Р Е Ш Е Н И Е
№5340/2.12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на пети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15164 по описа на Варненски районен съд
за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано, въз основа на искова молба с вх. № 65005/ 05.10.2018 г. от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление:*** срещу Н.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до
съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите от 2750.97 лв. – главница по Договор за стоков кредит № * от
10.07.2017 г., сключен между Н.М.С. и „* *” ЕАД, 641.39 лв. - договорна лихва
за периода 25.07.2017 г. – 09.02.2018 г., сумата 100.84 лв. - мораторна лихва
за периода 26.07.2017 г. – 26.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.06.2018 г., до
окончателното й изплащане, вземането за което е прехвърлено с Договор за цесия
от 29.09.2017 г. и Приложение № 1.1/09.02.2018 год. сключен между „* *” ЕАД и „А.з.к.н.п.з.”
ООД, за което вземане по ч. гр. д. № 8788 по описа на Варненски районен съд за
2018 год. е издадена Заповед № 4409/ 07.06.2018 год. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените разноски.
В исковата молба се твърди, че между „*
*“ ЕАД, като кредитор и Н. Д. С. (кредитополучател) е сключен Договор № * за
стоков кредит от 210.07.2017год., по силата на който кредиторът отпуска на
кредитополучателя сумата от 2750 лева. От тази сума 2499.00 лв., съставлява цена
за закупена от „* *“ ЕАД стока, а 251.97 лв. застрахователна премия, за
сключена застраховка живот. Сумата от 2499 лв. е преведена по сметка на
търговеца в деня на покупката. С подписване на договора, от страна на
кредитополучателя е поето задължение за заплащане на възнаградителна лихва в
размер на 877.18 лв., като от деня на сключване на договора до деня на
прехвърляне на вземането същият е 641.39 лв. Уговорено е връщане на връщане на
предоставената главница и възнаградителната лихва на 18 месечни вноски, по
205.93 всяка, като размерът само на последната е 127.34 лв. Падежът на
последната вноска е 10.01.2019 г. Ответникът не е изпълнил задължението си за
погасяване за визираните задължения. Твърди се още, че въз основа на договор за
цесия от 29.09.2017 год. и Приложение № 1.1 от 09.02.2018 год., процесното
вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор към ищеца.
Ответникът – Н.М.С.,
чрез особен представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага становище за неоснователност на исковете. Оспорва
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, а също и надлежното
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на същото, като счита че
същото за ненадлежно, поради връчване на съдебните книжа на особен, а не на
упълномощен представител на лицето. Възразява срещу начина на начисляване на
възнаградителната лихва по договора. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Въз
основа на заявление вх. № 37798/ 05.06.2018
год. по ч. гр. д. № 8788 по описа на ВРС за 2018 год. е
издадена Заповед № 4409/ 07.09.2018
год. по силата на която е разпоредено длъжникът Н.М.С. да заплати на кредитора
„А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК * сумата
от сумата 2750.97 лв.– главница по Договор за стоков
кредит № * от 10.07.2017 г., сключен между Н.М.С. и „* *” ЕАД, сумата 641.39
лв. - договорна лихва за периода 25.07.2017 г. – 09.02.2018 г., сумата 100.84
лв. - мораторна лихва за периода 26.07.2017
г. – 26.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 05.06.2018 г., до окончателното й изплащане, вземането за което е
прехвърлено с Договор за цесия от 29.09.2017 г. и Приложение № 1.1/09.02.2018
год. сключен между „* *” ЕАД и „А.з.к.н.п.з.” ООД, както и сумата 119,86 лв. - разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПКПосочено е, че вземането
произтича от неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № * от
07.01.2017 г., сключен между длъжника и „В. К.“ ООД, ЕИК * като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „В. К.“ ООД, ЕИК * в полза н.
„А.з.к.н.п.з.“ ООД по силата на Приложение № 1 от 01.10.2017 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г.
В заповедта за изпълнение е
отразено, че вземането произтича
от договор за стоков кредит № * от 10.07.2017 г., сключен между Н.М.С. и „* *”
ЕАД.
и
На 10.07.2017
год. между „* *“ ЕАД и Н.М.С. е сключен договор № * за представяне на стоков
кредит на стойност 2750.97 лв.. Сумата е отпусната конкретно за закупуване на телевизор
при цена от 2499 лв. и за премия за сключване на застраховка живот в размер на 251.97 лв. Договорът
е сключен за срок от 18 месеца, считано от датата на усвояване на сумата/
първото усвояване. Уговорено е също така, заплащане на лихва по кредита в
размер на 40.16 % на годишна база, или 0.1116 % на ден ГПР е определен на 48.52 %. Видно от т. 4,
между страните е постигнато съгласие за погасяване на отпусната сума на месечни
вноски, съгласно погасителен план, съставляващ Приложение № 1 към договора.
Уговорено, също е приложимост на общи условия на банката в отношенията между
страните, като е предвидено, че с подписване на договора, кредитополучаля се
съгласява със същите. Договорът е подписан от кредитополучателя.
Съгласно
представения на л. 8 погасителен план, размерът на всяка
погасителна вноска е 205.93 лв.,
като амо на последната е 127.34 лв.
Представени
на л. 9 - 10 от делото са Общи условия по договор за предоставяне на стоков
кредит, подписани от кредитополучателя.
Видно от
приобщения на л. 11 дубликат на касов бон, сумата от 2499 лв. е заплатена към „*
*“ ЕАД.
С договор
за покупко – продажба на вземания от 29.09.2017 год. вземането по горепосочения
договор е прехвърлено от „* *“ ЕАД към „А.з.к.н.п.з.“ ООД.
За
изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани
специални знания, като е проведена съдебно – счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице Р.Х.. От същата се установява следното: сумите от 251.97 лв. и
2499.00 лв. са изплатени съответно към ЗК „Г.“ и „* *“ ЕАД; към 05.06.2018 год.
е налице непогасено задължение за 2750.97 лв. – главница, 596.78 лв. –
договорна лихва, начислена за периода 25.07.2017 г. – 09.02.2018 год., 312.31
лв. – законна лихва, начислена за периода 26.07.2017 г. – 26.05.2018 г.
Гореустановената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. чл- 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, включително и идентитет между вземането по
заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 8788/ 2018 г. на ВРС.
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените
положителни правопораждащи твърдения, на които основава претенцията си, а
именно: валидно облигационно отношение между
цесионера и ответника по договор за кредит, в изпълнение на който отпусната
сума е предадена на ответника; настъпване на падежа на задължението; валидно
сключен договор за цесия с „* *“ ЕАД, по силата, на който на ищеца е било
прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена
на ответника.
В тежест на
ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното.
В
настоящата хипотеза, установява се от представения с исковата молба
договор 29.09.2017 год. и
приложенията към същия, обстоятелството, че между
ищеца, в качеството му на цесионер и „* *” ЕАД,
в качеството му на цедент, е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по
договор за кредит от 10.07.2017 г.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 - прехвърлянето на вземането
е действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него на
длъжника. В настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно съобщаване
на длъжника за сключения договор, преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. на исковата молба. Цесията е редовно съобщена на длъжника, чрез
особения му представител. След изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с оглед охраняване интересите на
ответника, на последния е назначен особен представител. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, като от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици (така и в Решение № 198/ 18.01.2019 год. по т. д. № 193/ 2018
год., ВКС, І т. о.). В подкрепа на този извод следва бъде отбелязано, че право
на кредитора е да избере начина на съобщаване за прехвърлянето на вземането. В
случай, че избере това да се осъществи чрез нотариална покана и връчването ще е
редовно и при надлежно проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1 -
5 ГПК, като отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо
назначаване на особен представител в нотариалното производство. При
невъзможност за откриване на длъжника, съобщаването на цесията на особеният
представител (който е лице с юридически познания), охранява правата му в по
голям обем, в сравнение с гореописаната процедурата по връчване чрез залепване
на уведомление, разписана в чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК.
Във връзка с
горното, следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за извършените
прехвърляния на вземането, а и за настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането, е настъпило с получаването на преписа от исковата молба с
приложеното към същата уведомление за цесия (л. 52, а
именно - на 15.02.2019
год.), което
уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразено от
съда. След като е известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба на особения представител, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване (Решение № 40/ 13.05.2010 г. по т. д. № 566/
На следващо място – кредиторът основава
вземането си, предмет на цесията,
на договор за банков кредит от 17.07.2005
год.,
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел, при определени условия и срок, а заемателя се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят заплаща лихва по кредита, която е уговорена с банката (чл. 430, ал.
2 ТЗ).
В
настоящатата хипотеза, от представените от ищеца договор от 10.07.2017
год., се установява възникване и съществуване на твърдяната облигационна връзка
между страните, по силата на която е постигнато съгласие за предоставяне на стоков кредит, за сумата от 2750.97 лева, за крок от 18
месеца, считано от датата на сключване на договора. С подписа си
положен в коментирания документ кредитополучателят е изразил
воля и съгласие за сключване на договора при описаните условия, приел е и
общите условия на банката. Изправността на кредитора досежно задължението му за
предоставяне на парични средства на кредитополучателя се установява от изготвената
в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, кредитирана от съда като всестранно и компетентно изготвено.
На следващо място – настъпил е падежа и на последната погасителна вноска,
поради което и следва да се приеме, че исковете са установени по основание.
По отношение на размера, следва да бъде съобразено заключението на
счетоводната експертиза, съобразно което размерът на дължимата главница е 2750.97 лв., на договорната лихва - 596.78 лв., а на обезщетението за
забава - 312.31 лв.
По изложените съображения, се налага извод за основателност за исковето, като същите следва да бъдат уважени за сумите
от 2750.97 лв. – главница, 596.78 лв. – договорна лихва, начислена за периода
25.07.2017 г. – 09.02.2018 год., 100.84 лв. – законна лихва, начислена за
периода 26.07.2017 г. – 26.05.2018 г., на основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 430,
ал. 1 и 2, ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът не установи основание да претендира договорно възнаграждение за
горницата над 596.78 лв. до заявения размер от 641.39 лв., поради което и в
тази част претенцията следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и отправеното
искане, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 434.55 лв.,
представляваща извършени разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо
лице, определени съобразно уважената част на исковете. Претендираното
адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано, в предвид липсата на
доказателства, към момента на приключване на устните състезания, за реалното
изплащане на същото. От представените на л. 82 и 83 фактура и опис не се
установява адвокатски хонорар за конкретното дело да е уговорен и съответно
заплатен от ищеца.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.М.С., с ЕГН **********, с адрес: *** дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:*** сумите от 2750.97 лв. (две хиляди седемстотин и петдесет лева и деветдесет и
седем стотинки) – главница по Договор за стоков кредит № * от 10.07.2017
г., сключен между Н.М.С. и „* *” ЕАД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 05.06.2018 год., до
окончателното й изплащане, 596.78 лв.
(петстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки) - договорна
лихва за периода 25.07.2017 год. – 09.02.2018 год.,
100.84 лв. (сто лева и осемдесет и
четири стотинки) - мораторна лихва за периода 26.07.2017 год.
– 26.05.2018 год., което взамане е прехвърлено с Договор
за цесия от 29.09.2017 год. и Приложение № 1.1/09.02.2018 год.
сключен между „* *” ЕАД и „А.з.к.н.п.з.” ООД, за което вземане по ч. гр. д. №
8788 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 4409/
07.06.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, чл.
99 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:*** срещу Н.М.С., с ЕГН **********, с адрес: *** иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца горницата над 596.78
лв. (петстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки) до
пълния заявен размер от 641.39 лв.
(шестстотин четиридесет и един лева и тридесет и девет стотинки) - договорна
лихва, начислена за периода 25.07.2017 год. – 09.02.2018 год., което вземане е
прехвърлено с Договор за цесия от 29.09.2017 год. и Приложение № 1.1/09.02.2018
год. сключен между „* *” ЕАД и „А.з.к.н.п.з.” ООД, за което вземане по ч. гр.
д. № 8788 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед №
4409/ 07.06.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ.
ОСЪЖДА Н.М.С.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 434.55
лв. (четиристотин тридесет и четири лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: