкупуване при същите условия. Когато правото на собственост върху ид.
част от недвижим имот се придобие чрез продажба в нарушение на правилото
за предлагане първо на останалите съсобственици, осъществената сделка не е
нищожна. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се
поражда потестативното право да изкупят продадената ид. част, като встъпят
в продажбеното правоотношение на мястото на купувача, а за да могат да
сторят това сделката трябва да е действителна – по силата на сделката
купувачът да е станал собственик на съответната ид. част от вещта. Когато с
договор за дарение се отчужди ид. част от частта на дарителя в съсобствен
8
имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата ид. част е
прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта
на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици
съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, пр. ІІ
от ЗЗД. Като основание за осъществяване на правото по чл. 33, ал. 2 от
ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност
на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за
изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за
изкупуване. Може да се твърди, че дарението е извършено при липса на
основание или, че то или мотивът, единствено поради който е направено, са
противни на закона или добрите нрави. Заинтересованият съсобственик може
да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика
и третото за съсобствеността лице. При установяване на сочените пороци на
договора за дарение останалите съсобственици ще могат да упражнят
изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението. В
последната хипотеза ще се приложат правилата за прикритата продажбена
сделка, ако са налице основанията за нейната действителност.
В трайно установената съдебна практика се възприема становището, че
съсобственикът няма правен интерес да оспорва правната сделка между
другия съсобственик и третото лице приобретател, ако не е предявил иск
по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване. Интересът да оспори с иск сделката, в която
не е участвал произтича от правото му на изкупуване. Ако то не бъде заявено,
отпада и правният интерес да я оспорва. В този смисъл са решение №
296/15.07.2011 г. по гр. д. № 179/2010 г., IV г. о. на ВКС, решение №
302/28.11.2012 г. по гр. д. № 1597/2011 г., III г. о. на ВКС, решение №
54/18.03.2013 г. по гр. д. № 627/2012 г., ІV г. о. на ВКС.
В решение № 296/15.07.2011 г. по гр. д. № 179/2010 г., ІV г. о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК се приема също, че интересът на
съсобственика да оспори прехвърлителната сделка, с която другият
съсобственик се е разпоредил със своята идеална част от съсобствения имот в
полза на трето лице произтича от правото му на изкупуване, като ако бъде
преклудирано правото на изкупуване, отпада и правния интерес на
съсобственика да оспорва чуждата сделка. Изтичането на преклузивния срок
по чл. 33, ал. 2 от ЗС погасява потестативното право и лишава съсобственика
9
от правен интерес да атакува чуждата сделка.
В случая от показаният на свидетеля Т. Т., се установява, че още преди
да се извършат процесните сделки за дарение и покупко-продажба, е търсил
ищците по делото П.Д., А.Д., П.И., С.Л. и И.Л., като им е отправил
предложение за изкупуване на идеалните им части от земеделските земи.
Когато е бил при ответника Й.К. на 03. 01. 2020 г. за подписване на
пълномощно за разпореждане с идеалната част от съсобствеността, същият е
провел телефонен разговор с И.И., починал в хода на процеса на 25.03.2021
г., който от своя страна му е отговорил, че за продажбата на земите ще се
допита до брат си. При проведен разговор на същата дата с ищцата С.Л., също
отговорила, че ще се допита до сестра си. Двамата били уведомени от К., че е
продал идеалната част от наследствените имоти. Показанията на разпитания
свидетел се подкрепят и допълват от показания на свидетеля Л. К., така и от
обясненията дадени в о. с. з. на 11.05.2021 г. от ответника Й.К.,
потвърждаващи събитията, така както са изнесени от Т.Т.. От показанията на
свидетеля Л. К. се установява, че е контактувал с ищците в началото на 2020
г. с цел закупуване на идеалните им части от наследствените имоти.
Свидетелят посочва, че се е срещал с ищците И.И. и С.Л., казал им, че
ответниците са си продали идеалната част от земите, а така също е предложил
от името на управителя на „Салвия Агро“ да продадат или заменят идеалните
си части с други имоти в землището на селото. Ищцата С.Л. поискала да се
свърже със сестра си, за да обмислят предложението на КараИ.. Посочва, че
на срещата му с И.И., разбрал че бил говорил с брат си и останалите
съсобственици за предложението на КараИ., както и че те знаели, че
ответниците са си продали ид. части от съсобствеността. Ответницата Г. Ч.
също потвърждава изнесеното от свидетеля Т. Т., че при изготвянето на
пълномощните брат Й.К. се е свързвал с ищците по повод сделките с
имотите.
С оглед така установеното, съдът намира, че ответниците проведоха
успешно доказване на възражението си, че ищците са узнали за извършените
сделки за дарение и покупко-продажба на съсобствените земи най-късно в
края на 2020 г. Съдът няма основание да подложи под съменние показанията
на разпитаните свидетели Т. Т. и Л. К., т.к от една страна са подробни,
обстоятелствени, логично и взаимо свързани, а и кореспондират с останалите
10
събрани по делото доказателства, изнесеното при изслушването на
обясненията на ответниците. На следващо място с оглед описаната по горе
хронология индция, че ищците са знаели за извършената покупко-продажба с
иделните част на имотите на ответниците, е и обстоятелството, че са поискали
на 31.07.2020 г. издаване на удостоверението за наследници на Р. Т.Т..
Същото навежда на извод, че още тогава ищците са били наясно с правното
положение на наследствените земи и са търсили начин за уреждане на
правата си в съсобствеността или отдаването под наем или аренда. От тази
дата е и удостоверението за идентичност на лице с различни имена /стр. 18/.
Всичко това преценено с останалите събрани по делото доказателства
показва, че ищците са научили за продажбата в една по-ранна дата, отколкото
е посочената от тях 21.09.2020 г. От изложеното и при липсата на други
твърдения от страна на ищците /представената от ищците справка
№209820/21.09.2020 г. не опровергава установеното по делото, че са узнали
на по-ранна дата за извършената продажба на иделаните части от
недвижимите имоти/, следва, че те са узнали за съществуването на
сключените между ответниците договори за дарение и покупко-продажба
най-късно на 31.07.2020 г., когато е издадено удостоверението за наследници
на Р. Т.Т.. Приемането на противното и фиксиране на момента на узнаване
само със справка за отдалечен достъп, би поставило под заплаха сигурността
на гражданския оборот, поради което подобно доказване не може да бъде
споделено от настоящия състав. /В този смисъл съдебната практика приема,
че моментът на узнаването е моментът на фактическо узнаване за продажбата,
но не и моментът на узнаване на всички условя на сключената сделка -
Решение № 1 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5355/2007 г., II г. о., ГК/.
Разглежданата искова молба е заведена на 23.11.2020 г. поради което се
налага изводът, че искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС е предявен след преклузивния
двумесечен срок, поради което правото на изкупуване на ищците е
преклудирано, т. е. в тяхна полза не съществува материално право на
изкупуване по съдебен ред. При преклудирано право на изкупуване ищците
нямат правен интерес от атакуване на сключените между ответниците сделки
за дарение и продажба, което предпоставя недопустимост на иска по чл. 26,
ал. 2, пр. пето, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и прекратяване на производството
досежно тях.
11
По отношение на иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, като
съобрази обстоятелството, че е предявен след преклузивния двумесечен срок,
както и цитираната по-горе съдебна практика, която споделя напълно, съдът
приема, че следва да се отхвърли като неоснователен. /В този смисъл
определение № 213 от 18.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1546/2021 г., I г. о.,
ГК/.
По разноските:
На ищеците с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат
разноски по съразмерност. Видно от представения на основание чл. 80 ГПК
списък за разноски ищците са направили такива в размер на 2300 лв. за
адвокатско възнаграждение и 200 лв. за държавна такса, или общо в размер на
2500 лв. С оглед уважаване на иска по чл. 124 ГПК и отхвърляне на иска по
чл. 33 от ЗС и прекратяване на свързаните с него 26, ал. 2, прел. пето, във вр с
чл. 17 ЗЗД, съдът намира, че по съразмерност ответниците дължат на ищците
сумата на половина или в размер на 1250 лв., включваща адвокатско
възнаграждение и държавна такса. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнагражение заплатено от ответниците е основателно, т.к.
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
С оглед отхвърлителната част от исковете на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ответниците Г. К. Ч., Д. К. Л., П. К. ДР., Й. К. К. следва да се присъди
възнаграждение дължимо за един адвокат. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от ответниците е основателно,
поради което съдът намира, че им се дължи такова за един адвокат за сумата
от 1600 лв., както и сумата от 1600 лв. за втория ответник „Салвия- Агро“
ЕООД, или разноски общо в размер на 3200 лв. С оглед изхода на спора по
съразмерност им се дължат разноски в размер на общо 1600 лв., т. е.
половината от направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК по
12
отношение на ищците П. Й. Д., ЕГН **********, АТ. Й. Д., ЕГН **********,
П. Й. ИВ., ЕГН **********, СТ. К. Л., ЕГН ********** и ИВ. К. Л., ЕГН
**********, че ответникът „САЛВИЯ - АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, не е
придобил собствеността / не е собственик/, посредством договор за покупко-
продажба, обективиран в НА *** на Нотариус рег. № 743 на НК, на горницата
над 1/3 / една трета/ ид. части от имоти с кадастрални номера №40172.260.20,
№40172.850.53 и №40172.580.3, всички в землището на с. К., общ. Г. О., или
на 8/12 ид. части, т.к. продавачите - ответници Г. К. Ч., ЕГН **********, Д. К.
Л., ЕГН **********, П. К. ДР., ЕГН **********, Й. К. К., ЕГН ********** са
собственици единствено на 1/ 3 ид. част от описаните имоти на основание
наследствено правоприемство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Й. Д., ЕГН **********, АТ. Й. Д., ЕГН
**********, П. Й. ИВ., ЕГН ********** срещу Г. К. Ч., ЕГН **********, Д.
К. Л., ЕГН **********, П. К. ДР., ЕГН **********, Й. К. К., ЕГН **********
и „САЛВИЯ - АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 33,
ал. 2 ЗС за ИЗКУПУВАНЕ на 1/3 идеални части от собствеността върху
посочените имоти с кадастрални номера №40172.260.20, №40172.850.53 и
№40172.580.3 при квоти 1/12 идеална част за П. Й. Д. и АТ. Й. Д. и 2/12
идеални части за П. Й. ИВ. и при условие, че в едномесечен срок от влизане
на решението в сила, ищците по иска с правно основание чл.33, ал. 2 от ЗС П.
Й. Д. и АТ. Й. Д. заплатят на „САЛВИЯ - АГРО“ ЕООД сумата от 1 767,86 лв.
за придобиване на всеки от тях на 1/ 12 идеална част от посочените имоти, а
ищецът по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС П. Й. ИВ. заплати на
„САЛВИЯ АГРО“ ЕООД сумата от 3 535,72 лв. за придобиване от него на
2/12 ид. части от посочените имоти, при условията съгласно договор за
покупко-продажба, сключен с НА *** на Нотариус рег. № 743 на НК, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1784/2020г. по описа на
ГОРС, в частта относно предявените от П. Й. Д., ЕГН **********, АТ. Й. Д.,
ЕГН **********, П. Й. ИВ., ЕГН **********, СТ. К. Л., ЕГН ********** и
ИВ. К. Л., ЕГН ********** срещу Г. К. Ч., ЕГН **********, Д. К. Л., ЕГН
**********,П. К. ДР., ЕГН **********, Й. К. К., ЕГН ********** и
„САЛВИЯ - АГРО“ ЕООД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 26,
ал.2, предл. пето, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на
13
договор за дарение сключен с НА*** на Нотариус рег. № 743 на НК, поради
симулативност и прикриващ договор за продажба, като НЕДОПУСТИМИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. К. Ч., ЕГН **********, Д.
К. Л., ЕГН **********, П. К. ДР., ЕГН **********, Й. К. К., ЕГН **********
и „САЛВИЯ - АГРО“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТЯТ на П. Й. Д.,
ЕГН **********, АТ. Й. Д., ЕГН **********, П. Й. ИВ., ЕГН **********,
СТ. К. Л., ЕГН ********** и ИВ. К. Л., ЕГН ********** сумата от 1250
/хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Й. Д., ЕГН **********, АТ.
Й. Д., ЕГН **********, П. Й. ИВ., ЕГН **********, СТ. К. Л., ЕГН
********** и ИВ. К. Л., ЕГН ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. К. Ч., ЕГН **********,
Д. К. Л., ЕГН **********, П. К. ДР., ЕГН **********, Й. К. К., ЕГН
********** и „САЛВИЯ - АГРО“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1600
/хиляда и шестстотин/ лева, представляваща направени разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на
настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Г. О. на основание чл.
115, ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
14