О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………
Гр. Варна, 18.03.2019 година
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА административно дело № 742/19 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от „Фелисия“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 87-ФК/11.03.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин за цветя в гр. Варна, ул. „Княз Николаевич“ № 28а и е забранен достъпът до него за срок от 10 дни.
В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила и материалния закон и в противоречие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че не са налице особено важни държавни интереси, налагащи предварителното изпълнение, както се изисква от чл. 60 от АПК. Освен това посочва, че в разпореждането липсват конкретни факти в подкрепа на твърденията на административния орган. Цитира и мотиви, които не съответстват на фактическите констатации от проверката, а именно, че е издаден касов бон без задължителните реквизити. Твърди, че от предварителното изпълнение биха произтекли значителни имуществени вреди поради бързоразвалящите се стоки, с които търгува. Моли за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на принудителната административна мярка и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът констатира, че заповедта е връчена на жалбоподателя на 14.03.2019 г., което се установява от разписката към посочената заповед, като предвиденото предварително изпълнение е определено за 19.03.2019 г от 20,00 часа.
Жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на обжалваната заповед за ПАМ е подадена на 18.03.2019 г., първия работен ден след изтичане на срока по чл. 60, ал. 4 от АПК, от лице с правен интерес – адресат на административния акт, чието предварително изпълнение е било допуснато с включено в него разпореждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК. Уредените в АПК условия за
предварително изпълнение, когато такова не следва по силата на специалния
закон, се съдържат в чл. 60 от АПК. Предварително изпълнение на заповедта по
този текст от закона се допуска по
изключение, при наличие на материалните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно: за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин
интерес.
Обжалваната
в производството заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС във връзка с констатации от проверка, извършена на 07.03.2019
г. в обекта. Съгласно мотивите на заповедта, при извършена от органи по
приходите контролна покупка на стойност 5,00 лева не е издаден фискален бон от
наличното в обекта фискално устройство, което е квалифицирано като нарушение по
чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Като
мотиви за допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ в заповедта е
посочено, че то се налага за предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид, за защита на особено важен държавен
интерес – спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните
устройства, опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно
затруднено и опасност от значителни или трудно поправими вреди за бюджета от
закъснението на изпълнението.
Мотивите
съдържат общи и неконкретизирани съображения за значението на издаването на
касова бележка. Твърди се, че издаването за извършена продажба на фискален бон
без задължителните реквизити показва засягане на важен държавен интерес –
задължението на стопанските субекти да отчитат коректно приходите си, за да
заплащат определените данъци, както и нарушаване на еднаквите правни условия за
извършване на дейност от всички стопански субекти. Изрично е посочено, че
принудителната мярка има и санкционен
характер. Конкретните факти, с които органът е обосновал предварителното
изпълнение са размерът на неотчетената продажба – 5,00 лева, видът на
търговския обект – магазин за цветя, потокът от хора, предлаганата стока и
неиздаденият фискален касов бон, както и установената разлика от 10,80 лева
между отчетената във фискалното устройство касова наличност и фактическата
наличност. Посочено е още, че по данни от информационните масиви на НАП
дружеството има задължения в размер на 1458,66 лева. Други конкретни факти,
които да обосновават предварително изпълнение на заповедта, не са изложени. Органът
счита, че създадената организация в този търговски обект няма за цел и не води
до изпълнение на установените правни регламенти, а има за цел отклонение от
данъчно облагане. Счита, че от закъснението на изпълнението може да произтече
значителна или трудно поправима вреда, а именно, съществено отклонение от данъчно
облагане. Органът счита, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта, и предварителното изпълнение се налага с цел да се
промени установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи
до неблагоприятни последици за фиска. Позовава и на препятстването нормалната
контролна дейност на приходната администрация и проследяване на търговския
оборот като цяло.
Съдът
намира, че всички тези общи и теоретични твърдения и изводи на административния
орган не са подкрепени с факти и с доказателства за тях. Непосочването
на фактическите основания за издаване на обжалваното разпореждане представлява
съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не
дава възможност и на съда да прецени дали са налице предвидените в закона
предпоставки и нарушава правото на защита на адресата на разпореждането, който
следва да е запознат с твърденията на органа по фактите, за да ангажира
доказателства в своя защита. Липсват мотиви по-специално каква е твърдяната
значителна и трудно поправима вреда, която би могла да настъпи при изпълнение
на ПАМ едва след влизането в сила на заповедта, тъй като отклонението от
законосъобразното отчитане на оборотите не може да е едновременно и предпоставка
за административнонаказателното производство и за
налагане на принудителната мярка, и последица от прилагане на ПАМ едва след
влизането й в сила, предвид липсата на презумпция за незаконосъобразно
поведение на данъчнозадължените лица.
Чл.
60 от АПК предвижда предварително изпълнение на административния акт да бъде
допуснато за защита на особено важни държавни или обществени интереси, при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или
трудно поправима вреда. За да бъдат квалифицирани като особено важни,
държавните интереси от предотвратяване или преустановяване на нарушението,
предотвратяване или отстраняване на вредните последици от него, трябва да имат
превес спрямо обществения интерес от изпълнение само на законосъобразни
административни актове, чиято законосъобразност е установена след проведен инстанционен контрол. Доказателства за такъв превес и за
конкретно засегнатите особено важни държавни и обществени интереси не са
представени, като твърденията са общи и неконкретизирани и по същество
възпроизвеждат в свободен текст хипотезата на правната норма. Възможността за
извършване на ново нарушение е предвидена като предпоставка за налагане на
принудителна административна мярка, но не и за нейното предварително
изпълнение, тъй като не е включена в обстоятелствата по чл. 60, ал. 1 от АПК,
които подлежат на преценка при допускане и обжалване на предварителното
изпълнение. Общата и специалната превенция на нарушенията на реда и начина за
отчитане на продажбите с фискални устройства е поверена на административнонаказателната
отговорност, а не на предварителното изпълнение на принудителната
административна мярка.
Няма
данни към датата на издаване на заповедта да е издаден акт за установяване на
административно нарушение, доколкото самата заповед се позовава единствено на
протокол от извършена проверка. Според настоящия състав, предварителното
изпълнение преди издаване на АУАН и на наказателно постановление препятства
предоставената от закона възможност на привлеченото към отговорност лице да се
възползва от предвиденото в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС прекратяване на мярката. То е
несъразмерно с целта на мярката, тъй като значително ограничава правата на лице,
което не е привлечено (и може изобщо да не бъде привлечено към административнонаказателна отговорност), преди
законосъобразността на наложената мярка да бъде установена с влязъл в сила акт.
По
тези съображения, съдът счита разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на посочената заповед за незаконосъобразно и намира, че същото
следва да бъде отменено. При този изход от производството и предвид направеното
искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 6 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба от „Фелисия“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 87-ФК/11.03.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин за цветя в гр. Варна, ул. „Княз Николаевич“ № 28а и е забранен достъпът до него за срок от 10 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Фелисия“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, сумата 50 (Петдесет цяло) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от получаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: