Решение по дело №2944/2015 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№_________

гр. Варна_____________2016г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                               

                                                                          Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

при секретаря А.Г., като разгледа докладваното от  съдията Ганчева адм. дело №2944 на Административен съд - Варна по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на  „БГ Б. 2011“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Русе, ***, представлявано от управителя А.С., против Ревизионен акт /РА/ № 030018140000319-091-001/16.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 397/21.08.2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна /ОДОП/ при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени следните задължения: по ЗДДС общо в размер на 205 979.02 лв. и лихви 83 631.40 лв., от които по периоди и размери, както следва: за м.01.2012г. –  5039.83  лв. и лихви 1775.15 лв.; за м.03.2012г. – 7 858.81 лв. и лихви 5200.28 лв.; за м.04.2012г. – 7475,54 лв. и лихви в размер на 3622,26 лв.; за м.05.2012 г. – 8537.77 и лихви в размер на 5006,03 лв.; за м.06.2012г. – 12 074,94 лв. и лихви 3 441,32 лв. за м.07.2012г. –  14 761,35  лв. и лихви 9929.90 лв.; за м.08.2012г. – 14 129.09 лв. и лихви 5106.54 лв.; за м.09.2012г. – 12 701,19 лв. и лихви в размер на 5423,42 лв.; за м.11.2012 г. – 24 278,25 и лихви в размер на 5945,34 лв.; за м.12.2012г. – 18 240.87 лв. и лихви 6 999.27 лв. за м.01.2013г. – 25 840.69  лв. и лихви 5853,87 лв.; за м.02.2013г. – 16670.97 лв. и лихви 4540.73 лв.; за м.03.2013г. – 29 228.75 лв. и лихви в размер на 6027.22 лв.; за м.04.2013 г. – 1951,87 и лихви в размер на 1876,09 лв.; за м.06.2013г. – 1918,60 лв. и лихви 1532,85 лв., за м.07.2013г. –  1345.00  лв. и лихви 5342,74 лв.; за м.08.2013г. –3358.37 лв. и лихви 2940.66 лв.; за м.09.2013г. – 567,13 лв. и лихви в размер на 3067,73 лв.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт. Излага доводи, че ревизионния доклад е съставен в нарушение на чл. 113, чл. 114 и чл. 117 от ДОПК. Твърди, че са събирани доказателства и са правени искания по чл. 122 от ДОПК без да са налице основания за това, липсват факти и обстоятелства, които да дадат основание за приложение на особения ред. Ревизията не се основава на реално проверени факти. Приобщени са като доказателства множество насрещни проверки, извършени от предишния ревизиращ екип. При издаване на РА не са разгледани и обсъдени направените възражения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Като основание в РА са посочени нормите на чл. 6, чл.9 и чл.25 ал.1 от ЗДДС и чл. 68 ал.1 т.1 от ЗДДС. В решение № 397/21.08.2015 г. на ЕС „Kittel и Recolta Recycling“ са наведени принципи, характеризиращи данъчната измама и основанията за отказване правото на ползване на данъчен кредит на дружеството, това решение е неприложимо, тъй като касае умишлено укриване на данъци, какъвто не е настоящия случай.  За всички доставки са съставени редовни документи – фактури и протоколи, извършени са изискуемите от закона счетоводни записи, начислен и е деклариран е дължимия данък от доставчиците. Тези факти и обстоятелства са изведени именно от констатациите на ревизиращия екип, като в РД са подплатени и от приетите в производството писмени доказателства, които се са оспорени от ревизиращия орган. Установено е по безспорен начин изпълнението на сложния фактически състав, като изпълнението на нормата на чл. 25 от ЗДДС, касаещ възникването на данъчното събитие и задължението на РЛ да начисли ДДС по извършена доставка и услуга, така и на разпоредбите на чл. 68 ал.1 т. 1 от ЗДДС регламентиращи правото на приспадане на дължимия данък. Констатациите, че са издадени фактури без да е извършена стопанска операция и няма основание за ползване на данъчен кредит е неоснователно предположение. Нарушен е чл. 3 от ДОПК, изискващ органът да установява безпристрастно фактите и обстоятелствата. Несъстоятелни са доводите, че РЛ участва д данъчни измами/злоупотреби, изразяващи се в упражняване на правото на данъчен кредит по доставки, които не са реално извършени, както и позоваване на предходно издадени РА на „Сън и дей 55“ ЕООД и „БГ Б. 2011“ ЕООД. За да се постави под съмнение реалността на извършени доставки на стоки, законът изисква изрично установяването на нормативно установени предпоставки и наличието на право на трети лица да се позоват на тях. Това може да се ползва само ако органа се позовава на недействителност на сделките по чл. 26 от ЗЗД, право на тази претенция имат само страните по сделката, съгласно чл. 32 от ЗЗД. Няма обосновка на оспорванията на сделките. Твърди се и необоснованост на РА, жалбоподателя е водил редовно текущо счетоводство съгласно ЗСч и счетоводните стандарти. Всички законови изисквания за упражняване на правото на данъчен кредит са изпълнени, извършени са изискуемите счетоводни записи, начислен, деклариран и внесен е дължимия данък от доставчиците. По изложените съображения моли да се отмени РА. В уточнение /л. 489 от делото/ се сочи, че по отношение доставките от „Мобимакс“ ООД - сделките са осъществявани между представители на двете дружества, същите са упоменати във фактурите, като от страна на „БГ Б. 2011“ ЕООД това обикновено е управителя С., за предаването на стоките не са изготвяни допълнителни документи освен фактури и опис спецификация или приемо-предавателни протоколи, плащането ако е в брой е с касова бележка, ако е с платежно нареждане е налице банково извлечение. Стоките предвид спецификата им се съхраняват в нает склад или офис, за което е налице договор за наем. Стоките са транспортирани с личен транспорт на управителя, не са ползвани разходи за сметка на фирмата, всички доставки са с предмет скреч карти за мобилни апарати, които са малки по размер и обем и могат да се съхраняват на различни места – в автомобил, чанта и др. По отношение доставките от „Х.“ ЕООД сочи, че сделките са осъществени между представители на двете фирми, като от страна на „БГ Б. 2011“ ЕООД това обикновено е управителя С., за предаването на стоките не са изготвяни допълнителни документи освен фактура и опис спецификация и приемо-предавателен протокол или стокова, складова разписка и плащането е в брой с касова бележка, ако е с платежно нареждане – с банково извлечение, стоките се съхраняват в склад, за което е представен договор за наем. Транспортирането на стоките е за сметка на доставчика, с куриер „Спиди“ до офис на същата фирма в Русе. Стоките са поръчвани по телефона, първо се прави заявката, след това е извършвано плащане по банков път, след което стоката е получавана по куриер. За доставките от „Глобъл-нет солюшънс“ ЕООД  твърди, че сделките са осъществени между представители на двете фирми, като от страна на „БГ Б. 2011“ ЕООД - управителя С., за предаването на стоките не са изготвяни допълнителни документи освен данъчна фактура и опис спецификация или приемо-предавателни протоколи, ако плащането е в брой е с касова бележка, ако е с платежно нареждане – банково извлечение. Стоките се съхраняват в склад, за което е представен договор за наем, транспортирането е с транспорт на доставчик и са предоставени на жалбоподателя от служител „продавач – разносна търговия“ И.И.. За доставките от „Бон марше ГП“ и „Макс фуудс“ ЕООД излага доводи, че са осъществени от представители на двете фирми, като от страна на „БГ Б. 2011“ ЕООД обикновено е управителя С. , за предаването на стоките не са изготвяни други документи освен фактура и опис спецификация или приемо-предавателни протоколи. За плащането ако е брой е налице касова бележка, а ако е по банков път – платежно нареждане. Стоките се съхраняват в нает склад. Предмет на сделките и от двамата доставчици са захарни изделия. За доставките от „Си енд Джи трейд България“ поддържа, че сделките са осъществени от представители на двете фирми, от страна на „БГ Б. 2011“ ЕООД обикновено е управителя С., за предаването на стоките не са изготвяни други документи освен фактура и опис спецификация или приемо-предавателни протоколи. За плащането ако е брой е налице касова бележка, а ако е по банков път – платежно нареждане. Стоките се съхраняват в нает склад. Предмет на сделките са транспортни услуги извършени на територията на България. „Химкомедика Консулт“ ЕАД е клиент на жалбоподателя, във връзка с декларираните от жалбоподателя доставки към „Хикомедика Консулт“ ЕАД излага доводи, че това са услуги с участието на персонала на „БГ Б. 2011“ ЕООД при извършване на консултантски услуги от  „Химкомедика“. Счетоводители от персонала на „БГ Б. 2011“ ЕООД са взели участие при сформирани от „Химкомедика Консулт“ ЕАД екипи за осъществяване на експертни услуги, одити на годишни финансови отчети, консултиране на фирми на абонаментен принцип и др. Лицата взели участие в осъществяване на одиторските и експертни услуги са А.С., Д.К., Ц.С. Х.П. и К.П.. Екипа е осъществявал работни задачи в гр. Русе в офиса на жалбоподателя или в офиси на крайни клиенти. Цената е договорена между страните  и е определена като часова ставка от 80 лв. без ДДС. Издадените от „БГ Б. 2011“ фактури са отразени в дневниците за продажби и СД. Разплащането е по банков път. Консултантските услуги са в областта на счетоводството, данъците, общественото осигуряване, трудови отношения и др. Услугите са извършвани под методическото ръководство на управителя на „Химкомедика“ – Т.Г.. По време на изпълнение на услугите са изготвяни голямо количество и различни работни документи, работни карти, одитни планове, които са предавани на Г.. Критерия за заплащане на експертните услуги е пазарен. Отработеното време е отчитано оперативно с отбелязване на употребените часове в работни карти и справки. В края на месеца са извършвани проверки и уточняване на данните и подписване на протокол, по който се издава фактура. Услугите за „Химкомедика консулт“ ЕАД са извършвани при крайните клиенти предимно в Русе, както и в София, Стара Загора, Шумен, Бяла. Поначало пътуванията извън Русе на се били с нощувки. При посещение на Стара Загора по участия в одите за възложителя Одит Н. ЕООД екипа е нощувал два три пъти в дома на родителите на управителя на „БГ Б. 2011“ ЕООД. За някои от услугите, изпълнени за „Химкомедика консулт“ ЕАД е ползван подизпълнителя „Старт тайм“ ЕООД,  като представя договор и констативен протокол за изпълнението му. Управителя сочи, че във фирмата нямат практика да изплащат командировъчни, пътуванията са извършвани с личния автомобил на С., , а също и със служебния автомобил на Т.Г..  В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа, че сделките са действително осъществени. По фактурите по които не е признато право на ползване на данъчен кредит РЛ е отразило 228 бр. фактури, които са реално осчетоводени в счетоводството и по тях има извършени плащания. Налице са товарителници и фактури. По отношение на 43 бр. фактури със завишени стойности, същите са били сторнирани през последващи данъчни периоди и не са породили действия по използване право на данъчен кредит. Моли да се отмени РА.

Ответната страна, Директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., оспорва жалбата. Моли същата да се отхвърли като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Счита, че от приетата по делото ССЕ са потвърдени доводите на приходната администрация, че счетоводството на жалбоподателя не се води редовно. Факта, че фактурите са осчетоводени не може да наложи извод, че е налице реалност на доставките. По отношение на представените доказателства в хода на настоящото производство в молба вх. № 8651/2016 г. се поддържа, че всички доказателства, с изключение на приемо-предавателен протокол от 6.03.2013 г. са представени за първи път едва в съдебно заседание на 5.04.2016 г. Предвид късното представяне на документите и то след приключване на две ревизионни производства, при положение, че екземпляр от тях е бил в жалбоподателя още при съставянето им, дискредитира достоверността им и налага извода, че са съставени с оглед процеса.  По отношение на приемо-предавателен протокол от 6.03.2013 г. сочи, че такъв е представен и в хода на административното производство л.1769-1768. Представения тогава протокол и в хода на съдебното производство не са идентични. Протокола представен в съдебното производство е оформен като отделен документ с наименование, съдържа три точки, подписи и печати приел и предал, докато документа представен преди това е оформен като приложение към фактура № **********/6.03.2013 г. /л.1770/. По отношение на товарителница № 704929/30.03.2013 г., фактура № 0…10/30.04.2013 г., фактура № 1…130/24.10.2013 г., товарителница № 704901/14.10.2012 г., фактура № 0…11/30.04.2013 г-, товарителница № 1102671/30.04.2013 г- са издадени в периоди преди и след процесните доставки които са от „Булкам“ ЕООД за м.11.2012 г. до м.01.2013 г., от „Макс фуудс“ ЕООД м.11.2012 г. м.02.2012 г., „Бон марше ГП“ ЕООД от м.11.2012 г. до м.03.2012 г. поради което са неотносими към спора.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на „БГ Б. 2011“ ЕООД е възложена със ЗВР №Р-03001814000319-020-01/26.08.2014 г. за срок до 3 месеца считано от датата на връчването – 27.08.2014г. и е обхващала задълженията по ЗДДС за периоди 1.06.2013г. – 30.09.2013 г.,  1.03.2012 г. - 30.09.2012 г., 01.11.2012г. – 31.12.2012 г., 1.01.2012 г. до 31.01.2012 г. и 01.01.2013 – 30.04.2013 г. Със ЗВР №Р-03001814000319-020-02/24.11.2014 г. е продължен срока на ревизията до 27.01.2015 г. Всички заповеди са връчени на ревизираното лице. ЗВР са издадени от Н.Б., началник сектор  „Ревизии“ при ТД на НАП - Варна, оправомощена да възлага извършването на ревизии със Заповед № Д614/8.05.2014 г. В срока по чл.117 е съставен РД № Р-03001814000319-092-001/9.02.2015 г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № Р-03001814000319-091-001/16.04.2015 г. издаден от органа по приходите възложил ревизията и ръководителя на ревизиращия екип. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, който с Решение № 397/21.08.2015 г., го е потвърдил.

В хода на ревизията е установено, че първоначално дружеството е вписано в Службата по вписвания с наименование „БГ Коутингс“, в последствие е преобразувано в ЕООД с наименование „БГ Б. 2011“. Едноличен собственик на капитала е А.С.. Основния предмет на дейност на дружеството е търговия на едро с разнообразни стоки – скреч карти за телефони, кафе, захарни изделия, строителни материали, консумативи и др. Единствения дълготраен материален актив на дружеството е компютър. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 10.09.2009 г. и дерегистрирано на 8.04.2014 г. по инициатива на  орган по приходите. В хода на ревизията не са представени разрешителни, удостоверения и сертификати за извършваната дейност. Настоящата ревизия е във връзка с решение № 413/11.08.2014 г. на Директора на ОДОП, с което частично е отменен РА издаден на 30.04.2014 г. със задължителни указания за извършване на нова ревизия

На управителя на „БГ Б. 2011“ ЕООД са връчени ИПДПОЗЛ на 27.08.2014 г., на 28.10.2014 г. и на 15.12.2014 г.  по които същия е депозирал обяснения и е представил доказателства. Връчено е и уведомление по чл. 124 ал.1 от ДОПК.

Изготвено е искане за извършване на насрещна проверка от 19.11.2014 г., на „Булкам“ ЕООД, за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с декларирани 7  доставки от дружеството към „БГ Б. 2011“ ЕООД за ревизирания период. Изискани са документи, доказващи извършването на услугите, договори, пътни листи, товарителници, копия от документи за извършени плащания, извлечения от счетоводни регистри, документи доказващи кадровата обезпеченост на дружеството. Видно от изготвен ПИНП от 14.01.2015 г. на адреса на „Булкам“ ЕООД са извършени две посещения, при което не е намерен офис на фирмата, нито неин представител или упълномощено лице. Тези факти са отразени в изготвени протоколи от 25.11.2014 г. и 3.12.2014 г. Изготвено е съобщение по чл. 32 от ДОПК и е изпълнена процедурата по връчване чрез прилагане по досието. Не са представени копия от фактури № **********/24.10.2012 г., **********/30.10.2012 г., **********/24.11.2012 г., **********/30.11.2012 г., 3322/28.12.2012 г., 3323/28.12.2012 г. и 3325/30.01.2013 г. В обясненията депозирани от С. е посочено, че доставките са транспортирани с транспорт на „БГ Б. 2011“ ЕООД, който е външен – нает. От дружеството са представени и приемо-предавателни протоколи съгласно които закупените стоки от „Макс Фуудс“ ЕООД са приети на 14.10.2012 г., 17.10.2012 г., 24.10.2012 г., 23.11.2012 г., 21.12.2012 г., 24.12.2012 г., 27.12.2012 г., 28.12.2012 г., 31.12.2012 г., 22.1.2012 г., 23.01.2013 г., 24.01.2013 г., 30.01.2013 г., 15.02.2013 г., 16.02.2013 г., 28.02.2013 г. и 30.04.2013 г. за всички тези периоди са издадени само 4 фактури от „Булкам“ ЕООД за превоз на стоките.  Аналогични са изводите по отношение на осъществен транспорт от гр. Пазарджик до гр. Русе, за транспортиране на захарни изделия  с доставчик „Бон Марше ГП“ ЕООД., че посочения транспорт не е възможно да се доставят стоки в декларираните във фактурите обеми.

На 29.08.2014 г. е изготвено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от „Химкомедика консулт“ ЕАД във връзка с 8 издадени фактури на „БГ Б. 2011“ ЕООД, изискани са фактурите, договори, анекси, документи за извършените плащания, извадки от счетоводни регистри, оферти, приемо-предавателни протоколи, изискани са данни в случай, че „БГ Б. 2011“ ЕООД се явява подизпълнител по последващи доставки извършени от „Химкомедика консулт“ ЕАД на други клиенти да се предоставят документи за това. Получен е отговор от представител на дружеството, съгласно който получените от „БГ Б. 2011“ ЕООД услуги са участие на персонал на това дружество в извършвани консултантски и одиторски услуги от „Химкомедика консулт“ ЕАД. Счетоводители от личния състав на жалбоподателя, както и наети от „БГ Б. 2011“ ЕООД представители на „Старт тайм“ ЕООД са участвали в следните видове услуги: одити на ГФО и на проекти финансирани от ЕС, консултиране на фирми на абонаментен принцип, еднократни консултантски услуги, участие в разработка на проекти.  Жалбоподателя е избран за доставчик, предвид дългогодишните професионални контакти между управителите на дружествата. Сочи, че лицата които са участвали са А.С., Д.К. и Ц.С. а пренаетите от „Старт Тайм“ ЕООД са Х.П. и К.П.. За извършваните дейности от персонала на „БГ Б. 2011“ ЕООД са съставяни различни работни документи – кореспонденция по ел. поща, работни бележки и доклади, работни карти за одитни процедури и др. Сключен е договор между „Химкомедика консулт“ ЕАД и „БГ Б. 2011“ ЕООД за експертни услуги и анекс за периода от29.11.2011 г. до 19.04.2013 г. Приемането и остойностяването на услугите  на база отработени през месеца часова. Договорената и заплащана стойност на 1 работен час е 80 лв. без ДДС, за количеството отработени часове са подписвани констативни протоколи, на база на които са издавани фактури. Работните задачи извършвани от персонала на „БГ Б. 2011“ ЕООД е предимно в гр. Рус, а в някой случай и в други градове. Цените на услугите, извършвани от „Химкомедика консулт“ ЕАД са в диапазона 100-150 лв. на работен час, в зависимост на конкретния ангажимент. Представени са договори, анекси, 23 бр. фактури, платежни нареждания, счетоводни справки по сметка 401 „доставчици“, справка за предоставените от „Химкомедика консулт“ ЕАД услуги и др. Представени са протоколи за месечното изпълнение по договора, като са описани работните часове за всяка една от фирмите, по които представители на жалбоподателя са работили. Приложени са план на ангажимент за договорни процедури , указания за работа по одити на фирми и др.

Изготвено е искане за извършване на насрещна проверка от 28.08.2014 г. на „Мобимакс“ ЕООД за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с декларирани доставки от дружеството към „БГ Б. 2011“ ЕООД за периода от 1.11.2012 г. до 30.09.2013 г. копия от документи за предаване на стоките, за транспорта на същите плащанията по декларираните доставки към жалбоподателя, извлечения от счетоводните регистри, данни за произхода на процесните стоки – предходен доставчик. Документи доказващи получени доставки, такива доказващи кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, данни кога, къде и по какъв начин е осъществено прехвърлянето на собствеността на стоките, какви документи са съставяни във връзка с това, кои лица са присъствали, за чия сметка е извършения транспорт, данни за това къде се съхраняват стоките. Депозирани са обяснения от Борис Сапунджиев – управител на дружеството, съгласно които прехвърлянето на собствеността на стоките е ставало в офис на фирмата в гр. Габрово. Заприхождаването на стоките „Мобимакс“ ЕООД става на база получена оригинална фактура по количество и стойност, изписването е по метода на средна притеглена стойност. Плащанията се осъществяват в брой и по банков път. Остатъка по фактура № 170000001046/30.09.2012 г. не е платена на фирмата. Прехвърлянето на стоката става в присъствието на управителя Сапунджиев и А.С. или с куриер. В тази връзка са съставяни и подписвани приемо-предавателни протоколи или товарителници за предаване към куриер. Транспортирането на стоките става чрез „Еконт Експрес“, за сметка на купувача или на място в офиса на фирмата. Стоките се съхраняват в офиса на фирмата в гр. Габрово. „Мобимакс“ ЕООД има сключени договори с Мобилтел ЕАД, БТК АД, Космо България Мобайл ЕАД за дистрибуция на продукти и услуги на територията на страната. Към обясненията са представени 113 фактури издадени на БГ Б. – 2011“ЕООД, копия от фактури от доставчици, нотариален акт, справка с натрупване по сметка 303 – стоки, амортизационен план, извлечения от банкови сметки, справка за нает персонал, договори с горепосочените мобилни оператори.

Изготвено е искане за извършване на насрещна проверка от 28.08.2014 г., на „Бон  Марше – ГП“ ЕООД, за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с декларирани доставки от дружеството към „БГ Б. 2011“ ЕООД за периода от 1.11.2012 г. до 30.09.2013 г. копия от документи за предаване на стоките, за транспорта на същите плащанията по декларираните доставки към жалбоподателя, извлечения от счетоводните регистри, данни за произхода на процесните стоки – предходен доставчик. Документи доказващи получени доставки, такива доказващи кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, данни кога, къде и по какъв начин е осъществено прехвърлянето на собствеността на стоките, какви документи са съставяни във връзка с това, кои лица са присъствали, за чия сметка е извършения транспорт, данни за това къде се съхраняват стоките. На 17.10.2014 г. е изготвен ПИНП съгласно който „Бон Марше ГП“ ЕООД е с едноличен собственик на капитала Г. П. Дружеството е с декларирана дейност търговия на едро със захарни  и шоколадови изделия. При проверка в програмния продукт е установено, че „.„Бон Марше ГП“ ЕООД има регистрирани 4 касови апарата, за периода има назначени 10 лица по трудови договори. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 от ДОПК но не е открито лицето или негов представител, за удостоверяване на тези факти са изготвени два протокола. ИПДПОЗЛ не е връчено. Получено е обяснение от бивш счетоводител на фирмата – Ш., че от 1.01.2014 г. фирмата не осъществява дейност. Всички документи на фирмата са предадени на управителя, който е с тежко онкологично заболяване и е на лечение в София. От ИРМ – Пазарджик са представени заверени копия  на 98 бр. фактури издадени от „Бон Марше ГП“ ЕООД към „БГ Б. 2011“ ЕООД. От счетоводна разпечатка на журнал дебит на „Бон Марше – ГП“ ЕООД за периода от 1.01.2012 г. до 30.09.2012 г. за сметка 411, аналитична на „БГ Б. 2011“ ЕООД с осчетоводявания по дати и кореспонденция по сметки 453/2 и сметка 702 и журнал кредит на доставчика към сметка 411 , аналитична на „БГ Б. 2011“ЕООД с осчетоводяване по дати и кореспонденция по сметка 501. Представена е и хронологична сметка 411 за жалбоподателя за ревизирания период, хронологична справка на касова книга за разплащанията по декларирани доставки с контрагент „БГ Б. 2011“ ЕООД, както и оборотна ведомост – аналитичност за същия период. Исканите документи не са представени.

Изготвено е искане за извършване на насрещна проверка от 28.08.2014 г., на „Орион зет“ ЕООД, за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с декларирани доставки от дружеството към „БГ Б. 2011“ ЕООД за периода от 1.11.2012 г. до 30.09.2013 г. копия от документи за предаване на стоките, за транспорта на същите плащанията по декларираните доставки към жалбоподателя, извлечения от счетоводните регистри, данни за произхода на процесните стоки – предходен доставчик. Документи доказващи получени доставки, такива доказващи кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, данни кога, къде и по какъв начин е осъществено прехвърлянето на собствеността на стоките, какви документи са съставяни във връзка с това, кои лица са присъствали, за чия сметка е извършения транспорт, данни за това къде се съхраняват стоките. На 3.10.2014 г. е изготвен ПИНП съгласно който „Орион зет“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 21.06.2013 г. по избор на лицето и е дерегистрирано на 28.05.2014 г. Видно от ПИНП на 5.09.2014 г. е извършена проверка в информационната система и данъчното досие на дружеството  и е установен адрес гр. София, ***. При направена проверка е установено, че от запитване до Столична община е получен отговор, че на територията на града няма създаден такъв административен адрес. Изготвено е съобщение по чл. 32 от ДОПК, същото е публикувано в интернет страницата на НАП, поставено е на определеното за целта място в офиса на НАП – „Люлин“, като е свалено на 24.09.2014 г. За действията са съставени съответните протоколи.  Извършена е проверка в информационната система  при което е установено, че за процесния период „Орион зет“ ЕООД е отразило в дневниците за покупки  35 фактури на доставчика „БГ Б. 2011“ ЕООД.

Изготвено е искане за извършване на насрещна проверка  на „Си енд Джи трейд Българи“ ЕООД, за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с декларирани доставка от дружеството към „БГ Б. 2011“ ЕООД, изискана е информация дружеството издало ли е фактура № **********/6.03.2013 г. транспортни документи за фактурираната доставка, пътни листи, товарителници и др., трудови договори на назначени лица. ОТ ПИНП от 30.12.2013 г. е видно, че „Си енд Джи трейд България“ ЕООД е с прекратена регистрация от 6.03.2013 г. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, изготвени са протоколи за посещение на адреса по чл. 8 от ДОПК, на адреса не е открит управителя или упълномощено лице. В НАП – В. Търново се е явило лицето Б. упълномощена да получи ИПДПОЗЛ. В дадения срок не са представени документи от дружеството.

Изготвено е искане за извършване на насрещна проверка от 19.11.2014 г., на К.П. П. за изясняване на следните факти: извършвало ли е лицето услуги за “БГ Б. 2011“ ЕООД , какви точно са услугите, в кой период са извършвани, какви договори и споразумения са сключвани с дружеството, да представи доказателства за това, какво възнаграждение е договорено и изплатено ли е същото. П. е депозирала обяснения на 3.12.2014 г., съгласно които не е извършала лично услуги на дружеството, а това е правено като подизпълнител от фирма „Старт тайм“ ЕООД, където лицето работи на трудов договор. Сочи, че не е получавала и възнаграждение от „БГ Б. 2011“ ЕООД. От ПИНП от 3.12.2014 г. е видно, че след извършена проверка в масивите на НАП е установено, че П. е назначена по трудово правоотношение в „Старт тайм“ ЕООД

Изготвено е искане за извършване на насрещна проверка от 19.11.2014 г., на Х.Я.П., за изясняване на следните факти: извършвало ли е лицето услуги за “БГ Б. 2011“ ЕООД , какви точно са услугите, в кой период са извършвани, какви договори и споразумения са сключвани с дружеството, да представи доказателства за това, какво възнаграждение е договорено и изплатено ли е същото. П. е депозирал обяснения на 3.12.2014 г., съгласно които  същия е управител на „Старт Тайм“ ЕООД и има сключен договор от 11.02.2013 г. с „БГ Б. 2011“ ЕООД за предоставяне на експертен персонал за изпълнение на финансов одит и консултантски услуги на фирми. Договора е изпълняван от м.02 до м.12.2013 г. Сочи, че дружеството му не извършва самостоятелни одити, а той и назначената по трудов договор П. участват в изпълнението на одити и консулстантски услуги като част от екипа на „БГ Б. 2011“ ЕООД. Сочи, че са работили в екип, ръководен от С., и Т.Г.  - дипломиран експерт счетоводител, управител на „Химкомедика консулт“ АД, като последното дружество е изпълнител на одитите. Възнаграждението е уговорено на база фиксирана часова ставка,  за отработени и приети от възложителя „БГ Б.“ ЕООД часове на двучленния екип. В констативен протокол за изпълнението на договора да посочени изпълнените от експертите задачи. Ангажираността по договора е била не повече от 70 часа месечно, което е 5-6 работни дни. Участието в одите е изпълнявано основно в София – „Милмекс“ ООД, „Агро 71“ ООД, „Комак Медикал“ и др. Участие на екипа е имало и в Стара Загора в офиса на фирма „Одит Н.“ ЕООД, както и в Пловдив. Част от ангажиментите са изпълнени в собствения на „Старт тайм“ ЕООД офис в София. Сочи, че съществува голям брой доказателства на хартиен носител относно извършените одитни проверки. С отговора е представен договор от 11.03.12013 г. съгласно който „БГ Б. 2011“ ЕООД и „Старт тайм“ ЕООД са се уговорили последното дружество да предостави експертен персонал от 2 души за участие в одити. Като е определено възнаграждение в размер на 20 лв. без ДДС за работен час, което да се заплати след приключване на договора и подписване на констативен протокол за отработените от персонала часове. Оперативните разходи са за сметка на „Старт тайм“ ЕООД. Представен е и констативен протокол за изпълнение на договор по месеци, с отбелязване на участието в одити на конкретни дружества.Приложена е и фактура № 0000..226/3.01.2014 г. за заплащане на сумата от 5940 лв. с ДДС, както и данни за плащането й по банков път. Изготвен е ПИНП за извършената проверка на П. и „Старт тайм“ ЕООД.

Изготвено е искане за извършване на насрещна проверка от 28.08.2014 г., на „Х.“ ЕООД, за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с декларирани доставки от дружеството към „БГ Б. 2011“ ЕООД за периода от 1.01.2012 г. до 30.09.2013 г. копия от документи за предаване на стоките, за транспорта на същите плащанията по декларираните доставки към жалбоподателя, извлечения от счетоводните регистри, данни за произхода на процесните стоки – предходен доставчик. Документи доказващи получени доставки, такива доказващи кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, данни кога, къде и по какъв начин е осъществено прехвърлянето на собствеността на стоките, какви документи са съставяни във връзка с това,  данни за това къде се съхраняват стоките и др.. На 12.09.2014 г. е изготвен ПИНП съгласно който „Х.“ ЕООД  е представило 110 фактури издадени на жалбоподателя в периода от м.4.2012 г. до 30.09.2013 г. За периода от м.1.2012 г. до м.03.2012 г. във фирмата няма наличен софтуер, от който да се свали нужната информация. Във връзка с това представят протокол за изземване на софтуер от 7.05.2012 г. Фактурите са издавани от офиса на фирма „Х.“ ЕООД, доставките са до гр. Русе, на адрес посочен от „БГ Б. 2011“ ЕООД, доставките са извършвани чрез куриер за доставки „Спиди“, с който дружеството има сключен договор, транспорта е за сметка на „Х.“, и е отчетен като разход, срещу фактури за извършени услуги от Спиди – издавани всеки месец. Заявките за нужните стоки се получават по телефона от служител на „БГ Б. 2011“ ЕООД, срещу всяка заявка се издава фактура, по която клиента прави плащане по банков път, след което си получава плащането, „БГ Б.“ ЕООД няма задължения към дружеството за проверявания период. Представени са извлечения от счетоводни регистри сметки 411 за 2012 и 2013 г. за  клиент „БГ Б. 2011“ ЕООД, за плащания и извлечения от сметка 4532 ДДС за двете години. Стоките които са доставяни на „БГ Б. 2011“ ЕООД са ваучери за МТЕЛ, Глобул и БТК, както и пакети за услуги.  Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения от И.М.И. за изясняване на следните факти на какво основание и с каква цел е внасял в брой на каса пари по банкова сметка *** „Х.“ ЕООД, какъв е произхода на средствата, как и пред кого са отчитани плащанията, чии са средствата с които са правени плащанията, получавал ли е стоки или услуги от „Х.“ ЕООД, каква стопанска или трудова дейност е упражнявало лицето през процесния период. От И. са депозирани обяснения съгласно които С. му е давал пари на доверие, с молба да ги внася по сметка, когато не е в града. Средствата са на С., И. ги е получавал от него и се е отчитал пред него с банково бордеро. За услугата нищо не е получавал. Получавал си ги е С.. Към периода лицето е работило като търговски представител в „Глобъл нет Солюшен“ ЕООД.  За проверката е изготвен е ПИНП  от 11.12.2014 г.

Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения от Н. Д. Н. за изясняване на следните факти на какво основание и с каква цел е внасял в брой на каса пари по банкова сметка *** „Х.“ ЕООД, какъв е произхода на средствата, как и пред кого са отчитани плащанията, чии са средствата с които са правени плащанията, получавал ли е стоки или услуги от „Х.“ ЕООД, каква стопанска или трудова дейност е упражнявало лицето през процесния период. От Н. са депозирани обяснения съгласно които, лицето е внасяло пари по сметка на „Х.“ ЕООД от името на „БГ Б. 2011“ ЕООД, парите са предоставяни от С., за да си поръчва стока. Причина за внасяне на сумите от Н. е, че С. е бил възпрепятстван. С. е давал точната сума за превод, заедно с таксата, а Н. се е отчитал с представено бордеро. Отношенията между двете лица са приятелски. Услуги към „Х.“ ЕООД Н. не е извършвал. Стоката която е получавал от дружеството е с куриерски пратки, които са получавани лично от С., като срещу стоката е имало придружителен документ. За проверката е изготвено ПИНП  от 19.12.2014 г.

Видно от ПИНП от 10.09.2014 г. „Глобъл Нет солюшънс“ ЕООД е издало на жалбоподателя 11 фактури, същите са включени в дневника за продажби и СД, приходът от продажбата е отразен в сметка 702  и е начислен ДДС, част от фактурите са платени по банков път, а останалите в брой. Основния предмет на дейност на дружеството е търговия с мобилни телефони и дистрибуция на телекомуникационни услуги, продава карти за презареждане , именно такива карти са предмет на доставки извършени към жалбоподателя. Стоките са предоставяни на получателя от служител на „Глобъл Нет солюшънс“ ЕООД  - И.И., който е на трудов договор, с длъжност разносна търговия. Приложено е копие от договор за наем на служителя и трудов договор. Представени са договори за наем на автомобили и копия от пътни листи на автомобила на И. за месеците през които са издадени фактурите.

Изготвено е искане за извършване на насрещна проверка  на „Макс Фуудс“ ЕООД, за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с декларирани доставки от дружеството към „БГ Б. 2011“ ЕООД за периода от 1.01.2012 г. до 30.09.2013 г. копия от документи за предаване на стоките, за транспорта на същите плащанията по декларираните доставки към жалбоподателя, извлечения от счетоводните регистри, данни за произхода на процесните стоки – предходен доставчик. Документи доказващи получени доставки, такива доказващи кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, данни кога, къде и по какъв начин е осъществено прехвърлянето на собствеността на стоките, какви документи са съставяни във връзка с това,  данни за това къде се съхраняват стоките и др. В отговор на искането са представени писмени обяснения от С. С. управител на дружеството, с който представя копия от всички фактури издавани на „БГ Б. 2011“ ЕООД, приемо-предавателни протоколи за предаване на стоките, извлечение от сметка 401 клиенти, договор за продажба натоварен автомобил, от който е видна датата на придобиване и датата на продажба. Прехвърлянето на собствеността на стоките о съществена в Казанлък, складова база на РКС на датите посочени в протоколите. Стоките са предадени на управителя на  „БГ Б. 2011“ ЕООД. Транспортът е за сметка на клиента. Стоките са съхранявани в склад в Казанлък, като договори не са съставяни, продажбите са със случаен характер, непоС.ни по вид и количество. Представен е договор за наем по силата на който „Макс Фуудс“ ООД е наемател на търговски обект, част от склад , с площ от 220 кв.м. находящ се в промишлената зона на Казанлък. Представени са 18 бр. фактури и приеми-предавателни протоколи с дати носещи датите на упоменатите в тях фактури, видно от жалбоподателя е придобил вафли, десерти, нес-кафе, бульони и др. захарни изделия.  Представени са 31 бр. фактури за придобити от „Макс Фуудс“ ЕООД изделия от вида на продадените на жалбоподателя, както и касови бонове.

На 12.09.2014 г. е изготвен ПИНП съгласно който „Х.“ ЕООД  е представило 110 фактури издадени на жалбоподателя в периода от м.4.2012 г. до 30.09.2013 г. За периода от м.1.2012 г. до м.03.2012 г. във фирмата няма наличен софтуер, от който да се свали нужната информация. Във връзка с това представят протокол за изземване на софтуер от 7.05.2012 г. Фактурите са издавани от офиса на фирма „Х.“ ЕООД, доставките са до гр. Русе, на адрес посочен от „БГ Б. 2011“ ЕООД, доставките са извършвани чрез куриер за доставки „Спиди“, с който дружеството има сключен договор, транспорта е за сметка на „Х.“, и е отчетен като разход, срещу фактури за извършени услуги от Спиди – издавани всеки месец. Заявките за нужните стоки се получават по телефона от служител на „БГ Б. 2011“ ЕООД, срещу всяка заявка се издава фактура, по която клиента прави плащане по банков път, след което си получава плащането, „БГ Б.“ ЕООД няма задължения към дружеството за проверявания период. Представени са извлечения от счетоводни регистри сметки 411 за 2012 и 2013 г. за  клиент „БГ Б. 2011“ ЕООД, за плащания и извлечения от сметка 4532 ДДС за двете години. Стоките които са доставяни на „БГ Б. 2011“ ЕООД са ваучери за МТЕЛ, Глобул и БТК, както и пакети за услуги. 

Във връзка с извършени продажби на карти от „БГ Б. 2011“ ЕООД към девет дружества са изискани данни от операторите за наличие на активни карти. Видно от отговора на „Теленор България“ ЕАД – 6 от дружествата „ММ Туулс“ ООД, „Транс спед БГ“ ООД, , „Експерт импорт 2011“ ЕООД, „Транс товари“ ЕООД, „Стрийт транспорт“ ЕООД, „Арх проект груп“ ЕООД  не са въобще клиенти на този оператор. „Старт спед“ ЕООД има две активни карти към оператора, а „Мото София“ ООД и „Тарнспортекспрес“ имат по една активна карта за процесния период. От отговорите депозирани от БТК ЕАД и М ТЕЛ нямат регистрирани активни предплатени карти за предоставяне на мобилни услуги на дружества, на които жалбоподателя е издал фактури за закупуване на карти. 

По повод изискани документи относно съхранението и обработката на стоките жалбоподателя е представил договор за наем на складово помещение с „Бързица“ ЕООД – за наем на склад находящ се в гр. Русе, ул. „Арнаудов“ №2, търговия на едро – трето тяло срещу наем от 310 лв., както и договор за наем със С. С. съпруга на управителя на „БГ Б. 2011“ ЕООД  за сумата от 300 лв. с ДДС. В  писмени обяснения от 12.11.2014 г. жалбоподателя не е уточнил къде се съхраняват придобитите стоки. Извършени са проверки на място, обективирани в протокол № 256067/18.11.2014 г. на ползваното складово помещение. Съгласно протокола помещението се намира на втори етаж на в тяло трето на Търговия на едро – гр. Русе. До него се стига по тясна стълба с широчина не-повече от 90 см. Склада представлява оградена с ламарина площ от общо помещение с процепи между тях има ламаринена врата, заключва се с катинар. Към проверката се ползва от „Силко“ ЕООД, със собственик С.. Склада е със счупени стъкла, без течаща вода, санитарен възел, климатизация, СОД. Няма извършен ремонт, носи се миризма на ГСМ. Констатирано е, че помещението не е подходящо за съхранение на стоки и дрехи, тъй като се носи тежка миризма, в него не може да се поддържа температурен режим.  От изискани обяснения от управителя на дружеството наемодател „Бързица“ ЕООД е видно, че не е представял товаро-разтоварни услуги в склада, няма фактурирани консуматива за експлоатацията му – ток и вода.  За част от ревизираните периоди не са издавани фактури за наем и не са отчетени плащания.  С протокол  № 256069/18.11.2014 г. е установено, че офиса ползван от жалбоподателя е с площ от 57 кв.м., оборудван с 4 работни места, състои се от голямо помещение и санитарен възел. Не са установени свободни площи в офиса за съхранение на дрехи, захарни изделия, стъклопакети, резервни части и др.

В периода от м.01.2012 г. до 30.09.2013 г. жалбоподателя е регистрирал в НАП 3 трудови договора на Н.М. от 8.10.2012 г., прекратен на 21.01.2013 г., на Д.К. от 21.12.2011 г., прекратен на 1.10.2012 г. на Ц.Р. от 21.12.2011 г. до 18.03.2014 г., т.е. за ревизирания период РЛ е със средно нает персонал от двама души, за същия период дружеството е извършвало счетоводно обслужване на 8 задължени лица, а отделно от това е отчело към „Химкомедика консулт“ ЕАД 6948 работни часа оперативна и техническа помощ на одитни екипи, което означава пълна ангажираност на целия нает персонал по трудови правоотношения за периода.

От жалбоподателя е представен договор от 25.08.2012 г. за наем на МПС „Волво“, сключен с Е.Х.. МПС е представено за служебен превоз, срещу наем от 100 лв. на месец за срок от 1 година. МПС е бракувано на 8.08.2013 г. т.е. преди изтичане на срока на договора за наем. Първоначалната регистрация на МПС е 1990 г., с бензинов двигател.  В хода на ревизията са представени фактури за закупено от жалбоподателя гориво от „Диалети“ ЕООД В писмените обяснения С. е заявил , че горивото е изразходвано за използване на наетото „Волво“, като представя и 26 бр. пътни листи от 3.09.2012 г. до 16.10.2013 г. От извършената проверка е установено, че закупеното от „Диалети“ ЕООД гориво е дизел, което е непригодно за използване при наличие на бензинов двигател .  Макар, че МПС „Волво“ с ДК *** е бракуван на 8.08.2013 г. са налице пътни листи от 16.08.2013 г. и на следващи дати, съгласно които МПС е изминало още 3370 км.  При анализ на счетоводната отчетност за 2013 г. е установено, че закупеното дизелово гориво е заведено в сметка 302/1 и към 30.09.2013 г. е  изписано, т.е. се води като налично със стойност 3458.08 лв. В хода на ревизията не са представени доказателства за платени пътни такси, преминал преглед, застраховка Гражданска отговорност, от които да се направи извод, че автомобила въобще е бил експлоатирал и ползван за служебен превоз.

Въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства е издаден РД на 9.02.2015 г. С ревизионния акт са установени задължения за ДДС в размер на 205 979.02 лв. и лихви 83 631.40 лв. Прието е, че в ревизираните периоди дружеството е отразило в счетоводството си и дневниците за покупки със завишени стойности на данъчната основа и ДДС подлежащ на приспадане 52 фактури, а по отношение доставките от „Мобимакс“ ООД, „Х.“ ООД“, „Бон Марше – ГП“ ЕООД, „Макс фуудс“ ЕООД,  „Си енд Джи Трейд България“ ЕООД, „Булкам“ ЕООД липсват реално извършени доставки като на осн. чл. 70 алл.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, отделно от това на осн. чл. 86 ал.1 и 2 от ЗДДС са установени фактури по които жалбоподателя не е начислил ДДС през съответните данъчни периоди, а в по-късен момент, като на осн. чл. 175 от ЗДДС са начислени лихви за констатираната забава. 

В хода на съдебното производство е изискано и прието Решение № 397/21.08.2015 г. на Директора на дирекция ОДОП -  в цялост.

По делото е прието решение № 2862/2014 г. постановено по адм.д. № 2933/2014 г. с което е отхвърлена жалбата на „БГ Б. 2011“ ЕООД против ревизионен акт  № ********* издаден на 30.04.2014 г., с който на дружеството за данъчен период 2011 г. са установено задължения по ЗКПО в размер на 7 460 лв. и лихви в размер на 1585,96 лв.

В хода на съдебното производство са приети и четливи копия на фактури и фискални бонове издадени от „Бързица“ ЕООД, „Мобимакс“ ООД, „Бон Марше ГП“ ЕООД, както и приемо-предавателни протоколи.

По делото е назначена и приета ССЕ. Вещото лице е проверило счетоводството на дружеството, като в таблица № 1 към заключението е посочило данъчните задължения, декларирани от жалбоподателя за ревизираните периоди ДДС за внасяне и ДДС за приспадане . За 2012-2013 г- жалбоподателя е изготвял своите финансови отчети на база приложимите Национални стандарти за финансови отчети, ГФО са публикувани в ТР. Дружеството за 2012-2013 г. има утвърдена счетоводна политика и сметкоплан, в същите е отразено, че са спазени регламентираните в чл. 4 от ЗСч счетоводни принципи. В хода на проверката са изследвани отделните отчетни обекти, свързани с доставки на стоки, при което е установено, че част от фактурите за доставка на стоки са заведени в счетоводството по стойност, различаваща се съществено от записаната в самите фактури. През 2012 г. неправилно осчетоводените фактури за доставка на стоки са 25, а през 2013 г. 27 броя. За част от фактурите са направени коригиращи записвания – по 3  фактури през 2012 г., а през 2013 г. по 11 фактури, като 6 броя от коригираните фактури през 2013 г.- са неправилно осчетоводени през 2012 г. В таблица 2  и 3 от заключението са посочени неправилно осчетоводените фактури, с посочване на фактурната им стойност, стойността по която са счетоводно отразени и разликата между двете стойности. В.л. е посочило, че формираните разлики, между стойностите по фактури и счетоводно отразените са съществени и се отразяват на вярното и честно представяне на информацията в годишните финансови отчети на дружеството. Завишени са стойностите на статия материални запаси в актива на баланса и статията - задължения към доставчици и в пасива на баланса. Не са спазени изискванията на чл.9 ал.1 т.3 от ЗСч, относно осигуряване на синтетични и аналитични регистри, както и равенство и връзка между тях – доставяните стоки, които се отчитат по счетоводна сметка 304 стоки, не са заведени на аналитично ниво, а само стойностно на синтетично ниво. Не са спазени изискванията на чл. 22 ал.1 от ЗСч по отношение на извършване на инвентаризация на активи и пасиви през всеки отчетен период, с цел достоверното им представяне на ГФО. Счетоводните записвания не отразяват вярно и честно стопанските операции, изготвените финансови отчети не отразяват вярно имуществото и финансовото съС.ие на предприятието. Воденото счетоводство от дружеството не е в съответствие с изискванията на ЗСч и Счетоводните стандарти за 2012 г . и 2013 г. В дневниците за покупки на „БГ Б. 2011“ ЕООД са заведени 52 броя фактури за доставка на стоки със стойност, различаваща се съществено от записаната във самите фактури.  В таблица 4 от експертизата са представени неправилно заведените в дневниците за покупки на „БГ Б. 2011“ ЕООД фактури по завишени стойности, като са посочени номерата на фактурите, сумата по фактурата, отразената в дневника за покупки сума и формираната разлика. В таблица 5 са описани всички фактури, за които ревизиращите са установили, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит. По отношение на 228 бр. фактури вещото лице е посочило, че същите са правилно отразени в дневниците за покупки – за съответните данъчни периоди включени в обхвата на ревизията, в таблицата са включени и други 43 бр. фактури, които са със завишени стойности и са посочени в таблица №4.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване на РА  потвърден с Решение № 397/21.08.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Варна, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По доводите на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила установени в чл. 113, 114 и чл. 117 от ДОПК съдът прецени следното: на първо място не се констатира нарушение чл. 113 от ДОПК – ЗВР съдържа реквизитите посочени в нормата, връчена е надлежно на дружеството. В нормата е посочено, че заповедта за възлагане на ревизията, може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. В случая това е сторено от заповед за изменение, издадена 24.11.2014 г. и връчена на жалбоподателя. ЗВР са издадени от компетентен орган, с оглед представената по делото заповед. Издадената следваща заповед за възлагане на ревизия, с която е продължен срока, не нарушава закона. РД е издаден в законоуставения 14 дневен срок, след изтичане на срока за извършване на ревизията. В случая РА не е връчен в тридневния срок, а на 17.02.2015 г.Това нарушение, обаче, не е съществено и то не води до незаконосъобразност на издадения ревизионен акт, тъй като срокът по чл.117,ал.4 от ДОПК е инструктивен и неспазването му не може да доведе до резултати, различни от констатираните в акта.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е нарушена нормата на чл. 120 ал.2 от ДОПК, т.к. в ревизионния акт подробно са обсъдени наведените от дружеството възражения на л.12, 13 и 14.

Съгласно чл.160 от ДОПК, съдът при съдебното обжалване на ревизионните актове е задължен да разреши материално - правния спор по същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, само на това основание, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения. 

По твърденията, че не са налице предпоставките на чл. 122 от ДОПК, съдът прецени следното: съгласно  чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: по т.1.- до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2.- налице са данни за укрити приходи или доходи; т.3.- когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; т.4.- липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; т. 5.- документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване; т.6.- данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28; т.7.- декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му съС.ие за ревизирания период. Съгласно чл.124 ал.1 ДОПК когато установи наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал.2 на чл.124 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

В случая правилно е установено наличието на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.3, 4 7  от ДОПК, при провеждане на ревизионното производство, предвид следното: с протокол от извършена проверка от 30.03.2013 г. приобщен към доказателство в настоящото производство жалбоподателят е представил оборотни ведомости за 2012 г. и 2013 г. При анализ на същите ревизиращите са установили съществено разминаване с представените в настоящата ревизия ведомости, установени са несъответствия по счетоводни сметки 229, 304, 401, 498, 501. Отделно от това са установени 52 фактури с погрешно отразените стойности в дневниците за покупки за ревизираните периоди, представени преди постановяване на първия РД, като в счетоводството на дружеството стоките са отразени с действителните им стойност. От представените за целите на настоящата ревизия хронологични регистри е установено, че фактурите са отразени със завишени стойности, така както са отразени и в дневниците за покупки за съответните периоди. Допуснати са значителни „грешки“ в отчитане на фактурите, тъй като при отразяване на ДДС в дневника за покупки е изместена десетичната запетая с два знака, например  при ДДС в размер на 18 лв. в дневника за покупки е отразен ДДС 1800 лв.  При анализ на хронологичния регистър е установено, че в счетоводството на дружеството е отчетено плащане в брой с РКО №336/2012 г. на „Синхрон-М“ ЕООД, в размер на 29 900 лв., но не са отчетени касово постъпления на парични средства до 6.01.2012 г.  Съдът споделя направените изводи на ревизиращите, че при съставяне на счетоводната отчетност са нарушени основни принципи на счетоводството, което се потвърждава и от приетата по делото ССЕ, допуснатите неточности дават съществено отражение върху възможността за аналитично проследяване на стопанските операции, представената счетоводна отчетност не отразява точно сделките и събитията, съобразно тяхното икономическо съдържание. От анализа на установените „грешки“ при осчетоводяване на фактурите е установено, че същите са за значителни размери но дружеството никога не декларира ДДС за възстановяване, като последващото сторниране на грешно отразените фактури, не се отразява на вече упражнено право на данъчен кредит от клиенти на жалбоподателя, като част от тях са били вече и дерегистрирани по ЗДДС. Поради изложеното са налице основанията на чл. 122 от ДОПК. 

По приложението на материалния закон:

I.С РА е установено, че за процесните данъчни периоди „БГ Б. 2011“ ЕООД е отразило в счетоводството и дневниците си за покупки със завишени стойности на данъчната основа и ДДС подлежащ на приспадане 52 фактури описани на стр.2 и стр.3 от РД. Разликата между отразения във фактурата ДДС и този отразен в дневника за всички фактури възлиза на 411 564.39 лв. Установено е, че в последствие през данъчни периоди м.10.2012 г., м.11.2013 г. и м.02.2014 г. дружеството е отразило в дневниците за покупки неправомерно приспаднатия данъчен кредит по процесните 52 фактури, чрез посочването им в отчетните регистри по ЗДДС със знак минус. Корекция е извършена - както следва за д.п. м.10.2012 г. по фактури № 13314/7.05.2012 г. издадена от „Х.“ ЕООД, по фактура № **********/29.09.2012 г.  и фактура № **********/27.09.2012 г. последните две издадени от „Мобимакс“ ООД., пред д.п. м.11.2013 г. са включени 12 фактури посочени в позиции 1,3,9, 13, 17, 23, 25, 27, 30, 31, 37 и 47 на таблицата на стр. 2 и 3 от РА, за д.п. 02.2014 г. са включени 36 фактури, посочени в позиции 2,4,5,7,8,10-12, 14-16, 18, 21, 24, 28, 29, 32-36, 38-46, 48-52 на таблица на стр. 2 и 3 от РА като погрешно е отразена сума по фактура № 17000000836/21.03.2012 г. издадена от „Мобимакс“ ООД в размер на 5 745 лв., вместо действителната 6 345 лв. /разлика от 600 лв./. От събраните по делото доказателства е видно, че част от кредитните известия са съставени значително по-късно от датата на дерегистрация по ЗДДС на клиентите на жалбоподателя, чрез включване на тези допълнителни /повторни/ КИ в дневниците за продажби се е домогвал да намали ефекта на сторнираните фактури. За д.п. м.10/2013 г. ревизираното лице е включило в дневника за покупки две фактури на стойност 100 пъти по-висока от отразената в дневниците за продажби на доставчиците, фактура № 12296/21.10.2013 г. с доставчик „Х.“ ЕООД е с отразено ДДС в дневниците за покупки на жалбоподателя в размер на 7 2066,60 лв., а в дневниците за продажби на доставчика ДДС е 720,67 лв. по фактура № 34677/28.10.2013 г. с доставчик „Глобъл Солюшънс“ ЕООД е с отразено ДДС в дневниците за покупки на жалбоподателя в размер на 44 120 лв., а в дневниците за продажби на доставчика ДДС е 441,20 лв. Част от кредитните известия са за сторнирани в пълен размер на издадените фактури. Установени са и случаи на включване в дневниците за покупки на кредитни известия на голяма стойност, които не са издавани от посочените в тях доставчици, а номерата на КИ се дублират с номерата и датите на издадените от същите доставчици /описани на стр.12 от РД/.  Отделно от това е  установено е, че не е коригиран неправомерно приспаднатия данъчен кредит по фактура № 726/23.01.2013 г. издадена от „Макс Фуудс“ ЕООД  с ДДС 12 398.09 лв.

При тези установявания правилно на дружеството за неправомерно упражнения данъчен кредит до датите на подаване на СД за ДДС, за периодите през които са извършени корекциите са определени лихви за забава на осн. чл. 175 от ДОПК, с начислени лихви за забава от периода на упражняването му до датите на подаване на СД за ДДС за периодите, през които са извършени съответните корекции, за което е приложен лихвен лист. Например видно от посочената фактура под №1 в таблица на стр.2 и следващи от РА, с № 20411/27.01.2012 г. с издател „Вилимпекс“ ООД ДДС е с размер 18 лв., по същата е упражнен данъчен кредит от жалбоподателя в размер на 1 800 лв. За разликата от 1782 лв. – неправомерно упражнен данъчен креди, правилно са определени лихви за забава в размер на 334,03 лв. с начална дата 15.02.2012 г. датата на подаване на СД за ДДС, за периода през който е упражнен данъчен кредит, до периода, през който е извършена корекцията, м.11/2012 г. с подаване на СД за ДДС до 14.12.2013 г., по аналогичен начин са изчислени лихвите и по отношение на всички останали фактури.

II. От събраните по делото доказателства – извършените насрещни проверки на получателите – „Орион Зет“ и „Химкомедика Консулт“ ЕАД, дневници за продажби на жалбоподателя и предвид представените по делото фактури е установено, че „БГ Б. 2011“ ЕООД не е отразило в дневниците за продажби през м.08 и 09.2013 г. фактури с № 711/7.08.2013 г. с ДДС 2499.60 лв., издадена на „Орион зет“ ЕООД, и фактура № 745/26.09.2013 г. с размер 5312 лв. ДДС издадена на „Химкомедика консулт“ ЕАД . Фактурите са отразени през м.02.2014 г. поради което правилно за главница от 2499.60 лв. е определена лихва за забава в размер на 125,91 лв. от 15.09.2013 г. до 14.03.2014 г. – датата на която е следвало да се подаде СД по ЗДДС за д.п.м.2/2014 г. и по втората фактура за главница от 5312 лв. е определена лихва за забава в размер на 223, 23 лв. от 15.10.2013 г. до 14.03.2014 г.

Спорът, така както е поставен за решаване, е относно наличието, или съответно - липсата на законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит на дружеството-жалбоподател по фактурите, издадени от „Мобимакс“ ООД, „Х.“ ЕООД, „Бон Марше ГП“ ЕООД, „Макс фуудс“ ЕООД, „Си ен Джи Трейд България“ ЕООД и „Булкам“ ЕООД.

Органите по приходите са извели основанието на чл.70 ал.5 от ЗДДС, т.е. че данъкът при доставчиците е начислен неправомерно. Съгласно чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем по арг.чл.68 ал.2 от ЗДДС. На датата на възникване на данъчното събитие по см.чл.25 от ЗДДС данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена или услугата е извършена – чл.25 ал.2 от ЗДДС. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл.6 от ЗДДС и чл.9 от ЗДДС.

Относно предпоставките за отказ за правото на приспадане на данъчен кредит следва да се анализира текста на чл.70 ал.5 ЗДДС. Цитираният текст предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието „неправомерно начислен данък". Общото правно тълкуване в най-широк смисъл е, че неправомерно е това начисляване на данък, което е извършено в нарушение на закона. Законовите изисквания за начисляване са посочени в чл.86 ал.1 ЗДДС. Комплексният анализ на предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, посочени по-горе, и основанието за отказ на такова право по чл.70 ал.5 ЗДДС показва, че неправомерното начисляване трябва да е свързано само с пряката доставка, по което се упражнява правото на данъчен кредит; че това неправомерно начисляване не предпоставя и не изисква установяване на произход на стоката, както и че то не е в зависимост от действия на доставчика, за които получателят няма как да узнае и няма задължение да знае, поради което и не може да носи отговорност за тях. В настоящия случай данъчните органи отричат възникването на това право по доставката на стоки и услуги от посочените доставчици по съображения, че доставките, за които са издадени процесните фактури, не са реално  извършени, не са представени документи удостоверяващи фактически извършени доставки, поради което е налице формално деклариране на доставки с цел осигуряване на данъчно предимство на получателя, както и че е налице данъчна загуба за бюджета от невнесен ДДС. При  подобно оспорване в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на всички елементи от фактическия състав доставката, съответно в тежест на органите по приходите е да установят основанията за отказа от правото на данъчен кредит. Съдът намира, че в конкретния казус дружеството-жалбоподател не е провело успешно дължимото пълно и пряко доказване на всички елементи от сложния фактически състав, съответно – недоказано остана претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури с предмет: доставка на услуги и стоки.

Нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производства дружеството-жалбоподател е ангажирало доказателства за реалността на доставките, такива не са представени и от преките доставчиците при извършените им насрещни проверки.

Действителното извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане, е признато от трайната практика на СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право.  В Решение от 18 юли 2013г. по дело С-78/12, „Евита-К” ЕООД, т.1 от диспозитива, СЕС е посочил, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки.” В решението съдът е приел, че понятието „доставка на стоки” по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик . Националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Според точка 35 от решението, дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в  решението по С-78/12, СЕС е посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. (Решение от 6 септември 2012г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012г. по дело Боник, C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013г. по дело ЛВК-56, C-643/11. За целите на тази преценка може да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките. Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото, последния да се разпорежда фактически със стоката като собственик, е фактически въпрос, който изисква цялостна оценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано – В този смисъл Решение от 13 февруари 2014г. по дело „Макс Пен” ЕООД, С-18/13, точки 23 и 25 .

Доказването на факта на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик, изисква имплицитното установяване на следното: 1.че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество, като фактурираните и 2. че това количество стока фактически е предадено на получателя. Установяването на факта на обективното съществуване на фактурираната стока, съответно нейното реално предаване на разпореждане на получателя, предполага изследването на въпроса, измежду които и за съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването й при получателя, обективната й наличност при получателя (което пък от своя страна изисква установяване на възможността за съхраняването й), съответно за извършването на последващи продажби. В този смисъл е и тълкуването дадено от СЕС в Решението по дело С-78/12. Само при категорични данни за горепосочените обстоятелства може да се направи обоснован извод за реално съществуваща стокова верига, участниците, в която са установими, а стоката - подлежаща на идентифициране.

Съответно, при услугите следва да бъде установено по безспорен начин, че резултатът от услугата е възникнал. За преценката за реално изпълнение на услугата от съществено значение са доказателствата свидетелстващи за възможността на доставчиците да ги изпълнят. Само ако настъпването на данъчното събитие е безспорно установено, т.е. правото на приспадане е възникнало, също не може да бъде ограничено поради това, че не са представени доказателства за обезпечеността на доставчиците да изпълнят услугата или доставят стоката. Само ако по обективни данни може да се обоснове категоричен извод, че резултатът от услугата е възникнал, но липсват доказателства за това издателите на фактурата да са имали възможност да изпълнят доставките, в тежест на приходната администрация е да установи, че изпълнителят е лице, различно от издателя на фактурата, съответно, че лицето, претендиращо право на приспадане е знаело или е следвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е опорочена с измама, съгл. решение № С-324/11. В противен случай правото на приспадане не може да бъде ограничено. Когато обаче се извършва преценка за това дали първоначално е възникнало правото на приспадане, няма пречка да се съобразява поведението на доставчиците и обстоятелствата имащи отношение към възможността им да изпълнят услугите, в т.ч. записванията им в книги, съответно  липсата на такива записвания.

В тежест на лицето, претендиращо право на приспадане, е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното му упражняване, като с определение от с.з.  на основание чл.171, ал.1 и ал.4 от АПК, съдът изрично е указал на жалбоподателя, че в негова тежест е да установи факта на настъпване на данъчно събитие по всички фактури, издадени от „Мобимакс“ ООД, „Х.“ ЕООД, „Бон Марше ГП“ ЕООД, „Макс фуудс“ ЕООД, „Си ен Джи Трейд България“ ЕООД и „Булкам“ ЕООД.

III. По отношение на доставките на скреч карти и ваучери ревизиращия екип е направил анализ на закупените и продадени карти от жалбоподателя за процесния период, при което е установено, че от различни доставчици са закупени 100 509 бр. скреч карти на стойност 592 068,54 лв., а са продадени 41 194 бр. на стойност 365 860.75 лв. Например от закупени ваучери от 6 лв. – 72 503 бр. са продадени 4 574 бр.  Установено е, че са закупени скреч карти за предплатени мобилни услуги без текуща реализация на голяма част от тях, при продължаващо натрупване на запаси, например при скреч картите на стойност 6 лв. без никаква реализация към 30.09.2013 г. са 68 379 бр., закупени са 2365 стартови пакета, като не е реализиран нито един. Декларирани са продадени 1826 бр. скреч карти на стойност от 30 лв., при закупени 210 бр. от посочения тип.  Извършен е анализ на отчетените действителни стойности по фактурите за покупки, а не по завишените стойности по счетоводни данни и посочени в дневниците за покупки. Взет е предвид и факта, че след отчетните периоди, жалбоподателя е издал кредитни известия, с които е сторнирал напълно декларираните доставки на скреч карти към „Инвест Консулт 2011“ ЕООД. При анализ на клиентите на жалбоподателят е установено, че голяма част от клиентите на дружеството „Мото София“ ООД, „Арх проект груп“ ООД, „Транспортекспрес“ ООД, „ММ Туулс“ ООД, „Транс спед БГ“ ООД, „Старт Спед“ ЕООД „Експорт импорт 2011“ ЕООД, „Транс товари“ ЕООД, „Стрийт транспорт“ ЕООД са дружества с предмет на дейност международен транспорт, които ежемесечно притендират ДДС за възстановяване.

III.1  По отношение доставките от „Мобимакс“ ООД

През ревизирания период жалбоподателят е включил в дневниците си за покупки и справки-декларации за периодите с право на пълен данъчен кредит 94 фактури, издадени от „Мобимакс“ ООД, описани на стр.3, 4, 5 и 6 от РА, с отстъпка /5% от крайната цена/ на обща стойност от 336 652,70 лв. и ДДС 67 330.53 лв. Продажбите са декларирани от доставчика с максимална търговска отстъпка, която свежда неговата печалба от 0 до 2%. От всички фактури 91 са осчетоводени като платени в брой, а 3 по банков път. По делото са представени приемо-предавателни протоколи, съставени на датата на издаване на фактурите, което би наложило извод, че на посочените в протоколите дати С. е бил в офиса на фирмата в гр. Габрово, където е отчетено и плащането в брой. При проверката „Мобимакс“ ООД е представило 11 бр. товарителници издадени от „Еконт Експрес“ ООД. От събраните доказателства от „Еконт експрес“ ЕООД е установено, че колетните пратки са еднотипни, с грамаж около 1 кг. и съдържание „карти“, а в някои от случаите е посочено „документи“ пратките са изпратени до офис на „Еконт“, до поискване, а не до конкретен клиент. Представените приемо-предавателни протоколи са с дати, датите на издаване на 94 бр. фактури, като част от същите тези дати са представени и товарителници, съгласно които са изпращани или получавани скреч карти в Русе от С.. Досежно тези противоречия жалбоподателя не е релевирал доводи. С депозирани обяснения  - л.2016 и следващи от преписката управителя сочи, че стоките са транспортирани с транспорт на „БГ Б. 2011“ ЕООД. От събраните по делото доказателства е видно, че към момента на издаване на фактурите, но само на част от тях, дружеството е разполагало с едно МПС марка „Волво“ – 22 годишно, наето под наем. За това МПС не са представени пътни листи, фактури за гориво и др. документи доказващи експлоатацията му и то във връзка с 90 курса до Габрово, по 300 км., т.е. около 27 000 км. за получаване на скреч картите, респективно за плащане в брой на закупените карти. Още повече, че жалбоподателят представя фактури за гориво – дизел, а безспорно е установено, че МПС „Волво“ е с бензинов двигател. Не без значение е и факта, че едва с жалбата, депозирана пред настоящия съд С. променя тезата си, като вече поддържа, че транспорта е осъществен с негово лично МПС, но в тази връзка не ангажира доказателства, че има такова, за разходи за гориво и др.  От така събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че тези количества стоки описани във фактурите с издадел „Мобимакс“ ЕООД са фактически предадени на получателя. Представените от жалбоподателя фактури, приемо-предавателните протоколи са частни диспозитивни документи, които нямат обвързваща доказателствена сила. Същите не установяват по несъмнен начин факта на настъпване на данъчно събитие, не е доказано транспортирането на стоките от посочения в приемо-предавателните протоколи гр. Габрово до гр. Русе, липсват доказателства за мястото на съхранение на стоките, сочения от С. склад е без стъкла, в него не може да се поддържа поС.на температура, липсват данни и за обезопасяването му.  Не на последно място представените товарителници сочат, че в деня, в който лицето е получавало стока в гр. Габрово, в същите тези дни е получило и скреч карти в офис в гр.Русе.  От събраните по делото доказателства се установява, че за процесния период жалбоподателят е платил около 480 000 лв. в брой за закупуване на картите. При анализ на контролните ленти на продавача е установено, че на ЕКАФП са отчитани обороти под 200 лв. на ден, с изключение на размерите по фактурите на „БГ Б. 2011“ ЕООД. Налице е пълно несъответствие между декларираните покупки и продажби на скреч карти – за някой от ваучерите са налице излишъци в изключително големи размери, липсва въобще на продадени стартови пакети, а при други са налице недостици над 9000 бр.  От фактурите се установява, че е налице непрекъснато закупуване на скреч карти например от 6 лв. без почти никаква реализация. Единствено жалбоподателят е декларирал продадени 4574 карти от този вид в периода м.9 - м.11.2012 г. на „Инвест Консулт 2011“ ЕООД, управител на което е лицето Константин С. – баща на управителя на „БГ Б. 2011“ ЕООД.  Депозирани са обяснения от самия С., като пълномощник на „Инвест Консулт 2011“ ЕООД, в които е заявил, че картите са закупени и са използвани за зареждане на мобилни апарати на персонала. От изисканите справки от трите мобилни оператора е видно, че няма нито една сим карта за предплатени услуги регистрирана на „Инвест Консулт 2011“ ЕООД. С оглед твърденията на жалбоподателя се налага извод, че същият е заплатил около 700 000 лв. за закупуване на различни по вид скреч карти, които или са реализирани доста по-късно или липсва въобще реализация.  Правилно ревизиращите органи са извършили анализ и на последващите продажби на среч карти. От събраните доказателства се установява, че картите са продавани основно на девет дружества, всички те занимаващи се с международен транспорт, дружествата са свързани по между си основна част от тях са с един и същ управител, един и същ собственик, регистрирани на един и същ адрес. Например четири от дружествата са с един и същ управител Деница Тосева Данаилова, като на две от дружествата представлявани от това лице са съставени РА за задължения в големи размери. Други две дружества са с управител Станислав КараИ., част от дружествата са със задължения в големи размери. Всички закупени ваучери от тези 9 дружества са декларирани по крайна цена на ваучер, т.е. без никаква отстъпка. От изискани доказателства от телефонните оператори е видно, че 6 от дружествата въобще не са клиенти на кой да е от операторите в страната, други две дружества имат по една активна карта и само по една деактивирана. От клиентите, на които жалбоподателя е продавал скреч карти са декларирани доставки в много големи размери на строителни материали, аксесоари, консумативи за автомобили, за които липсват доказателства за произхода им. На клиентите си жалбоподателя на едни и същи дати е издава фактури с еднотипни описи за едни и същи повтарящи се аксесоари и консумативи. Счетоводно липсващите стокови наличности от материали, аксесоари и консумативи до размера на декларираните продажби е компенсирана счетоводно със завишени покупки на скреч карти и посредством гореупоменатите счетоводни „грешки“ при 52 бр. фактури.  Съдът приема, че са налице формално декларирани доставки от „Мобимакс“ ООД към жалбоподателя, с цел осигуряване на данъчно предимство на получателя – неправомерно упражняване на данъчен кредит, поради което правилно на осн. чл. 68 вр.„л. 70 ал.5 от ЗДДС за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от „Мобимакс“ ООД в общ размер на 67 330.53 лв.

III.2  По отношение доставките от „Х.“ ЕООД

През ревизирания период „Х.“ ЕООД е издало 96 фактури за продажба на скреч карти с отстъпка 6% от крайната цена на обща стойност  239 063,08 лв. и ДДС 46 515,44 лв. Продажбите са декларирани от доставчика с максимална търговска отстъпка. За всички фактури са представени вносни бележки за вноски на каса в брой по разплащателната сметка на доставчика, съгласно които са заплатени в брой 269 486,30 лв. Вноските са правени в банков клон в Русе. Изискана е информация от „Прокредитбанк“ АД кой е внасял сумите в брой, при което е получена информация, че са внасяни от лицата Н. Н. и И.И..   Приета е съдебно-почеркова експертиза, съгласно която, подписите, положени при  плащанията по 15 фактури не са на С., макар и да е посочено неговото име. От отговора на банката е видно, че при плащане на суми до 10 000 лв. банката няма задължение да идентифицира лицата извършващи операциите. С оглед заявената банкова политика не може да се направи безспорен извод, че плащанията са извършени от жалбоподателя, с негов ресурс , а не от други лица. След направена справка в ЕСГРАОН е установено, че И.И. – посочен като вносител в част от вносните бележки е служител на „Глобъл Нет Солюшънс“ ЕООД в гр. Русе и извършва разносна търговия на карти за презареждане от името на последното.  В депозирани обяснения Н. сочи, че са му давали парични средства от С. да ги внася в банката, като отчитането става с банковото бордеро. Обясненията на Н. са противоречиви, тъй като твърди веднъж, че картите са получавани от С. чрез куриер лично, а отделно от това сочи, че винаги е имало придружителен документ за доставките, факт, който неясно как е известен на лицето след като то не е получавало пратките.

Съгласно обясненията на управителя на „Х.“ ЕООД стоките са изпращани с пратки на „Спиди“ АД. От изисканата информация от спедиторската фирма се установява, че не са пътували индивидуални пратки с подател „Х.“ ЕООД до фирмата на жалбоподателя, налице са пратки изпращани от „Х.“ ЕООД до А.С. с тегло до 3 кг. пратките са без обявена стойност, без наложен платеж и са изпращани до поискване. От самите товарителници е видно, че във всички пратки е отразено като съдържание – документи или канцеларски материали, липсват данни за изпратени карти. Съгласно обясненията на С. депозирани в хода на ревизията, стоките от „Х.“ са транспортирани с транспорт на „БГ Б. 2011“ ЕООД или с куриерска фирма. От събраните по делото доказателства е видно, че към момента на издаване на фактурите, но само на част от тях, дружеството е разполагало с едно МПС марка „Волво“ – 22 годишно, наето под наем. За това МПС не са представени пътни листи, фактури за гориво и др. документи доказващи експлоатацията му и то във връзка курсове от гр. Русе до гр. Пловдив. Жалбоподателя е представил фактури за гориво – дизел, а безспорно е установено, че МПС „Волво“ е с бензинов двигател. Не без значение е и факта, че едва с жалбата депозирана пред настоящия съд С. поддържа, че стоките са транспортирани с транспорт на доставчика. В хода на съдебното производство са представени  96 бр. стокови разписки, съгласно които на датите на фактурите С. е получил описаните количества ваучери в обект на „Х.“ ЕООД, за който не е  спорно, че се намира в гр. Пловдив.  Съдът не кредитира така представените доказателства, приема, че същите са съставени с оглед процеса, като целта на същите е жалбоподателя да подкрепи променящите му се твърдения от началото на ревизионното производство през 2014 г. до с.з.  С оглед различните твърдения и представянето на доказателства, които са взаимно изключващи се съдът намира, че не може да се направи категоричен извод, че тези количества стоки описани във фактурите с издадел „Х.“ ЕООД са фактически предадени на получателя.  Представените от жалбоподателя фактури, стокови разписки са частни диспозитивни документи, които нямат обвързваща доказателствена сила. Същите не установяват по несъмнен начин факта на настъпване на данъчно събитие, не е доказано транспортирането на стоките от посочения в приемо-предавателните протоколи гр. Пловдив до гр. Русе, представените товарителници и изготвения опис на товарителници  не  подкрепя тезата на жалбоподателя, че е получил скреч карти, напротив във всички товарителници е записано документи или канцеларски материали.  При сравняване на датите на товарителниците и стоковите разписки е видно, че на вписаните в тях дати С. е посетил Пловдив, получил е стоките срещу подпис, а след това същите тези стоки са изпратени с товарителници в гр. Русе до поискване от получателя. Отделно от това липсват доказателства за мястото на съхранение на стоките, сочения от С. склад е без стъкла, в него не може да се поддържа поС.на температура, липсват данни и за обезопасяването му.  От фактурите се установява, че е жалбоподателя е закупил 548 стартови пакета без никаква реализация на същите. Съгласно решение № 1085/2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, търговец търгуващ с предплатени карти за мобилни телефони, следва да представя в мобилните оператори лични данни на лицата, които ползват тези карти. В хода на производството не са представени доказателства, че жалбоподателят въобще има право да събира и регистрира лични данни на лица, закупили стартови пакети. Установено е непрекъснато закупуване на скреч карти от 6 лв. без почти никаква реализация. Единствено жалбоподателят е декларирал продадени 4574 карти от този вид в периода м.9 - м.11.2012 г. на „Инвест Консулт 2011“ ЕООД. Депозирани са обяснения от самия С., като пълномощник на „Инвест Консулт 2011“ ЕООД, в които е заявил, че картите са закупени и са използвани за зареждане на мобилни апарати на персонала. От изисканите справки от трите мобилни оператора е видно, че няма нито една сим карта за предплатени услуги регистрирана на „Инвест Консулт 2011“ ЕООД. С оглед твърденията на жалбоподателя се налага извод, че същият е заплатил около 269 486,40 лв. за закупуване на различни по вид скреч карти, които или са реализирани доста по-късно или липсва въобще реализация.  Правилно ревизиращите органи са извършили анализ и на последващите продажби на среч карти,  който подробно е обсъден в решението в частта на доставките от „Мобимакс“ ЕООД. Съдът приема, че са налице формално декларирани доставки от „Х.“ ЕООД към жалбоподателя, с цел осигуряване на данъчно предимство на получателя – неправомерно упражняване на данъчен кредит, поради което правилно на осн. чл. 68 вр.„л. 70 ал.5 от ЗДДС за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от „Х.“ ООД в общ размер на 46 515,44 лв.

IV.  По отношение доставките от „Бон Марше - ГП“ ЕООД

През ревизирания период „Бон Марше - ГП“ ЕООД е издало 60 бр. фактури за продажба на  големи количества захарни изделия на обща стойност  250 965,77  и ДДС 50 193,13 лв.  В хода на ревизията са изискани доказателства от доставчика, като от бившия счетоводител е депозирано уведомление, че от началото на 2014 г. дружеството не извършва дейност, управителят е с тежко заболяване, като са представени общо 96 фактури за извършени доставки в процесния период, представена е счетоводна сметка 411 аналитична, с осчетоводяване по дата, хронологична справка и касова книга. Документи за предаване на стоките, транспортирането на  същите в хода на ревизионното производство не са представени. Във фактурите, издадени от „Бон Марше - ГП“ ЕООД, е отразено плащане в брой, приложени са  касови бонове.  Доставчикът стопанисва склад в гр. Пазарджик.  Съгласно обясненията на жалбоподателя транспорта на стоките е извършен за сметка на получателя, като транспорта е външен нает. В тази връзка са представени общо 7 бр. фактури за извършен транспорт от „Булкам“ ЕООД , видно от които в 3 от тях е посочен транспорт по маршрут Пазарджик – Русе, това са фактури от 30.10.2012 г., 24.11.2012 г. и 28.12.2012 г. Във фактурите е посочена дата на данъчното събитие, носещо датата на фактурата. От описаните фактури на стр.63 и 64 от РД е видно, че на тези дати липсват доставки от „Бон Марше - ГП“ ЕООД, като фактурата от 30.10.2012 г. е и неотносима, доколкото към този период не се твърди извършване на доставки на захарни изделия между двете дружества. В подкрепа на твърдението, че „Булкам“ ЕООД е извършило транспорта на закупените от жалбоподателя  захарни изделия не са представени годни доказателства. Във всички фактури с доставчик „Бон Марше – ГП“ ЕООД е посочено, че стоката е получена на датите на издаването им. В част от фактурите е отразен номер на придружителния документ към продаваните стоки, с отразяване на срока  на годност на продаваното изделие. Едва в съдебното производство, след като самото ревизионно производство е траяло близо 2 години жалбоподателят представя приемо-предавателен протокол /л.720-723 от делото/, съгласно който на 30.04.2013 г. е получил стоките по фактури издадени в периода от 10.01.2013 г. до 31.03.2013 г., т.е. същия ги е получил, близо четири месеца след първата покупка на захарни изделия Прави впечатление, че за периода м. април 2013 г. са издадени  още 10 фактури от този доставчик с получател жалбоподателя. Въпреки това на 30.04.2013 г. съгласно представения протокол се твърди, че жалбоподателят е получил САМО стоките по фактури за които не му е признато правото на приспадане на данъчен кредит в настоящото производство. Самият протокол е с печат на доставчика, коренно различаващ се от печата, полаган през месец март и април 2013 г. от „Бон Марше – ГП“ ЕООД. Липсват и данни в протокола кое лице е предало стоките и кое лице ги е приело. Отделно от това, с оглед посочения срок на годност в част от фактурите, би следвало жалбоподателят да е получил хранителните изделия по част от доставките реално след изтичане на срока им на годност – например по фактура от 8.01.2013 г. за стока Т.Б.мираж/слива - 1024 опаковки, по фактура от 28.01.2013 г. за 840 бр. Мах/Дабъл/портокал и ванилия и др.  Съдът приема, че протокола е съставен с оглед процеса, поради което същия не следва да се кредитира. Едва в съдебното производство е представена и товарителница № 1102671 с дата 30.04.2013 г. В същата положения печат от „Бон Марше – ГП“ ЕООД отново се различава от полагания през същия период печат на фактурите. В товарителницата е посочено, че е издадена в гр. Русе, а превозвачът е от гр. Мартен. Стоките не са посочени като захарни изделия, без данни за тегло,  брой, опаковки. Посочено е, че стоката е разтоварена в гр. Русе***. – склад, в който част от прозорците липсва, не може да се поддържа поС.на температура, няма данни за плащани сметки за ток и вода, а при извършена проверка от служители на данъчната администрация е констатирано, че в същия не могат да се съхраняват хранителни стоки, поради носещата се тежка миризма на ГСМ. Предвид изложеното съдът не кредитира представената товарителница от 30.04.2013 г.

По повод представения договор за съхранение на стоки сключен между жалбоподателя и „Бон марше – ГП“ ЕООД съдът приема, че същият е съставен с оглед процеса, на първо място същия е представен едва в съдебното производство, отделно от това самият С. в дадените обяснения в ревизионното производство е посочил, че стоките се съхраняват в склад в Русе, а не в Пазарджик. В договора е упоменато, че за стоките се съхраняват в склада  не повече от 2 години, това противоречи на всякаква пазарна логика да се съхраняват храни в такъв период. Няма данни, че влогодателя е предал стоки на влогоприемателя срещу приемо-предавателен протокол – както е уговорено в самия договор. Следва да се посочи, че в един и същи ден би следвало  С. да е подписал два еднотипни договора с две дружества едното в  Пазарджик, другото в Казанлък. Едва в съдебното производства са представени и още два броя приемо-предавателни протоколи и две товарителници, след преглед на същите съдът намира, че същите отново са създадени с оглед процеса, като за същите са относими всички посочени мотиви в предходния абзац на решението.

Предвид всичко изложено до тук съдът не кредитира представените в с.з. от жалбоподателя три приемо-предавателни протокола и товарителници  приема, че същите са съставени с оглед процеса, като целта на същите е жалбоподателя да подкрепи променящите му се твърдения от началото на ревизионното производство през 2014 г. до с.з.  С оглед различните твърдения и представянето на доказателства, които са взаимно изключващи се, потиворечащи както на житейската логика, така и на добрата търговска практика,  съдът намира, че не може да се направи категоричен извод, че стоките описани във фактурите с издател „Бон Марше ГП“ ЕООД са фактически предадени на получателя.  Представените от жалбоподателя фактури, протоколи са частни диспозитивни документи, които нямат обвързваща доказателствена сила. Същите не установяват по несъмнен начин факта на настъпване на данъчно събитие, не е доказано транспортирането на стоките от Пазарджик до гр. Русе. Отделно от това липсват доказателства за мястото на съхранение на стоките, сочения от С. склад е без стъкла, в него не може да се поддъжа поС.на температура, липсват данни и за обезопасяването му.  От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че липсва и техническа и кадрова обезпеченост на жалбоподателя за извършване на доставките от „Бон Марше ГП“. Правилно ревизиращите органи са извършили анализ и на последващите продажби на захарни изделия. Установено е, че от м.11.2012 г. до м.01.2013 г. дружеството закупува захарни изделия в големи размери, без никаква последваща реализация, за този период няма декларирани  продажби на тези стоки.  Практически  е налице натрупване на стоки с ограничен срок на годност и при липса на складови помещения, подходящи за съхранението им. Едва в последващи периоди жалбоподателят е декларирал покупки и продажби на захарни изделия и кафе, основно към следните дружества  „Микимилк“ ЕООД, „Съни Дей 55“ ЕООД, „Бон марше ГП“ ЕООД, „Орион Зет“ ЕООД.  Извършена е насрещна проверка на „Орион Зет“ ЕООД , дружеството не е открито на адреса, поради което е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК.  Предвид изложеното съдът споделя доводите на приходната администрация, че доставките от „Бон Марше ГП“ ЕООД към жалбоподателя са с цел осигуряване на данъчно предимство на получателя – неправомерно упражнен данъчен кредит и измамно избягванне на ДДС , поради което правилно на осн. чл. 68 вр.чл. 70 ал.5 от ЗДДС за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от „Бон Марше ГП“ ЕООД в общ размер на 50 193,13 лв.

V.  По отношение доставките от „Макс фуудс“ ЕООД

През ревизирания период „Макс фуудс“ ЕООД е издало 14 бр. фактури за продажба на големи количества   захарни изделия на обща стойност  144 457.09  и ДДС 28891.41 лв.  В хода на ревизията са изискани доказателства от доставчика. От управителя са представени писмени обяснения, съгласно които прехвърлянето на собствеността на стоките е осъществена на датите  посочени в протоколите. Към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, съгласно които на датите посочени във фактурите С. е прегледал предаваната стока и я получил.  За транспортирането на стоките и тяхното съхранение жалбоподателя в дадени обяснения сочи, че е нает външен транспорт. Единствените фактури заведени в счетоводството на жалбоподателя за транспортни услуги са тези с доставчик „Булкам“ ЕООД 7 на брой. От тях само три са издадени в периода в който са осъществявани доставки от „Макс фуудс“ ЕООД.  На всички фактури с издател „Макс фуудс“ ЕООД е отразено плащане в брой. Доставчикът стопанисва склад в гр. Казанлък. Съгласно обясненията на жалбоподателя транспорта на стоките е извършен за сметка на получателя, като транспорта е външен нает. В подкрепа на твърдението, че „Булкам“ ЕООД е извършило транспорта на закупените от жалбоподателя  захарни изделия не са представени годни доказателства. В протоколите е отразено, че стоката е получена на датата на издаване на фактурите. Едва в съдебното производство, след като самото ревизионно производство е продължило близо 2 години жалбоподателя представя товарителници към фактури издадени от „Булкам“ ЕООД. В товарителниците е посочено, че стоките са разтоварени в  гр. Русе***. – склад в който част от прозорците липсва, не може да се поддържа поС.на температура, няма данни за плащани сметки за ток и вода, а при извършена проверка от служители на данъчната администрация е констатирано, че в същия не могат да се съхраняват хранителни стоки, поради носещата се тежка миризма на ГСМ. Предвид изложеното съдът не кредитира представените товарителници.

По повод представения договор за съхранение на стоки сключен между жалбоподателя и „Макс фуудс“ ЕООД съдът приема, че същия е съставен с оглед процеса, на първо място същия е представен едва в съдебното производство, отделно от това самия С. в дадените обяснения в ревизионното производство е посочил, че стоките се съхраняват в склад в Русе, а не в Казанлък. В договора е упоменато, че за стоките се съхраняват в склада  не повече от 2 години, това противоречи на всякаква пазарна логика да се съхраняват храни в такъв период. Няма данни, че влогодателя е предал стоки на влогоприемателя срещу приемо-предавателен протокол – както е уговорено в самия договор. Следва да се посочи, че в един и същи ден би следвало С. да е подписал два еднотипни договора с две дружества едното в  Пазарджик, другото в Казанлък.  В самите обяснения дадени от управителя на „Макс фуудс“ се твърди наличие на инцидентни взаимоотношения между дружествата, а не наличие на сключен договор за влог.

Предвид всичко изложено до тук съдът не кредитира представените в с.з. от жалбоподателя доказателства, приема че същите са съставени с оглед процеса, като целта на същите е жалбоподателя да подкрепи променящите му се твърдения от началото на ревизионното производство през 2014 г. до с.з.  Представените от жалбоподателя фактури, протоколи и товарителници са частни диспозитивни документи, които нямат обвързваща доказателствена сила. Същите не установяват по несъмнен начин факта на настъпване на данъчно събитие, не е доказано транспортирането на стоките от Казанлък до гр. Русе. Отделно от това липсват доказателства за мястото на съхранение на стоките, сочения от С. склад е без стъкла, в него не може да се поддържа поС.на температура, липсват данни и за обезопасяването му.  От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че липсва и техническа и кадрова обезпеченост на жалбоподателя за извършване на доставките от „Макс фуудс“. Правилно ревизиращите органи са извършили анализ и на последващите продажби на захарни изделия. Установено е, че от м.11.2012 г. до м.01.2013 г. дружеството закупува захарни изделия в големи размери, без никаква последваща реализация, за този период няма декларирани никакви  продажби на този вид стоки. Практически е налице натрупване на стоки с ограничен срок на годност и при липса на складови помещения, подходящи за съхранението им. В счетоводството на жалбоподателя липсват данни за продажби на захарни изделия през 2012 г., но за сметка на това би следвало да има запаси от отделните видове артикули – например вафли „Споко“ повече от 20 520 бр. само от този доставчик, вафли „Троя“ 90 192, вафли „Хипер“ – 24 000 бр., вафли „Боровец“ 64 941 бр. Едва в последващи периоди жалбоподателят е декларирал покупки и продажби на захарни изделия и кафе, основно към следните дружества  „Микимилк“ ЕООД, „Съни Дей 55“ ЕООД, „Бон марше ГП“ ЕООД, „Орион Зет“ ЕООД.  Извършена е насрещна проверка на „Орион Зет“ ЕООД , дружеството не е открито на адреса, поради което е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК.  Предвид изложеното съдът споделя доводите изложени в РД, че доставките от „Макс фуудст“ ЕООД към жалбоподателя са с цел осигуряване на данъчно предимство на получателя – неправомерно упражнен данъчен кредит и измамно избягване на ДДС, поради което правилно на осн. чл. 68 вр.чл. 70 ал.5 от ЗДДС за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от „Макс фуудс“ ЕООД в общ размер на 28 891,41 лв.

VI.  По отношение доставките от „Си енд Джи трейд България“ ЕООД

През ревизирания период „Си енд Джи трейд България“ ЕООД е издало 1 фактура за продажба на стоки, с данъчна основа 20 000 лв. и ДДС 4000 лв. Във фактурата не са описани стоките като вид, а е посочено „стоки по спецификация“, приложена е спецификация – съгласно която са закупени разтворител за ръжда, чистител за спирачки, различни видове спрейове, силикони, осигурители за резби, секундни лепила и др. Едва в съдебното производство, след като самото ревизионно производство е продължило близо 2 години жалбоподателя представя приемо-предавателен протокол за предаване на стоките. Съдът не кредитира представения протокол, приема че същия е съставен с оглед процеса.  Представения протокол е частен диспозитивен документ, който няма обвързваща доказателствена сила. От събраните по делото доказателства и извършени доставки на същите стоки от „МПР България“ ООД е видно, че цените по процесната фактура са силно занижени от 3 до 10 пъти, липсват доказателства за транспортиране на стоките. Предвид изложеното съдът споделя доводите на ревизиращите, че доставките от  „Си енд Джи трейд България“ ЕООД към жалбоподателя са с цел осигуряване на данъчно редимство на получателя – неправомерно упражнен данъчен кредит и измамно избягване на ДДС , поради което правилно на осн. чл. 68 вр.чл. 70 ал.5 от ЗДДС за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактурата издадена от това дружество „Макс фуудс“ ЕООД в общ размер на 4 000 лв.

VII.    По отношение доставките от „Булкам“ ЕООД

През ревизирания период „Булкам“ ЕООД е издало 6 фактури с предмет транспортни услуги, с обща данъчна основа 3945 лв. и ДДС 789 лв. В хода на производство е изготвен ПРИНП, с който е установено, че „Булкам“ ЕООД не е открито на декларираните в НАП адреси, ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ЗОПК, не са представени документи от дружеството. При проверка в информационния масив на НАП е установено, че дружеството е дерегистрирано на 11.04.2013 г. по инициатива на органите по приходите, и са налице изискуеми данъчни размери в големи размери. Едва в настоящото производство жалбоподателя представя товарителници и фактура в период след дерегистацията на дружеството. Съдът не кредитира така представените документи, по аргументи подробно изложени относно доставките от „Бон Марше“ ЕООД и „Макс фуудс“ ЕООД.  В хода на производството не са представени годни доказателства от които да се направи извод, че услугите са осъществени.

            Отделно от изложеното следва да се посочи, че съгласно множество представени документи по делото се налага извода, че С. и двете лица назначени по трудови договори в дружеството са извършвали множество одитни проверки и др. към „Химкомедика Консулт“ ЕАД – лицата имат отработени 6948 часа /в периода на ревизията/, то тогава е неясно кое лице е договаряло процесните доставки, кое лице е товарило стоките, кой е разтоварвал стоките и ги е пренасял без наличие на асансьор и подемна техника до втория етаж на сградата в която е склада на лицето.  Неясно как при наличие на такава ангажираност на самия управител Сергиев, същия е имал дори и физическата възможност да посещава лично и да извършва плащания в брой в Казанлък, Пловдив и др. градове на страната и едновременно с това да извършва консултански услуги. Предвид изложеното съдът приема, че липсват доказателства за реално извършени доставки от „Мобимакс“ ООД, „Х.“ ЕООД, „Бон Марше ГП“ ЕООД, „Макс фуудс“ ЕООД, „Си ен Джи Трейд България“ ЕООД и „Булкам“ ЕООД.

В случая от значение е преценката дали представените фактури доказват ли възникнало данъчно събитие. Жалбоподателят претендира, че е получил доставки на стоки и услуги по процесните фактури, а органите по приходите – че не е.  Според тезата на жалбоподателя, разполага с изискващите се документи по ЗДДС, за да му бъде признато правото на приспадане. Доводите на жалбоподателя не намират опора в закона, по следните съображения: правото на приспадане на данъка по фактурите не произтича като автоматична правна последица от начисляването на данъка по чл.86, ал.1 ЗДДС в издадена фактура. От последното обстоятелство възниква задължението за плащането му от получателя. Правото на приспадане за начисления по фактурата данък възниква само доколкото същият е станал изискуем, т.е. само в зависимост от това дали действително е налице облагаема доставка по смисъла на чл.2,т.1 ЗДДС. Съгласно член 203 от Директива 2006/112, ДДС се дължи от всяко лице, което начисли данъка във фактура, независимо от задължението за заплащането му поради облагаема по ДДС сделка -Решение от 18 юни 2009 г. по дело S., C-566/07, точка 26. Твърдението на органа по приходите - че не се установява реалното извършване на доставките, представлява по същество твърдение за издаването на фактура с невярно съдържание, което „може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС, правото на Съюза не е пречка, държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да не допускат освобождаване” – Решение на Съда на ЕС от 07 декември 2010г. , R. С-285/09, параграфи 48 и 49. Следователно, съдът следва да провери налице ли е измама или злоупотреба при издаването им. Съгласно съдебната практика на Съда на ЕС „националните административни и съдебни орган следва да откажат да признаят правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба.” Това е така, когато самото данъчно-задължено лице извършва данъчна измама, в който случай „не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за  доставка на стоки или услуги, извършена от данъчно-задълженото лице в това качество, и за икономическа дейност”. Също така, данъчно-задължено лице, което знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС, трябва да се счита за участник в тази измама, и то без значение дали извлича печалба от препродажбата на стоките или от  използването на услугите в рамките на извършените от него впоследствие облагаеми сделки - Решение от 21 юни 2012г., M. et D., съединени дела С-80/11 и С-142/11, параграфи 53 и 54. Н данъчно задължено лице може да се откаже право на приспадане само при условие, че въз основа на обективни данни се установи, че данъчно-задълженото лице, което е получател по доставките, представляващи основание за правото на приспадане, „е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки и услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги”. В обратния случай, когато лице не е знаело и не е могло да знае, че доставката е опорочена от данъчна измама, не следва да бъде санкционирано чрез непризнаване на право на приспадане на данъка. Според тази съдебна практика трябва надлежно да бъдат установени „обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че  сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки.” Същевременно относно тези обективни елементи, които следва да бъдат установени, Съдът на ЕС е пояснил, че не може да се изисква по принцип от лице, което иска да упражни правото си на приспадане, да провери че издателят на фактурата има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със съответните стоки, предмет на доставката, и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка за да се увери, че по веригата от доставки не е извършена измама, „или да притежава документи в това отношение”. За да упражни правото си на приспадане, жалбоподателят следва да е добросъвестен, да е положил дължимата грижа по всяка от процесните доставки - грижата на добрия търговец, т.е. да е взел всички разумни мерки, за да избегне участието си в данъчна измама, което е изискване за положителни действия. Първото условие – жалбоподателят да е изпълнил полагащите му се задължения за доказване на доставката и правото си на приспадане на данъка, съдът намира, че не е изпълнено тъй като разполага само с фактури и доказателства за плащане по същите, не представи каквито и да са доказателства за добросъвестността си в посочения смисъл. Не доказа действителното получаване на стоките чрез обективни факти, от които да се направи извод за възникнало данъчно събитие, т.е. с предаването и получаването на стоките, които да бъдат проверени. Липсата на доставка е отрицателен факт, който не може да бъде непосредствено установен, а изводите за него се формират след анализ и преценка на относимите обстоятелства. На доказване подлежи положителния факт – осъществената доставка на стока, в случая прехвърлено право на собственост чрез предаването на стоките, съответно получаването им. За да се приеме, че е възникнало данъчно събитие за доставка на стока от вида на процесните следва да е извършено предаването на стоките или определянето им по съгласие между страните, което винаги следва да се свърже с конкретно място на осъществявана икономическа дейност – т.е. търговски обект или склад, превоз, съхранение на стоките. Конкретизирането на доставката на стоки следва да бъде в достатъчна степен и по начин, който да позволява последваща проверка и установяване действителното извършване, респективно моментът, мястото на предаването между кои лица. Няма доказателства за място, на което стоките са предадени, липсват наети или собствени недвижими имоти – складови площи  в които да могат да се съхраняват въобще стоки от вида на процесните, не се доказа и предаването на стоките, поради което не може да се приеме, че е извършено такова предаване. В случая дружеството е представило само фактурите и доказателства за плащане, които не са достатъчни за да се направи извод, че жалбоподателят е положил дължимата грижа и взел всички разумни мерки, за да избегне участието си в данъчна измама. Предаването на стоките или отделянето им по съгласие между страните по принцип доказва прехвърляне на правото на собственост по чл. 24 ЗЗД и възникнала доставка. Непредставянето на доказателства за прехвърлянето на правото на собственост на стоките по спорните фактури, обуславя извод, че жалбоподателят не е взел каквито и да са зависещи от него мерки, предметът на фактурите да има връзка с действително осъществена насрещна престация. Липсва реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС по фактурите от процесните доставчици. Съгласно чл.2, т.1 ЗДДС, облагаеми са възмездните доставки, т.е. плащанията като насрещна престация. Когато плащанията не могат да се свържат с действително осъществена насрещна престация, то не е налице облагаема доставка и не възниква право на приспадане на данъка по такава фактура. Поради това в тези случаи не е достатъчно получателят да притежава данъчна фактура, съответна на изискванията по чл.114 ЗДДС с начислен съгласно изискванията ДДС за да упражни правото си на приспадане. Както следва от поС.ната практика на Върховния административен съд, упражняването на правото на приспадане по чл. 68 ЗДДС е свързано с действително осъществена облагаема доставка на стока или услуга, свързана с икономическата дейност на получателя по доставката. Следва да не се признае правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено въз основа на документ /фактура/ с цел изкуствено създаване на условия за правото на приспадане на данъчен кредит. Изкуственото създаване на условия за получаване на изгода, каквато в случая представлява правото на приспадане на данъчен кредит се определя като злоупотреба - Решение от 21.02.2006 по дело С-255/02/, т. 74 и т. 75 . На основание изложеното следва, че жалбоподателят не доказа добросъвестността си по повод на издаването на процесните фактури - тъй като не е изпълни задълженията си да докаже, че действително е получил доставки на стоки по спорните фактури, че е положил всички разумни усилия за да избегне въвличането си в данъчна измама, и поради това не следва да му бъде признато правото на приспадане по данъка.

Ако данъчно-задължено лице претендира данъчен кредит по сделки, за които е знаел или е трябвало да знае, че са били свързани с ДДС измама, трябва да му бъде отказано правото му съгласно правото на Общността да претендира този данъчен кредит. В тази насока решение на Съда на Европейския съюз по делото „ Ахеl Kittel и Recolta Recycling“ постановено по обединени дела С-439/2004 и С-440/2004 г., в което е посочено, че  търговци, които вземат всички предпазни мерки, които могат разумно да се изискват от тях, за да се гарантира, че сделките им не са свързани с измама, било то измамно избягване на ДДС или др. измама, трябва да могат да разчитат на законността на тези сделки, без риск да губят правото си на приспадане на платения ДДС. Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае, че с покупката си е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС трябва, за целите на Шеста директира, да се разглежда като участник в данъчна измама, независимо дали има или няма полза от препродажбата на стоките. В решението е посочено, че ако се установи, като се вземат всички обективни фактори, че доставката е за дънъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да узнае, че със своята покупка е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС, съдът трябва да откаже платото за приспадане на това данъчнозадължено лице.  С оглед посоченото решение следва да се посочи, че са налице три условия, чието кумулативно изпълнение следва да доведе до загуба от страна на облагаемото лице на правото на приспадане на ДДС – да е налице данъчна загуба за бюджета от невнесен ДДС, която е в следствие на измамно избягване на дължимия данък, а не поради невъзможност за заплащане. При анализ на събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят в ревизираните периоди посредством аритметични „грешки“, в дневниците за покупки – ДДС в размер на 411 563,39 лв. и деклариране на покупки, за които липсват доказателства да са реално извършени, така е акумулирал данъчен кредит в големи размери, от друга страна е декларирал чести, еднотипни и несвързани с разполагаема стокова наличност доставки, като е осигурил на част от клиентите си /основно фирми занимаващи се с международен транспорт/ежемесечно възстановяване на ДДС в големи размери. Следва да се посочи, че сочените от жалбоподателя „грешки“ нямат случаен характер, напротив, видно от счетоводството му, същите са равномерно разпределени по отделните данъчни периоди. Въпреки наличието на значителни размери на неправомерно упражнен данъчен кредит, дружеството  не декларира ДДС за възстановяване.  Извършеното в последствие сторниране на 52 бр. фактури, както и последващото кредитиране на част от фактурите издадени от „Инвест консулт 2011“ ЕООД, „Булкам“ ЕООД, „Микимилк“ ЕООД не се отразява върху вече упражненото право на данъчен кредит от клиентите на „БГ Б. 2011“ ЕООД, част от които към момента на сторнирането вече са били дерегистрирани по ЗДДС.  Значителна част от доставчиците са дерегистрирани по ЗДДС и не са действащи предприятия, установените данъчни загуби не могат да се компенсират. При анализ на цялостното поведение на жалбоподателя се установява, че допуснатите аритметични „грешки“, наличието на повторно кредитиране на част от доставките налагат извода, че грешките не са „случайни“, напротив те са свързани с планиран данъчен резултат за всеки данъчен период, а именно ДДС за внасяне в малки размери спрямо реализираните обороти. Това е довело до неправомерно акумулирания данъчен кредит от „БГ Б. 2011“ ЕООД да се префактурира в същите данъчни периоди към други лица, за които е установено, че са такива имащи право на ежемесечно да претендират ДДС за възстановяване, като по този начин е реализирано измамно избягване на ДДС по веригата от доставки, а на клиентите си жалбоподателя е осигурил данъчно предимство, изразяващо се в неправомерно ползване на право на данъчен кредит. От множеството събрани по делото доказателства се налага извода, че управителя на дружеството е следвало да знае при декларирането и отчитането на сделките, че същите са свързани с избягване на ДДС, предвид счетоводната отчетност на дружеството за процесните периоди, която е манипулирана и сведена до последователност от аритметични операции, в т.ч. 52 фактури с погрешно отразени стойности в дневниците за покупки за периодите, в резултат на преместване на десетичната запетая с един или два знака назад, целящи постигане на определен резултат за периода – „ДДС за внасяне“  в малки размери, и осигуряване на част от клиентите на неправомерно право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. Дружеството никога не декларира ДДС за възстановяване, макар да са установени значителни размери на неправомерно упражнения данъчен кредит, акумулирания в резултат на допуснатите от дружеството „грешки“ данъчен кредит е своевременно префактуриран по веригата от последващите доставчици,  т.е. формиран е данъчен кредит в определен размер. Не без значение е и последващото поведение на жалбоподателя, в периоди м.11 и м.12.2013 г. е отразил в дневниците за покупки 25 кредитни известия, с които е сторнирал в пълен размер 25 фактури издадени в ревизираните периоди. Много голяма част от тези фактури са сторнирани повторно – за една и съща фактура има издадени на различни дати две кредитни известия на една и съща стойност. Чрез включване на тези допълнителни, повторни кредитни известия в дневниците за продажби жалбоподателя се е опитал да намали ефекта от сторнирането на 52 фактури в дневниците за покупки за същите данъчни периоди. Самото поведение на управителя на дружеството, подкрепя тезата на приходната администрация, че действията са планирани и водещи до системно отклонение от данъчно облагане. При първоначалното връчване на ЗВР, С. е продал цялата стокова наличност / която е формирана от счетоводното отразяване на фактурите със завишени стойности/ на друго свое дружество „Вяр трейдинг“ ЕООД, което от датата си на регистрация 2011 г. до м.09.2013 г. е декларирало само нулеви данъчни резултати. При отразяване на част от тези покупки С. отново е допуснал същите „грешки“, както и при ревизираното лице, отразяване на една и съща фактура с различни стойности в дневника /при доставчика и купувача/, повторно отразяване на една и съща фактура, последващото и сторниране,  с цел формиране на планиран данъчен резултат. След започване на ревизия и на „Вяр трейдинг“ ЕООД С. прехвърля основно дейността си на друго дружество „Силко-10“ . Двете дружества „Вяр Трейдинг“ ЕООД и „Силко-10“ ЕООД декларират доставки на същите стоки – консумативи части за камиони, скреч карти и захарни изделия, дружествата декларират, че ползват същия склад, в дневниците на „Вяр трейдинг“ ЕООД са установени фактури с 10-100 пъти по високи стойности от реално вписаните в оригиналните фактури, С. отново е сторнирал завишените стойности в последващи данъчни периоди, като формира необезпечени данъчни задължения в особено големи размери. Установени са повтарящи се действия и „грешки“ от С., който следва да се упомене, че е с икономическо образование и освен това участва в одиторски екипи, което доказва системност в планиране на действия за неправомерно формиране на данъчен кредит  в големи размери, който се префактурира в същите д.п. към други лица, като се реализира избягване на ДДС по верига от доставки. Предвид изложеното следва да се приеме, че С. в качеството на управител е знаел, че част от сделките, в които задълженото лице е участвало са свързани с измамно избягване на ДДС.

С оглед гореизложеното издадения РА, потвърден с Решение № 397/21.08.2015г. е правилен и законосъобразен, поради което жалбата на „“БГ Б. 2011“ ЕООД следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се определи спрямо обжалвания материален интерес по реда на чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 5 426,10 лв. (пет хиляди четиристотин двадесет и шест лева и десет стотинки).

Водим от горното, Варненският административен съд, ХХІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалба на   „БГ Б. 2011“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Русе, ***, представлявано от управителя А.С., против Ревизионен акт /РА/ № 030018140000319-091-001/16.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 397/21.08.2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна /ОДОП/ при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени следните задължения: по ЗДДС общо в размер на 205 979.02 лв. и лихви 83 631.40 лв., от които по периоди и размери, както следва: за м.01.2012г. –  5039.83  лв. и лихви 1775.15 лв.; за м.03.2012г. – 7 858.81 лв. и лихви 5200.28 лв.; за м.04.2012г. – 7475,54 лв. и лихви в размер на 3622,26 лв.; за м.05.2012 г. – 8537.77 и лихви в размер на 5006,03 лв.; за м.06.2012г. – 12 074,94 лв. и лихви 3 441,32 лв. за м.07.2012г. –  14 761,35  лв. и лихви 9929.90 лв.; за м.08.2012г. – 14 129.09 лв. и лихви 5106.54 лв.; за м.09.2012г. – 12 701,19 лв. и лихви в размер на 5423,42 лв.; за м.11.2012 г. – 24 278,25 и лихви в размер на 5945,34 лв.; за м.12.2012г. – 18 240.87 лв. и лихви 6 999.27 лв. за м.01.2013г. – 25 840.69  лв. и лихви 5853,87 лв.; за м.02.2013г. – 16670.97 лв. и лихви 4540.73 лв.; за м.03.2013г. – 29 228.75 лв. и лихви в размер на 6027.22 лв.; за м.04.2013 г. – 1951,87 и лихви в размер на 1876,09 лв.; за м.06.2013г. – 1918,60 лв. и лихви 1532,85 лв., за м.07.2013г. –  1345.00  лв. и лихви 5342,74 лв.; за м.08.2013г. –3358.37 лв. и лихви 2940.66 лв.; за м.09.2013г. – 567,13 лв. и лихви в размер на 3067,73 лв.

ОСЪЖДА „БГ Б. 2011“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Русе, ***, представлявано от управителя А.С., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 426,10 лв. (пет хиляди четиристотин двадесет и шест лева и десет стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :