Присъда по дело №276/2024 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 24
Дата: 17 декември 2024 г.
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20243320200276
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Кубрат, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
СъдебниМИЛЕНА Г. НЯГОЛОВА

заседатели:РАЛИЦА В. МАРИНОВА
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
и прокурора П. Г. П.
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Наказателно дело от общ
характер № 20243320200276 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата А. Г. И. – родена ***, с постоянен адрес в ***,
наст. адрес в ***, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, с начално
образование, безработна, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че за периода
от началото на месец септември 2020 г. до 03.03.2021 г. в с. Брестовене, с.
Ясеновец, гр. Кубрат и Република Турция, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и
поддържала у А. Ч. – гражданин на Република Турция заблуждение, че ако й
помогне, ще отиде при него в Република Турция, област Истанбул, да правят
търговия, да се омъжи за него, ако й изпрати средства за разблокирване на
банковата й сметка, както и за плащане на данъци, такси и комисионни ще му
изпрати 248 000 евро за закупуване на имоти в Република Турция и за
инвестиция, мотивирайки го така да изпрати сам парични преводи по
системата „Уестърн Юнион“ и „Изипей“ и с това му причинила имотна вреда
в размер на 11 438.10 лева (единадесет хиляди четиристотин тридесет и осем
1
лева, десет стотинки), представляваща левовата равностойност на 5850 евро, с
което от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което и на
основание и по реда чл. 54 от НК ОПРЕДЕЛЯ наказание ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл.
58а, ал. 1 от НК, НАМАЛЯВА с една трета, поради което НАЛАГА на
подсъдимата А. Г. И. наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на
наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в
сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимата А. Г. И., със снета по делото самоличност, да
заплати в полза на ОД на МВР – гр. Разград сумата 1398.00 лева (хиляда
триста деветдесет и осем лева, нула ст.) – разноски на досъдебното
производство, както и по сметка на РС – Кубрат сумата 5.00 (пет) лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред
ОС – Разград.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 24/17.12.2024 Г. ПО НОХД № 276/2024 Г. ПО
ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ


Наказателното производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура – Разград обвинителен акт ведно с материали по Досъдебно
производство № 29/2021 г. по описа на ОСлО – ОП–Разград срещу
подсъдимата А. Г. И. от *** за това, че за периода от началото на месец
септември 2020 г. до 03.03.2021 г. в с. Брестовене, с. Ясеновец, гр. Кубрат и
Република Турция, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у А. Ч. – гражданин
на Република Турция заблуждение, че ако й помогне, ще отиде при него в
Република Турция, област Истанбул, да правят търговия, да се омъжи за него,
ако й изпрати средства за разблокирване на банковата й сметка, както и за
плащане на данъци, такси и комисионни ще му изпрати 248 000 евро за
закупуване на имоти в Република Турция и за инвестиция, мотивирайки го
така да изпрати сам парични преводи по системата „Уестърн Юнион“ и
„Изипей“ и с това му причинила имотна вреда в размер на 11 438.10 лева
(единадесет хиляди четиристотин тридесет и осем лева, десет стотинки),
представляваща левовата равностойност на 5850 евро – престъпление по чл.
209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на районната прокуратура
поддържа обвинението, така както е било възведено с обвинителния акт.
Заявява, че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие
доказателства, както и самопризнанията на подсъдимата, установяват по
безспорен начин авторството й в извършване на инкриминираното деяние.
Пледира на подсъдимата да бъде наложено предвиденото за извършеното
престъпление наказание ориентирано на минимума – една година лишаване от
свобода, което с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие следва да бъде намалено с една трета, изтърпяването на което
следва да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за тригодишен
изпитателен срок.
В срока по чл. 85, ал. 3 от НПК пострадалото от престъплението лице
А. Ч. не предявява граждански иск и не претендира да бъде конституиран като
частен обвинител.
Подсъдимата А. Г. И., както на досъдебното производство, така и в
съдебно заседание се признава виновна в извършване на деянието, за което е
обвинена. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желае събиране на доказателства за установяване на
тези факти, като прави искане за разглеждане на делото по реда на
1
съкратеното съдебно следствие. Защитникът й заявява, че събраните на ДП
доказателства, както и самопризнанията на подзащитната му установяват
извършването на инкриминираното деяние, поради което пледира за
постановяване на осъдителна присъда, като заявява, че наказанието следва да
бъде определено при приложението на чл. 55 от НК предвид разпоредбата на
чл. 58а, ал. 4 от НПК. Поддържа становището, че са налице условията за
приложение института на условното осъждане.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.А. Г. И. е ***, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, с
начално образование, безработна.
Подсъдимата А. Г. И. е с постоянен и настоящ адрес в ***. Преди да се
омъжи е била с фамилно име М. През 2018 г. сключила граждански брак с Д.
Х. И., приела фамилията на съпруга си – А. Г. И. и се установили да живеят в
***. И. е безработна, няма постоянен източник на доходи и това към месец
септември 2020 г. я мотивирало да потърси начин да си осигури получаването
на периодични такива по неправомерен начин.
Така в началото на месец септември 2020 г. подс. А. И. се свързала чрез
социалната мрежа „Фейсбук“ с пострадалото лице – свидетеля А. Ч., където
той имал създаден профил. И. му изпратила покана за приятелство, която той
приел. Представила се с моминското си име А. М. Разказала му, че майка й и
баща й са от Измир, но починали при пътнотранспортно произшествие. В
момента живеела в Република Румъния заедно със своята баба и двете се
грижели за ферма, останала им в наследство от бащата на подсъдимата. За да
убеди свидетеля А. Ч., че това действително е така, подсъдимата представяща
се като М., му изпратила снимка от самата ферма. Споделила му, че иска до
отиде в Република Турция, да живее там, да инвестира, да развива търговия.
Попитала го дали ще й помогне. Св.А. Ч. повярвал на житейската й история и
обещал да й помогне. Комуникацията помежду им първоначално се водела
чрез социалната мрежа Фейсбук. След това провели едик видеоразговор в
приложението WhatsApp през мобилен номер ++359*********. За да убеди св.
А. Ч., че действително притежава ферма, подсъдимата започнала да му
изпраща и снимки. В един момент му казала, че ще закрие номера, от който
комуникирали и му дала друг номер –+40751894127, където продължили
телефонните и видеоразговорите помежду им.
В началото на месец ноември 2020 г., подс. А. И. изпратила на св. А. Ч.
снимка на вносна бележка на банка ОББ. Обяснила му, че сумата, изписана в
нея – 248 000 евро, била преведена на негово име. Казала, че с тази сума
трябвало да закупи жилище на нейно име в Турция.
На 10.11.2020 г. И. се свързала с пострадалия Ч. и му обяснила, че
сумата от 248 000 евро била блокирана и за да може да бъде разблокирана
сметката и съответно той да получи парите, били необходими средства, за да
разблокира сметката, както и да плати данъците. Така, на 10.11.2020 г., убеден,
2
че за да получи сумата от 248 000 евро трябва да бъде разблокирана сметката
и да бьдат заплатени данъци, св.А. Ч. изпратил, чрез системата „Уестърн
Юнион“, паричната сума от 1200 евро. Като получател на превода била
посочена А. М.. Св.А. Ч. продиктувал код (MTCN) на А. М., за да може тя да
получи сумата. Сумата по MTCN № 254-770-6371/10.11.2020 г. с получател А.
М., била изплатена в бюро за парични преводи на „РУМ-Р. Д.“ ЕООД в гр.
Кубрат лично на подс. А. И..
Подсъдимата продължила комуникацията си със св.А. Ч.. Обяснявала му
се в любов, убеждавала го, че го обича, че иска да отиде в Република Турция и
да се омъжи за него. При един от разговорите му казала, че отново имало
проблем с изпращането на сумата от 248 000 евро, като сега следвало да бъдат
заплатени такси и комисионни, за да може св. А. Ч. да ги получи. Отново
мотивиран от подс. А. И. да разреши така възникналия проблем и убеден, че
това е начина да получи парите и тя да отиде при него в Република Турция, на
28.12.2020 г., св.А. Ч. направил втори паричен превод с контролен номер
MTCN № 016-971-2093/28.12.2020 г. в размер на 620 евро. Получател на
сумата била отново А. М.. Парите били изпратени чрез системата „Уестърн
Юнион“ и изплатени в бюро за парични преводи на „РУМ-Р. Д.“ ЕООД в гр.
Кубрат лично на подсъдимата А. И..
И след получаване на двете посочени по-горе суми подс. И. не спряла, а
разговорите й със св.А. Ч. продължили. При следващ разговор тя започнала да
го убеждава, че иска да прави търговия с него и да инвестира, но за целта
отново й били необходими парични средства. Така, убеден, че това е
единствения начин А. да отиде при него, на 19.01.2021 г., св. А. Ч. превел чрез
системата „Уестърн Юнион“ сумата от 1800 евро. Продиктувал кода (MTCN)
на подсъдимата Ибрямова, за да може да получи изпратените й пари. Сумата
по MTCN № 270-2604590/19.01.2021 г. с получател А. М., била изплатена в
бюро за парични преводи на „РУМ-Р. Д.“ ЕООД в гр. Кубрат лично на подс.А.
И..
Разговорите между двамата продължили. Подс. А. И. продължавала да
го убеждава, че иска да отиде при него в Република Турция и да инвестира, да
развиват търговия двамата заедно и да се оженят, че подготвя отпътуването
си, но й били необходими още средства. Отново убеден, че това е единствения
начин да се случи всичко това, св. А. Ч. изпратил още три парични превода:
1/паричен превод с контролен номер MTCN № 671-736-9322/21.01.2021 г. в
размер на 1245 евро – изплатен в бюро за парични преводи на „РУМ-Р. Д.“
ЕООД в гр. Кубрат лично на подс. А. И. 2/паричен превод в размер на 485
евро, разписка № 0700012571642733/24.02.2021 г. бил изплатен в офис на
оторизиран представител на „Изипей“ ЕТ „П.-А. А.“ в с.Ясеновец отново
лично на подс. И., и 3/паричен превод в размер на 500 евро, разписка №
0700012619736166/03.03.2021 г. бил изплатен в офис на оторизиран
представител на „Изипей“ ЕТ „П.-А. А.“ в с.Ясеновец лично на подс. И.. При
последният разговор помежду им, подсъдимата казала на св. А. Ч., че се
намира в Република Турция, но възникнал проблем на летището и я върнали
3
обратно. Тъй като тя не пристигнала при него в Република Турция, св. А. Ч.
решил той да дойде в Република България. Това и направил. Разговорите
между двамата продължили, като подс. И., след като разбрала, че св. Ч. е
пристигнал в Република България, му уговорила среща първо в гр. Варна – на
26.03.2021 г. Малко по-късно му звъннала и му казала, че няма да може да
пътува до гр. Варна, затова му предложила да се видят в гр. Разград, пред
магазин „Кауфланд“. След като не дошла и на последната уговорена среща,
св. А. Ч. разбрал, че е бил измамен и подал жалба в РП – Разград.
В действителност подс. А. И. (с моминско име М.) нямала никакво
намерение да пътува за Република Турция, не разполагала със сумата от 248
000 евро, нямала намерение и да търгува и инвестира, но мотивирала св. А. Ч.
да й изпрати неколкократно парични суми в евро, под предлог, че били за
данъци, такси и комисионни, за разблокирване на банковата й сметка, за
изпращане на сумата от 248 000 евро за закупуване на имоти в Република
Турция, за инвестиция, да правят търговия и не на последно място да се
омъжи за него.
В хода на разследването била назначена съдебно-икономическа
експертиза. Видно от заключението на същата сумите, изпратени от св. А. Ч. и
потвърдени с документ за получаване са както следва:
MTCN № 254-770-6371/10.11.2020 г. с получател А. М. за сумата от
1200 евро (2347 лева);
MTCN № 016-971-2093/28.12.2020 г. с получател А. М. за сумата от 620
евро (1212.61 лева);
MTCN № 270-260-4590/19.01.2021 г. с получател А. М. за сумата от
1800 евро (3520.49 лева);
MTCN № 671-736-9322/21.01.2021 г. с получател А. М. за сумата от
1245 евро (2435.01 лева);
паричен превод № 0700012571642733/24.02.2021 г. с получател А. М. за
сумата от 485.00 евро (946.85 лева);
паричен превод № 0700012619736166/03.03.2021 г. с получател А. М. за
сумата от 500 евро (976.13 лева);
Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза общо
изпратените от А. Ч. суми за инкриминирания период са в размер на 5850 евро
с левова равностойност 11 438.10 лева.
Видно от заключението по назначената по досъдебното производство
съдебно почеркова експертиза: подписите положени срещу подпис на
получателя в парични преводи: MTCN № 254-770-6371/10.11.2020 г. ,
MTCN № 016-971-2093/28.12.2020 г., MTCN № 270-260-4590/19.01.2021 г. ,
MTCN № 671-736-9322/21.01.2021 г., паричен превод №
0700012571642733/24.02.2021г., паричен превод № 0700012619736166/
03.03.2021 г. с получател А. М. са положени от А. Г. И..
4
В хода на образуваното досъдебно производство било установено, че А.
Г. И. е титуляр на една банкова сметка, открита в ЦКБ АД на дата 30.06.2021 г.
По досъдебното производство била назначена и изслушана
техническа експертиза на иззетите по досъдебното производство мобилни
телефони. Не били открити данни за водена комуникация с лице на име А. Ч..
По доказателствата:
С оглед направените от подсъдимата самопризнания относно фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за
безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е така, защото
самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от доказателствата събрани на
досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите Ч., А., М.
А., Е. А., С. Х.в, Е. Х. и К., справка за съдимост, съдебно икономическа
експертиза, съдебно-почеркова експертиза, техническа експертиза, оригинали
на бланки за получаване на пари с номер MTCN № 254-770-6371/10.11.2020
г., MTCN № 016-971-2093/28.12.2020 г., MTCN № 270-260-4590/19.01.2021 г.,
MTCN № 671-736-9322/21.01.2021 г., паричен превод №
0700012571642733/24.02.2021 г. и паричен превод №
0700012619736166/03.03.2021 г., веществени доказателства: мобилен телефон
марка Нокия, модел ТА-1034 IMEI – 1 355813100185963, IMEI- 2
355813100185971 без сим карта, черен на цвят; мобилен телефон марка LG,
IMEI – 1 354844-08-166563-3, IMEI -2 354844-08-166564-1, без сим карта ,
черен на цвят; мобилен телефон марка MEUZU, сив на цвят в задната част, без
сим карта, неотваряем, има парола и не може да се провери IMEI номера;
мобипен тепефон марка SAMSUNGQ, GT Е 1170, чорби на цвят , без сим
карта с IMEI – 358668036940544; мобилен телефон LG КР 500, бежов на цвят
без батерия и без сим карта, IMEI 359858039296171; мобилен телефон „Сони“
бял на цвят „XPERIA“, със спукан в долния ляв ъгъл дисплей, капсулован, без
зарядно устройство; мобилен телефон „Самсунг“ – черен на цвят, със счупен
дисплей, капсулован, без зарядно устройство; лаптоп „HP“ модел 15
DA0091NU, серия № CND8383NC4 син на цвят, със здрав дисплей, със
зарядно устройство. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК,
поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен
начин извършването на инкриминираното деяние от подсъдимата.
От правна страна:
С действията си подсъдимата А. Г. И. е осъществила състава на
престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през
периода от началото на месец септември 2020 г. до 03.03.2021 г. в с.
Брестовене, с. Ясеновец, гр. Кубрат и Република Турция, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала у А. Ч. – гражданин на Република Турция
заблуждение, че ако й помогне, ще отиде при него в Република Турция, област
Истанбул, да правят търговия, да се омъжи за него, ако й изпрати средства за
5
разблокирване на банковата й сметка, както и за плащане на данъци, такси и
комисионни ще му изпрати 248 000 евро за закупуване на имоти в Република
Турция и за инвестиция, мотивирайки го така да изпрати сам парични преводи
по системата „Уестърн Юнион“ и „Изипей“ и с това му причинила имотна
вреда в размер на 11 438.10 лева (единадесет хиляди четиристотин тридесет и
осем лева, десет стотинки), представляваща левовата равностойност на 5850
евро.
От обективна страна: Подсъдимата А. Г. И. при разговорите през
социалните мрежи и по телефон, е създала неправилна представа у св.А. Ч., че
ще отиде при него в Република Турция, област Истанбул, да правят търговия,
ще се омъжи за него, ако й изпрати средства за разблокирване на банковата й
сметка, както и за плащане на данъци, такси и комисионни, че ще му изпрати
248 000 евро за закупуване на имоти в Република Турция и за инвестиция; че е
на летището в Турция, но я върнали. Освен, че създала тези неправилни
представи, подсъдимата и поддържала заблуждението, като посочила къде да
й бъдат преведени парите. Формираните в съзнанието на свидетеля неверни
представи са повлияли на волята му да извърши разпоредителни действия,
причиняващи му имотна вреда. Същият не би ги извършил без заблуждението,
в което е бил въведен, поради което предоставил на подсъдимата исканите
средства, в резултат на което И. установила фактическа власт върху
движимите вещи – пари. В резултат на тези разпореждания, извършени
вследствие на неправилните представи, е настъпила и имотната вреда за
пострадалия, която всъщност е била целта на подсъдимата, тъй като има
характер на облага за нея и с това е и довършено престъплението.
Установява се, че в инкриминирания период – от началото на месец
септември 2020 год. до 03.03.2021 год. е извършила няколко деяния, които
осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението по чл. 209, ал.
1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето
защо извършеното от нея следва да се квалифицира в условията на
продължавано престъпление – чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл –
съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и видно от действията й,
водена от користни мотиви е искала настъпването на тези последици.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.А. Г. И. за виновна в
извършване на престъплението по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и й
наложи наказание при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи
отговорността обстоятелства: признание за виновност, чисто съдебно минало,
млада възраст, съдействие за разкриване на обективната истина и отегчаващи
– няма. Отчитайки предходното съдът определи наказание при превес на
6
смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери наказание на
минимума – една година лишаване от свобода, което на основание чл.58а от
НК, предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие
намали с 1/3, поради което наложи на подсъдимата наказание осем месеца
лишаване от свобода.
С оглед чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наказанието
не е над три години лишаване от свобода, съдът отчете, че целите на личната и
генералната превенция ще се постигнат с приложението на института на
условното осъждане, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изтърпяването на определеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
С оглед този изход на делото – осъдителна присъда, подсъдимата А. Г.
И. следва да заплати в полза на ОДМВР Разград, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, направените по делото разноски на досъдебното производство в размер
на 1398.00 лева.
В този смисъл съдът постанови съдебния си акт.

Председател:


7
Съобщи за изтекли лични данни